Решение по дело №3301/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова

Любомир Игнатов
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора Н. С. Анг.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Частно наказателно дело №
20211100203301 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/ Решение № ВН-GS/03/216000004189/21 от 04.05.2021 г., влязло в
сила на 26.05.2021 г., постановено от несъдебен орган на Република Австрия за налагане на
финансова санкция против И.В. Т. , ЕГН **********, с което му е наложена глоба в размер
на 85.00 /осемдесет и пет/ евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към 04.05.2021г.
– 166,25 лева /сто шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ за нарушение на
правилата за движение по пътищата в издаващата държава.
На основание чл. 33, вр. чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС ПРИСПАДА от общото
задължение в размер на 85,00 (осемдесет и пет) евро с левова равностойност по фиксинга на
БНБ към датата на постановяване на решението в издаващата държава от 166,25 лв. /сто
шестдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ изпълнената част от него в размер 85,00
евро с левова равностойност съобразно фиксирания курс на еврото спрямо лева 166,25 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред САС
от заинтересованите страни.
На осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми Република Австрия за
настоящето решение, а копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България съгласно чл. 38, ал. 2
от същия закон.
1

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Мотиви по НЧД № 3301 по описа на СГС, НО, 9-ти състав за 2021 г.

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Постъпило е Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
несъдебен орган на Република Австрия, с което на И.В. Т. е наложена финансова санкция в
размер на 85,00 евро за нарушение на правилата за движение по пътищата. От
удостоверението се установява, че производството по налагане на финансови санкции е било
писмено и решението е влязло в сила на 26.05.2021 г.
Прокурорът изразява становище, че са налице основания за отказ от признаване на
решението на издаващата удостоверението държава поради постъпили доказателства за извършено
плащане на наложената финансова санкция по банкова сметка, посочена от несъдебния орган в
РАвстрия.
Защитата на засегнатото лице И.Т., адв. П., предлага съдът да постанови решение, с
което да признае решението на издаващата удостоверението държава , като приспадне от
размера на наложената финансова санкция извършеното плащане по банкова сметка, посочена
от несъдебния орган в РАвстрия. Алтернативно предлага да се откаже признаване на
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция.
Съдът, след като съобрази постъпилото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, материалите по делото и становището на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е издадено от
компетентен несъдебен орган на Република Австрия и е придружено с превод на български
език съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. С него се иска признаване на
акта, с който на И.В. Т. е наложена финансова санкция в размер на 85,00 евро за нарушение
на правилата за движение по пътищата за нарушение на § 20 Abs. 2 StVO; § 99 Abs. 3 lit. а
StVO от австрийския Правилник за движение по пътищата. Това нарушение е
квалифицирано като движение с превишена скорост. Доколкото в настоящото
производство не се допуска проверка на постъпилата информация и събиране на
доказателства в подкрепа на изложеното в изпратения за изпълнение акт, с оглед принципа
на взаимно доверие, няма пречка да бъде признат чуждият акт за налагане на финансова
санкция. С оглед това, съдът намира, че от формална страна са налице условията по чл. 3,
ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило
според издателя му нарушение, което се наказва съгласно правото на издаващата държава с
финансова санкция. Това деяние съставлява нарушение и по чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движение по пътищата на РБългария, с оглед което от формална страна е изпълнено и
изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. По силата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движение по пътищата водач, който превиши разрешената максимална скорост с от 21 до 30
km/h, се наказва с глоба 100 лв. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за
издаващия орган – „несъдебен орган“, чиято компетентност няма основание да бъде
поставена под съмнение, за извършеното нарушение, обстоятелства, при които е извършено
нарушението, наложеното наказание, което се предвижда по законите на издаващата
държава членка за извършеното нарушение, обстоятелството, че решението е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав намира, че при съдържащи се в удостоверението данни,
1

за нарушението, за което е издадено същото, не са налице основания, при които може да се
откаже признаване и изпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът не е
уведомен, че на И.Т. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна
от издаващата е постановено и приведено в изпълнение решение за конфискация или
отнемане. Не е изтекла давност по българското законодателство, липсва имунитет или
привилегия по отношение на засегнатото лице съгласно българското законодателство.
Липсват данни за отлагане на изпълнението на решението.
Не са налице данни, че засегнатото лице не пребивава постоянно на територията на
страната. Напротив, видно от данните, съдържащи се в справката, изискана от НБД И.Т. има
постоянен и настоящ адрес на територията на гр. София, РБългария.
Независимо от това съдът намира, че по делото е приложено нареждане, удостоверяващо
валутен превод, от което се установява, че на датата 30.08.2021 г. българският гражданин И. В. Т.
е наредил по сметка № АТ 66 5100 091019006600, посочена в удостоверението от издалия го
несъдебен орган в РАвстрия, сумата от 85 евро, представляващи наложена финансова санкция,
установена на базата на Решение № ВН-GS/03/216000004189/21 от 04.05.2021 г., влязло в сила
на 26.05.2021 г., постановено от несъдебен орган на Република Австрия . Ето защо, настоящия
съдебен състав намира, че задължението за плащане на финансовата санкция по делото е било
изпълнено.
Съгласно чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС в решението си съдът следва да определи
равностойността на дължимата сума в български лева, за което е необходимо обикновено
аритметично изчисление на левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
постановяване на решението в издаващата държава – 04.05.2021г. Равностойността на наложената
финансова санкция в размер на 85 евро по фиксинга на Българска народна банка към 04.05.2021 г. е
166,25 лева, поради което и на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС И. В. Т. е следвало да
заплати именно тази сума.
С оглед разпоредбите на чл. 33 и чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС, Съдът прие, че от общата сума
85 евро с левова равностойност – 166,25 лв. следва да се приспадне изцяло извършеното от Т.
плащане на финансовата санкция в размер на 85 /евро/ с левова равностойност – 166, 25 лв.,
съгласно приложеното по делото нареждане за валутен превод.
Въз основа на изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване на
удостоверението, поради което и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, като са налице предпоставките на чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС за приспадане на
равностойността на изпълнената част от общото задължение.
Така мотивиран, Софийски градски съд постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

2

Номер на акта:	200
Дата:	21 март 2022 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия:	Доротея Кехайова

Дело:	20211100203301
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	19 август 2021 г.

Решение по дело №3301/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите