№ 139
гр. гр. Лом, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.
при участието на секретаря Моника Ц. В.а
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д. Гражданско дело №
20231620102147 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от Г. А. Д. от гр. ******, ул.
******** № ** с ЕГН ********** срещу ********, гр. ***** ул. *********№
** с ЕИК ********, представлявана от *******, с която да предявени искове
за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, причинени
вследствие непозволено увреждане, заедно със законната лихва върху сумата
от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът е посочил, че на **.**.20**г. преди обяд се
движел пеша заедно със ****** си Е. А. Д. по ул. „*******“ в гр. ****** - в
участъка й след изградения ******** на ****** в гр. ******. Твърди, че в този
участък на въпросната улица няма тротоари, поради което двамата вървели по
пътното платно от лявата му страна в посока към въпросния ****** или
******* на града. Ищецът твърди, че се движил отпред, а ****** му-след
него. В даден момент му се сторило, че чул зад гърба си шум на приближаващ
се автомобил. Тъй като в този участък уличното платно е доста тясно, ищецът
решил да се отдръпне от платното. Направил крачка в страни на ляво, при
което паднал и се озовал със *******, заклещен в ******. ****** му не била в
състояние да му окаже помощ, нито имала телефон в нея, за да потърси
такава. Ищецът твърди, че успял да извади от джоба на дрехата си неговия
телефон и се обадил на приятел, който потърсил съдействие от ****** гр.
******. От Службата дошли на място служители, които успели да извадят
ищеца от *****. Веднага след това последният сочи, че бил транспортиран в
***** „********“ ЕООД в гр. ******, където бил приет по спешност в
отделението по ортопедия и травматология. В исковата молба се релевира, че
било установено, че при падането в ***** ищецът получил *********, което
наложило извършването на оперативна интервенция за ****** на *******,
направена била ******* на крайника. Ищецът твърди, че с оглед естеството на
1
фрактурата ****** на крайника му било направено с ******. Сочи, че останал
на болнично лечение една седмица, след което бил изписан за домашно
лечение с указание за явяване за два контролни прегледа - на 14-тия и на 30-
тия ден след изписването му от лечебното заведение. Ищецът твърди, че от
всичко случило се е претърпял значителни неимуществени, както и
имуществени такива. При падането в ***** преживял трудно описуем с думи
ужас, значими болки и страдания, както чисто физически такива от
фрактурата на крайника и контузиите по тялото, получени при падането, така
и страдания от чисто психическо естество, свързани с внезапно връхлетялата
го беда и от неизвестността какво ще се случи с него. Ищецът твърди, че е
преживял значими физически болки, както преди оперативното лечение, така
и след него. Излага се в исковата молба, че от тогава много трудно заспивал,
като се будел многократно, сънувайки кошмари, че пропада неизвестно къде.
Твърди, че търпи и ще търпи още доста време занапред и редица неудобства,
свързани с ограничение на придвижването му. Излага се в исковата молба, че
ищецът на този етап (към момента на депозиране на исковата молба) все още
не може да излиза и се движи само из помещенията на дома си, и то с ******.
Твърди, че не е в състояние сам да се обслужва, както и че се налага през
повечето време от деня с това да бъде ангажирана ****** му. Сочи, че според
него не е ясно кога и въобще с оглед на възрастта му дали ще може
пълноценно да ползва крайника си. Излага в исковата молба, че най-вероятно
пак с оглед на възрастта си ще търпи физически и психически последици от
станалото до края на дните си.
Изложени са твърдения, че на **.**.20**г. и **.**.20**г. настъпило
внезапно влошаване на здравето му, като се твърди, че ищецът не е бил в
състояние два дни да се изправя от леглото, което наложило домашно
посещение от страна на лекар, били предписани допълнително лекарствени
средства. Твърди се, че по този повод му били правени изследвания и било
установено, че болките в *******, в резултат на които ищецът не можел да
стъпи и на здравия си крак, се дължат на падането.
Ищецът твърди, че за лечението му в болницата е заплатил на *****
„********“ гр. ******* общо 847.60 лева, от които 600 лева за оперативната
интервенция, 40.60 лева за престоя в лечебното заведение и 207,00 лева за
******а.
Ищецът счита, че така претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди в резултат на описаното по-горе събитие следва да
бъдат обезвъзмезден от ответника ********, т.к. според него безспорно е
налице причинна връзка между претърпените от него болки и страдания,
както и имуществени вреди от падането му в необезопасената ******* която е
собственост на ******* според ищеца, като ответникът е този, който според
него трябва да управлява и поддържа процесната ******.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което ******** с ЕИК
********, гр. ***** ул. *********№ **, представлявана от Ц. П. Ц. ********,
да бъде осъдена да заплати на Г. А. Д. с ЕГН **********, гр. *******,
ул.******** № ** общо сумата в размер на 20847,60 лева /двадесет хиляди
2
осемстотин четиридесет и седем лева и шестдесет ст./, от които 847,60 лева
/осемстотин четиридесет и седем лева и шестдесет ст./ имуществени вреди и
20000 лева /двадесет хиляди лв./ неимуществени вреди, претърпени от Г. А. Д.
с ЕГН ********** вследствие падането му в ***** на улица „*******“ в гр.
******, област Монтана на **.**.20**г., заедно със законната лихва върху
сумата, считано от деня на увреждането - **.**.20**г., до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и разноските за водене на делото.
С постъпилия в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът е
посочил, че според него исковата молба страда от порок, т.к. в петитума й е
посочено, че цената на иска е 20 847,60лв., като се сочи, че сумата от 847,60
лева е претенция за неимуществени вреди и сумата от 20 000 лева също е за
претърпени неимуществени вреди, като е посочено едно и също събитие.
Релевира се, че е налице неяснота, изразяваща се в това, че се претендират две
суми за претърпени неимуществени вреди, а е посочен един факт в
основанията на иска. Освен това ответникът счита исковата претенция за
неоснователна, недоказана и я оспорва изцяло. Подробно е изложена защитна
теза, че не е осъществен фактическият състав на нормата на чл. 50 от ЗЗД,
нито този по чл. 49 ЗЗД, поради което, главният иск, като неоснователен,
следва да бъде отхвърлен.
С отговора си ответникът оспорва заявеното в исковата молба. Твърди се,
че т. нар. съоръжение не попада в обхвата на пътя. Оспорено е изложеното, че
мястото, където се твърди, че е настъпило увреждащото събитие, е поземлен
имот, който е ****** собственост, както и т.нар. ****** да се поддържа от
********. Твърди се, че неясно и неточно е посочването на
местонахождението на *****, сочи се, че не съществува ПИ с идентификатор,
посочен от ищеца. Релевира се от ответника, че в района на ул. ******* в гр.
****** съществуват множество частни имоти, включително и в т.нар. „*****“
на града. Сочи се, че от справка в електронната система на АГКК е видно, че
по цялата дължина на улицата, от двете й страни, са разположени имоти, които
са частна собственост и не отговаря на истината твърдението, че инцидентът е
станал в ***** ******, която е находяща върху поземлен имот, собственост на
********. От двете страни улицата непосредствено граничи с имоти, които са
частна собственост. Ответникът твърди, че в чертите на тези имоти се намират
******, които са с обозначение на капаците „******“. Твърди се, че
въпросните ****** са собственост на „********“ ЕАД. Сочи се, че съгласно
разпоредбите на ЗУТ проводите и съоръженията на техническата
инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на
държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, каквото
се явява в конкретния случай „********“ ЕАД. Релевира се, че процесната
****** е включена в активите на ******** дружество и следва то да отговаря
за неговата поддръжка. Релевира се, че ******** не е отговорна за
поддръжката на ******те, в които са разположени линейните проводници на
„********“ ЕАД.
Оспорено е и твърдението в исковата молба, че на **.**.20**г. и
3
**.**.20**г. настъпва внезапно влошаване здравето на ищеца, като не е в
състояние два дни да се изправя от леглото, както и заключението, че от
направените изследвания е установено, че болките в ******* се дължат на
падането. Според ответника това твърдение е нелогично и не е подкрепено с
доказателства. Сочи се, че неоснователно е и твърдението, че е налице
бездействие на служителите на ответника.
Иска се отхвърляне на иска за обезщетение и акцесорния иск като
неоснователни и недоказани.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с
адвокат Н.А. от МАК, поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена.
Съображенията си за това ищецът е развил в писмена защита.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адвокат Л. А. от
МАК, поддържа отговора на исковата молба и иска претенцията на ищеца да
бъде отхвърлена. Представена е писмена защита, в която ответникът е развил
своите съображения.
По делото са допуснати и приети писмени документи като доказателства,
събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, допуснати,
изготвени и защитени в ОСЗ са съдебно-медицинска експертиза, съдебно-
техническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 45 вр. чл. 49 вр.
чл.52 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на ответника,
е необходимо да се установи осъществяването на следния фактически състав:
противоправно деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди,
причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане
на опредЕ. работа, при или по повод на която е настъпил вредоносният
резултат. Това са правопораждащите факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958г.; ППВС 7/1959г.;
ППВС 9/1966г.) отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и
възниква за възложителят на опредЕ. работа (вкл. юридическо лице), ако
изпълнителите на работата – физически лица, са извършили виновно
противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения, е указано, че
всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза
обстоятелства. Ищецът следва да докаже основателността на претенциите си
и по-конкретно - носи тежестта да докаже по делото следните предпоставки:
противоправно деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди,
причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане
на опредЕ. работа, при или по повод на която е настъпил вредоносния
резултат. Ответникът носи тежестта да докаже възраженията си
4
(правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи), т. е. в тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване и да установи възраженията си.
По делото се установи, че на **.**.20**г. сутринта около 9-9:30ч. ищецът
и неговата ****** св. Е. А. Д. били на разходка в гр.***** в района на
изградения нов ****** на ****** за ******. Движили се пеша по ул.********
(ул.********). Видно от събраните доказателствени материали (свидетелски
показания на св. Е. Д., св.Л. Р. К., изготвената експертиза от вещото лице В.К.)
в този участък няма изградени тротоари. От същите тези доказателства както
и от показанията на св. Е. И. Е. се установи, че от двете страни пътят в този
район бил обрасъл с растителност, която покривала част от площта му.
Ищецът и ****** му се движели в посока от ****** към новия ******
възможно най-вляво по пътя. Чули шум и се отдръпнали встрани, при което Д.
паднал в необозначена и необезопасена ****** без поставен ****, скрита от
изникналата растителност. ***** била с приблизителни размери около
******м дълбока и около *****м широка, което се установи от изготвените по
делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице В. К. и допълнителна
такава от вещото лице Е. Н.. Св. Д. започнала да вика *****, който при
падането се наранил. Същата не носела телефон в себе си, поради което се
наложило ищецът да се обади от своя телефон за помощ. Тези обстоятелства
се установяват от показанията на св. Д.. Ищецът позвънил на св. К., който
веднага се отзовал. Потърсил помощ от ******* гр*****, като екип, в който
били св. К. и св. Е., посетил мястото на инцидента.
Горните обстоятелства се потвърждават както от показанията на св. Д., св.
К., св. Е. и св. К., така и от събраните писмени доказателства – справка от
МВР, ГД „******, ****** с рег. № 728300-109/13.05.2024г., удостоверение рег.
№ 728300-390/01.11.2023г. от МВР, ГД „******, ******, като в последното е
посочено, че на процесната дата е оказана техническа помощ на гражданин,
паднал в ****** на ул.********.
След пристигането си на мястото на инцидента, служителите на ******
пуснали стълба и шланг, който да послужи като въже, за да издърпат ищеца.
Така успели да извадят Д. от процесната ******, като същият бил адекватен,
но бил пострадал физически, бил уплашен, натъртен и се оплаквал, че го боли
единия крак.
Тези обстоятелства се установиха въз основа на показанията на св. К. и
св. Е.. В такъв смисъл е и изложеното от св. К. и от св. Д..
Св. К. помогнал на ищеца като го откарал в болницата с личния си
автомобил. Там лекарите установили, че при падането в ***** Д. е ******
****** крак. Това наложило оперативна намеса и настаняване в ортопедична
клиника на съответно лечебно заведение, където ищецът останал седем дни
по клинична пътека, като били заплатени 40,60 лв. потребителска такса на
**.**.20**г. по този повод.
След постъпването на Д. в болницата било проведено оперативно лечение
предвид ******* ****** крайник, като били поставени ***** и било
предприето последващо ****** на ****** крайник. Същите били на стойност
5
600 лв. и били заплатени на **.**.20**г., видно от приложената фактура от
същата дата (заверен препис). По време на престоя на ищеца в болничното
заведение били проведени поредица от лабораторни кръвни и апаратни
изследвания, поставен бил на постелен режим, проведено било
медикаментозно лечение, консултации, оперативно лечение и наблюдение. Д.
бил консултиран със специалисти: анестезиолог и интернист във връзка с
придружаващите заболявания, които се установи, че има ищецът (********,
******* и ******). Вещото лице заявило категорично в съдебно заседание, че
придружаващите заболявания не са допринесли за по-голяма вреда.
Следоперативния период е протекъл гладко без данни за затягане
настъпили усложнения. Д. е изписан с данни за подобрения и с мнение за
ненатоварване на крайника.
Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза като
травматични увреждания са описани: ******* на ****** в ******, което е
наложило оперативно ****** на ***** с последващо ******* на фрагментите
с *********. Като е имало и видими външни увреждания - ******* на
пострадалия ****** крайник. Описаното ****** е причинило трайно
затруднение на движението на ****** ******* крайник за срок не по-малък от
три-четири месеца, последвано от постепенно и поетапно раздвижване на
крайника.
По време на настъпилия инцидент, при болничното лечение, а и след това
е много вероятно според експерта пострадалият да е изпитвал различни по
интензитет болкови усещания, които са различни при всеки отделен индивид в
зависимост от т. нар. „праг на болката“.
След напускане на болничния престой пострадалият най-вероятно е
ползвал ****** за придвижване (проходилка, ******, бастун), в какъвто
смисъл впрочем са и свидетелските показания на св. Д.. В тази връзка била
закупена и ***** /********/ на стойност 207,26 лв. на **.**.20**г., видно от
приложения заверен препис от фискален бон от същата дата.
Въз основа на СМЕ се установи, че ищецът е имал нужда от чужда помощ
за извършване на ежедневни дейности за oпределен период, както и
несъмнено е имал различни по интензитет и продължителност болкови
усещания в различни области на тялото, свързани с получените травми.
При прегледа на ищеца вещото лице е установило белези на ******
крайник от оперативна интервенция с давност, добре заздравели към момента
на прегледа, без видими патологични (болестни) усложнения. Описаните
белези са с постоянен характер т.е. те са дефинитивни и биха се премахнали
единствено с помощта на специализирани медицински интервенции
(оперативни). Нито един от наличните белези не води до промяна анатомията,
физиологията и функционирането на орган/и и системи, не променя
симетрията на главата (лицето), тялото и/или крайниците, не е причина за
видима асиметрия и деформиране на лицето и тялото като цяло, нарушение на
мимиката и не води до решително (грубо) изменение на образа на
пострадалият. Към момента на прегледа ищецът вече не използва помощно
средство при ходене. Експерът е заключил, че самия процес на ходене
6
(стъпване) не е засегнат и липсват обективни данни за ограничение на
функция. Няма обективна причина за увреждане с постоянен и/или
продължителен характер, но не е изключено и е твърде вероятно в бъдещ
период при физически натоварвания на ****** крайник пострадалият да има
болкови усещания с различна интензивност и дори прояви на сезонност.
Експертът, изготвил СМЕ, е посочил, че в нито един от представените
медицински документи няма данни за настъпили усложнения от
възпалителен, съдов и/или неврологичен характер, няма данни за провеждане
на контролни прегледи и/или физио и рехабилитационни процедури.
Уточнено е, че в представените му документи няма данни за фебрилно
състояние с продължителен характер. По принцип има температурен лист във
всяка епикриза, но в тази на ищеца няма описано такова състояние, като
според експерта ако е имало - би трябвало да е описано. В резон с
изследванията, които са направени, т.е лабораторните, когато има едно
фебрилно състояние би трябвало да има завишени сериозно кръвни
показатели. След оперативна интервенция, която в случая е тежка, свързана с
****** на ******* в *******, има така наречените ранни усложнения и късни
усложнения. Всички тези усложнения в ранния етап могат да доведат до
фебрилитет - възпалително усложнение, неврологично усложнение, тромбно
образуване евентуално, като вещото лице е уточнило, че няма данни за такива,
но тези всички усложнения могат да доведат до повишаване на температурата.
Няма данни за настъпване на възпалителен процес и на по-късен етап, при
късни усложнения - ако настъпи късен възпалителен процес като усложнение,
пациентът няма да е в такова добро състояние една година след инцидента,
сочи експертът. Вещото лице е уточнило, че ищецът може да поддържа висока
температура и по други причини, които не са свързани с въпросната тежка
травма.
Изслушан в съдебно заседание експертът е уточнил, че при едно такова
падане ищецът би трябвало да има увреждания под формата на ******* и
******* по други части на тялото, които не са описани в медицинските
документи, като те са с оздравителен период 2-3 седмици до месец. Според
експерта ако е имало по-сериозна рана, която да е наложила по-
продължително лечение (различна от *******, *******), същата е щяла да
бъде описана в епикризата.
Настоящият състав намира експертизата за обективна, ясна и
кореспондираща с останалия доказателствен материал, поради което не
намира основание да не я кредитира, още повече, че същата е приета без
възражения от страните.
По делото от показанията на св. К. и св. Д. се установи, че след инцидента
ищецът не е могъл да се грижи сам за себе си като ****** му оказвала
съдействие и го обгрижвала. Д. изпитвал болки в ******, пиел *******,
известно време се движил с ****** (******), бил ******.
По делото не се доказа влошаване на състоянието на ищеца след
инцидента, което да е във връзка със същия и да е следствие от получените
травматични увреждания. Данни за повишена температура и за изследвания
7
на **-**.**.20**г. е дала само св. Д., като други доказателства в тази насока
няма, а видно от приетата СМЕ няма данни за настъпване на възпалителен
процес и късни усложнения на по-късен етап.
Съдът цени показанията на св.Д. с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК,
като ги кредитира (с изключение на твърденията за посочените събития на **-
**.**.20**г., за които други доказателства няма, а и същите не се подкрепят от
изготвената СМЕ), т.к. същите са последователни, логични и
непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателствени материали. Впрочем дори и да е имало влошаване на
здравословното състояние на ищеца на посочените дати, не се установява с
категоричност връзката му с уврежданията, получени вследствие инцидента
от **.**.20**г., в който всъщност смисъл е и изготвеното заключение.
Касателно показанията на останалите свидетели съдът намира, че същите
изцяло се подкрепят от останалите доказателства по делото. Предвид това и с
оглед липсата на заинтересованост от изхода на делото, настоящият състав
намира показанията им за логични, ясни и последователни, поради което им
дава вяра.
По делото са изготвени съдебно-техническа експертиза от вещото лице В.
К. и допълнителна такава от вещото лице Е. Н..
От изготвената СТЕ се установи, че на второстепенна улица ***, в
участъка след новоизграден ****** за ****** на ****** в гр. ******,
съществува ****** без ****, намираща се в края на видимата част от асфалта
– в обхвата на пътя. Измерено от крайната линия на асфалтовата настилка
***** попада 1.65 м. в уличното платно. ***** попада в имот ********. След
справка в кадастъра вещото лице е установило, че улицата в този участък е
записана като поземлен имот ********, ********, *****, ****** *******, за
второстепенна улица, площ ***** кв. м. Вещото лице е посочило, че
процесната ****** представлява ******* с ***** във връхната част ** см. и
******* ** м., измерени от вещото лице. Измерено с професионална ролетка
разстоянието от триангулачна точка: Г. Т. *** до ***** е ** м., както е указано
в приложената към заключението скица, на която вещото лице е обозначило
процесната ******.
Видно от заключението на СТЕ след процесната ****** съществуват и
други 6 идентични ****** по вид и преназначение - за обслужване на една и
съща инфраструктура. От всички изследвани ******, само една била покрита
с бетонов **** без отличителни белези върху него.
Видно от заключението по допълнителната СТЕ се установява, че *****
попада в ПИ с идентификатор ********, който е записан на ********.
Приложена е скица с точното местоположение. Вещото лице е измерило
******* на ***** - **м. и ***** на ***** - ** м. Измерванията са направени с
джи пи ес координати в реално време. Измерените по този начин координати
на ***** са ******** и ******, както е посочено в заключението.
Действително има минимални разминавания в отбелязванията на скиците
и в констатираните ***** и ******* на ***** от двете вещи лица, предвид
8
начина и средствата, с които са извършени замерванията, като ВЛ В.К. е
посочил, че установеният от него ***** е във върха на *****, докато ВЛ Е.Н.
не е направила подобно уточнение. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че по делото не се сочи една и съща ****** и
******* на ***** съответно от двете експертизи и от дадените свидетелски
показания от Ц. С. К. и Е. Е.. Настоящият състав намира, че в случая
свидетелите са посочи размерите на процесната ****** според техните
възприятия, а установените различия при експертите са пренебрежимо малки
и не променят местонахождението на процесната ******. Факт е, че и двамата
експерти са установили с категоричност, че процесната ****** се намира в
имот с идентификатор ********, който представлява път /улица/, ******
*******.
С оглед горното съдът намира за неоснователни и възраженията на
ответника относно това, че свидетелите Ц. С. К., Е. Е., Л. К. и Е. Д. сочат
различно местонахождение. Следва да се посочи, че това, което са изложили
пред съда досежно мястото на процесната ******, е според личните им
възприятия, посочвайки различно разстояние, като следва да се има предвид,
че същите не са мерили с уреди, за да бъдат максимално прецизни. Все пак
свидетелите са посочили приблизителното местонаходжение на процесната
******, а точното такова е установено и от двамата експерти.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищецът е посочил
грешен номер на имота, в който се намира *****, т.к. местонахождението й е
установено от другите доказателствени материали, вкл. административния
адрес – ул.******** (ул.********). Още повече, че вероятно в случая става
въпрос за чисто техническа грешка при изписване на идентификатора, имайки
предвид, че ищецът е посочил № *******, а установеният по делото е №
********, като описанието чрез други ориентири отговаря на установеното в
хода на производството разположение на процесната ******.
Съдът намира, че така изготвените експертизи са отговорили на
поставените задачи, като са достигнали до аналогични изводи за
местонахождението на процесната ******. Заключенията на експертите се
подкрепят от останалия събран доказателствен материал, поради което съдът
ги кредитира, още повече, че допълнителната СТЕ е приета без възражения от
страните.
В чл. 3, ал. 1 Закона за пътищата (ЗП) е посочено, че пътищата са
републикански и местни. Според ал. 3 местните пътища са общински и
частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни
връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с
улиците.
Видно от материалите по делото се установи, че процесната ****** се
намира в имот идентификатор ********, който е път /улица/, ****** *******.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП общинските пътища са публична
****** собственост. Съгласно ал. 5 от цитираната норма собствеността на
пътищата се разпростира върху всички основни елементи по условията на чл.
5.
9
В чл. 5, ал. 1 ЗП се сочи, че пътищата (пътната инфраструктура) имат
следните основни елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения; пътни
принадлежности. В ал. 2 е уточнено, че обхватът на пътя е площта, върху
която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му
страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, опредЕ. с
нормите за проектиране на пътищата.
В пар. 1, т. 1 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на понятието „път“,
а именно път е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена
за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания. В т. 2 е посочено, че „земно платно“ е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното
(платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя. В т.3 е дадено определение за „пътни съоръжения“ -
водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите;
тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и
водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 29, вр. чл. 31 ЗП лицата които
стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските
пътища се осъществява от общините.
Не се установи по делото ***** да е част от *******
мрежа, дъждоприемна ****** или др., в който случай отново ******* има
ангажимент по поддръжка на подобен тип съоръжения. Аргумент за това е
разпоредбата на чл. 141, ал.1 от Закона за водите (ЗВ), сочеща задължение на
собственика да поддържа водностопанските системи в техническа
изправност, като съгласно чл. 19, т. 4 от ЗВ вр. чл. 191 от ЗВ ***** на *******
контролира изграждането, поддържането и правилната експлоатация на
******* мрежи и съоръжения, както и изграждането, поддържането и
експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т. 4 ЗВ. Не се доказаха
и твърденията, наведени от ответника, че процесната ****** не е собственост
и не се стопанисва от него, а от трето лице. Доказателства в тази насока не са и
депозирани.
Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице
нормативно установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура.
Същото съобразно пар. 1, т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата.
Предвид горното настоящият състав приема, че допускането на неравност
10
на пътя /наличие на необезопасена и несигнализирана ****** без ****/,
находящ се на територията на *******, съставлява противоправно
бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми.
Неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в състояние
осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява противоправно
бездействие от страна на служители на ответника, на които са възложени
функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона
задължения на *******-ответник - правно регламентирана дейност,
осъществима от нейни или от наети от нея работници и служители, е
основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната й отговорност по
реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение
на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в
настоящия случай.
По делото няма доказателства, а и няма наведени такива твърдения
процесната ****** да е била обозначена и обезопасена по някакъв начин.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на
гражданите, сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е
този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното
изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не
бяха ангажирани.
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и
нанесените вреди на ищеца се установява от свидетелските показания, от
изготвената СМЕ, както и от приложените писмени документи към исковата
молба /фактури и фискални бонове/. Следователно установи се по делото
настъпването на процесното събитие, в резултат на което ищецът е претърпял
вреди.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че всички елементи от
фактическия състав на предявените искове за непозволено увреждане са
доказани по делото.
Имуществените вреди, причинени на ищеца, се установиха както от
приложените писмени документи (заверен препис от фактура от **.**.20**г. и
фискален бон от същата дата с издател ****** ****** гр.****** и получател
Г. А. Д. на стойност 40,60лв., фактура от **.**.20**г. и квитанция и фискален
бон от същата дата с издател ****** ****** гр.****** и получател Г. А. Д. с
вид на стоката – ******** 2бр. на стойност 600лв., фискален бон от
**.**.20**г. от ЕТ П. П. Ц. на стойност 207,36 лв.), така и от свидетелските
показания на св. Д. и са на обща стойност 847,96 лв.
Предвид горното предявеният иск за имуществени вреди се доказа, както
по своето основание, така и по размера си.
Действително на общо основание законна лихва при деликт се дължи от
момента на увреждането. В случая обаче настоящият състав намира, че
ответникът дължи на ищеца законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди, считано не от датата на увреждането, а от релевантния за
това начален момент, в случая – датата на възникване на всеки един от
11
разходите, за което са представени доказателства по делото, а именно за
сумата от 40,60 лв. – **.**.20**г., за сумата от 600лв. – **.**.20**г., а за
сумата от 207,36лв. – от **.**.20**г. До тези изводи настоящият състав
достигна по аналогия на посочените разяснения в мотивите на Решение № 449
от 26.10.2011г. по гр. дело № 1629 по описа за 2010г. на четвърто г.о. на ВКС, в
което макар да се разисква началният момент на дължимата законна лихва
върху неимуществени вреди при ексцес, следва да се приложи и в настоящия
случай.
Предвид горното следва да се посочи, че в доктрината и съдебната
практика съществува противоречие дали законната лихва върху обезщетение
за деликт е мораторна и компенсаторна. В случая това е без значение.
Безспорно е, че тя се дължи без да има отправена покана – чл.84 ал.3 ЗЗД,
началната й дата е датата на деликта (в общия случай), върху нея не се дължи
държавна такса и увеличението й в хода на процеса не съставлява увеличение
на иска, доколкото размерът й при предявяването на иска е неопределен, а е
определяем с оглед окончателно установения размер на главницата. Т.е. не се
касае за самостоятелен иск, за който би се дължал нарочен отхвърлителен
диспозитив. В този смисъл е решение № 14 от 14.02.2022г. по т.д. № 1293 по
описа за 2020г. на ТК, І т.о. на ВКС.
Следователно макар ищецът да е претендирал лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от датата на деликта, а съдът да
приема, че същата се дължи от последваща дата, не следва да се произнася с
нарочен отхвърлителен диспозитив.
Касателно претенцията за неимуществени вреди – същите представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които принципно не
биха могли да бъдат възстановени, но предвиденото в закона обезщетение
следва да бъде определено по справедливост от съда съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД.
По отношение на въпроса какъв е справедливият размер на обезщетение,
което следва да бъде присъдено за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, следва да се отбележи, че съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008г., по т.д. № 387/2008г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010г., по т.д. №
708/2009г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011г., по т.д. № 635/2010г. на ІІ т.о.; № 66 от
03.07.2012г., по т.д. № 619/2011г. се застъпва становището,
че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и
12
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да
отчита конкретните икономически условия към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008г. и решение 1-
2012- II Т.О. по т. д. 299/2011г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от
ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51 вр.чл.52 от ЗЗД на ищеца се следва
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние, както и страдания от психическо и
емоционално естество. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия
съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетени в размер 10000 лева. В посочения размер исковата
претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата като
неоснователна.
При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените
физически увреждания – ******* на ****** в ****** /****** крайник/, което
е наложило оперативно ****** на ***** с последващо ******* на
фрагментите с *********, придружено с външни увреждания - ******* на
пострадалия ****** крайник. Описаното ****** е причинило трайно
затруднение движението на ****** ******* крайник за срок не по-малък от
три-четири месеца, последвано от постепенно и поетапно раздвижване на
крайника. Ищецът е получил и ******* и ******* по други части на тялото с
оздравителен период от 2-3 седмици до месец. След инцидента ищецът е имал
нужда от чужда помощ за извършване на ежедневни дейности за oпределен
период, както и несъмнено е имал различни по интензитет и продължителност
болкови усещания в различни области на тялото, свързани с получените
травми (по време на получаването им, при хоспитализирането му и след него).
В случая от значение е и възрастта на ищеца към датата на събитието /около
** години, което е утежняващ възстановяването фактор/, както и това, че са
настъпили внезапно и неочаквано травматичните увреждания. Съдът съобрази
обстоятелството, че ищецът след инцидента се е придвижвал с ******, като
впоследствие е носил и *****. Налични са белези на ****** крайник от
оперативна интервенция с постоянен характер, като може да се премахнат
единствено с помощта на специализирани медицински интервенции
(оперативни), не е изключено при физически натоварвания на ****** крайник
пострадалият да има болкови усещания с различна интензивност и дори
13
прояви на сезонност, които обстоятелства определено води до дискомфорт у
ищеца.
По делото се събраха доказателства въз основа на разпитаните свидетели,
че непосредствено след изваждането му от ***** ищецът е бил ********, а
след случилото се се чувствал ******, като се установи, че тези емоционални
усещания са вследствие инцидента и невъзможността на ищеца да се движи,
т.е. ищецът емоционално е преживял и негативни емоции, обусловени от
необходимостта да разчита на други лица и да не може да се придвижва
самостоятелно.
Същевременно съдът отчита и обстоятелствата, че нито един от белезите
не води до промяна на анатомията, физиологията и функционирането на
органи и системи, не променя симетрията на главата, тялото, крайниците, не е
причина за видима асиметрия и деформиране като цяло, не води до грубо
изменение на образа на пострадалия, както и че самият процес на ходене
(стъпване) не е засегнат и липсват обективни данни за ограничение на
функция, няма данни за фебрилно състояние с продължителен характер.
По делото не се доказа влошаване на състоянието на ищеца след
инцидента, което да е във връзка със същия и да е следствие от получените
травматични увреждания. Данни за повишена температура и за изследвания
на **-**.**.20**г. е дала само св. Д., като други доказателства в тази насока
няма, а видно от приетата СМЕ няма данни за настъпване на възпалителен
процес и късни усложнения на по-късен етап. Т.е. не се доказа да е налице
причинно-следствена връзка с усложненията на здравословното състояние на
ищеца, за които се твърди, че са настъпили на **.**.20**г. и **.**.20**г.,
поради което при определяне на справедливия размер за обезщетението за
неимуществени вреди не следва да се вземат предвид тези твърдения.
Към датата на приключване на устните състезания по делото няма данни
за влошаване на здравословното състояние на ищеца и за настъпил ексцес.
Съобразявайки горното и икономическата конюнктура в страната към
датата на събитието, съдът намира, че горният размер на обезщетението
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е
основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той
дължи законната лихва от деня на увреждането. Лихвата върху обезщетението
за неимуществени вреди от непозволено увреждане се дължи от деня на
събитието – **.**.20**г., до окончателното изплащане.
Така в горепосочения размер исковата претенция следва да бъде уважена
и отхвърлена за разликата като неоснователна.
По разноските:
Разноски се претендират и от двете страни.
По делото са налични доказателства за сторени разноски от страна на
ищеца в общ размер на 3609,90лв., формирани както следва: 833,90лв. ДТ,
14
2366лв. платено адвокатско възнаграждение в брой, 60 лв. депозит за
призоваване на свидетели, 350лв. депозит за вещо лице. Представен е списък
по чл. 80 ГПК.
Ответникът е направил разноски в размер на 2800лв., от които съобразно
доказателствата и списъка по чл. 80 ГПК са: 2200лв. адвокатски хонорар,
платен по банков път, за което е представил и платежно нареждане, 200лв.
депозит за вещо лице за изготвяне на СТЕ, 400 лв. депозит за вещо лице за
допълнителна СТЕ.
Предвид това, че от претенцията са уважени 0,52 % (общо 10847,60лв.) и
отхвърлени – 0,48% (10000лв.), следва, че на ищеца се следват разноски в
размер на 1877,15 лв. съобразно уважената част, а на ответника – 1344 лв.
съобразно отхвърлената част от претенцията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД
******** с ЕИК по БУЛСТАТ ********, адрес: гр. ******* , ул. „******“ №
**, представлявана от *******, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Д. от гр. ******, ул.
******** № ** с ЕГН **********, сумата от 847,60 лв. /осемстотин
четиридесет и седем лева и шестдесет ст./, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане – направени
разходи за лечение и възстановяване вследствие инцидент на **.**.20**г., при
който последният попада в необозначена и необезопасена ****** без ****,
намираща се в имот с идентификатор ********, находящ се в гр. ******,
представляващ път – ****** ******* - след изградения ******** на ****** в
гр. ******, формирана както следва: сумата от 40,60 лв. /четиридесет лева и
шестдесет ст./, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
извършване на този разход – **.**.20**г., до окончателното й изплащане,
сумата от 600лв. /шестстотин лева/, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на извършване на този разход – **.**.20**г., до окончателното й
изплащане, сумата от 207,36лв. /двеста и седем лева и тридесет и шест ст./,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване на този
разход – **.**.20**г., до окончателното й изплащане, както и сумата от
10000лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на посочения
инцидент, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта –
**.**.20**г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за неимуществени вреди за сумата над 10000лв. /десет хиляди лева/
до пълния предявен размер от 20000лв. /двадесет хиляди лева/ като
неоснователна.
ОСЪЖДА ******** с ЕИК по БУЛСТАТ ********, адрес: гр. ******* ,
ул. „******“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Д. от гр. ******, ул. ******** №
** с ЕГН ********** сумата от 1877,15лв. /хиляда осемстотин седемдесет и
седем лева и петнадесет ст./, представляваща разноски по делото.
15
ОСЪЖДА Г. А. Д. от гр. ******, ул. ******** № ** с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ НА ******** с ЕИК по БУЛСТАТ ********, адрес: гр.
******* , ул. „******“ № **, ДА ЗАПЛАТИ ******** с ЕИК по БУЛСТАТ
********, адрес: гр. ******* , ул. „******“ № **, сумата от 1344 лв. /хиляда
триста четиридесет и четири лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
16