№ 314
гр. Плевен, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500647 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 613 от 24.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1675/2021 г.
Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани
предявените от ищеца П. АС. АС. против ответника ГД „Пожарна
безопасност и защита населението“, гр. София искове с правно основание чл.
178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР и чл. 86
от ЗЗД.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът П. АС.
АС., който чрез пълномощника си адвокат В. П. от ПлАК го обжалва в
законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Според
въззивника през процесния период е действала Наредба № 8121з –
773/29.07.2016 г., издадена от Министъра на МВР на основание чл. 179 ал. 2
от ЗМВР, в която липсва разпоредба за преизчисляване на нощния труд в
дневен, какъвто алгоритъм е предвиден в отменената Наредба № 8121з –
407/11.08.2014 г.. Твърди се, че посочената Наредба е отменена с влязло в
1
сила решение на ВАС по адм. дело № 8601/2019 г. поради нарушения на
правото на ЕС. Твърди се, че с оглед липсата на изрична норма в действащата
през процесния период Наредба субсидиарно следва да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, разпоредбата
на чл. 9 ал. 2 от която постановява преизчисляване на нощните часове при
сумирано изчисляване на работното време с коефициент 1,143 и
превръщането им в дневни часове. Твърди се, че неправилно ПлРС се е
позовал на изменението на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР, в сила от
11.07.2020 г. без да съобрази, че същата няма обратно действие. Посочва се,
че въззивникът се е съгласил с изчисленията на другата страна, поради което
е направил изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, поради което според
него исковете се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени, а обжалваното решение отменено. Претендира се адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 от ЗА за двете съдебни инстанции
поради оказана безплатна правна помощ от адвокат П. в полза на въззивника.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна ГД „Пожарна безопасоност и защита населението“ към
МВР, гр. София чрез процесуалния й представител старши юрисконсулт С.Н.,
в който се оспорва основателността на въззивната жалба. В жалбата се
излагат подробни доводи за законосъобразност, правилност и обоснованост
на обжалваното решение на ПлРС. Твърди се, че РС правилно е приложил
материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд не
следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която според
въззививаемата страна е неприложима по отношение на държавните
служители в МВР видно от разпоредбатка на чл. 2 ал. 3 от същата, за които се
прилага чл. 107а от КТ и в този смисъл не е приложима за държавните
служители по ЗДСл и ЗМВР. Според въззиваемата страна за процесния
период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми за положен
нощен труд са действали ЗМВР, Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г. и
Наредба № 8121з – 36/07.01.2020 г., в които липсва текст допускащ
трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент
1,143. Според въззививаемата страна липсва празнота в нормативната уредба,
касаеща МВР като следва да се съобрази, че въззивникът е държавен
служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, чието служебно
правоотношение се урежда единствено със ЗМВР. Според въззивника с
нормата на чл. 187 ал. 3 изр. последно от ЗМВР законодатателят изрично е
2
определил 8 – часова продължителност на нощния труд по ЗМВР, а не 7 часа
както е за работещите по трудово правоотношение, както и в разпоредбата на
чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време 8 часа и
40 часа седмично при 5 –дневна работна седмица, въз основа на което прави
извод, че отчитането на труда, в това число нощния труд по ЗМВР се
различава от това по КТ и коефициентът на дневния и нощния труд е 1.
Според въззивника в чл. 178 ал. 1 и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са
изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези
държавни служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до
06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено изрично, че реда за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на
министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според
въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи,
законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е
различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими
нормите на общото законодателство, в това число на КТ. Според
въззиваемата страна в конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на
Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения
нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в отговора на въззивната жалба
са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд от
служителите в МВР, неговото времетраене, както и начините на неговото
заплащане и изчисляване, като се подчертава, че по делото липсват
доказателства за положен извънреден труд над установеното за него работно
време по график, респ. за заплащане на реално положен извънреден труд с 50
% увеличение. В отговора се посочва, че израз на последователността на
законодателя по този въпрос е и последното изменение на ЗМВР, в сила от
11.07.2020 г., при което за да избегне нееднозначното тълкуване на чл. 187 от
ЗМВР, което обосновава разнопосочната съдебна практика изрично в ал. 1 е
добавено изречение трето, което гласи че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. В заключение
въззиваемата страна счита, че не са налице законовите предпоставки за
уважаване на предявените искове и моли окръжния съд да постанови
решение, с което да потвърди изцяло решението на РС, като в полза на
въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. С отговора на въззивната жалба не се правят
3
доказателствени искания, но е направено искане за спиране на
производството по делото на основание чл. 633 във вр. с чл. 631 ал. 1 изр. І от
ГПК, поради това, че от РС Луковит е отправено преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз, по което е било образувано преюдициално дело
№ С-262/20 г.. Въззивникът се позовава на практика на ВКС в тази насока.
Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. и представя списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
С определение № 1131/16.08.2021 г. по делото съдът е оставил без
уважение искането на въззиваемата страна ГД „ПБЗН“ - МВР, гр. София за
спиране на производството по делото на основание чл. 633 във вр. с чл. 631 от
ГПК и е назначил съдебно-икомическа експертиза /СИЕ/ по поставени от съда
задачи.
В проведеното по делото о.с.з. въззивникът не се явява, но чрез
пълномощника си адвокат В. П. от ПАК поддържа въззивната жалба.
Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.
2 от ЗА.
Въззиваемата страна не се представлява в о.с.з., но чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт Н. представя писмено становище, в които
поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Позовава се на
представеното на 02.09.2021 г. заключение на генералния адвокат по
преюдициално дело № С-262/20 г. на СЕС, съгласно което нормативно
определената 8-часова продължителност на нощния труд на работещите на
смени служители със статут по ЗМВР не е в противоречие с нормите на
Директива 2003/88/ЕО на ЕП и в правомощията на държавата – членка е да
определи различна продължителност на нощния труд за определени
категории работници в границите на максимума от 8 часа. Претендира
направените по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе
предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и
въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно
и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
4
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
При съобразяване и направеното изменение на цената на исковете по реда
на чл. 214 от ГПК, въззивният съд приема, че ПлРС е сезиран от П. АС. АС. с
два обективно съединени иска предявени против ГД „Пожарна безопасност и
защита населението“ към МВР, гр. София, както следва:
иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР за
сумата от 858,99 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на ИМ -
09.03.2021 г. до окончателното ѝ заплащане;
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 96,66 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба.
За да отхвърли предявените искове, ПлРС е приел, че не е налице празнота в
ЗМВР и нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение
в МВР по отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение
и не следва по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. РС
е приел, че положеният от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд е
заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона.
Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата
инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за
процесният период от 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г. въззивникът П. АС. АС. е
заемал длъжността „водач на специален автомобил, ТОЙ и пожарникар І
степен“ в РС „ПБЗН“ гр. Плевен при ОД „ПБЗН“ гр. Плевен към ГД „ПБЗН“
МВР по служебно правоотношение, като е изпълнявал служебните си
задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и
нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 187
ал. 3 от ЗМВР.
5
Установява се от представените в първата инстанция заповеди, графици за
разпределение на дежурните смени в РС „ПБЗН“ гр. Плевен, протоколи за
положен труд от държавните служители, работещи на смени в РС „ПБЗН“ гр.
Плевен, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период
въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а
отработеното време се е изчислявало сумарно.
Установява се от заключението на вещото лице В.В. по назначената във
въззивната инстанция СИЕ, че за периода от 01.04.2019 г. до 10.07.2020 г.
вкл. въззивника е положил общо 723 часа нощен труд, от които неплатения
извънреден труд след приравняване в дневен с коефициент 1.143 е в размер
на 103,379 часа, на стойност 859 лв.. Вещото лице установява, че за м. юли
2020 г. положеният нощен труд от въззивника е 18 часа, от който след
прилагане на коефициент 1.143 незаплатения е 2,574 часа на стойност 22,67
лв..
Изложените от РС изводи относно липса на законово основание за
преизчисляване на положения нощен труд от въззивника към дневен с
прилагане на коефициент от 1,143 не се споделят от въззивната инстанция в
частта за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г.. Неправилно и
незаконосъобразно при преценка на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове по отношение на процесния
период РС е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР в
редакцията й, в сила от 11.07.2020 г.. Въззивният съд приема, че при липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. При
съобразяване на разпоредбите на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2,
чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи обоснован извод, че
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за
извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8,
12 или 24 - часови смени, работното време на които служители се изчислява
6
сумарно за тримесечен период за периода от 14.10.2016 г. и към момента.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР „нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“, като с
изменението на разпоредбата, в сила от 11.07.2020 г. е добавени второ и трето
изречения, съгласно които „Нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00 ч.“ Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5
от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън
редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на
тримесечен период се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през периода от 01.04.2019 г. до
10.07.2020 г. са действали следните Наредби по чл.187 ал. 9 от ЗМВР за реда
за организацията и разпределянето на работното време в МВР, а именно: за
периода от 02.08.2016 г. до 10.01.2020 г. е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., а за периода от 10.01.2020 г. до 03.11.2020 г. е действала
Наредба № 8121з – 36/07.01.2020 г.. Съгласно разпоредбите на чл. 3 от двете
Наредби, които са аналогични, държавните служители в МВР е възможно да
полагат труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа. В
разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., респ. чл. 33 от
Наредба № 8121з – 36/07.01.2020 г. е предвидено, че отработеното време, в
това число времето между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове. Съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 12 от Раздел
ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., действала през част от процесния
период от 18.08.2018 г. до 04.10.2019 г. и съответните разпоредби на Наредба
№ 8121з-1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта, като за всеки отработен нощен час или за част
от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на протоколи
-приложение № 6 към чл. 31 ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г..
Съгласно чл. 67 ал. 3 от Закона за държавния служител, който също намира
субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите на
7
допълнителните възнаграждения по ал. 7 т. 1-5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ като
Наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в
др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР
са налице празноти или са предвидени по - неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по -
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква,
поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица до
11.07.2020 г. съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР до
изменението й.
При липсата на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР до 11.07.2020 г., съдът намира, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на НСОРЗ. Съгласно
това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
8
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за
основателни изложените във въззивната жалба доводи относно
приложимостта на установения в чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент от 1,143 за
преизчисляване на нощния труд в дневен към процесното служебно
правоотношение за процесния период.
По отношение на периода от 01.07.2020 г. до 01.08.2020 г. с оглед
изменението на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР въззивният съд приема,
че преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към
30.09.2020 г., когато вече действа новата редакция на разпоредбата, съгласно
която полагания нощен труд е с установена продължителност от 8 часа и
липсва основание за преизчисляването му.
Не следва да се обсъжда представеното пред въззивната инстанция
заключение на генералния адвокат по преюдициално дело № С-262/20 г. на
СЕС, тъй като няма характера на акт, задължителен за съдилищата в РБ
съгласно чл. 633 от ГПК.
С оглед на изложеното относно нормативната уредба, касаеща наличието
на положен извънреден труд за исковия период от 01.04.2019 г. до 01.08.2020
г. вкл., въззивният съдът приема, че с изключение на периода от 01.07.2020 г.
до 01.08.2020 г. вкл. за останалата част от процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143 следва да се вземат предвид при
решаването на въпроса за наличие на положен извънреден труд.
Искът с правно основание чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 от ЗМВР
се явява частично основателен и доказан за сумата от 836,33 лв., дължима
като допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от
01.04.2019 г. до 30.06.2020 г. , до който размер следва да бъде уважен, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от датата на ИМ – 09.03.2021 г. до
окончателното й заплащане, като за разликата над 836,33 лв. до 858,99 лв. в
размер на 22,67 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен от
съда.
Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД се явява частично основателен и
доказан за сумата от 95,85 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на дължимата главница в размер на 836,33 лв. за периода на забава,
9
като за разликата над 95,85 лв. до 96,66 лв. в размер на 0,81 лв. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда поради липса на доказана
забава при заплащането на паричната сума от 22,67 лв.. По делото липсва
СИЕ за изчисляване на размера на дължимото обезщетение, но доколкото по
отношение на размера на сумата за съответните периоди на забава не е налице
спор между страните в първата инстанция, съдът възприема размера на
лихвата за забава, установен в таблица № 2 от писмения отговор на ИМ,
депозиран в първата инстанция.
Относно разноските:
В първата инстанция пълномощникът на ищеца е претендирал заплащане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 от ЗА за оказана безплатна
правна помощ, като е представил договор за правна помощ. Ответникът е
претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение. Фактическата и
правна сложност на спора според въззивния съд не налага определяне на
възнаграждение на всеки от процесуалните представители на страните в
размер по - висок от минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. Наредбата за
правната помощ. Налице са основанията на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА и в
полза на адвокат В. П. следва да се определи възнаграждение в минимално
предвидения размер в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС от 300
лв.. Не са налице и основания за определяне на юрисконсултско
възнаграждение над минимално предвидения в закона размер от 100 лв.. С
оглед частичното уважаване на въззивната жалба, респ. на иска в полза на
адвокат В. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции в размер на 2 х 294 лв.. С оглед частичното отхвърляне на
въззивната жалба, респ. на иска в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции в размер на 2х 2 лв., дължими от въззивника.
С оглед уважената част от иска на основание чл. 78 от ал. 6 ГПК въззивната
страна, в качеството на ответник в първата инстанция следва да заплати
държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 50 лв. за
първата инстанция и 25 лв. за въззивната инстанция, както и съответната част
от направените пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение на
10
вещо лице в размер на 147 лв..
По изложените съображения, въззивният съд приема, че решението на ПлРС
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта, в която
искът за главницата е отхвърлен за сумата 22,67 лв. и за периода от
01.07.2020 г. до 01.08.2020 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и
в частта, в която искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен за
сумата от 0,81 лв..
Решението на ПлРС следва да се отмени на основание чл. 271 от ГПК в
останалата част, в която исковете неправилно са отхвърлени по изложените
по-горе в мотивите на решението правни изводи, като вместо него се
постанови друго, с което въззиваемата страна бъде осъдена да заплати
дължимите според въззивния съд парични суми за главница, обезщетение за
забава и разноски за първата инстанция.
На основание чл. 78 от ГПК на страните следва да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция в посочените по-горе размери.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решение № 613 от 24.06.2021
г., постановено по гр.д. № 1675/2021 г. на Плевенския районен съд, В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от П. АС. АС. против ГД
„ПБЗН“ към МВР, гр. София иск за сумата от 836,33 лв., представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване на нощен труд към дневен за периода от 01.04.2019 г. до
30.06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на ИМ - 09.03.2021 г. до окончателното й изплащане;
- В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от П. АС. АС. против ГД
„ПБЗН“ към МВР, гр. София иск за сумата от 95,85 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 836,33 лв. за периода на
11
забава,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
гр. София, ул. „***“ № 171А да ЗАПЛАТИ на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр.
с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР на П. АС. АС., ЕГН ********** от гр. Плевен, жк.
„***“ бл. 22, вх. В, ап. 14 сумата от 836,33 лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване на нощен труд към дневен за периода от 01.04.2019 г. до
30.06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на ИМ - 09.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
гр. София, ул. „***“ № 171А да ЗАПЛАТИ на основание чл. 86 от ЗЗД на П.
АС. АС., ЕГН ********** от гр. Плевен, жк. „***“ бл. 22, вх. В, ап. 14 сумата
от 95,85 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
от 836,33 лв. за периода на забава от 01.07.2019 г. до 09.03.2021 г..
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
гр. София, ул. „***“ № 171А да ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1
от ЗА в полза на адвокат В.Н.Н. – П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Плевен, ул. „***“ № 23, стая 217 сумата от 294 лв. за оказана безплатна
правна помощ по делото в полза на П. АС. АС. пред ПлРС.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
гр. София, ул. „***“ № 171А да ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
в полза на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 50 лв.
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П. АС. АС., ЕГН ********** от гр. Плевен, жк. „***“ бл. 22, вх.
В, ап. 14 да ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, гр. София, ул. „***“ № 171А
сумата от 2 лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
първата инстанция съобразно отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на
12
Плевенския Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, в която
искът с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР е
отхвърлен за сумата 22,67 лв. и за периода от 01.07.2020 г. до 01.08.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й заплащане, както и в частта, в която искът с правно
основание чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 0,81 лв..
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
гр. София, ул. „***“ № 171А да ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1
от ЗА в полза на адвокат В.Н.Н. – П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Плевен, ул. „***“ № 23, стая 217 сумата от 294 лв. за оказана безплатна
правна помощ по делото в полза на П. АС. АС. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
гр. София, ул. „***“ № 171А да ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
в полза на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 25 лв. и
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 147 лв. съобразно
уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА П. АС. АС., ЕГН ********** от гр. Плевен, жк. „***“ бл. 22, вх.
В, ап. 14 да ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, гр. София, ул. „***“ № 171А
сумата от 2 лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение
във въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14