№ 19937
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. И.
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110134174 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част трета, глава двадесет и пета “бързо
производство” ГПК.
Предмет на делото е предявените от Ц. И. Л.[1]О. срещу Е. В. М., Е. Е.
М., В. В. Д. и Н. И. П. искове с правно основание чл. 233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД за
опразване на нает имот, находящ се в гр. София, (адрес).
Ищецът твърди, че е сключил договор за наем с В. Н. Д. на 15.11.2024 г.,
по силата на който е предоставила на В. Н. Д., Е. В. М. и малолетната им
дъщеря В. В. Д. за временно и възмездно ползване собствен недвижим имот,
находящ се в гр. София, (адрес). Излагат се доводи, че впоследствие в
процесния имот наемателите са пуснали и останалите две ответници –
майката на Е. М. и другата дъщеря на Е. М.. Ишцата релевира твърдения, че с
оглед нарушаване на чл. 18 от договора за наем на 02.02.2025 г. е връчила на
В. Д. уведомление за прекратяване на процесния договор за наем, като на
01.03.2025 г. ищцата установила, че жилището не е освободено от наемателите
и прочела на Е. М. и Н. П. уведомлението за прекратяване на договора за
наем, за което последните твърдели, че не са уведомени от В. Д.. Посочва, че
жилището било в зенамерен вид и неподдържано от наемателите. Ищцата
подробно аргументира наличието на скандали в процесното жилище между
1
наемателите, сигнали за домашно насилие, във връзка с което е бил задържан
В. Д.. Твърди, че към настоящия момент в процесното жилище без правно
основание продължават да живеят четирите ответници.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв е депозиран
от ответницата Е. В. М., чрез назначения й от съда адвокат за осъществяване
на правна помощ. Ответницата оспорва иска. Признава, че живее в процесния
имот заедно с двете си деца и майка си, като твърди, че го прави на годно
правно основание – договор за наем. Обосновава, че ищцата е била съгласна
майката на ответницата и другата й дъщеря да живеят в процесното жилище,
като искала да й се заплаща допълнителен наем. Твърди, че не е уведомена
писмено за прекратяване на договора за наем. Оспорва договора за наем да е
нарушен от нея. Релевира доводи, че е изправна страна и заплаща дължимите
консумативи по договора. Оспорва да не поддържа апартамента в добро
състояние. Аргументира, че устното прочитане на уведомлението пред нея и
майка й не влече правни последици.
Останалите ответници не са депозирали отговор на исковата молба в
законоустановения срок.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявения иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр.1-во ЗЗД, ищецът следва
да установи следните правопораждащи факти: валидното възникване на
твърдяното облигационно правоотношение по договор за наем, че е
предоставил ползването на процесния имот на ответника, както и че
действието на правоотношението е прекратено.
Ответниците следва да докажат възраженията си.
Страните не спорят и с доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че ищцата е
сключила договор за наем с В. Н. Д. на 15.11.2024 г., по силата на който е
предоставила на В. Н. Д., Е. В. М. и малолетната им дъщеря В. В. Д. за
временно и възмездно ползване собствен недвижим имот, находящ се в гр.
София, (адрес). Впоследствие в процесния имот заживели и майката и другата
дъщеря на на Е. М. – Е. Е. М. и Н. И. П.. На 01.03.2025 г. ищцата посетила
2
процесния апартамент и прочела на Е. М. и Н. И. П. уведомление от
02.02.2025 г., приложено към исковата молба. Подавани са сигнали за
скандали и домашно насилие в процесния имот, въз основа на които В. Д. е
бил задържан. Същияте освободил процесното жилище. Ответниците
продължават да ползват процесния апартамент 13.
Разпоредбата на чл. 233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД предвижда, че наемателят е
длъжен да върне на наемодателя вещта. По делото се установи, че между
ищцата и ответниците е бил валидно сключен договор за наем, който е бил
срочен. Съдът намира, че макар договорът за наем в писмена форма да е
подписан само от ищцата и В. Д., който е бил във фактическо съжителство с
едната ответница и е баща на друга от ответниците, то и ответнците са
обвързани от облигационното правоотношение по договор за наем с ищцата.
Договорът за наем е неформален договор, така че може да се сключи и в устна
форма, от една страна, и от друга самите страни признават, че съгласно
писменият договор за наем сключен с В. Д. наемната вещ – процесния
апартамент, е следвало да се ползва от семейството на В. Д., което безспорно
включва жената, с която е във фактическо съжителство – Е. М. и дъщеря им –
В. Д.. Съдът намира, че именно по силата на този договор за наем жилището
се ползва и от другите две ответници – непълнолетно дете на ответницата Е.
М. от предишен брак и майката на ответницата Е. М.. Съдът намира, че
договорът за наем е прекратен по силата на едностранно писмено
предизвестие, от страна на ищцата, връчено на В. Д. на 02.02.2025 г. Съгласно
клаузата на чл. 24, т. 3 от договора за наем, същият се прекратява с
едностранно писмено предизвестие, направено в 14-дневен срок преди
прекратяването. Настоящият съдебен състав счита, че уведомявайки
наемателят В. Д., наемодател е прекратил процесния договор за наем по
отношение на всички наематели. Дори да се приеме, че наемодателят е
следвало изрично да уведоми и останалите наематели за прекратяването, то
страните признават, че на 01.03.2025 г. ищцата е уведомила устно отвениците
Е. М., представляваща и непълнолетните си деца, и нейната майка Н. И. П..
Целта на писменото предизвестие за прекратяване на писмен договор е
неговото установяване по безспорен начин. Видно от материалите по делото
писмен договор за наем е сключен само с В. Д. и последният е уведомен
писмено за прекратяването на договора за наем. Останалите наематели
ползват наетата вещ като близки на В. Д. и прекратяване на договора по
3
отношение на него, безспорно влече прекратяване на договора и по
отношение на тях. Дори да се приеме, че с останалите наематели е сключен
устен договор за наем, то той е прекратен устно от наемодателката на
01.03.2025 г. с прочитане на уведомлението за прекратяване на двете
пълнолетни ответници, едната от които представлява и непълнолетните
ответници по делото. Целта на закона е изпълнена – ответниците са уведомени
за прекратяването на договора за наем и са имали достатъчно време да
освободят и върнат наетата вещ, каквото задължение имат по 233, ал.1, изр. 1-
во ЗЗД, Без правно значение са личните взаимоотношения между
наемодателите, извеждането на В. Д. от жилището и изискването от
ответницата Е. М. В. Д. да подсигури жилище, в което последната да се
премести заедно с останалите ответници.
Ето защо съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 233,
ал.1, изр. 1-во ЗЗД вр с чл. 310, ал.1, т. 2 ГПК е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на: 80,00 лв. за заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД във вр с чл. 310, ал.1,
т.2 ГПК Е. В. М., ЕГН **********, Е. Е. М., ЕГН **********, В. В. Д., ЕГН
********** и Н. И. П., ЕГН ********** да опразни наето помещение -
недвижим имот, находящ се в гр. София, (адрес), предмет на договор за наем
от 15.11.2024 г., и да предаде държането върху имота на Ц. И. Л., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Е. В. М., ЕГН **********, Е. Е. М., ЕГН **********, В. В. Д.,
ЕГН ********** и Н. И. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплатят на Ц. И. Л., ЕГН ********** сумата в размер от 80,00 лв.,
представляваща разноски за бързото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от днес – 04.11.2025 г., на основание чл. 315,
4
ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5