№ 3814
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110108506 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД искова молба,
уточнена с молба с вх. № 239399/07.11.2022 г., срещу А. А. К., И. А. К. и Л. А. К., с
която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от
ответниците топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответниците били потребители на топлинна
енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за тях били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31,
ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на
периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответниците
ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, **, абонатен № **, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не
заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
1
разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния
сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било
уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 59652 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 47-ми състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК,
което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците, които са
подали отговори на исковата молба в законоустановения срок. Предявените искове се
оспорват от тях като неоснователни и недоказани. Релевирани са възражения за
частично погасяване на претендираните вземания по давност. Оспорва се поставянето
в забава на ответниците, съответно - дължимостта на претендираните лихви. Твърди се
липса на основания за заплащане на такса за дялово разпределение в полза на ищеца,
доколкото тази услуга се извършвала от трето лице, както и поради обстоятелството,
че липсвали доказателства, установяващи уговорен и съобщен на клиентите ред и
начин за заплащане на услугата по смисъла на чл. 36, ал. 2 от приложимите Общи
условия. Ответниците И. А. К. и Л. А. К. оспорват твърденията в исковата молба, че се
намирали в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и имали качеството
на потребители на топлинната енергия, доставяна в процесния имот. Отправено е
искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „Техем сървисис“
ООД изразява становище за основателност на исковите претенции.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 ЗТСУ от 02.06.1984 г. (л. 18 от делото) се установява, че А. А. К. и
** ** К. са били собственици на процесния топлоснабден имот – апартамент № 61,
2
находящ се в гр. София, ж. к. „**“, **. Идентичността между описания в договора имот
и процесния такъв се установява от удостоверение с изх. № ** г., издадено от Столична
община, район „**“ (л. 20). Съгласно удостоверение за наследници от 23.10.2017 г. (л.
16), ** ** К. е починала на ** г. и е оставила за свои наследници по закон А. А. К. –
съпруг, Л. А. К. – дъщеря и И. А. К. – син.
По делото е представен Договор № ** г. (л. 30 от делото), сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като
изпълнител, с предмет възлагане извършването на услугата дялово разпределение.
Съгласно т. ІІІ.1 и т. V.4 от договора, възложителят –„Топлофикация София“ ЕАД – се
задължава да заплаща на изпълнителя – „Техем Сървисис“ ЕООД – цената на
извършваната услуга, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово
разпределение.
Съгласно протокол от общо събрание на етажните собственици, живущи в гр.
София, ж. к. „**“, **, проведено на 28.04.2002 г. (л. 24), дружеството, избрано да
извършва услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост, е „Техем
Сървисис“ ЕООД. От приложения към протокола списък е видно, че сред
собствениците, взели участие в ОС на ЕС от 28.04.2002 г., е вписан А. А. К., положил
подписа си като собственик на имот с аб. № **. Представен е и Договор №
2209/08.05.2002 г. за извършване на услугата „дялово разпределение“, сключен между
„Техем Сървисис“ ЕООД и етажните собственици на процесната сграда (л. 22).
Съгласно чл. 2.4 и чл. 7.2 от договора, същият е сключен за срок от две години, като се
удължава автоматично с още една календарна година, в случай че никоя от страните не
го прекрати с писмено предизвестие, дадено едни месец преди изтичането на срока,
като прекратяването в този случай е уговорено, само ако е допуснато неизпълнение на
договора от една от страните.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД
и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани на 11.07.2016 г.
във в. „19 минути“.
Третото лице-помагач е представило по делото (л. 82 и сл.) документите за
дялово разпределение и за годишни отчети през исковия период. Единият от
документите за извършен отчет в процесния имот от 05.05.2019 г. е подписан от
клиента, а като такъв е посочен А. А. К..
С доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата относно: 1/ наличието на валидно възникнали
договорни отношения между ищеца и А. А. К. за доставка на топлинна енергия до
процесния имот през исковия период; 2/ качеството на А. А. К. на потребител на
3
топлинна енергия през исковия период в процесния имот; 3/ количеството на реално
доставената през исковия период в процесния имот топлинна енергия, нейната цена и
начина, по който същата е формирана; 4/ размера на претендираните вземания и
правилността на начина, по който те са начислени; 5/ наличието на валидно
възникнали договорни отношения между ищеца и третото лице-помагач, както и между
последното и процесната етажната собственост. От правна страна:
Производството е образувано по обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответниците А. А. К., И. А. К. и Л. А. К. в качеството си на потребители на топлинна
енергия в недвижим имот, находящ се в гр. София, **, абонатен № **, дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделна отговорност при квоти съответно
4/6:1/6:1/6 следните парични суми: 1/ сумата от 585,97 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април
2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/
сумата от 90,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г.; 3/ сумата от 39,08 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. септември 2018 г. до м.
април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; 4/ сумата от 8,47 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2018 г.
до 01.10.2021 г., начислена върху претендираната такса за дялово разпределение, за
които на 07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 59652/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
І-во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
4
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответниците са
били потребители на топлинна енергия през исковия период, е необходимо
„Топлофикация София“ ЕАД да докаже в условията на пълно и главно доказване, че
същите са били собственици или вещни ползватели на процесния имот в този период.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният топлоснабден
имот е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност от ответника А. А.
К. и ** ** К.. След смъртта на ** К. съпружеската имуществена общност е прекратена,
като притежаваната от починалата 1/2 част от семейното имущество, включително
процесния имот, е преминала в собственост на тримата ответници при равни квоти, на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че ответниците са се разпоредили с правото си на собственост
върху имота преди исковия период, или че в полза само на някого от тях, или на трето
за спора лице, е учредено право на ползване върху същия. Следователно, съобразно
5
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, ответниците А. А. К., И.
А. К. и Л. А. К. се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди за
потребената такава в процесния апартамент, предвид притежаваното от тях право на
собственост при квоти съответно от по 4/6:1/6:1/6 идеални части. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия,
утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2
ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни някой от ответниците да е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „Топлофикация София" ЕАД и одобрени от
комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им
публикуване и са обвързващи за тях. Следователно, противно на твърденията,
изложени от ответниците И. А. К. и Л. А. К., е доказано принципното съществуване на
облигационно правоотношение между ищцовото дружество и всеки един от тримата
ответници. То произтича от съществуващ валиден договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди през процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ
ответниците, като потребители на топлинна енергия, дължат заплащане цената на
отдадената за собствения им недвижим имот такава.
По делото е представен протокол от общо събрание на етажните собственици,
проведено на 28.04.2002 г., на което „Техем Сървисис“ ООД е избрано да извършва
дяловото разпределение в сградата. Установено е, следователно, в производството, че
са възникнали облигационни отношения между етажните собственици и посоченото
дружество, поетите по които задължения са били изпълнявани, доколкото
потребителите на топлинна енергия от етажната собственост са допускали
представителите на третото лице-помагач да отчитат уредите за индивидуално
измерване, а въз основа на тези отчети последното е извършвало дяловото
разпределение на топлинната енергия. По този начин страните са потвърдили
обвързаността си с дружеството за топлинно счетоводство. На следващо място,
съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.)
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано
по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за
резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период
общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото
в коментирания договор лице, което да извършва дяловото разпределение, нито
ищецът да е бил уведомен писмено за новия избор. Предвид изложеното, се налага
изводът, че за исковия период третото лице-помагач в производството е извършвало
въз основа на валидно съществуващо свое договорно задължение дяловото
разпределение и отчитането на потребената в гр. София, ж. к. „**“, **, топлинна
енергия. По делото е представен и договор между „Топлофикация София“ ЕАД и
„Техем сървисис“ ООД, по силата на който третото лице-помагач, в качеството си на
изпълнител, е поело задължение да извърша услугата дялово разпределение, а
ищцовото дружество, като възложител, е поел насрещното задължение да заплаща
цената на изпълнителя извършваната услуга. Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите
6
Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат на „Топлофикация
София“ ЕАД цената на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от
етажните собственици в съответната сграда търговец. Предвид изложеното, съдът
намира, че са налице основания ищецът да претендира заплащането цената на услугата
„дялово разпределение“, доколкото е налице нормативно основание за възникването на
това вземане в патримониума на ищцовото дружество, както и реалното извършване на
дялово разпределение в процесната сграда.
Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответниците е
доставяна топлинна енергия, както и тези относно нейните обем и стойност, съответно
- размера на формираните за същата задължения, са отделени като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че ответниците дължат в условията
на разделна отговорност заплащането на цената за потребената през исковия период
топлинна енергия, възлизаща на сумата от 585,97 лева, както и на цената за извършена
услуга „дялово разпределение“, възлизаща на сумата от 39,08 лева.
Ответниците своевременно в отговорите на исковата молба са навели
възражения за погасяване по давност на вземанията на ищеца, което съдът намира за
частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл.
156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответниците за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София” ЕАД месечните суми за топлинна енергия и изравнителните
вноски са били дължими в 45-дневен срок, считано от изтичането на периода, за който
се отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество
главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 18.10.2021 г., всички процесни
задължения, 45-дневният срокът за заплащането на които е изтекъл към 18.10.2018 г.,
са погасени по давност. В случая това са задълженията за цена на топлинна енергия,
7
начислени за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г., възлизащи на сумата от 21,58
лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, съобразно приобщените по делото
писмени документи.
Предвид изложеното, предявените срещу ответниците искове за заплащане на
главница за доставена топлинна енергия се явяват основателни за сумата от общо от
564,39 лева (от които 376,26 лева за ответника А. К. и по 94,07 лева за ответниците И.
К. и Л. К.), като до пълния предявен размер от 585,97 лева следва да се отхвърлят като
погасени по давност.
Периодът, за който се претендира цена на услугата „дялово разпределение“ (от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г.) не попада в обхванатия от погасителна давност такъв,
поради което исковете за тези вземания се явяват основателни до пълния предявен
размер от общо 39,08 лева (от които 26,05 лева за ответника А. К. и по 6,51 лева за
ответниците И. К. и Л. К.).
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок от
изтичането на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби
на Общите условия на ищеца от 2014 г. следва, че макар дължимите суми да са
изискуеми месечно в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят,
длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане
цена на топлинна енергия в 45-дневен срок от получаването на общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно,
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура. В
процесния казус размерът на дължимото обезщетение за забава върху незаплатената
цена за потребена топлинна енергия, изчислено съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от
приложимите Общи условия за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., възлиза на
сумата от общо 90,86 лева. Въпреки начина на изчисляване на лихвата за забава,
съответно – периода, през който е начислявана, непопадащ в обхвата на приложимата в
случая тригодишна погасителна давност, част от вземанията за лихва също са погасени.
Този извод се налага, с оглед правилото на чл. 119 ЗЗД, съобразно който с
8
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Поради това, доколкото част от
главното вземане за цена на топлинна енергия, отнасящо се за периода от м. май до м.
август 2018 г. е погасено по давност, погасена се явява и лихвата за забава, дължима
върху погасеното по давност главно вземане, възлизаща на сумата от 3,36 лева,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Следователно, предявеният иск за
установяване дължимостта на лихвата за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия, се явява основателен до сумата от общо 87,50 лева (от които 58,33
лева за ответника А. К. и по 14,58 лева за ответниците И. К. и Л. К.), като следва да
бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 90,86 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 8,47 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете в общ размер на 166,93 лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и 71,54 лева за
държавна такса и възнаграждение в заповедното производство. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на всеки от процесуалните представители
на ответниците следва да се присъди адвокатско възнаграждение за безплатно
предоставена правна помощ и съдействие в хода на исковото и на заповедното
производство, съобразно отхвърлената част от предявените искове. Противно на
изложеното в представените с отговорите на исковата молба списъци по чл. 80 ГПК,
дължимото адвокатско възнаграждение за заповедното производство не следва да е
тъждествено с това по исковия процес, предвид спецификите на заповедното
производство, както и с оглед фактическата и правна сложност на извършените от
процесуалните представители действия, а именно подаване на възражения по чл. 414
ГПК. Въз основа на изложеното и съобразно отхвърлената част от исковите претенции
съдът намира, че в полза на процесуалния представител на ответника А. К. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 18,71 лева за исковото производство и 9,35
лева за заповедното производство, а на всеки от процесуалните представители на
ответниците И. К. и Л. К. - по 26,95 лева за исковото производство и по 13,47 лева за
заповедното производство.
9
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. А. К., ЕГН: **********, И. А. К., ЕГН: **********,
и Л. А. К., ЕГН: **********, дължат на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:
*********, в условията на разделна отговорност при квоти съответно 6/4:1/6:1/6
сумата от 564,39 лева (от които 376,26 лева за А. А. К. и по 94,07 лева за И. А. К. и Л.
А. К.), представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.10.2021 г.
до изплащане на вземането, сумата от 39,08 лева (от които 26,05 лева за А. А. К. и по
6,51 лева за И. А. К. и Л. А. К.), представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 18.10.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 87,50 лева (от които
58,33 лева за А. А. К. и по 14,58 лева за И. А. К. и Л. А. К.), представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г. върху уважената част от
претендираната цена за доставена топлинна енергия, за които на 07.01.2022 г. по ч. гр.
д. № 59652/2021 г. по описа на Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********,
срещу А. А. К., ЕГН: **********, И. А. К., ЕГН: **********, и Л. А. К., ЕГН:
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал.
1 ЗЗД за разликата над уважените части от 564,39 лева и 87,50 лева до пълните
предявени размери съответно от 585,97 лева и 90,86 лева, и за периода от 01.05.2018
г. до 31.08.2018 г., като погасени по давност, както и в цялост като неоснователен
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,47 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г.
върху цената за услугата „дялово разпределение“.
ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН: **********, И. А. К., ЕГН: **********, и Л. А. К.,
ЕГН: **********, да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, в
условията на разделна отговорност при квоти съответно 6/4:1/6:1/6, сумата от
166,93 лева, представляваща сторени в хода на исковото производство разноски,
10
както и сумата от 71,54 лева, представляваща сторени в хода на заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на
адв. С. К. К., САК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от
18,71 лева за исковото производство и сумата от 9,35 лева за заповедното
производство, представляващи възнаграждения за безплатно оказана правна защита и
съдействие на ответника А. А. К., съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на
адв. Н. К., САК, л. № **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., сумата от 26,95 лева за исковото производство и сумата от 13,47 лева за
заповедното производство, представляващи възнаграждения за безплатно оказана
правна защита и съдействие на ответника И. А. К., съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на
адв. И. ** Н., САК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от
26,95 лева за исковото производство и сумата от 13,47 лева за заповедното
производство, представляващи възнаграждения за безплатно оказана правна защита и
съдействие на ответника Л. А. К., съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11