РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330106859 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на И. В. С., ЕГН **********, с адрес в ********************,
депозирана против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, и с иск с правно
основание в чл. 124 ал. 1 ГПК – за установяване недължимостта на сумата от 1316
лева, представляваща стойността за допълнително начислена ел. енергия за периода от
31.10.2020г. до 28.01.2021г. по фактура № ФМ **********/ 10.03.2021 г.
Според изложеното, ищецът бил уведомен с писмо, че към дата 14.04.2021г .
ответното дружество начислило в негова тежест сумата от 1316 лева , представляваща
стойност на доставена , но неизмерена електрическа енергия. Уведомен бил, че ако не
плати стойността на фактура , достъпът му до разпределителната мрежа ще бъде
прекратен .
Ищецът отрича каквото и да е било фактическо нормативно или договорно право
на ответното дружество да извършва корекции на сметките между страните и моли да
се установи недължимост на сумата и да се присъдят сторените разноски.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен. Излага следните факти :
На 28.01.2021год. била извършена от служители на ответника проверка на
електромера с фабричен номер ************, отчитащ доставяното до имот на ищеца
– жилище в с. ******** електричество , преминаващо през измервателната точка №
1
************. При проверката се устновила промяна на схемата на свързване на
електромера, като между входящите и изходящите напреженови проводници бил
поставен шунт и по този начин част от доставяната енергия не преминала през
електромера и останала неотчетена от същия . Правилната схема на свързване била
възстановена .
За проверката бил съставен констативен протокол за техническа проверка под номер
************г.; ответното дружество начислило на ищеца допълнително
електроенергия в размер на 1316 лв. за периода от 31.10.2020г. до 28.01.2021г – общо
89 дни, за която сума била съставена данъчна фактура № **********/ 10.03.2021 г.
Предвид така изложените факти , правят се доводи ,че е налице основание да
коригира сметката на ответника със задна дата, позовавайки се на чл. 50, ал.2 от
новоприетите правила на ПИКЕЕ. Моли се искът да бъде отхвърлен и да се присъдят на
ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че
констативния протокол за техническа проверка № *********** отразява промяна на
схемата на свързване на електромера, като е монтиран шунт / допълнителна проводна
свръзка извън правилната схема на свързване на / и по този начин част от доставената
до обект на ищеца електроенергия остава неизмерена. Това количество електричество
е остойностено във издадената фактура по приложимия ред ред на чл. 50 ал.2 от
ПИКЕЕ, който е спазен.
При изложените факти, води се допустим иск с правно основание в чл. 124 от ГПК.
Съдът, предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
При отрицателните установителни искове по смисъла на чл. 124 от ГПК, в тежест
на ответника – кредитор е да докаже съществуването на вземането си по основание (
фактическо и нормативно) и размер, доколкото иска на ищеца се базира не на
осъществени факти, а на липсата им.
По силата на чл. 83 ал. 1 т . 6 от Закона за енергетиката и във връзка с чл. 56 от
предвидените там нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г, които са били в сила към датата на проверката ,
оператор на електрическа мрежа има право на иск за стойността на електричеството,
доставено, но неотчетено при несанкционирано свързване към мрежата или
манипулация на средството за търговско измерване. Хипотезата на чл. 56 от ПИКЕЕ
предполага да се докаже от ищеца: 1. че е оператор на електрическа мрежа , тоест,
дружеството - ищец разполага с лиценз за съответните дейности на територията на
Пловдив, обстоятелство, от което зависи легитимацията му като притежател на
спорното притезание; 2. че има несанкционирано от оператора присъединяване на
консуматор на електричество към тази мрежа, при което полученото от консуматора
2
количество енергия не е било мерено чрез средство за търговско измерване, или част
от употребеното количество не е измерена поради манипулация на това средство, и 3.
че са спазени нормите на раздел ІХ от коментираните правила, и в частност -
методиката на изчисление на доставеното количество електричество, избрана и
приложена съответно към спецификата на неотчетеното количество електричество.
Тъй като присъединяването към разпределителната мрежа или манипулацията на
електромера или схемата му на свързване се върши без знанието на оператора на
мрежата или доставчика на електричество на крайните потребители, без значение за
изхода на спора по чл. 56 от ПИКЕЕ е дали отношенията между консуматора и
оператора или доставчика са предварително уредени по друг начин, напр. чрез
договор, респ., неотносимо към предмета на този спор е това , дали е изпълнено
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, а именно – в общите условия да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Следва да се има предвид също така , че първоначално
формираната в тази насока практика на съдилищата визираше общите условия на
договорите, сключвани от доставчиците, а не от разпределителното дружество. Затова
отговорността по чл. 56 от ПИКЕЕ има за цел единствено избягването на
неоснователно обогатяване на консуматора на неотчетеното електричество, при което
според новата позитивноправна уредба, отговорността на ползвателя на мрежата е по
принцип обективна и безвиновна.
Така или иначе , настоящият състав споделя виждането, че нарушението на чл. 98а,
ал. 1, т. 6 ЗЕ не е пречка за извършване на корекция на сметка, а само такава
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. (решение № 124/ 18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2991 по описа за
2018 г. на ВКС, III г. о. и др. ). Не се отрича и нормативната сила на коментираните
правила, доколкото са издадени от коментентен орган съобразно предвидената
законова делегеция след измененията на чл 82 ал. 1 т . 6 от ЗЕ през 2018г.
Тоест, съществува нормативно основание за извършване на т. нар . „едностранна
корекция на сметките „ в отношенията между страните.
На съда е служебно известно, а и ответника сочи, че „Електроразпределение Юг“
ЕАД, ЕИК *********, разполага с лиценз за разпределение на електрическа енергия №
Л-140-07 от 13.08.2004 г., издадена от КЕВР за територията на няколко области, вкл.
област Пловдив. На свой ред, С. ( като краен потребител), попада под дефиницията
"ползвател на мрежата" по смисъла на § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ, доколкото не се спори
между страните да е собственик на електроснабдения имот.
Съдът приема, съобразно приложеното на л. 6 копие от протокол под № *********, че
на дата ************** г. служители на ответното дружество са извършили проверка
на електромера, монтиран на измервателната точка № *********, при което се
3
установило, че е монтиран шунт между входащия и изходящия напреженов проводник,
при което част от доставяното до имота на ищеца електричество не преминавало през
електромера и затова не се измервало. Констатациите в този протокол са потвърдени и
от разпитите на свидетелите и затова съдът приема закрепените в констативния
протокол факти за осъществени. Съдът кредитира заключението на вещото лице
изцяло, а от него личи, че е налице промяна на схемата на свързване на електромера,
като заключението му също подкрепя констатациите в протокола.
За да може да упражни правото си на едностранна корекция обаче,
електроразпределителното дружество следва да е спазило реда, предвиден в ПИКЕЕ.
Съставен е констативен протокол, подписан от представител на оператора. Тъй като
абоната не бил открит, макар да бил търсен, протокола бил подписан и от свидетел,
който обаче не бил служител на разпределителното дружество. Този протокол е
редовно връчен на ищеца, той фигурира като приложение към писмото , за което
самият ищец твърди, че е получил, а и за изпращането на това писмо по делото е
представено копието от обратната разписка. Няма нужда протокола да бъде получен, за
да се приеме , че разпределителното дружество е спазило разпоредбата на чл. 49 ал. 4
от ПИКЕЕ; тази норма говори за „изпращане“ , не за „връчване“ или
„получаване“Затова съдът приема , че С. е бил уведомен за проверката и съставения
при нея протокол. азпоредбата на чл. 49 от ПИКЕЕ е спазена и по отношение на
предвидения в четвъртата му алинея срок. Спазена е методиката за изчисление на
количеството на доставеното електричество; с оглед спецификата на конкретното
присъединяване, при което няма какъвто и да е измерител на полученото, правилно
оператора е приложил разпоредбата на чл. 50 ал.2 от ПИКЕЕ, каза се , съдът въприема
заключението на вещото лице.
Има съставени както справка за преизчисленото количество електричество , така и
съответна фактура за стойността му .Спазен е чл. 56 ал.1 от ПИКЕЕ.
В случая, чл. 58 от същите правила не е спазен, но е неприложим. Системата за
измерване не е манипулирана сама по себе си; дори да се приеме обратното , липсата
на уведомление до МВР се прави не с цел защита правата на консуматора на
електричеството, и затова не рефлектира по никакъв начин върху насрещното право на
електроразпределителното дружество да получи стойността на неотчетеното
електричество.
Или, доколкото процедурата по глава ІХ от ПИКЕЕ е спазена и предвидената в чл.
56 от ПИКЕЕ хипотеза е налице , искът не е основателен и следва да се отхвърли.
Разноските, направени от ответното дружество, се възлагат в тежест на ищеца.
Възнаграждението за процесуално представителство се лимитира до стойност от 150
лева, присъждат се действително сторените разноски за експертиза и призован
свидетел ( 160 лева ), при което действителния размер на разноските е 310 лева.
4
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на И. В. С., ЕГН **********, с адрес в ******************, да се
установи недължимост на вземане на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, за
сумата от 1316 лева, представляваща стойността за допълнително начислена ел. енергия за
периода от 31.10.2020г. до 28.01.2021г. по фактура № ФМ **********/ 10.03.2021 г., като
неоснователен.
Осъжда И. В. С., ЕГН **********, с адрес в ******************, да заплати на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 310 лева разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две
седмици от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5