№ 151
гр. гр. Добрич, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500188 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 261554 /12.05.2021 год. на Ф. М.. Х., ЕГН********** ,от с. Б.,
община Т., ул. „П.“ №** срещу решение № 260041/16.04.2021 год. по гр.д.№
515/2020 год. на Районен съд Балчик, поправено с решение №
260076/12.11.2021 год. по гр.д.№ 515/2020 год. на Районен съд Балчик с което
е осъдена да заплати на В. Г. ДР. от гр. Т., ул. Св.Св. К.М.№* сумата в размер
на 1194,20 лв. , представляваща сторените от нея като пълномощник
разноски: по гр. д. №170/2014 год. по описа на Районен съд-Т. сумата в размер
на 1047 лв. и по гр. д. №353/2015 год. по описа на Районен съд-Т. сумата в
размер на 147.20 лв., по сключени договори за правна помощ и съдействие за
водене на посочените дела, ведно със законната лихва върху сумата в размер
на 1194,20 лв., считано от датата на предявяване на иска 10.12.2019 год., до
окончателното й изплащане.
Посочено е ,че обжалваното решение е постановено в отклонение от
процесуалния и материалния закон. Първоинстанционният съд отказал да
разгледа и се произнесе по същество по трите заявени от въззивника
възражения за прихващане;допуснал събиране на гласни доказателства по
1
нередовно заявено искане за събирането им и относно
обстоятелства,подлежащи на установяване с писмени доказателства,както и
дал безрезервна вяра на разпитаните като свидетели лица.Не били изложени
мотиви ,какви разходи са включени в присъдените на въззиваемата страна
суми, не били разгледани направените детайлни възражения срещу всеки
един от разходите,посочени в исковата молба ,отговорен ли е въззивника за
пълния размер на направените разходи или за част от тях,както и не били
разгледани възраженията за лошо изпълнение на поръчката,респ. за
неизпълнен договор,както и отправени три възражения за прихващане-две от
тях били само споменати в обжалвания съдебен акт, а заявеното с т.2.3.4 от
молбата от дата 15.03.2021 год. за сумата от 840 лв.,равностойността на 1 000
турски лири,даже не било посочено.
Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и
постановяване на нов по съществото на спора за отхвърляне на
неоснователната искова претенция,респ. в случай ,че бъде счетена за
основателна ,да бъде извършено съдебно прихващане с вземанията на
въззивника срещу въззиваемата страна. Релевантни към спора с оглед
въведения с въззивната жалба предмет на обжалване са само възраженията
за прихващане с вземания на въззивника в размерите от по 700 лв. и 4 575.30
лв., със заявените от въззиваемата страна такива в размерите от по 318.40 лв.
1 537.93 лв. Възражението за прихващане с т.2.3.4 от молбата от дата
15.03.2021 год. за сумата от 840 лв.,равностойността на 1 000 турски лири е
заявено по повод отправена в хода на делото претенция на ищеца за
заплащане допълнително на сумата от 2 400 лв. за неизплатени хонорари по
гр. д. №170/2014 год. по гр. д. №353/2015 год.,двете по описа на Районен
съд-Т.,която не е приета за съвместно разглеждане по делото и не е част от
обжалвания съдебен акт.
Решението на Районен съд Балчик е постановено по заявена с искова
молба рег.№ 2909/10.12.2019 год. претенция на В. Г. ДР.,ЕГН **********,от
гр.Т.,ул.“Св.Св.К.М.№* срещу Ф. М.. Х. ,ЕГН **********,от
с.Б.,общ.Т.,ул.“П.“ №**.Релевантни към спора с оглед въведения с въззивната
жалба предмет на обжалване на съдебния акт в осъдителната му част ,са
изложените твърдения,че ищецът в качеството си на адвокат е осъществявал
процесуално представителство на ответника по гр.д.№ 170/2014 год. и гр.д.№
353/2015 год. ,двете по описа на Районен съд Т..В хода на производствата
2
били сторени разходи (такси и разноски) ,заплатени със средства на адвоката
и подлежащи на възстановяване от клиента след приключване на делата
,съобразно устните им уговорки,както следва : 1./1 537.93 лв. по гр.д.№
170/2014 год. и 2./318.40 лв. по гр.д.№ 353/2015 год.Конкретния вид и размер
на разноските са посочени в изпълнение на разпореждане на съда в молба рег.
№ 260571/03.02.2021 год.
Претенцията е оспорена от ответника Ф. М.. Х. с отговор на искова
молба рег.№ 1569/13.08.2020 год.Счита част от вземанията за погасени по
давност на основанието по чл. 111 б.“б“ от ЗЗД .Сочи,че по гр.д.№ 353/2015
год.,ищецът не бил положил дължимата грижа и с воденето му причинил на
ответника вреди,както и не бил уведомил ответника за завеждането му,нито
пък изпълнил задължението си за отчет по смисъла на чл. 284 от ЗЗД.На
ищеца не било възлагано воденето на дело,което очевидно е било,че няма да
завърши успешно поради липса на предпоставката по чл. 31 ал.2 от ЗС и
ответникът не бил уведомяван за завеждането му.Настоява за отхвърляне на
иска с предмет вземания по гр.д.№ 352/2015 год. ,а в условията на
евентуалност заявява възражение за прихващане до размера от 700 лв.,която
сума ищцата е осъдена да заплати като разноски на противната страна по
това дело.Отчет по смисъла на чл. 284 от ЗЗД не бил даден и по гр.д.№
170/2014 год.Нещо повече ,воденето на делото и неуведомяването на
ответника за приключването му,позволило на ищеца да се разпореди с имота
на ответницата ,наложило същата да води няколко дела от граждански и
наказателен частен характер,да стори разходи по тях,съставляващи вреда за
нея.Настоява за отхвърляне на иска с предмет вземания по гр.д.№ 170/2014
год. , а в условията на евентуалност заявява възражение за прихващане с
вземането й за сумата от 4 575.30 лв.,съставляващи разходи по делата от
наказателен частен характер.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се
установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или
недопустимост.
Жалбата е отчасти основателна въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
Исковете черпят правното си основание в разпоредбата на чл. 285 от
ЗЗД.Основните характеристики на договора за процесуално представителство
3
по дела го определят като договор за поръчка. С договора за поръчка
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените
му правни действия, а съгласно разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД доверителят е
длъжен да осигури средствата необходими за изпълнението на поръчката и да
заплати направените от довереника разходи.Договорът за поръчка няма
изискване за форма и е възможно съгласието за изпълнение на определени
правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни
действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се
извършва с всички доказателствени средства, като в случая неговото
съществуване и съдържание се установява от приложените по делата на
Районен съд Т. генерално пълномощно (отношенията на страните във връзка с
упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи
договора за поръчка) и договор за правна защита и съдействие.С оглед
спецификата на договорите за поръчка в настоящия случай,като сключени с
адвокат и приложените множество граждански и наказателни дела,с
участието на довореника и доверителя в различно процесуално качество,
всички възражения ,че договорът не е изпълнен,респективно не е даден
отчет на клиента (който очевидно може да е както писмен, така и устен,
доколкото това не е посочено изрично) са неоснователни.
Относно гр.д.№170/2014 год. на Районен съд Т.:
Делото е образувано въз основа на искова молба рег.№ 1207/12.06.2014
год.,с която Ф. М.. Х.,А. А. И.,В. А. С. и С. А.а С.а ,чрез пълномощника им
адв.В.Д. е предявен иск за делба на сънаследствения земеделски имот : нива с
площ от 51.500 дка,имот № 025004 по плана на с.П.Г.,общ.Т..По делото е
приложено дадено от Ф. М.. Х. на В. Г. ДР. генерално пълномощно №
01760/24.02.2012 год.,включващо широк кръг правомощия,вкл. такова за
съдебното поделяне на земеделския имот. В. Г. ДР. е била упълномощена за
процесуално представителство и от останалите трима ищци.Делбата на имота
е била допусната при квоти от по 60/180 ид.ч. за Ф. М.. Х. и по 20/180 ид.ч.
за останалите трима ищци и съответно с необжалвано решение №
115/08.12.2015 год. са им били възложени в дял нива от 17.167 дка и ниви от
по 5.723 дка съобразно представен от адв.В.Д. и одобрен от ОСЗ Т. проект за
разделяне на делбения имот ведно със скици от дата 22.10.2015 год. Ф. М.. Х.
е била осъдена да заплати ДТ в размер на 824 лв.,представляваща 4 % върху
стойността на дяла й. Адвокатът е заплатил като задължено лице сума в
4
размер от 26.13 лв. по сметка на ТРС с основание-искова молба;сумата от
400 лв.- депозит за вещо лице;сумата от 20 лв.-доплащане за вещо
лице.Адвокатът е заплатил от името на задълженото лице Ф. М.. Х. : сумата
от 10 лв. за 2 бр. удостоверения за снабдяване със скица и данъчна оценка
;сумата от 16 лв. за 2 бр. съдебни решения,сумата от 22 лв. за 2 бр. съдебни
решения; сумата от 824 лв.-окончателна ДТ.
Направата на посочени разходи по водене на делото е безспорно
установена с приложени по същото платежни документи.
Сумата от 824 лв. ,определена върху възложеното в собственост на
Ф.М. имущество е дължима от нея в пълен размер. Останалите разходи,
изброени по-горе и възлизащи на обща стойност от 494.13 лв. са направени в
полза не само на Ф.М. ,но и на останалите ищци ,поради което като разноски
за изпълнение на поръчката ,същата дължи на В.Д. ¼ ид.ч. от същите, т.е.
сумата от 123.53 лв.
В. Г. ДР. като задължено лице е заплатила : 1./за вписване на съдебно
решение в Агенцията по вписванията на дата 14.01.2016 год. сумата от 61.80
лв.; 2./ за заверка на скици -4 бр. и 4 бр. удостоверения на ОЗС Т. на дата
14.01.2016 год. сумата от 20 лв. ;3./за изработване на скица и въвеждане на
промените в регистъра на собствениците и имотите на ОЗС Т. на дата
14.01.2016 год. сумата от 58 лв.,съответно на скица 4 лв. ,на промяна в
регистъра на имотите-2 лв.,на промяна в регистъра на собствениците -2
лв.;4./за изработване на скици-проект за делба на ОЗС Т. на дата 13.10.2015
год. сумата от 63 лв.,съответно на скица 7 лв. ; 5./на нотариус Д.П. сумата от
12 лв. за заверка на декларация на дата 19.01.2016 год. ;6./ на дата 22 01.2016
год. сумата от 5 лв. на Община Т. .
Част от разходите са сторени по време на делото ,а времето на
направата и основанието ,на което останалите суми са били заплатени
непосредствено след приключване на делбеното дело, сочат ,че са по повод на
подготвяне и приключване на поделянето на имуществото ,чрез възлагане в
собственост на обособен нов имот. Разходите по п.1,п.2 и п.4 в общ размер от
144 .80 лв. ползват всички ищци ,поради което сумата следва да бъде
поделена между тях поравно, т.е. дължима от Ф.Х. е сумата от 36.20 лв. , а
относно разходът по п.3 дължима от нея е сумата от 8 лв. /4лв.+2 лв.+2 лв./ за
изработване скица и въвеждане на промени за един имот.
5
За разходите по п.5 и 6 не е установена връзка с възложената от Ф.Х.
поръчка и претенцията за тях не следва да бъде уважавана.
Разходите за изпълнение на поръчката по делото , дължими от
ответницата са в общ размер от 991.73 лв. (824 лв. + 123.53 лв. + 36.20 лв.+
8 лв. = 991.73 лв.).
Сумата в размер от 26.13 лв. по сметка на ТРС с основание-искова
молба и сумата от 10 лв. за 2 бр. удостоверения за снабдяване със скица и
данъчна оценка са били заплатени на дати 09.06.2014 год. и 13.06.2014 год. ,а
настоящата претенция е заявена на дата 10.12.2019 год.Ответницата е заявила
изрично възражение за погасяването им по давност в Приложение № 2 към
молбата си вх. рег.№261131/15.03.2021 год.,поради което претенцията за
припадащата й се 1/ 4 ид.ч. от сумата- 9.03 лв. следва да бъде отхвърлена
,респ. исковата претенция уважена за сумата от 982.70 лв. (991.73 лв. - 9.03
лв.=982.70 лв.).
Относно н.ч.х.д.№ 121/2016 год. на Районен съд Т., в.н.ч.х.д.№ 111/2018
год. на Окръжен съд Добрич и н.ч.х.д.№ 688/2018 год. на Районен съд Добрич
:
Делото на ТРС е образувано по частна тъжба рег.№ 1729/29.07.2016 год.
на Ф. М.. Х. срещу В. Г. ДР. .С присъда № 33/14.12.2017 год. ,съдът е
признал подсъдимата Д. за невиновна по предявеното с тъжба обвинение по
чл.217 ал.2 от НК и е отхвърлил като неоснователен гражданския иск на
тъжителката срещу подсъдимата за причинени имуществени вреди в размер
на 12 113.25 лв.В тежест на тъжителката са били възложени сторените по
делото разноски от подсъдимата в размер на 1 500 лв.С решение №
26/09.05.2018 год. по делото на ДОС е била отменена присъдата на ТРС и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав.Поради постъпил отвод на
съдия,делото е било изпратено за разглеждане от Районен съд
Добрич,прекратил с определение № 27 /27.01.2020 год. делото си,образувано
по частна тъжба на Ф. М.. Х. срещу В. Г. ДР. за евентуално извършено
престъпление по чл. 217 ал.2 от НК и материалите по делото са били
изпратени на Районна прокуратура с оглед разследване на евентуално
извършено престъпление от общ характер по чл. 217 ал.4 от НК .
Разноските в наказателното производство се присъждат по правилата на
чл.187-чл.190 от ГПК .Отговорността за разноски по делото е деликтна по
6
естеството си ,но може да бъде реализирана само във висящ процес, което
изключва възможността за съдебната им компенсация в друго
производство,т.е.възражението за прихващане с вземането на ответницата за
сумата от 4 575.30 лв.,съставляващи разходи по делата от наказателен частен
характер е неоснователно.
Районен съд Балчик е уважил претенцията за сумата от 1 537.93 лв. по
гр.д.№ 170/2014 год. до размера на 1 047 лв. С оглед посоченото по-
горе,обжалваното решение е законосъобразно постановено в частта на
уважаване на претенцията за сумата от 982.70 лв. и следва да бъде
потвърдено,респ. незаконосъобразно в частта за уважаване на претенцията за
горницата над 982.70 лв. и до присъдения от БРС размер от 1047 лв.,поради
което следва да бъде отменено и спора решен съобразно настоящото
изложение.
Относно гр.д.№ 353/2015 год. на Районен съд Т.:
Делото е образувано въз основа на искова молба рег.№ 1640/05.08.2015
год.,с която Ф. М.. Х.,А. А. И.,В. А. С. и С. А.а С.а ,чрез пълномощника им
адв.В.Д.,като собственици на 2/3 ид.ч. от нива с площ от 51.500 дка,имот №
025004 по плана на с.П.Г.,общ.Т. са предявили срещу Н. М. М. за сумата от
7 210 лв.,съставлява полагащата им се рента за стопанските 2011/2012
год.;2012/2013 год. и 2013/2014 год.,изчислена по размер от 70
лв./дка.Съобразно влязлото в сила решение за делба на земеделския имот
,припадащата се идеална част от съсобствеността на Ф. М.. Х. е в обема от
60/180 ид.ч., а за останалите ищците съответно по 20/180 ид.ч. С оглед на
горното, претенцията на Х. е за сумата от 3 605 лв.,за разглеждането на която
е дължима ДТ в размер от 144 лв.
По делото е приложен договор за правна защита и съдействие №
********** от кочан № 82290,сключен между Ф. М.. Х. и адв.В.Д. с предмет
оказване на правна защита и съдействие по гражданско дело за неполучени
ренти срещу Н. М. М.. Адвокатът е заплатил от името на Ф. М.. Х. сумата от
25 лв.-ДТ за образуване на делото ,както и сумата от 263 .40 лв. –довнесена
ДТ по разпореждане на съда,т.е. общо 288 лв.Исковата претенция е била
отхвърлена с необжалвано решение № 92/01.08.2016 год.,тъй като
приложената по делото нотариална покана е последваща на периода ,за който
се претендира обезщетение за личното ползване от друг съсобственик.
7
Твърде се,че по повод на това дело е сторен и разхода от 6 лв. за
снабдяване с преписи от документи от Община Т. (не се установява да е във
връзка с делото ),както и разхода по сметка/фактура № ***/17.06.2015 год. в
размер от 24.00лв. и с посочване на В.Д. като задължено лице,направен за
заплащане на нотариална такса за връчване на нотариална покана-такава
покана от същата дата е приложена по делото, а разходът ползва всички
ищци, поради което е дължима от ответницата сумата от 6 лв.
Средствата за изпълнение на поръчката по делото ,които ответницата
следва да заплати са в общ размер от 150 лв. (144 лв. +6 лв.=150 лв.).
Неоснователно е възражението за прихващане с вземане на въззивника в
размер от 700 лв.,съставляващо сумата,която е осъден да заплати по реда на
чл.78 ал.3 от ГПК на ответника Н. М. М. с оглед изхода по
спора.Отговорността за разноски по делото в случай на неоснователност на
предявения иск не може да бъде схващана като причинена от адвоката
виновно вреда на неговия клиент и съответно понасяна от него.
С обжалваното решение претенцията е уважена в размер от 147.20
лв.,т.е. жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Относно отговорността за разноски:
С определение № 260356/15.06.2021 год. е било допълнено решение №
260041/16.04.2021 год. по гр.д.№ 515/2020 год. на Районен съд Балчик и на
въззивника присъдени разноски в първоинстанционното производство в
размер от 409.36 лв.Срещу определението е подадена частна жалба рег.№
261944/05.07.2021 год. от въззивника с искане разноските да му бъдат
присъдени в пълния размер,който е съответен на изхода по спора от 558
лв.Разноски от въззивника се претендират и за въззивната инстанция.
Заявени са били три иска за заплащане от доверителя на обезщетения
за разходите ,направени в изпълнение на договорите по повод гр. д.
№41/2012 год. с цена от 334.25 лв.; по повод гр. д.№ 170/2014 год. с цена от
1 537.93 лв. и по повод гр. д.№ 353/2015 год. с цена от 318.40 лв.
Ответникът е сторил съдебно –деловодни разноски в
първоинстанционното производство в размер от 900 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за предоставената защита по трите иска, т.е. по
300 лв. по всеки един от тях ,а във въззивното производство в общ размер от
8
641.40 лв., които ДТ от по 25.50 лв. и 15.90 лв. ,както и адвокатско
възнаграждение от 600 лв. ,т.е. по 300 лв. по жалбата срещу решението за
уважаване на два иска.
Първият от искове е отхвърлен с влязло в сила поради необжалването
му решение на БРС. При този изход по спора на ответника се следват в пълен
размер разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лв. по
иска с цена от 334.25 лв. в производството пред БРС.
Вторият иск е уважен в размер от 1 047 лв. и отхвърлен в размер от
БРС от 490.93 лв. ,а с оглед изхода в ДОС искът се уважава за сумата от
982.70 лв. и се отхвърля за сумата от 555.23 лв. С оглед на горното на
ответника се следват разноски за производството пред БРС в размер от
108.31 лв. , съответни на размера,в който претенцията се отхвърля (555.23 лв.)
.За въззивното производство на въззивника се следват разноски съразмерно
на частта,в която жалбата е счетена за основателна в размер от 64.30 лв.
(1 047 лв. -982.70 лв.= 64.30 лв.),т.е. половината от заплатена ДТ за
обжалването по два иска-12.75 лв. и адвокатско възнаграждение от 18.43 лв.
или общо 31.80 лв.
Третият иск е уважен в размер от 147.20 лв. и отхвърлен в размер от
171.20 лв. , а решението е потвърдено от ДОС. С оглед на горното на
ответника са се следвали разноски за производството пред БРС в размер от
161.30 лв. Жалбата срещу частта от решението за уважаването на иска е
неоснователна, поради което разноски на ответника за въззивното
производство не следва да се присъждат.
Определение за разноските е незаконосъобразно постановено,поради
което следва да се отмени,т.е. дължима на въззивника е и заплатената ДТ по
обжалването му в размер от 15.90 лв.
По тия съображения, ответникът има право на разноски за
първоинстанционното производство в общ размер от 569.06 лв. /300 лв.+
108.31 лв. + 161.30 лв./,а за въззивното производство в общ размер от 47.70
лв. / 31.80 лв. +15.90 лв./
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041/16.04.2021 год. по гр.д.№ 515/2020 год.
на Районен съд Балчик, поправено с решение № 260076/12.11.2021 год. по
гр.д.№ 515/2020 год. на Районен съд Балчик , с което Ф. М.. Х.,
ЕГН********** ,от с. Б., община Т., ул. „П.“ №** е осъдена да заплати на В.
Г. ДР. от гр. Т., ул. Св.Св. К.М.№* сумата в размер на 982.70 лв. ,
представляваща сторените от нея като пълномощник разноски по гр. д.
№170/2014 год. по описа на Районен съд-Т..
ОТМЕНЯ решение № 260041/16.04.2021 год. по гр.д.№ 515/2020 год. на
Районен съд Балчик, поправено с решение № 260076/12.11.2021 год. по гр.д.
№ 515/2020 год. на Районен съд Балчик в частта на уважаване на иска по чл.
285 от ЗЗД за горницата над 982.70 лв. и до 1047 лв.,като вместо това
постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на В. Г. ДР. от гр. Т., ул. Св.Св. К.М.№*
срещу Ф. М.. Х., ЕГН********** ,от с. Б., община Т., ул. „П.“ №** за
заплащане на сторените от нея като пълномощник разноски по гр. д.
№170/2014 год. по описа на Районен съд-Т. над размера от 982.70 лв. и до
1047 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041/16.04.2021 год. по гр.д.№ 515/2020 год.
на Районен съд Балчик, поправено с решение № 260076/12.11.2021 год. по
гр.д.№ 515/2020 год. на Районен съд Балчик , с което Ф. М.. Х.,
ЕГН********** ,от с. Б., община Т., ул. „П.“ №** е осъдена да заплати на В.
Г. ДР. от гр. Т., ул. Св.Св. К.М.№* сумата в размер от 147.20 лв.,
представляваща сторените от нея като пълномощник разноски по гр. д.
№353/2015 год. по описа на Районен съд-Т..
ОТМЕНЯ определение № 260356/15.06.2021 год. по гр.д.№ 515/2020 год. на
Районен съд Балчик.
ОСЪЖДА В. Г. ДР. от гр. Т., ул. Св.Св. К.М.№* ДА ЗАПЛАТИ Ф. М.. Х.,
ЕГН********** ,от с. Б., община Т., ул. „П.“ №** сумата от 569.06 лв.
,сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред БРС и сумата от
47.70 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред ДОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11