№ 591
гр. Русе, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520106247 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ” ЕООД против М. В. М., в която
се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № *** от дата 08.07.2016г. за ползване на мобилна услуга за номер
*** при условията на тарифен план VIVACOM Smart Net S с месечен
абонамент от 11,99 лв. и срок на договора от 24 месеца – до 08.07.2018г. На
02.07.2018г. между страните било сключено Допълнително споразумение, с
което ответникът променил условията за ползване на мобилната услуга,
избирайки нов тарифен план с месечен абонамент от 15,99 лв. за срок от 24
месеца. Твърди се, че ответникът не платил няколко издадени фактури, а
именно от 15.12.2018г., от 15.01.2019г. и от 15.02.2019г. Потребените
мобилни услуги за трите отчетни периода възлизали 67,65 лв. Поради
неплащането на тази сума договорът с ответника бил прекратен от мобилния
оператор, а вземането по същия цедирано на 01.10.2019г. на „С.Г.Груп“ ООД.
От своя страна ищцовото дружество придобило вземането от „С.Г.Груп“ ООД
1
и за дължимите суми по процесния договор депозирало заявление по реда на
чл. 410 ГПК срещу М. В. М., по което било образувано ч.гр.д. №*** от 2021г.
по описа на Районен съд - Русе и издадена заповед за изпълнение за
дължимите суми по трите фактури в общ размер на 67,65лв., както и за
мораторна лихва в размер на 17,20лв.
Моли се в настоящото производство да бъде признато за установено
задължението на ответника към ищцовото дружество за сумата от 67,65 лв. -
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по повод на валидно
действал договор с клиентски №*** от 08.07.2016г. с Допълнително
споразумение от 02.07.2018г., сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени
фактури № *** от 15.12.2018г.; № *** от 15.01.2019г. и № *** от 15.02.2019г.
за периода от 15.11.2018г. до 14.02.2019г. Претендира се присъждане и на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника изразява
становище за допустимост, но за неоснователност на исковата претенция.
Възразява се срещу твърденията на ищцовото дружество, че процесното
вземане е надлежно цедирано, както и че тази цесия може да се счита
съобщена на ответника чрез връчване на доказателствата по делото на
назначения му от съда особен представител. Поради това се моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от приложените и неоспорени
писмени доказателства, че на 08.07.2016г. между ответника М. В. М. и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № *** за ползване на
мобилна услуга за номер ***. На 02.07.2018г. между страните е сключено
Допълнително споразумение, с което ответникът променил условията за
ползване на мобилната услуга, избирайки нов тарифен план с месечен
абонамент от 15,99 лв. за срок от 24 месеца.
За потребените от ответника мобилни услуги за периода от
15.11.2018г. до 14.02.2019г., мобилният оператор е издал три фактури - № ***
2
от 15.12.2018г.; № *** от 15.01.2019г. и № *** от 15.02.2019г., по които
общата стойност на потребените мобилни услуги за периода възлиза на
67,65лв.
С договор от 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД вземания по договори със свои
клиенти, изрично посочени в Приложение №1, включително и вземането по
процесния договор съгласно представеното по делото извлечение, което
вземане възлиза на 67,65лв.
С договор от 01.10.2019г., „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на
ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД всички свои вземания, придобити с
договора от 16.10.2018г. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
По депозирано заявление от ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.
№***/2021г. по описа на РС – Русе, по което срещу М. В. М. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
67,65лв. дължима по договор за мобилни услуги от 08.07.2016г. и
допълнително споразумение от 02.07.2018г и сумата от 17.20лв. обезщетение
за забава за периода 03.03.2019г. до 07.09.2021г. Заповедта е връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК – чрез залепяне на уведомление.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Няма спор по делото, че ответникът е подписал процесния договор,
съответно е поел уговорените с него задължения за заплащане на потребените
мобилни услуги чрез предоставената му СИМ карта. Приложените по делото
и неоспорени фактури установяват вида и стойността на потребените за
процесния период мобилни услуги.
Представените по делото два договора за цесия установяват
настъпилото правоприемство на страната на кредитора за неплатената
стойност на ползваните от ответника мобилни услуги. Действително по
делото няма доказателства за уведомяването на ответника за прехвърлянето
3
на процесното вземане на нов кредитор (ищцовото дружество), но следва да
се приеме, че с връчването на препис от исковата молба и приложените към
нея доказателства (включително уведомление и пълномощно за съобщаване
на цесията) на особения представител по делото, то ответникът е редовно
уведомен. Този факт следва да бъде отчетен като настъпил в хода на процеса
и от значение за спора и да се приеме, че цесията поражда действие и по
отношение на ответника като длъжник, още повече, че в настоящото
производство той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на
стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 362/2015 г., II т. о., ТК). С оглед на това, възражението на особения
представител, че извършената цесия не е противопоставима на ответника
следва да се приеме за неоснователно.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде изцяло уважен.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на
405лв., както и тези за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2021г. в
размер на 205лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. В. М. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ул. „Воден“ №14, вх.2, ет.8 д ължи на „ЮБЦ”
ЕООД с ЕИК205680303, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, със
съдебен адрес гр. София, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8 сумата: 67,65 лв.,
представляваща стойността на потребени далекосъобщителни услуги по
договор от 08.07.2016г. и допълнително споразумение от 02.07.2018г. за
периода 15.11.2018г. до 14.02.2019г. за която сума е издадена заповед №***
от 20.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА М. В. М. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, ул.
„Воден“ №14, вх.2, ет.8 да заплати на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК205680303,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров сумата от 405лв. разноски за
4
настоящото производство, както и сумата от 205лв. разноски за заповедното
производството по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5