Решение по дело №14224/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 909
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20195330114224
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                        

 

 

                     Р Е Ш Е Н И Е  № 909

 

                          гр. Пловдив, 12.03.2020 г.

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 12.02.2020 г., в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14224 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 56298 от 02.09.2019 г, от ЗAД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу Община Пловдив, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 436.64 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2019 г. до окончателното заплащане на вземането. Претендират се разноски по делото.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.04.2019 г. в гр. Пловдив, в района на Коматевски транспортен възел, при ръкава на ул. „Хаджи Димитър“ – общински път, лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ***, управляван от собственика К.Н.Ч. е преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили материални щети по автомобила – увредена била предна дясна гума и предна дясна джанта, както и задна дясна гума и задна дясна джанта. Местопроизшествието е посетено от органите на Пътна полиция ОД – гр. Пловдив, при което е съставен Протокол за ПТП № ***. При настъпване на описаното произшествие увреденият автомобил е бил застрахован с имуществена застраховка  „Каско Стандарт“ в ЗAД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, обективирана в ЗП № ***, със срок на действие от 13.07.2018 г. до 13.07.2019 г. В тази връзка в застрахователното дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение от собственика на застрахования автомобил. При ищеца е образувана щета с № ***. От застрахователя били описани щетите и определено обезщетение в размер на 436.64 лева, което било изплатено на собственика на увредения автомобил – К.Ч. на 15.05.2019 г. по банковата й сметка. С изплащането на тази сума ищецът е встъпил в правата на застрахованото лице против Община Пловдив. Твърди се, че Община Пловдив не е изпълнила задълженията си да поддържа процесния пътен участък в изправност, съответно да сигнализира неизправния участък, в резултат на което за настъпили процесните щети.

С оглед изложеното е предявен искът.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се оспорват така предявения иск по основание и размер. Не се установявали обстоятелствата, довели до вредосното събитие. Прави се възражение за съпричиняване. Оспорва се механизма на произшествието и наличие на причинно-следствена връзка на щети по автомобила. Счита, че липсва противоправно увреждащо действие от страна на Общината или нейни служители. Оспорва размера на вредите Моли се искът да бъде отхвърлен.  Претендират се разноски.

   Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

    Предявен е иск с правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ.

 За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор по имуществена застраховка, причиняване на застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие, което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение в претендирания размер. В тежест на ответника е да установи съпричиняване на произшествието от водача на лекия автомобил, както и оборването на презумпцията за виновност.

От представената застрахователна полица № *** /л.15/, се установява, че между ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и К. Н. Ч., е сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”, направена е отметка „Пълно каско“ като ищецът, в качеството си на застраховател приел да покрие имуществена отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на лек автомобил „Мерцедес Е350”, с рег. № ***. Застрахователното правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 13.07.2018 г. до 13.07.2019 г. В тази връзка в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице. В общите условия към застрахователна полица /л.36/, които са неразделна част от нея е посочено, че застраховката „Пълно Каско“ покрива риск от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено е попадането в необезопасена дупка на пътното платно - /виж Клауза Пълно Каско в ОУ, която препраща към клауза „пожар, природни бедствия и ПТП – т. I Допълнителни покрити рискове, т.2 ПТП“ л.38/.

От представения Протокол за ПТП /л.12/ се установява, че на мястото на инцидента на 16.04.2019 г. са дошли служители на МВР, които са отразили наличие на дупка на пътното платно на Коматевски транспортен възел. Констатирани са и вреди по автомобил „Мерцедес Е350”, с рег. № *** – предната и задна дясна гума спукани и джанта изкривена, вреди по окачването. По отношение на тези обстоятелства протоколът за ПТП има обвързваща съда материална доказателствена стойност, доколкото отразява факти и обстоятелства, които длъжностните лица лично и непосредствено са възприели, във връзка със служебните си задължения.

От разпита на свидетеля К.Н.Ч. /протокол от о.с.з. от 02.12.2019 г. л.65/, собственик на увредения лек автомобил „Мерцедес Е350”, с рег. № ***, се установява, че движейки се със същия, в началото на 2019 г. по Коматевско шосе преминала през дупка на пътното платно. Наличието на дупка на пътното платно не било сигнализирано и обезопасено. Свидетелят установява, че в този момент, на пътното платно е имало големи локви, валяло дъжд, дупката в която попаднал автомобилът била запълнена с вода, поради което не я видяла. В резултат от попадане на автомобила в дупката на пътното платно, били срязани двете десни гуми, изкривени джанти и изкривена предна част на автомобила.

 Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. Същият установява механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на лекия автомобил попада в необезопасена и обозначена дупка на пътното платно, като при преминаване през нея са предизвикани щети по автомобила.

Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л.13/ собственикът на увредения лек автомобил завел при ищеца щета с № ***.

От приложения по делото опис заключение по щета /л.19/ се установява кои детайли от автомобила са увредени, а именно, описаните в исковата молба – двете десни гуми – предна и задна и двете джанти.

Видно от доклад по щета от 13.05.2019 г. /л.30/ от ищеца е определено обезщетение за настъпилите вреди за процесния автомобил в размер на 436.46 лева, която сума е заплатена на увреденото лице К.Ч. с платежно нареждане на 15.05.2019 г. /л.31/

С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.

От приетите по делото САТЕ /л.74/, вещото лице дава отговор, че е възможно, настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на преминаване през дупка на пътното платно. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетеля и процесните щети по лекия автомобил.

Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на което е настъпило процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.

Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.

  С оглед посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в изправност пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието на дупки по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно предприема действия по отремонтирането им.  

Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни, които да оборват законовата презумпция.

С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.

По отношение на размера

По аргумент от чл. 208, ал. 3 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното събитие.

В САТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ размер на 939.61 лева, като подробно е обосновано по какъв начин е достигнал до този размер. Ищецът претендира по-малка сума от установената.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и по размер.

Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани. За да се приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест е останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В случая по делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП.

С оглед изложеното не се налага редуциране на установения размер на претенцията по главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер.

Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда 02.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането.

По отговорността за разноските

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждане на такива.

Ищецът доказа следните разноски – 52 лева – платена държавна такса /л.44/, 22 лева – депозит за свидетел /л.60/, 102 лева – САТЕ /л.59/ и 360 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение /л.6, л.7 и л.9/. Общо 536 лева, които следва да бъдат присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

При тези мотиви, Пловдивският районен съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 сумата  в размер на 436.64 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „Мерцедес Е350”, с рег. № ***, от настъпило на дата 16.04.2019 г. ПТП, изразяващо се в преминаване в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в района на Коматевски транспортен възел, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 536 лева – разноски в производството.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ