№ 1777
гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110102623 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, в която се
излагат твърдения, че между „ЮтеКредит България” ЕООД и ответника е сключен Договор
за кредит №****** от **.**.****г. като на последния е предоставена сумата от 1706,17 лв.,
която е следвало да бъде върната заедно с начислените лихви и такси в срок до **.**.****г.
на 15 месечни вноски. Изтъква се, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си,
че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от **.**.****г. вземанията по договора
за кредит са прехвърлени на ищеца, че първоначалният кредитор е упълномощил „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД да съобщи на длъжника за цесията и че след уведомяването между
страните е сключено споразумение от **.**.****г., с което И. Б. е признал дължимостта на
сумата от 2608,90 лв. като е разсрочено плащането й за периода от **.**.****г. до
**.**.****г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията по споразумението
като за вземането за главница от 1706,17 лв. е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №1885/2025г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която са
подадени възражения. Изтъква се, че вземането е дължимо, поради което отправя искане до
съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването му, както и за
присъждане на разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на исковата
претенция като изтъква, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с
изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. С оглед изложеното отправя искане
за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
1
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На **.**.****г. между кредитора „ЮтеКредит България” ЕООД и кредитополучателя И. Б. е
сключен договор за кредит №******. Ищецът предоставил на ответника финансиране от
1706,17 лв., като със сумата от 1206,17 лв. е погасено задължение на последния по договор
за кредит №*******, а разликата от 500 лв. е получена на каса на „Easy pay”.
Кредитополучателят се задължил да плати в срок до **.**.****г. на кредитора сумата от
2267,85 лв., представляваща сбор от предоставената главница, такса за разглеждане от 350,63
лв. и възнаградителна лихва от 211,05 лв., на 15 месечни вноски съгласно погасителен план.
Договорът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент от 18 % и при годишен
процент на разходите от 56,50 %. На **.**.****г. между „ЮтеКредит България” ЕООД като
цедент и ищецът като цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания,
с което са прехвърлени непогасените вземания по процесния договор за кредит в общ размер
на 2608,90 лв., включващ главница, лихви, неустойка и такса. Цедентът предоставил на
цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания и го
упълномощил да уведоми длъжника за цесията. След уведомяване на ответника за цесията и
поради липса на извършени от него плащания по договора за кредит, между страните е
сключено споразумение за разсрочване на парично задължение от **.**.****г. Със
споразумението е признат размерът на задължението по кредита от 2608,90 лв., плащането
му е разсрочено до **.**.****г. на 18 месечни вноски и е уговорено основание за
предсрочна изискуемост в случай на забава на длъжника. Последвало неизпълнение на осем
от вноските по споразумението с падежи от **.**.****г. до **.**.****г. На **.**.****г. по
заявление на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е издадена заповед за изпълнение срещу И. Б. по
частно гражданско дело №1885/2025г., по описа на Великотърновския районен съд за
вземанията от 1706,17 лв. за главница и от 63,50 лв. за договорна лихва за периода от
**.**.****г. до **.**.****г., спрямо което е подадено възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер като за него са приложими
разпоредбите на ЗПК. Същият отговаря на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ като преди сключването му на потребителя е
предоставена посочената в чл. 8 от ЗПФУР преддоговорна информация. Първоначалният
кредитор е изпълнил задължението си като е предал на длъжника сумата по кредита от
1706,17 лв., след което е последвало неизпълнение за връщането й съгласно погасителния
план. Вземането валидно е прехвърлено по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД на ищеца като
цесията е породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника. В срока за
изпълнение по споразумението от **.**.****г. отново не е извършено плащане, което е
довело до изискуемост на вземането и до изпадане на длъжника в забава. Тъй като
претенцията се отнася само за дължимостта на главницата, равняваща се на чистата стойност
на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, в случая е без правно значение произнасянето по
2
възраженията на ответника за недействителност на договора. От изложеното се достига до
извод, че претенцията за вземането за главница, за което е издадена заповедта за изпълнение
по частно гражданско дело №1885/2025г., по описа на Великотърновския районен съд, е
основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото искането на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК е неоснователно
като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да плати на ищеца сумата от 394,12 лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 265,50 лв., представляваща направени разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по издаване на заповедта за
изпълнение по частно гражданско дело №1885/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно тъй като същото е под минималния размер, определен в
чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа, което отговаря на липсата на фактическа или правна сложност на делото.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на И. Б. Б. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. ***, че
дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията” №4-6,
сумата от 1706,17 лв. /хиляда седемстотин и шест лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща главница по Договор за кредит №****** от **.**.****г., прехвърлена с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от **.**.****г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена заповед за изпълнение №689 от 04.06.2025г. по частно гражданско дело
№1885/2025г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда И. Б. Б. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.
Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията” №4-6, сумата от 394,12 лв. /триста
деветдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, както и сумата от 265,50 лв. /двеста шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1885/2025г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
3
дело №1885/2025г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4