Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 31.12.2019г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
10.12. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1458 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” 21, Бизнес център „Люлин – 6”, ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова - Прокурист, упълномощена от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока - в качеството им на представляващи дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт К.К.Т., преупъпномощена от Зорница Николова Димитрова срещу О.Г.М., ЕГН: **********, адрес: ***.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Ищецът твърди, че на 28.07.2011г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (кредитор) от една страна и О.Г.М. (кредитополучател), от друга, е подписан договор № 677566 за отпускане на потребителски паричен кредит за сума в общ размер на 3 460, 56 лв., от които 114, 00 лв. представляват такси/комисионни и 346, 56 лв. - застрахователна премия, а кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 48 анюитетни вноски, всяка от които в размер на 119, 65 лв., като първата падежна дата е 14.08.2011г, а общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на кредитодателя в края на периода, е в размер на 5 743, 20 лв. Твърди, че кредитополучателят О.Г.М. е направил 34 пълни вноски, всяка от които в размер на 119, 65лв. и последваща частична вноска в размер на 110, 11 лв. на 01.08.2014г., като е погасил и лихви за просрочие в размер на 4, 69 лв., общо внесените от О.Г.М. суми са в размер на 4 182, 90 лв. и тъй като кредитополучателят е преустановил изпълнението на възникналите задължения за ежемесечни погасителни вноски, съобразно уговорения погасителен план, същият е изпаднал в забава, поради което твърди, че към днешна дата всички непогасени вноски са с настъпил падеж и в този смисъл са на общо основание изискуеми. Обосновава активната си процесуална легитимация предвид сключен договор на 15.12.2014г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (като цедент) цедира вземането си по описания потребителски паричен кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (като цесионер) и съгласно който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД прехвърля на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора и в предмета на сключения договор за цесия от 15.12.2014г. е включено и вземането по процесния договор № 677566, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника О.Г.М.. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има следните вземания срещу ответника: 1 341, 53 лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № 677566; 157, 05 лв. - договорна лихва за период 28.07.2011г. - 15.12.2014г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължения - 21.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 643/2019г. по описа на РС – Дупница.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищцецът по предявените искове следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.
Ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи,
правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи.
Процесуалният представител
на ищеца в
депозирана молба на 09.12.2019г. е
направил искане, съдът да постанови неприсъствено решение, намирайки, че са
налице предпоставките за това.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение в настоящия казус, като взема предвид, че на ответника е бил връчен
препис от исковата молба и доказателствата към нея. Със съобщението са му били
указани последиците на чл. 238 и чл. 239 ГПК, от неспазването на сроковете за
размяна на книжата. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор. В първото
открито съдебно заседание той не изпратил представител, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсътвие. Освен това съдът намира предявените
искове за вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства, поради което същите следва
да бъдат уважени.
Решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в процеса в размер на 173, 69 лева, от които за държавна такса по сметка на Районен съд – Дупница – 73, 69 и 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски по заповедното производство в размер на 79, 97 лева, от които 29, 97 лева за държавна такса и 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Г.М., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” 21, Бизнес център „Люлин – 6”, ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова - Прокурист, упълномощена от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока - в качеството им на представляващи дружеството, сумите, както следва: 1 341, 53 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 677566, сключен на 28.07.2011г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (кредитор) от една страна и О.Г.М. (кредитополучател) от друга; 157, 05 лв. - договорна лихва за период 28.07.2011г. - 15.12.2014г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължения - 21.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 643/2019г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА О.Г.М., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” 21, Бизнес център „Люлин – 6”, ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова - Прокурист, упълномощена от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока - в качеството им на представляващи дружеството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по настоящото дело в общ размер на 173, 69 лева, както и сторените разноски в заповедното производство - по ч.гр. д. № 643/2019г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 79, 97 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: