Р
Е Ш Е Н И Е № 260523
гр.Пловдив,
10.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО,
XIV състав, в закрито съдебно заседание на 10.12.2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов
възз.ч.гр.д.№ 2777 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 436 , вр. чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба от Г.В.Д., в качеството му на
длъжник по изп.дело № 345/2013г. на ЧСИ К. П., против постановление изх.№
58239/31.08.2020г., с което е оставена без уважение молба от жалбоподателя вх.№
49508/24.08.2020г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
От взискателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е
подадено писмено възражение, с което жалбата се оспорва като неоснователна. От останалите страни по изпълнителното дело не са подадени възражения или
др. писмени становища.
От ЧСИ К. П. са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът като обсъди представените по делото
доказателства, намира следното:
Производството по изп.дело № 345/2013г. на ЧСИ К. П. е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.01.2013г. по т.д.№
392/2013г. на СГС в полза на „Кредибул“ЕАД против Р. Г. Х. С подадената от
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД молба за образуване на изпълнителното дело
е представен договор за цесия от 25.10.2012г., с който са му прехвърлени
вземанията, за които е издаден изпълнителния лист. Видно от удостоверението за
наследници на л.211 по изпълнителното дело, Р. Х. е починала на 03.01.2018г.. С
разпореждане от 27.03.2018г. като длъжници са конституирани нейните наследници,
между които и Г.В.Д..
Във връзка с доводите в жалбата на първо място следва да се
направи ясно разграничение между двугодишния срок, с изтичането на който
настъпва перемпция, и срокът на погасителната давност. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно
чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. При съпоставка на текстовете на двете
разпоредби става ясно, че двугодишният срок, с изтичането на който принудителното
изпълнение се прекратява по право, се прекъсва с всяко искане на взискателя за
извършване на изпълнителни действия, а погасителната давност се прекъсва с
предприемане от съдия изпълнителя на определено изпълнително действие.
Двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се прекъсва и с всяко предприето
от ЧСИ изпълнително действие по възлагане от взискателя по чл.18 от ЗЧСИ.
На 08.06.2017г. от взискателя „Агенциа за събиране на вземания“ЕАД е
подадена молба за извършване на опис на движимо имущество на длъжника и за
налагане на запор върху трудовото й възнаграждение и банкови сметки. Молбата е
уважена с резолюция от 09.062017г., като на същата дата до Р. Х. е изпратена
призовка за принудително изпълнение. Впоследствие са правени нееднократни опити
на първоначалния длъжник и на наследниците й да бъдат връчени покани и
съобщения, но от взискателя не са подавани молби за извършване на изпълнителни
действия и такива не са предприети от ЧСИ П. На 11.05.2020г. по изпълнителното
дело е постъпило писмо във връзка с наложен още през 2015г. запор върху банкова
сметка ***, а на 01.06.2020г. от банката е извършен превод на сумата от 36,38
лева, за който е налице отбелязване и на гърба на изпълнителния лист. Нито
постъпването на писмото, нито извършения превод не обосновават прекъсване на
двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, но така или иначе към онзи момент
той вече е бил изтекъл. Едва на 02.07.2020г. от взискателя е подадена молба за
налагане на запор върху банкова сметка.
***оподателя като длъжник- 27.03.2018г., до 02.07.2020г., а и до
11.05.2020г. са изтекли повече от две години, поради което и съобразно с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на
ВКС по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК, следва да се приеме, че изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона. Ето защо, обжалваното
постановление ще следва да бъде отменено, като се даде указание на ЧСИ К. П. да
издаде друго такова, с което изрично да прекрати производството по негово
изп.дело № 345/2013г., но само по отношение на поискалия това длъжник Г.В.Д..
Съобразно с решението по делото, в полза на жалбоподателя ще следва да бъдат
присъдени направените от него съдебни разноски в настоящето производство в общ
размер от 200 лева, от които 150 лева за адв.възнаграждение, и 50 лева за
държавна такса и такси в полза на ЧСИ.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление изх.№ 58239/31.08.2020г. по изп.дело №
345/2013г. на ЧСИ К. П., с което е оставена без уважение молба от жалбоподателя
Г.В.Д. с вх.№ 49508/24.08.2020г. за прекратяване на производството по
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
УКАЗВА на ЧСИ К. П. да издаде ново
постановление, с което изрично
да прекрати производството по негово изп.дело № 345/2013г., но само по
отношение на поискалия това длъжник Г.В.Д..
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.**** да заплати
на Г.В.Д. ***, ЕГН: ********** сумата от 200 лева- съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: