№ 92
гр. Русе, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500127 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от К., със седалище в гр. ***, чрез инспектор
Д.С., против Разпореждане от 05.01.2022 г. по изп. д. № 20094520402021 по
описа на СИС при РС – Русе, с което е било приключено изпълнителното
производство.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди, че не били
налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело поради
неговото приключване – чл. 433, ал. 2 ГПК, както било посочено от съдебния
изпълнител. С Определение № 8/14.04.2009 г. по гр.д. № С-10/2009 г. състав
на СГС допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28, ал. 1
от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност (ЗОПДИППД) с обща цена 488 950 лв. в полза на К. за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (К.) срещу АБД.
АРЛ., гражданин на Република Турция, който иск следвало да бъде предявен.
Целта на допуснатото обезпечение била да се гарнатира осъществяването на
1
правата по едно бъдещо решение за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност. Съгласно разпоредбата на
ЗОПДИППД /отм./ исканите обезпечителни мерки се налагали с цел
предотвратяване възможността за разпореждане с придобитото от престъпна
дейност имущество. Липсвала отмяна на допуснатото обепзечение от
компетентния съд по реда на чл. 402 ГПК, а обезпечителната нужда не била
отпаднала. Допусната била частична отмяна на боезпечение на бъдещ иск за
отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, единствено по
отношение на сумата в размер на 250 000 евро, вложени за съхранение като
веществено доказателство в трезор на „СИБАНК“ АД. По отношение на
наложените запори върху банкови сметки, открити в лицензираните банки в
Република България, обезпечението продължавало да бъде наложено. Поради
тези съображения моли за отмяната на обжалваното Разпореждане.
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в
законоустановения двуседмичен срок от лице, разполагащо с активна
процесуална легитимация и срещу действие на съдебен изпълнител, което
подлежи на обжалване съгласно изчерпателно изброените хипотези на чл. 435
ГПК, а именно приключване на изпълнителното производство.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното производство е образувано по молба на К. до СИС към
РРС въз основа на издадена на 14.04.2009 г. обезпечителна заповед въз основа
на Определение № 8/14.04.2009 г. по гр.д. № С-10/2009 г. на СГС, с което е
допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от
Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност (ЗОПДИППД) с обща цена 488 950 лв., който щял да бъде
предявен от К. срещу АБД. АРЛ., гражданин на Република Турция, чрез
налагане на следните обезпечителни мерки:
- запор на иззетите от проверяваното лице АБД. АРЛ. с протокол за
претърсване и иззмеване от 08.07.2007 г. и приобщени като веществени
доказателства по досъдебно производство – дознание № 2523/2007 г. по описа
на ОДП – Русе /пр. пр. № 122/2007 г. по описа на ОП – Русе/ парична сума в
размер на 250 000 евро, с левова равностойност 488 950 лв.;
- запор на всички банкови сметки, открити в лицензираните към него
момент 30 банки на територията на Република България. Било образувано изп.
2
д. № 20094520402021 по описа на СИС при РС – Русе, по което съдебният
изпълнител изпратил запорни съобщения до всички посочени банки, като от
всички получил отговор, че лицето АБД. АРЛ. не притежавало такива. По
отношение на иззетата с протокол за претърсване и иззмеване от 08.07.2007 г.
парична сума в брой от 250 000 евро съдебният изпълнител установил, че
същата се съхранявала в банков сейф № 416, намиращ се в трезорното
помещение на„СИБАНК“ АД – клон Русе, с ползвател ОДП – Русе въз основа
на сключен Договор № 44/10.08.2009 г., със срок на ползване 12 месеца. ДСИ
изпратил запорно съобщение до банковия клон, като в отговор бил уведомен,
че сейфът е блокиран, т.е. запорът ще бъде изпълняван. На 28.03.2013 г.
постъпило писмо от ТД на НАП – Варна, с искане за вдигане на наложения
запор върху банкова касета № 416 в трезора на „СИБАНК“ АД – клон Русе,
като в последствие било приложено заверено копие на влязло в сила
Определение от 18.10.2012 г. по гр.д. № 11772/2012 г. на СГС,
Административно отделение, състав III „Б“, с което се отменяло допуснатото
с Определение № 8/14.04.2009 г. по гр.д. № С-10/2009 г. на СГС обезпечение
на бъдещ иск, предявим от К. срещу АБД. АРЛ., гражданин на Република
Турция, в частта за наложения запор върху иззетата от лицето АБД. АРЛ. и
приобщена като веществено доказателство по досъдебно производство –
дознание № 2523/2007 г. по описа на ОДП – Русе /пр. пр. № 122/2007 г. по
описа на ОП – Русе/ парична сума в размер на 250 000 евро. С Определението
респективно била обезсилена издадената обезпечителна заповед в съответната
част за запора върху иззетата като веществено доказателство сума. Предвид
това обстоятелство с Постановление от 29.03.2013 г. ДСИ към СИС при РРС
вдигнал наложения на 18.09.2009 г. запор върху процесните иззети парични
средства в брой и прекратил изпълнителното производство в тази му част.
През следващите близо девет години не е имало друго движение по
изпълнителното дело, не са постъпвали доказателства относно това дали е бил
предявен бъдещия иск и дали определението, с което е било допуснато
обезпечението му, е отменено и в другата му част. Въпреки това на 05.01.2022
г. ДСИ към СИС при РРС издал обжалваното Разпореждане, с което
приключил изпълнителното производство по изп. д. № 20094520402021 по
описа на СИС при РС – Русе, тъй като изпълнителното производство било
прекратено в частта за налагане на запор върху иззетите като веществено
доказателство парични средства в брой, а по отношение на останалата част за
3
налагане на запор върху всички банкови сметки на бъдещия ответник
запорите били изпълнени в периода 11.05.2009-08.06.2009 г., като били
постъпили отговори на запорните съобщения от банките. Така
обезпечителната заповед се явявала изпълнена, поради което ДСИ разпоредил
приключването на изпълнителното производство.
Неоснователни са изложените в жалбата твърдения, че не са налице
основанията за приключване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.
2 ГПК. Визираната разпоредба предвижда, когато бъдат постигнати целите на
изпълнителното производство, което в основния му вид е удовлетворяване
вземанията на взискателя, същото да приключи. В настоящия случай не е
налице класическо изпълнително производство със съответните страни по
него, доколкото същото е образувано във връзка с изпълнението на
обезпечителна заповед и има за цел осуетяване възможността на лицето,
върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки, да се разпореди
със същото и да затрудни изпълнението на съдебното решение, с което би се
уважил предявеният иск. Целта на класическото изпълнително производство е
друга – тя има за цел да удовлетвори принудително, против волята на
длъжника, притезателни права, които са признати и потвърдени с влязъл в
сила съдебен акт. С оглед различните цели на образуване на изпълнително
производство по повод единствено налагането на обезпечителни мерки може
да се направи изводът, че възможностите за предприемане на действия в
рамките на така образуваното производство по изпълнение са ограничени,
поради което същите се изчерпват след изпълнение на обезпечителната
заповед, послужила за неговото образуване.
В настоящия случай обезпечителната заповед действително е
изпълнена, тъй като е бил наложен запор върху иззетата парична сума, който
е продължил да действа като обезпечителна мярка докато не са възникнали
основания за нейната отмяна, в какъвто смисъл е било представеното от ТД
на НАП – Варна съдебно определение. След отмяната на допуснатото
обезпечение върху иззетите парични средства изпълнителното производство е
било прекратено в частта по отношение на тях, поради отпадане на част от
предмета му. По отношение обезпечителната заповед досежно частта за
налагане на запор във всички лицензирани банки на територията на
Република България изпълнителното производство също е изчерпано, тъй
поисканите запори са били изпълнени, защото е било установено, че към него
4
момент бъдещият ответник не е притежавал банкови сметки във визираните
кредитни институции. Ако бъде възприета тезата на жалбоподателя, че
поради липсата на отмяна на допуснатото с Определение № 8/14.04.2009 г. по
гр.д. № С-10/2009 г. на СГС обезпечение на бъдещ иск в частта му, с която е
постановено налагането на запор върху банкови сметки във всички банки на
територията на Република България, изпълнителното производство не може
да бъде приключено, то това би означавало да се приеме, че така поисканото
налагане на запори върху банкови сметки касае всички хипотетични бъдещи
банкови вземания на бъдещия ответник, което очевидно излиза извън
предмета на обезпечителната заповед, тъй като същата се налага по
отношение на съществували към него момент обекти на обезпечението.
Поради тези съображения подадената жалба срещу Разпореждане от
05.01.2022 г. по изп. д. № 20094520402021 по описа на СИС при РС – Русе
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К., със седалище в гр. ***,
против Разпореждане от 05.01.2022 г. по изп. д. № 20094520402021 по описа
на СИС при РС – Русе, с което е било приключено изпълнителното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5