№ 2146
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330206240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление НП № 16-53/18.08.2021 г.
издадено от Х.А.К. – *** отдел, ,Рибарство и контрол‘‘ – Южна България‘‘ гр.
Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Р.А.Д. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание „глоба‘‘ в размер от
400 лева за нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА.
Жалбоподателят с жалбата и в допълнителна молба излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради което иска неговата отмяна. Моли за приложението
на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна със съобщението за изпращане по компетентност
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/, поради
1
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да накаже жалбоподателя, наказващият орган е приел следната
фактическа обстановка: На 23.06.2021г. в 23:45 часа жалбоподателят Р.А.Д.,
на яз. Пясъчник в района на „Топлата вода“, общ. Хисаря, лови риба с два
броя въдици, потопени във водата в работно положение, със закачена
примамка на куките. Риболовът се извършвал в тъмната част на денонощието.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Ц.Б.. В
своите показания той потвърди отразеното от него в АУАН. Същият
потвърждава, че той е съставил акта и че описаното в него отговаря на
истината. Нарушението се изразявало в това, че има поставени въдици 2 броя,
като жалбоподателят е бил на брега и е ловял рибата от там. Съдът кредитира
депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и
последователни. Свидетелят Б. по ясен и недвусмислен начин посочва, че е
установил самоличността на жалбоподателя, като е бил заловен при рутинна
проверка.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед № РД 09-131/16.02.2021г. се
установява, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентен орган.
От Заповед № 09-353/02.04.2021г. на Министъра на земеделието и
храните се установява, че за 2021г. яз. Пясъчник не е попадал сред местата, на
които е бил разрешен любителския риболов през тъмната част от
денонощието при условията на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.
От представения АУАН от 23.06.2021 г. с бл. № 0018328 се установява,
че същият е бил съставен и връчен на жалбоподателя, като последният не е
възразил срещу него.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 24, ал. 6 ЗРА гласи, че любителският риболов през
тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на
седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната
2
по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2,
определени по реда на ал. 9. От тази разпоредба следват следните правни
изводи по отношение на правата и задълженията на лицата:
1. В периода на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА риболовът е напълно
забранен;
2. Извън периода на забраната:
2.1. Риболовът през светлата част на денонощието се разрешава през всички
дни на седмицата;
2.2. Риболовът през тъмната част на денонощието
2.2.1. В периода от 2 ноември до 31 март е забранен
2.2.3. В периода от 1 април до 1 ноември
- е разрешен само от брега в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1
и 2, определени по реда на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.
- е забранен, когато не се извършва в някой от рибностопанските
обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.
В случая процесното деяние е осъществено на 23 юни, поради което
попада в обхвата на периода от 1 април до 1 ноември. В конкретния случай
жалбоподателят е бил установен, че на 23.45 часа, на язовир Пясъчник в
района на „Топлата вода“ е извършвал риболов. За 2021г. яз. Пясъчник не е
попадал сред местата, на които е бил разрешен любителския риболов през
тъмната част от денонощието съгласно Заповед № 09-353/02.04.2021г. на
Министъра на земеделието и храните, приета на основание чл. 24, ал. 9 от
ЗРА. По отношение на възражението на жалбоподателя, че не е посочено дали
язовир „Пясъчник“ попада в риболовните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗРА следва да се посочи, че по никакъв начин не се нарушава правото на
защита на жалбоподателя, тъй като както вече се посочи, риболовът през
тъмната част от денонощието е забранен, когато не се извършва в някой от
рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на чл. 24,
ал. 9 от ЗРА. Тоест, за да е разрешен такъв риболов, трябва да се извършва в
такъв обект, а per argumentum a contrario (с аргумент за противното), в случай,
че се извършва в друг обект, какъвто е настоящият, риболовът е забранен.
По отношение на въпроса дали деянието е извършено в „тъмната част
на денонощието“, съгласно §1, т. 53 от ДР на ЗРА, "Тъмна част на
3
денонощието" е периодът:
а) от 18,30 ч. до 06,30 ч. - за месеците ноември, декември и януари;
б) от 20,30 ч. до 06,00 ч. - за месеците февруари, март и април;
в) от 22,00 ч. до 05,00 ч. - за месеците май, юни и юли;
г) от 21,00 ч. до 06,00 ч. - за месеците август, септември и октомври,
тоест за процесната дата 23.06.2020г. тъмната част на денонощието
законодателно се възприема в периода от 22,00ч. до 05,00ч., в който попада и
процесното деяние, извършено в 23,45 ч., поради което е налице и този
съставомерен признак от обективна страна.
С оглед на изложеното, безспорно се установява, че процесното
административно нарушение е било извършено.
Съдът обсъди възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен,
като счете същото за неоснователно.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93,
т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Преценката за маловажност се прави на база
фактическите данни по конкретния казус - видът на нарушението, начинът на
извършването му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и други, като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност.
Така на първо място наличието или липсата на уловена риба е
неотносима към маловажността на административното нарушение, доколкото
не е съставомерен елемент на нарушението.
На следващо място се установява, че жалбоподателят е използвал не
един, а два броя въдици за риболов, всички поставени във водата със закачена
примамка на куките, което по никакъв начин не би могло да бъде прието като
смекчаващо вината обстоятелство, нито пък за маловажност на деянието. В
4
случая обществената опасност на деянието следва да се прецени като
немалка, предвид интересите, които се защитават, а именно – риболов по
време на забрана за извършването му. Деянието е извършено в тъмната част
на денонощието, при това не в близост до светлата част, а около полунощ,
което сочи на извод за умишлено и целенасочено пренебрегване на
установено от закона правило за поведение – в този изричен смисъл е и
актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 659 от
2.04.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3297/2020 г., Решение № 1913
от 28.10.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1717/2020 г., Решение №
1912 от 28.10.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2071/2020 г., Решение
№ 1496 от 10.08.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1406/2020 г.,
Решение № 1083 от 24.06.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1138/2020
г. и др.
По отношение на възражението на жалбоподателя за непосилност на
заплащането на глобата поради имущественото му състояние, съдът счита
същото за неоснователно. Основен принцип в правото е, че парите са от род,
който не погива (genus non perit). В тази връзка и обстоятелството, че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението,
не го освобождава от отговорност. В противен случай би се стигнало до
положение, при което неплатежоспособни лица извършват действия,
нарушаващи установения ред на държавно управление, след което биват
оправдани за извършените от тях незаконни действия с аргумент, че нямат
средства да заплатят наложените им санкции, което не само би било
юридически неоправдано, но и би довело до несправедливо третиране и до
неравенство на гражданите пред закона, абсолютно недопустимо на
основание чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Имущественото състояние е от значение при определянето на размера на
наложеното наказание на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В случая
наложеното наказание е в минимален размер, поради което и въпросът за
конкретното имуществено състояние (за което жалбоподателят не представя
доказателства), се явява без значение.
Съдът не възприема и твърденията на жалбоподателя за приложимост
на чл. 28 от ЗАНН поради влошеното му здравословно състояние.
Действително, от представената и приета по делото Епикриза от „МБАЛ-
Пазарджик“ АД се установява, че жалбоподателят е с регистрирана камерна
5
тахикардия след усетена на 06.10.2021г. сутринта силна болка в
прекордиалната област на широка площ с продължителност около 15 минути.
Здравословното състояние на жалбоподателя и последващото (след
извършване на деянието) влошаване обаче по никакъв начин не влияят на
конкретната обществена опасност на деянието и обсъждането на
приложението на чл. 28 от ЗАНН, която е била изследвана от
административнонаказващия орган към момента на извършване на
нарушението. Състоянието би могло да се вземе предвид при определянето на
размера на наказанието и би обусловило налагането на санкция в минимален
размер, каквато обаче както вече се посочи е била наложена от
административнонаказващия орган. Няма как и да не се съобрази, че при
твърдяното в жалбата влошено здравословно състояние, жалбоподателят се
установява да се е намирал на мястото на извършване на нарушението в
нетипичен час – около полунощ, което още веднъж води съда до извода за
целенасоченост на нарушението и липсата на аргументи за приложение на чл.
28 от ЗАНН.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а
не по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения от този вид, поради което и същото не се явява маловажно.
С оглед на изложеното, правилно на основание чл. 66, ал. 3 ЗРА на
жалбоподателя е било наложено административно наказание, „глоба‘‘ в
размер от 400 лева, като същото е в предвидения в закона минимум. Съдът не
може да определя санкциите под минимално предвидения размер, тъй като
това би било в противоречие както с принципа за разделение на властите,
доколкото прерогатив на законодателната власт е да определя размера на
наказанията съобразно обществената им опасност, така и с принципа за
законоустановеност на наказанията.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението
е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е
дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното
нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и
наказателно постановление против жалбоподателя, което отговаря изцяло на
изискванията посочени в чл. 57 ЗАНН, поради което и същото следва да бъде
потвърдено.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна.
По делото не са представени доказателства за сторени такива, нито е
направено искане за заплащане, поради което и разноски в настоящия процес
не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-53/18.08.2021 г.
издадено от Х.А.К. – *** отдел, ,Рибарство и контрол‘‘ – Южна България‘‘ гр.
Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Р.А.Д. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание „глоба‘‘ в размер от
400 лева за нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7