ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
Пловдив, 06.01.2026 г.
Административният съд - Пловдив - IV Състав, в закрито заседание на шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
| Съдия: | АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20257180702971 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 166 АПК.
Образувано е по жалба на Г. Л. Д. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3389-000085 от 06.12.2025 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с която на Г. Л. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “з“, „гг“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, с която жалба е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като на жалбоподателя ще бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди с оглед на личните му и професионални задължения.
Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Т.е., предварителното изпълнение на оспорената заповед настъпва по силата на закона.
Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Следователно за настоящия случай се прилага чл. 166, ал. 2 АПК, която норма допуска спиране на предварителното изпълнение само ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и въз основа на нови обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта.
В случая не се доказва, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Отнемането на свидетелството за управление на МПС не влияе по никакъв начин върху изпълнението на личните и служебните задължения на жалбоподателя, тъй като го лишава само от възможността лично да управлява МПС, което не препятства извършването на трудова дейност по принцип. Очевидно към настоящия момент жалбоподателят не би могъл да изпълнява длъжността шофьор, но трудовият договор е сключен преди издаване на оспорената заповед, т.е., това не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Още по-малко такова обстоятелство представлява състоянието на съпругата на жалбоподателя.
Настъпването на реални, значителни и трудно поправими вреди, които да са основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, следва да се заяви и докаже от жалбоподателя. В негова тежест е да докаже също наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно, а самите вреди следва да са определени по вид и размер. В случая липсват каквито и да било доказателства, от които да е видно, че от изпълнението на оспорената заповед могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя, доколкото заявените такива са общи и неконкретизирани. Съответно не е доказано наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява недоказано.
Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и законни интереси, но като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. В този смисъл определение № 13657 от 16.12.2024 г. по адм.д. № 11575/2024 г. на ВАС, VII о., определение № 11496 от 17.11.2025 г. по адм. д. № 10581/2025 г. на ВАС, VII о.
Предпоставката, при която съдът може да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на заповедта. В случая нов факт е единствено плащането на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на 06.12.2025 г., от който факт, обаче, жалбоподателят не търпи никаква вреда, още повече, значителна или трудно поправима по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, доколкото извършеното плащане представлява изпълнение на законовото задължение по чл. 483, ал. 1 КЗ.
Тъй като в случая не се установява да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, съдът намира, че искането като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли. Затова и на основание чл. 166, ал. 4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Л. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.6, ап.25, за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № 25-3389-000085 от 06.12.2025 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.
| Съдия: | |