РЕШЕНИЕ
№ 260068
гр.Поморие, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното
от районния съдия г.д.N 169 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от кооперация
„Земеделска кооперация за производство и услуги „А.““ гр.Поморие (ЗКПУ „А.“)
против Е.И.М. ***.
Ищцовата кооперация твърди, че с ответницата са страни в облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на земя за съвместно ползване от
30.05.2016 г., по силата на който ответницата отдала за ползване на ищеца
собствената си земеделска земя, представляваща нива с площ 6.501 дка,
съставляваща поземлен имот № ... по плана за земеразделяне на с.К.,
общ.Поморие, м. „Преводната“ (поземлен имот с идентификатор ... по КККР на с.К.,
общ.Поморие).
Сочи, че преди изтичане срока на договора ответницата
продала предоставената за съвместно ползване земеделска земя на трето лице,
което поело веднага владението на имота, като ответницата не изпълнила
задължението си по чл.11, ал.2 от договора, да уведоми писмено ищеца, че е
продала имота, което не сторил и приобретателят на земята.
Ищецът бил лишен от ползването на имота, поради правата
на третото лице, поради което предявява иск за осъждане на ответницата да му
заплати сума в размер 975 лв., представляваща обезщетение за извършените от
ищеца разходи по засяване в имота и отглеждане на култура – пшеница, дължимо на
основание чл.14, вр.с чл.11, ал.4, изр. второ, предл. първо от договора, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от считано от
предявяване на иска – 08.04.2020 г., до окончателното и изплащане.
В хода на производството ищецът е изменил размера на
претендираната сума, като я е намалил от 975 лв. на 558 лв.
Предявен е и съединен иск за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сума в размер 350 лв., представляваща договорна неустойка в
размер 50 лв. на декар, за лишаване на ищеца от ползването на предмета на
договора, поради права на трети лица, дължима на основание чл.14, вр.с чл.11,
ал.4, изр.второ, предл. второ от договора, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от считано от предявяване на иска – 08.04.2020 г.,
до окончателното и изплащане.
Претендират се от ищеца и разноските по делото.
Предявените искове са с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.с чл.82 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис
от нея е изпратен за връчване на ответницата, която е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените претенции като неоснователни.
Не оспорва, че между страните е бил сключен
договор за предоставяне на земя за съвместно ползване от 30.05.2016 г., по силата на който предоставила за ползване на ищеца процесната нива с площ 6,501 дка.
за срок от 4 стопански години, считано от
01.10.2016 г. до 30.09.2020 г.
Не спори също така, че с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имот № 184/10.05.2019 г.,
нот.дело №
302/2019 г. на нотариус Г.Н., е продала
имота на третото лице С.Н.Н..
Твърди, че се споразумяла с купувача от
датата на продажбата последният да получи
плащането по договора от 30.05.2016 г., което споразумение било отбелязано в нотариалния акт.
Твърди също така, че приобретателят поел задължението да
уведоми ищцовата кооперация за сделката и тъй като не получила
плащане за текущата година приела, че
купувачът е изпълнил поетото задължение за уведомяване.
Застъпва становище, че неизпълнението
на задължението и по чл. 11, ал.
2 от договора няма за пряка и непосредствена последица
претендираните вреди, както и че не е налице причинно-следствена връзка
между неизпълнението на това и задължение и настъпилата вреда за
кооперацията.
Твърди, че третото лице не е упражнявало
правото си на ползване на имота от момента на покупката, което се установявало от споразумение от
23.08.2019 г., с който процесния имот
е включен като част от масив обработван от ищцовата кооперация,
т.е. дори и след прехвърлянето на собствеността въпреки твърдяното
неуведомяване, владението е осъществявано от кооперацията.
Заявява и становище, че клаузата на чл.
14 от договора, препращайки към тази на чл.
11, ал.
4 от същия, визира възможна претенция към
собственика на земята само за обезщетение в размер на извършените разходи, но
не и за търсене на неустойка, поради което счита
претенцията за неустойка за изцяло неоснователна.
В съдебно заседание страните се
представляват от процесуалните си представители адвокати, които поддържат
заявените претенции, респ.становища.
За да разреши спора между
страните
съдът се запозна подробно със становищата и исканията им,
както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между ищцовата кооперация и
ответницата е сключен договор № К67/30.05.2016 г., по силата на който
ответницата предоставила за ползване на кооперацията за срок от четири години,
считано от 01.10.2016 г. до 30.09.2020 г., собствената си земеделска земя, представляващя нива с площ 6.501 дка, съставляваща поземлен имот № ..., по
плана за земеразделяне на с.К., общ.Поморие, м. „Преводната“, срещу
задължението на кооперацията да заплаща на собственика на земята 29 лв. на
декар за всяка договорирана година.
Съгласно чл.14 от договора, ако кооперацията бъде лишена
изцяло или частично от ползването на предмета на договора, поради права на
трети лица, собственикът на земята дължи обезщетение, съгласно условията на
чл.11, ал.4, изр. второ от договора, по силата на която клауза новият
собственик на земята може да влезе във владение на имота преди прибиране на
реколтата, ако плати на кооперацията обезщетение в размер извършените разходи
по отглеждане на културите и неустойка в размер на 50 лв. на декар.
Не се установява, а и не се твърди ответницата да е
член-кооператор на ищцовата кооперация, поради което процесният договор не е
такъв по чл. 31, ал. 4,
т. 3 от Закона за кооперациите, както не е и
договор за аренда по Закона за арендата в земеделието, а договор за наем по
чл.228 ЗЗД и като такъв обвързва валидно сключилите го страни (ТР
№ 2/20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г.,
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно
с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
По силата на чл.237, ал. 3 ЗЗД,
наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от
ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на
имота.
В случая ищецът претендира обезщетение поради лишаването
му от ползването на процесния имот, което лишаване безспорно се установява от
доказателствената съвкупност по делото, в това число от показанията на св.Юсеин
Мустафа Мустафа и най-вече от показанията на свидетеля и приобретател на имота С.Н.Н.,
който сочи, че е в края на октомври, началото на ноември 2019 г., т.е преди
изтичане на наемния срок, е наторил и изорал процесната земеделска земя.
Установява се и втората предпоставка за възникване на
правото на обезщетение на ищеца, а именно наемателят да е
претърпял вреди, поради виновно неизпълнение на поето от наемодателя договорно
задължение, а именно поради лишаването му от
ползването на наетия имот, тъй като както сочи св.Неделчев при поемането на
владението му на имота, последният е бил дискован и засят с пшеница.
Размерът на нанесените на наемателя вреди безспорно се
установява от приетото като доказателство заключение на вещото лице по
извършената съдебноагрономическа експертиза, съгласно което през стопанската
2019/2020 г. ищецът е направил разходи за отглеждане на културата пшеница в
процесния имот в общ размер 558 лв., в това число разходи за материали/семена,
торове, препарати/, за мероприятия и непреки/общостопански/ разпределяеми
разходи.
Предвид изложеното
претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение поради лишаването му от
ползването на процесния имот се явява установена по основание и размер и като
такава следва да бъде уважена изцяло.
Кредиторът не може да претендира едновременното заплащане
на обезщетение за неизпълнение и неустойка, тъй като това би довело до двойно обезщетение за неизпълнението.
Съгласно чл. 92, ал.1, изр.
първо ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
В случая кредиторът и ищец претендира по-големи от
неустойката вреди в хипотезата на чл.92, ал.1, изр. второ ЗЗД, поради което
претенцията за присъждане на неустойка е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
тежест на ответницата следва да се възложат сторените от ищеца разноски в
размер 288.87 лв., съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответницата следва да
бъдат присъдени разноски в размер 147.60 лв., съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на кооперация „Земеделска
кооперация за производство и услуги „А.““, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. ..., представлявана
от председателя на управителния съвет С.Н.П., сума в размер
558 лв. (петстотин петдесет и осем лева), представляваща обезщетение за лишаване на ЗКПУ „А.“
от
ползването на имот - нива с
площ 6.501 дка, съставляваща поземлен имот № ... по плана за земеразделяне на
с.К., общ.Поморие, м. „Преводната“ (поземлен имот с идентификатор ... по КККР
на с.К., общ.Поморие), нает с договор № К67/30.05.2016 г., сключен между Е.И.М., ЕГН **********,
като наемодател и ЗКПУ „А.“, като
наемател, преди изтичане срока на договора, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 08.04.2020 г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ЗКПУ „А.“,
ЕИК ..., за осъждане на Е.И.М.,
ЕГН **********, да заплати на ищеца сума в размер 350 лв., представляваща
неустойка по договор № К67/30.05.2016
г.
ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН **********, да
заплати на ЗКПУ „А.“, ЕИК ..., сума в
размер 288.87 лв. (двеста осемдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки),
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗКПУ „А.“,
ЕИК ..., да заплати на Е.И.М.,
ЕГН **********, сума в размер 147.60 лв. (сто четиридесет и седем
лева и шестдесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :