РЕШЕНИЕ
№ 1884
гр. София, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110202946 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 805735-F796263/07.01.2025г., издадено от
НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ - СОФИЯ,
ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ към НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на „Л.“ КД, с
ЕИК: ********** административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000.00 (хиляда) лева за административно нарушение по състава
на чл.127и, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във вр.
с чл.278б, ал.4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ „Л.“ КД ОСПОРВА с подробни
доводи законосъобразността на издаденото Наказателно постановление (НП).
Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание санкционираното юридическо лице, редовно призовано,
се представлява от упълномощени процесуални представители, които лично
инвокират допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната
жалба. Не се претенсират разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ
„ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ - СОФИЯ, ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ
ДЕЙНОСТИ“ в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ към
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, редовно призована, се
1
представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира в
съдебно заседание подробни доводи за неоснователност и недоказаност на
депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по
фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си
убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 18.02.2025г. в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от
жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен
интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление,
връчено по надлежния ред с разписка на 10.02.2025г., подлежащ на законов
съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен районен
съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна
страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ
ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 805735-F796263/07.01.2025г., издадено от
НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ - СОФИЯ,
ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ към НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на „Л.“ КД, с
ЕИК: ******* административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1000.00 (хиляда) лева за административно нарушение по състава на
чл.127и, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с
чл.278б, ал.4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
На 14.08.2024г. в 06:28 часа на фискален контролен пункт ГКПП-
Оряхово от органите по приходите бил съставен протокол за проверка №
060703176299_1/14.08.2024г. по отношение на транспортно средство - товарен
автомобил марка „Ивеко“ с рег. №**** и рег. № на ремарке ****** с водач R.
I. S., което се предвижвало от Република Румъния към Република България,
превозвайки хранителни стоки. На 14.08.2024г. в 12:00 часа от проверяващия
екип на органите по приходите е била извършена проверка на адреса на
разтоварване на стоката в село Кабиле, ул. „Тракия“ № 1 - логистичен център
на „Л.“ КД. При проверката на горното превозно средство било установено,
че то превозвало стока с висок фискален риск - меса, годни за консумация, от
домашни петли и кокошки - пресни или охладени; разфасовки -
необезкостени; цели крила, дори без връхчетата с код по КН № 0207 13 30 с
тегло от 692.00 кг. Стойността на стоката възлизала на 9388.80 румънски леи
2
с парична равностойност от 3567.74 лева по фиксинга на БНБ към
14.08.2024г. За извършения превоз на стоката бил съставен Уникален номер на
превоза (УНП) - 2024081310877. След извършена проверка било установено,
че количеството на превозената стока било с тегло от 406.00 кг., като се
получавала разлика от 286.00 кг. Тези данни били установени при
разтоварването на стоката и по данните от документите - товарителница;
търговски документи и други. За извършената проверка на място бил съставен
протокол за проверка № 0607031176299К4 от 14.08.2024г. в 13:44 часа.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съдът кредитира събрания по делото писмен доказателствен
материал - протоколи от проверки; CMR; фактури и други. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите Н. К. С. и А. А. А., като пълни, логични,
детайлни, конкретни, хармонични, последователни, точни, добросъвестни,
подробни, изчерпателни, кореспондиращи помежду си в съвкупност и
корелиращи на цялостната писмена документация по делото.
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По
делото не се установява непротиворечив доказателствен материал. Спорът е
по правото, а не по фактите и/или по събраната доказателствена съвкупност.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага още по-подробни допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3
от НПК – “per argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления
районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, обективирани в жалбата.
РЕШАВАЩАТА ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАМИРА, ЧЕ неправилно и незаконосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството „Л.“
КД за твърдяното като извършено административно нарушение по състава на
по състава на чл.127и, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
(ДОПК) във вр. с чл.278б, ал.4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
(ДОПК). Превозваната стока не надхвърля сумата от 5000.00 лева съгласно
изключенията по разпоредбата на чл.127и, ал.6, т.3 от ДОПК, дори същата да е
надхвърляла по количество 500.00 кг. Изискванията над 500.00 кг. и паричната
равностойност на стоката да надхвърля 5000.00 лева следва да са
едновременно (кумулативно) налице, за да се приеме, че има състав на
3
административно нарушение от формална страна.
В АУАН и НП е прието, че липсват данни за „предварително деклариране
на превоза“ на СВФР, но не е посочено пред кого се дължи това деклариране –
дали пред ЦУ на НАП или ТД на НАП - София (според седалището на
задълженото лице); пред съответната ТД на НАП по мястото на
разтоварването на стоката в село Кабиле или пред ТД на НАП според мястото
на влизане на транспортното средство на територията на страна (в случая:
ГКПП – Оярхово). При формулиране на конкретното
административнонаказателно обвинение не е посочено и изпълнителното
деяние на нарушението - какво е направил или не е направил нарушителят,
респективно в какво се състои бездействието му. Спазването на тези
изисквания служи за очертаване кръга на доказателствено-релевантните
факти, за преценка правилността на правната квалификация на нарушението,
за гарантиране на възможността на нарушителя да упражни своето право на
защита в производството в пълен обем.
Следва да се съобрази, че посочената за нарушена разпоредба на чл.
127и, ал. 1 от ДОПК гласи: „При превоз на стока с висок фискален риск, който
започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и
завършва на територията на страната, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във
верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за
всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на
страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня,
следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване“.
Според чл. 8, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията е
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск на територията на Република България, при всеки
отделен превоз на стоки с висок фискален риск, който започва от територията
на друга държава – членка на Европейския съюз (ЕС), и завършва на
територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в
тристранна операция или крайният получател във верига последователни
доставки на СВФР предварително декларира данни за превоза до влизане на
транспортно средство на територията на страната.
РЕШАВАЩАТА ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД ПРИЕМА и допълнителен аргумент, а именно, че
наложената на санкционираното дружество имуществена санкция в размер от
1000.00 лева е прекомерна, значителна, непропорционална и противоречаща
на правото на Европейски съюз. Тази санкция надвишава 40% разликата от
286.00 кг. Предвидената за процесното нарушение в чл. 278б, ал.3 от ДОПК
имуществена санкция е с фиксиран размер за всички нарушения по чл.127и,
ал.1 от ДОПК – „в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната
стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-
малко от 5000.00 лева“ Ограничението от 500.00 лева касае единствено
случаите, в които 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока са по-
малко от 500 лева и не предоставя съдържателно възможност за преценка за
пропорционалност през призмата на характера и тежестта на конкретното
4
нарушение, като се отчете механизма на извършване на нарушението,
причините довели до извършването му, както и всички останали смекчаващи
и отегчаващи отегчаващи отговорността обстоятелства. Обстоятелството, че
отговорността на юридическите лица е обективна, не означава, че причините,
които са довели до извършване на нарушението са без значение при
преценката на тежестта на нарушението с оглед на неговата обществена
опасност и че не могат да бъдат ценени като смекчаващи отговорността
обстоятелства.
В практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) е възприето разбирането,
че държавите-членки имат логичен законен интерес да вземат подходящите
мерки за защита на своите финансови интереси, а борбата срещу данъчните
измами, избягването на данъчно облагане и евентуалните злоупотреби
представлява цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, съгласно
Решение от 14 март 2013 г. по дело № C-525/11 на СЕС, точка 28. Според
Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 „при
липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на
санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен
в това законодателство режим, държавите-членки са компетентни да изберат
санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни
правила за определяне на националните санкции, „санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата
и, че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на
преследваните цели“ - т.24 от Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по
дело M. U., C-210/10. Когато правна уредба по правото на Съюза препраща
към националните разпоредби, то нормата на чл.4, §3 от ДФЕС относно
принципа за лоялното сътрудничество налага на държавите-членки да вземат
всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие
на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по
отношение на избора на такива мерки, които да трябва да гарантират, че при
всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и
възпиращ характер - в тази насока е Решение от 7 октомври 2010г. на СЕС
по дело с № C-382/09г., т. 44. Съгласно Решение на СЕС от 22 март 2017г.
по съединени дела С – 497 /15 и С-498/15г. не се допуска в правото на
Европейския съюз при преценката за съразмерността на наказанията,
национална правна уредба да предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция във фиксиран (абсолютен) размер за нарушенията от съответната
област (бележката е на съдебния състав), независимо от характера и
тежестта им и/или независимо от предвидената евентуална възможност за
освобождаване от административно-наказателна отговорност.
При приложение на принципа на пропорционалността и посочените
5
критерии за преценката му по правото на Съюза, и предвид преследваната цел
за предотвратяване избягването на данъчно облагане (такова по делото не се
установява), за постигането на която са регламентирани правилата за
отчитането на приходите по националното право, налагането на значителна
имуществена санкция в размер от 1000.00 лева, при липсата на вредни
последици или негативни изменения, не води до неотчитане на приходи за
съответния данъчен период и не създава невъзможност или значително
затруднение за контролните органи да извършат въобще административна
проверка (административните органи на НАП са могли да вземат други по-
подходящи адекватни и най-вече - по-пропорционални административни
мерки, включително и да отправят предложения за изменението на Наредба №
Н-5/29.09.2023г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на
Република България в частта на възникващите за българските предприемачи
значителни трудности от усилената данъчна и административна тежест, която
засяга конкуренцията; свободната стопанска инициатива и възпрепятства
бързото движение на стоки и капитали, въпреки че инкриминираните стоки
например са били проследими от приходната администрация. В случая,
действията на НАП надхвърлят границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимно преследваните от това данъчно законодателство
цели.
По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за
отмяната на обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Дружеството-жалбоподател не претендира разноски и такива не му се
присъждат. С оглед изхода на делото разноски не са дължими на въззиваемата
страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.1 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
805735-F796263/07.01.2025г., издадено от НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ
„ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ - СОФИЯ, ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ
ДЕЙНОСТИ“ в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ към
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с което на основание чл.53
от ЗАНН е наложено на „Л.“ КД, с ЕИК: ************административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева за
административно нарушение по състава на чл.127и, ал.1 от Данъчно-
осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл.278б, ал.4 от Данъчно-
осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
6
Решението на съдебния състав може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет)
дневен преклузивен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7