№ 3920
гр. София, 15.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
Гражданско дело № 20211110146585 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Молителят ЕК. Г. В. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. Г. с пълномощно по делото.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че в предходно съдебно заседание е изложил
мотиви за това, че на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН следва по делото да бъде
конституирано наред с молителката Е.В. и малолетното дете М.К., като не е
обективирал така изложените от неговата страна мотиви в нарочен
диспозитив, с който да конституира малолетното дете, което по своята
същност представлява допусната от съда очевидна фактическа грешка, поради
което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
КОНСТИТУИРА на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН наред с
молителката ЕК. Г. В. и малолетното дете М. АЛ. КР., действаща чрез
нейната майка и законен представител ЕК. Г. В..
Малолетният молител М. АЛ. КР. - редовно призована от предходно
съдебно заседание, представлява се от адв. Г. с пълномощно по делото.
Ответникът АЛ. Т. КР. – редовно уведомен в предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. В., с пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
адв. В. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Страните (поотделно) – Водим допуснатите ни в предходно съдебно
заседание свидетели.
СЪДЪТ ВЪВЕДЕ в съдебната зала водените от страните и допуснати
им свидетели.
СЪДЪТ сне самоличността на водените от страните свидетели както
следва
Свидетелят Г.В.В. , 69 г., неосъждан без дела със страните, баща на
молителката Екатерина.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № *********, издадена на 27.01.2014 г. от МВР София.
Свидетелят Л.Ц. В., 72 г., неосъждана, без дела със страните, майка на
Е.В..
СЪДЪТ провери самоличността на свидетеля по представената от
същия лична карта № *********, издадена на 27.01.2014 г. от МВР София.
Свидетелят Т.К.С., 51 г., неосъждан, без дела и родство със страните.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № *********, издадена на 10.01.2019 г. от МВР София.
Свидетелят В.Д.К.., 58 г., неосъждана, без дела със страните, майка на
ответника Александър.
СЪДЪТ провери самоличността на свидетеля по представената от
същия лична карта № *********, издадена на 06.01.2021 г. от МВР София.
СЪДЪТ върна личните карти на свидетелите.
СВИДЕТЕЛИТЕ ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ
ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА
ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
КАТО НА СВИДЕТЕЛИТЕ ВЪЛЧЕВ, ВЪЛЧЕВА И К. БЯХА
РАЗЯСНЕНИ ПРАВАТА ИМ ПО ЧЛ. 166 ОТ ГПК.
Свидетелите (поотделно) – Разбрахме наказателната си отговорност,
обещаваме да кажем истината.
СЪДЪТ изведе от съдебната зала свидетелите Л.Ц. В., Т.К.С., В.Д.К.. и
остави свидетелят Г.В.В..
Свидетелят Г.В.В. на въпросите на адв. Г. – На 06.08 това беше
петък, бях в жилището на дъщеря ми Екатерина в квартал „Христо
Смирненски“, бл. 21, вх. 1, ет. 1, ап. 4, това е община Слатина. Обади се
Александър и каза, че минава на близо с камиона и иска да вземе внучката ми
2
Мария, която е на 4 години и е негова дъщеря. Аз дадох телефона той да
говори с нея, но тя му отказа, но след 16 ч. тя се съгласи, като й казах, че той
ще й купи играчка и тогава Александър дойде да я вземе след 16 часа. Аз
преди това се обадих на дъщеря ми да я уведомя. Тя беше много притеснена,
дори отначало не се съгласяваше да му я дадем, защото имаше един случай от
31.07 където пак Александър искаше да вземе внучката и се бяхме разбрали
на една спирка от дъщеря ми, но той беше отишъл пред блока й и там я беше
нападнал. За това дъщеря ми не беше съгласна много, но аз й казах да се
успокоят нещата, да тръгнат на добре, да му я даде и Александър я взе. Аз се
прибрах вкъщи, живея в „Младост 4“, бл. 460А, вх. 3, ет. 3 ап. 11, с
уговорката на същия ден Александър към 21 часа да я върне. Но дъщеря ми
звънна, не мога да Ви кажа към колко часа, защото аз не нося часовник,
защото съм пенсионер и часа за мен вече е без значение, и дъщеря ми звънна
притеснена каза, че не е трябвало да му я даваме, била й се обадила майката
на Александър – Валентина и й казала, че Александър крещял, буйствал и да
ходим веднага да вземем детето. Аз му звънях на Александър на единия
телефон, на другия телефон, но той не ми отговори. Със съпругата ми Лина
веднага тръгнахме с колата към жилището на Александър в кв. „Враждебна“,
час не мога да кажа аз часовник попринцип не нося, но към 8 някъде 8 и
половина ли не мога да Ви кажа точен час. По пътя звънях и на единия и на
другия телефона на Александър, но той не ми отговори и вече, когато
пристигнахме там, и когато наближихме къщата, той се обади и каза, че
детето ще спи при него и няма да ни го дава този път. Паркирах аз пред
къщата на Александър колата, жена ми остана отпред пред колата, отстрани,
за да не я заключвам, подпряна все едно. Тя стоеше отвън до колата, бях
паркирал пред портата на Александър от другата страна на улицата – там има
една градинка. Там майката Валентина ни чакаше в двора, тя ни отвори и аз
влязох в двора и тя почна да се оплаква: „Моето дете е откачило, моето дете
се е побъркало, цял ден ми крещи тука.“ Навън беше светло. Аз побързах да
се кача на етажа на Александър, а тя отиде към жена ми. На втория етаж се
качих и отворих вратата, Александър седеше на пода, гол до кръста, беше с
внучката ми, тя седеше срещу него и редяха кубчета. И тя като ме видя каза:
„Дедииии!“, скочи, гушнах я и вика: „Хайде бързо да си ходим.“ Аз я питах
къде са й обувките, тя изтича в коридора, все едно на стълбите и си обу
набързо обувките. Аз за първи път тогава я видях сама да се обува, а вкъщи се
гоним из стаите да я обуем, а там тя направо сама си се обу. Взе си една
играчка червено камионче и поиска да я сложа на гушката, ние така се носим
„на конче“ из квартала и тръгнахме да слизаме надолу. Като преди това
Александър си поиска някакво кубче, че му била взела, но аз не видях, че му
се развалило комплектчето, но в нея не видях. Слязохме долу в двора и ми
направи впечатление, че всеки път баща му ни посреща и изпраща, но този
път го нямаше. Не ни е посрещал, не ни е изпращал, за първи път ми се
случва такова нещо. В двора на излизане бяхме аз, внучка ми и Александър и
майка му. Малко преди майка му да се присъедини към нас, Александър
3
започна да й крещи: “Махай се от тука бе, ще ти счупя главата.“. Ние бяхме
излезли вече от къщата с внучката ми на гърдите, аз и Александър, майка му
се присъедини вече в двора към нас и тя, и преди да излезем на улицата – горе
долу на портата, той й се разкрещя и се развика: „Махай се от тука бе курво,
ще ти счупя главата. Бегай натам!“. На майка му крещеше това, така си
спомням, но тя каза, че иска да ни изпрати. Аз тръгнах с детето към моята
колата, нали на гушката, и Александър вървеше наравно с мен, излязохме от
двора и тръгнахме по улицата. Майката вървеше последна зад нас, най-отзад.
Той почна да й се кара и аз се обърнах. Тогава той се обърна и с двете ръце
(свидетелят показва двете си ръце прилепени на юмруци една към друга) я
удари и след това я удари с едната ръка по гърба, два-три пъти с дясната ръка,
и понеже малката се разплака, аз побързах да я вкарам в колата и казах на
баба й да влиза, за да я успокоява. И отидох при Александър и при майка му,
те бяха на улицата на 4-5 метра от неговата кола и я помолих да се отдалечи,
ако има някакъв проблем, че ние ще си го решим с Александър. Отидох сам
при неговата кола, тя беше отворена и си взех едно пликче с резервни дрехи
на детето, което всеки път му давам и отидохме до колата и побързахме да си
тръгваме. След това си тръгнахме. Предадох детето на майка му и някъде
вечерта към 23 часа, вече си лягахме, Александър пак ни позвъни: „Утре
детето в 10 часа или ти, или дъщеря ти трябва да го докарате при мене“.
Казах му, че то днес беше, утре ще ходят на плаж с други деца и толкова
късно няма как да им звънна. Аз го попитах тогава защо постъпва така с
майка му. Александър ми отговори, че майка му има психични проблеми, и че
е лежала в психиатрия, в клиника мисля, че се казваше „Шипковенски“ това
ми го каза следващия път, когато се видяхме с него в гаража на 10-ти август.
Аз го питах да не би защото е агресивен, но той ми отвърна не, че тя е
психично болна. Дъщеря ми каза, че е звъняла дори е разказала, че
Александър имал намерение да вземе детето от нас и да не го връща и майка
му да го гледа. Тя каза, че й е разказала майката на Александър - Валентина,
аз повече подробности не съм разпитвал дъщеря ми, защото аз присъствах
там. Не, на улицата не видях никой, там има една малка градинка с четири
пейки и един паметник и нямаше никакви хора, на тротоара имаше една стара
кола на Александър паркирана, но човек никъде не съм видял. Да, от улицата
се вижда вътре в двора, какво се случва, то има отдолу зид около 50 – 60
сантиметра и отгоре са решетките такива железни и всичко се вижда в двора.
Свидетелят Г.В.В. на въпросите на адв. В. – С личната кола взе детето
Александър, един Фолксваген. Казах, че първият път е минавал с камиона, но
тогава не го взе. Екатерина си е била вкъщи, не, тя не дойде с нас, нея я е
страх да ходи там. Винаги аз го предавам детето. Пред тяхната порта няма
кола, моята е от другата страна на улицата и аз вървя първи с детето, отивам
към колата и още на самия изход на улицата на един метър от вратата спирам
и се обръщам и гледам, че се карат с майката. Всеки път му давам дрехи и той
ги взима. Той си има дрехи, тези бяха резервни дрехи. Нямам спомен с какво
е било облечено детето, то рокли не носи, само с панталонки. Ние с
4
Александър си разменяме едно столче, което го е купил той, за да не купувам
аз, той ми го дава и аз му го връщам, когато взе детето му го дадох и той
после ми го върна, когато взех детето той го остави в моята кола. Александър
взе столчето и го остави в моята кола, а аз взех дрехите и тогава си тръгнахме,
понеже внучката даваше зор да си ходим.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
Свидетелят Л.Ц. В. на въпросите на адв. Г. – На 06.08.2021 г. Сашо
дойде и взе детето от „Младост 4“. Чакахме да се обади кога ще я върне,
обадил се е на мъжа ми и е казал: „Когато реша тогава ще я върна и може би
ще остане да спи при мен.“. Нямам спомен кога Александър дойде да я вземе,
по различно време идва, когато минава през Младост и на 06.08 нямам
спомени кога я е взел. Обади се на мъжа ми някъде след обяд – нямам
спомени кога. Ние чакаме той да я докара обратно. След това Валентина се
обадила на дъщеря ми и й казала: „Сашо нещо е полудял, да дойдете да си
вземете детето.“. И тогава ние вече се бяхме приготвили, защото като стане
по-късничко и отиваме да си я прибираме. Веднага тръгнахме нататък с
нашата кола, тръгнахме към „Враждебна“ и тогава аз бях в колата и излязох
да я посрещна - детето. Паркирахме някъде на улицата в близост до къщата –
на отсрещния тротоар. Излизаме и двамата от колата и след това мъжа ми
влезе вътре, за да вземе детето, през това време аз съм пред колата. Почаках
15 минути, той се забави малко и аз се почудих какво става. През това време
излезе Валя и дойде към мен, пред колата и вика: „Това моето дете нещо е
откачило, нещо страшно става, побеснял е и Катето трябва да си извади
ограничителна заповед“. Двете седим до колата и идва съпругът ми с детето,
след него идва Александър, който нещо крещи, нещо вика. Съпругът ми отиде
към колата, а той започна да крещи още по-силно, обаче аз не разбрах какво
точно говори и Сашо тръгна към майка си и започна да вика още по-силно, но
тя тръгна към вратата, нали да си влиза вътре в портата и той започна да я
бута в гърба с юмруци и по рамото и си влязоха вътре, а аз влязох в колата да
си взема детенцето, гушнах го и то пищеше, някакво истерично пищене беше
и каза на дядо си: „Дядо бързо да тръгваме, че ме е страх от тати“. И това е,
тръгнахме си ние. Други хода не съм видяла да има около нас. Вижда се и
двора и къщата и входната врата на къщата от мястото където се намирах аз.
Никой не съм видяла.
Свидетелят Л.Ц. В. на въпросите на адв. В. – От едната страна, мисля
че е черквата, а от другата страна мисля че има някакъв паметник, отсреща не
съм видяла какво има. Има нещо като вътрешна улица, там видях не си
спомням, какво да има, мисля тротоар. Срещу къщата на Сашо има един
паметник и нещо като площадче. От другата страна на уличката паркирахме.
В нашата кола има детско столче, дъщеря ми беше дала. През цялото време
имахме детско столче в колата.
5
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
Адв. Г. – Като излязох до вратата, чух ответникът да дава указания на
свидетеля. Шушукаше нещо в ухото на свидетеля, а човекът се беше
съсредоточил и гледаше в земята и го слушаше.
Свидетелят Т.К.С. на въпросите на адв. В. – Познавам страните,
Александър го познавам от малък, от един квартал сме, там всичко е близо.
Бяхме от деца в една компания и сме приятели. Познавам и майката на детето,
не сме близки приятели, но сме приятели. За 06.08.2021 г., някъде по обяд
Александър беше с дъщеря му, а аз с детето, което е племенник на жената, с
която живея на семейни начела – то е момче, и се бяхме разбрахме се да ги
учим да карат колела. Видяхме се около обяд към 13 ч., бяхме ние четиримата
в една градинка пред неговата къща и бяхме цял ден с децата и с колелата из
„Враждебна“, около река Искър ходихме, водихме ги сандвичи да ядат.
Целият ден общо взето мина в това нещо. С децата бяхме вечерта до към 8
часа, понеже живеем в една и съща махала, прибрахме се близо до къщите и
Александър се качи с малката да хапнат, защото тя е малко по-мъничка. Аз
изпратих детето, с което бях. Отидох до вкъщи, оставих детето и взех колата,
защото имахме уговорка, понеже през деня си говорихме и той каза, че детето
му го оставят и за следващия ден, и викам: „Айде ще ги водим на някой по
голям парк в София, на басейн.“. И той вика: „Може.“. Когато той се качи
нагоре бащата каза, че трябва да връща детето, защото нещата пропадат.
Бащата на Катерина – Георги се обади и каза, че детето не може да остане да
спи в тях, това се случи още когато бяхме заедно, преди да се разделим.
Понеже ми беше дал седалката, защото щяхме да ходим с моята кола – по-
голяма е, двете седалки ги бяхме монтирали в моята кола, защото на
следващия ден имахме планове да отидем някъде с децата. И Александър ми
вика: „Трябва да върнеш седалката, защото той няма седалка и трябва да му я
дам.“ и аз му казах: “Добре сега ще отида да оставя детето и се връщам с
колата, ще я свалим за две минути и му я даваме.“. И към 8:10-8:15 ч. вече
съм с моята кола пред къщата на Александър, паркирах на улицата, то е „Г“
образно и там има една стара църква, паркирах до оградата на църквата, тя е
на 10-15 метра от къщата, даже бях излязъл в градинката, която е отпред.
Градинката е точно пред къщата на Александър и там има пейки, и бях седнал
на една пейка и си говорих. Там имаше хора, деца, родители и си говорехме и
около 20:30 ч. – 21:00 ч., в този диапазон, не съм гледал времето - пристигна
Георги, бащата на Катерина с колата и отпред, отдясно седеше жена му, те са
тук в залата и двамата. Паркира пред Александър и Георги влезе навътре,
съпругата му остана в колата. Не съм видял тя да излиза от колата. Георги
влезе в къщата, явно се е качил до горе, аз не виждам какво се случва. Слезна
с детето, беше го гушнал в ръце, даже Александър беше с него и на
Александър майка му беше с него. Само Георги и Александър излязоха.
Всъщност дори даже не съм видял как излизат точно двамата, но аз ги
6
виждам вече отвън Георги и Александър, а майка му Валя беше из двора там
пред колата, покрай колата беше, нещо си говореха. Майката е навънка
разговаря си със съпругата на Георги и след това се появяват Георги гушнал
детето и Александър с тях. И Сашо викна: „Дай седалката.“ Дойде до моята
кола, свали седалката и отиде да я монтира в неговата кола. След това аз си
тръгнах и те си тръгнаха. През това време не е имало никакъв конфликт и
никакви скандали, не съм го чул да вика по майка си. Александър монтира
седалката, качиха детето отзад и си тръгнаха, лятото 9 ч. то си е светло.
Светло беше. Пред входната врата на Александър беше паркирана колата на
бащата на Екатерина, пред портата за влизане към двора. На градинката
отсреща няма тротоар.
Свидетелят Т.К.С. на въпросите на адв. Г. – През цялото време
съпругата на Георги беше в колата, а Валя беше до нея на отворен прозорец.
Бяха на улицата. Майката на Александър остана на улицата. Те докато си
тръгваха жената беше там или пред вратата, или в двора - в периметъра на
вратата на влизане към двора, аз не съм казал, че се е върнала към двора.
През цялото време жената беше покрай тях, не е била на двадесет метра от
тях, на метър - половин. Те като си тръгнаха, нямам спомен дали тя се е
върнала в двора. Племенникът на моята съпруга живее в отделна къща, но в
един и същи двор. Не знам колко телефона използва ответникът. Аз му имам
един телефонен номер. В същия ден се уговорихме да караме колела. Към
обяд, не си спомням точно. Не знам кога е взел детето Мария, той беше
отишъл да я вземе. Във връзка с този инцидент не съм викан в полицията.
Познати сме с молителката.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Свидетелят В.Д.К.. на въпросите на адв. В. – Майка съм на
Александър, това беше един от щастливите дни в живота ми, както мен, така
и на детето, защото се виждаме рядко. Кога точно дойде детето не мога да се
сетя, Александър го взе и го докара и вкъщи настана радост. Мога да ви кажа,
че дори не си повишаваме тон пред детето – това в нашата къща е закон.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ адв. Г., че при последващо прекъсване на
Председателя на състава, ще й бъде наложена глоба.
Свидетелят В.Д.К.. на въпросите на адв. В. – Те винаги, след като
синът ми вземе детето, винаги я води на Макдоналдс и след това я довежда
вкъщи. Аз имам огромна градина, ние имаме нейни мотички, нейни гребла.
Играли сме в градината, имам животинки, четохме книжки, този ден съпруга
ми е купила колело. Моята мания е колоездене, аз съм колоездач и искам и
детето да може да кара колело, за това сме й купили един от най-хубавите
модели колела с каски, но тя не изявява желание много да го кара, за това
синът ми взе от приятел една седалка на немска фирма, която се слага отзад
на неговото колело и беше страхотен смях. Те обикаляха улиците. Аз бях на
7
улицата, те обикаляха около паметника, той беше с неговото колело. И да я
учи и да кара и да се вози. Пред нас има градинка, ние в този квартал се
познаваме от деца, градинка, в която винаги има деца и винаги има възрастни.
Този ден аз бях в двора и ги виждах, че се возят с колелото, все пак има
движение, не може да го изкара на магистрала „Хемус“ около нас аз бях в
градината, не видях да се случва нищо нередно, че карат заедно колело.
Храним се вкъщи, обича да й приготвям домашна храна. Правим си едни
плата, играем си. Целият ден беше прекрасен за мен и за сина ми, след
колелото се прибираме и си играем. Когато дойде детето вкъщи аз с нищо
друго не се занимавам освен с нея. Направих й да хапва, обича да й правя
импровизирани масички на терасата, гледа животните, лъжем се да се
храним, защото тя е научена да яде чипс и такива неща и на мен ми е малко
трудно да я накарам да яде домашна храна. То времето лети. Да минем
направо вечерта, то беше шести август, един топъл слънчев ден, в който
градинката е пълна с хора и деца, смръчаваше се, но хората не бързаха да се
прибират. Както за пореден път, не за първи път идва дядото да взима детето,
някъде към 9 часа, аз нямам часовник – щастливите хора не носят часовници.
Аз лично отворих вратата, защото вкъщи не може да влиза всеки хей така. Аз
отворих външната врата на господина, дворната врата отворих и ги приех
като сватове тези хора. Този господин (сочи бащата на молителката) и бабата,
която не излезе от колата. Колата беше на улицата пред входната врата на
двора и той влезе вкъщи, а синът ми още обличаше детето, аз го придружих,
но излязох от възпитание при дамата отвън и започнахме да коментираме
нашия живот. Тя не излезна от колата, тя седеше на задната седалка, като
беше отворила вратата и в този момент нейният съпруг е вътре в къщата.
Коментирахме отношенията между нашите деца и че съдът трябва да се
произнесе. След това човекът излезе и държеше детето. Георги мисля, че се
казва, беше гушнал детето, то си беше усмихнато, аз все още си бях при
дамата и застанах при вратата. Моят син излезе, за да монтира столчето,
едновременно излязоха тримата. Застанах аз на вратата, при този господин и
закачах детето. Синът ми монтираше седалката, той я взе от свой приятел, от
колата на приятеля му и това му отне много време, защото болтчета, гайки не
се монтира ей така. И детето се качи и каза: „Чао бабо“ и помаха. Между мен
и синът ми в този момент не е имало конфликт. Могат да го потвърдят всички
хора, разстоянието между градинката е колкото от мен до Вас. Не е имало
физически контакт и насилие, може само да ми е казал да се поместя, за да
сложи столчето, но не е имало никакво физическо насилие. Това мога да го
потвърдя.
Свидетелят В.Д.К.. на въпросите на адв. Г. – В този ден уведомих
Катерина, че детето си е тръгнало. През деня на 06.08.2021 г. не съм се
свързвала с нея. Категорично казвам, че не съм говорила с нея през деня. През
деня, когато детето е при мен аз не разговарям по телефона. Винаги, когато
взимам детето, мое задължение е да казвам на тази дама, какво е яло детето.
Винаги когато детето си тръгва аз и казвам детето дали е яло, тя може да ми
8
звъни през деня, но цялото ми внимание е към детето, да не падне, да не се
удари. На следващия ден нямам спомен след това да съм се свързвала с
Екатерина. Като майка и дъщеря съм се държала с нея. Когато има нужда от
пари – давам. Синът ми има един единствен телефон - Ейпъл и си го пази,
като очите. Аз не знам да има друг, аз също имам един. Не ползвам повече от
един телефонен номер.
Адв. Г. – Можете ли, да ми кажете Вие в психиатрично заведение
лежала ли сте, лекувала ли сте се ?
адв. В. – Противопоставям се на въпроса.
Съдът допуска въпроса.
Свидетелят В.Д.К.. на въпросите на адв. Г. – Не се водя на очет,
нямам установено психично заболяване, лежала съм за две седмици. Влязло в
зала нямам дело срещу сина ми. Имам една жалба, която съм оценила като
грешка към моето дете и съм я изтеглила, във връзка с наш семеен проблем,
който е бил преди десет години.
Адв. Г. – Известно ли Ви е, че синът Ви е отнел детето от г-жа Дунева и
го е задържал при себе си?
Съдът не допуска така поставения въпрос.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят излезе от съдебната зала.
ДОКЛАДВА постъпили по делото на 15.12.2021 г. социален доклад от
АСП-ДСП „Оборище“, както и постъпил на същата дата социален доклад от
АСП-ДСП „Слатина“.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да се запознаят с
постъпилите по делото социални доклади.
Страните (поотделно) – Да се приемат.
адв. В. – По отношение на доклада от Район „Слатина“ само искам да
отбележа, че няма режим на личен контакт.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
постъпилите на 15.12.2021 г. социални доклади.
Адв. Г. – Във връзка с издадено ми съдебно удостоверение представям
копие от преписката, дадена ми от Софийска районна прокуратурата,
представям с екземпляр за другата страна. Депозирали сме удостоверението,
което ни бе издадено до „Теленор“ до настоящия момент нямаме получен
отговор. Държим на тази информация. На следващо място с оглед днес
проведения разпит и преценка на отношения, достоверност и зависимости,
правим искане да ни бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на
9
което да се снабдим от психиатрична болница „Шипковенски“ в град София,
с информация дали майката на ответника Валентина е лекувана в лечебното
заведение, ако да колко пъти и с каква диагноза.
адв. В. – Госпожо Председател, възразявам срещу направеното искане
за издаването на съдебно удостоверение, тъй като смятам че не е относимо
към конкретния случай, свидетелката отговори на този въпрос и също можем
да представим такова, което е налично. Моля да ми дадете срок за становище
по преписката, представена от адв. Г., виждам, че липсва втора страница на
дадените от Александър обяснения.
Адв. Г. – Тъй като и ние установихме, че дадената ни преписка не е в
цялост, сме депозирали и представям за Вас и за отсрещната страна молба до
Районна прокуратура, че преписката според нас не е в цялост. Представям
молба, входирана в Районна прокуратура, с която сме акцентирали, че
представените ни копия, макар и да са проверени от мен са ответни на
наличните материали в Районна прокуратура, не са докладвани от полицията
в пълнота. Поради която причина сме направили искане Районна прокуратура
да провери пълнотата от изпратените от районното управление материали.
По направените от страните в днешното съдебно заседание искания
СЪДЪТ НАМИРА , че следва да уважи искането на адв. Г. за
издаването й на съдебно удостоверение за посочените от същата
обстоятелства, като
УКАЗВА на адв. Г. в едноседмичен срок, считано от днес да представи
по делото проект на исканото от нея съдебно удостоверение. По отношение
на представените в днешното съдебно заседание от същата писмени
доказателства, а именно документи, находящи се в преписка с вх. № 229000-
11545 от 21 г. по описа на 05 РУ-СДВР и Прокурорска преписка № 3001 от
2021 г. по описа на СРП, и като съобрази изявленията на процесуалния
представител на ответника, че така представените документи от адв. Г. не са в
цялост, както и самото изявление на адв. Г. в тази насока
СЪДЪТ НАМИРА , че не следва да приеме по делото писмените
документи, а следва да изиска служебно от 05 РУ-СДВР материалите,
находящи се в преписка с вх.№ 229000-11545 от 21 г. и евентуално ако не се
намират там да се изискат от СРП. Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ИЗДАЕ на адв. Г. поисканото от същата съдебно удостоверение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като писмени
доказателства представените от същата в днешното съдебно заседание
материали по опис, като връща същите на адв. Г., като УКАЗВА да се изиска
служебно от 05 РУ-СДВР, респективно от СРП, материалите по преписка с
вх.№ 229000-11545 от 21 г.
10
Страните (поотделно) – Няма да сочим други доказателствени искания.
адв. В. - Моля за свидетеля К. да бъде издадена служебна бележка, в
която да бъде вписана дата и часа на съдебното заседание.
За събиране на доказателства
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 09.03.2022 г. от 13:45 ч., за която
дата и час страните да се считат за редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ИЗИСКАТ служебно материалите, като се укаже в писмото в
двуседмичен срок от постъпване на искането да бъдат представени.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изисканата от адв. В. служебна бележка.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:04
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11