Р Е Ш Е Н И Е
София, 10.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-3 състав, в закритото заседание на десети януари през
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.дело №
13062 по описа за 2016 год. И за
да се произнесе,взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Образувано е по молба на ответниците В.Г.В.,
ЕГН ********** и В.Г.В., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за допълване на постановеното на 07.11.2018
г. решение по настоящото дело, в която се твърди, че съдът постановявайки
цитираното решение, не се е произнесъл по направеното от двамата ответници, при
условията на евентуалност, възражение за задържане на недвижимия имот, находящ
се в София, Р-н *******до заплащане от ищцата на извършените от тях подобрения
в него на стойност 19 816 лв., съобразно следващата й се 1/11 идеална част
от имота, съобразно чл. 70 и чл. 72 ЗС.
Ответницата по
молбата – ищца по делото, моли съда да остави без уважение направеното
възражение, като неоснователно по подробно изложени съображения.
Съдът, като взе пред вид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима, пред вид
факта, че съдебният състав е пропуснал да се произнесе по направеното като
евентуално от двамата ответници възражение за задържане на недвижимия имот,
находящ се в София, Р-н *******до заплащане от ищцата на извършените от тях подобрения
в него на стойност 19 816 лв., съобразно следващата й се 1/11 идеална част
от имота.
Разгледано по същество, обаче, възражението
за право на задържане на ответната страна е неоснователно.
Това възражение е направено от
ответниците с оглед разпоредбите на чл. 70 и чл. 72 ЗС, които третират
извършени от добросъвестния владелец подобрения в имот, представляващи сумата,
с която се е увеличила неговата стойността, както и необходимите разноски за
неговото запазване.
Нормата на ал. 3 на чл. 72 ЗС
предоставя на добросъвестния владелец правната възможност да задържи вещта до
заплащане на подобренията й разноските.
Ответниците
са обосновали възражението си с извършени в един от процесните имоти
подобрения, които подобрения са оценени с допуснатата по тяхно искане съдебно –
техническа експертиза. Именно във връзка със стойността на подобренията те
претендират право на задържане на имота, в който са извършени до заплащане от
ищцовата страна на тази част от тяхната стойност, която се следва, съобразно
съответстващата се идеална част – 1/11. В тази връзка ангажираха и
свидетелските показания на свидетеля Христо К..
В хода на настоящото производство,
обаче, те не доказаха качеството си на добросъвестни владелци, т.е. не доказаха
че владеят вещта на правно основание, годно да ги направи собственици, без да
знаят, че праводателят им не е собственик или че предписаната от закона форма е
била опорочена /чл. 70, ал. 1 ЗС/, а презумпцията на ал. 2 на чл. 70 ЗС не може
да се приложи, с оглед характера на предявения първоначален иск.
По
тези съображения съдът намира, че възражение от тяхна страна за задържане на
един от процесните имоти не може да бъде уважено, тъй като е изцяло
неоснователно и в този смисъл следва да бъде допълнено първоначалното решение,
постановено на 07.11.2018 г.
Водим
от горното и на основание чл. 250 от ГПК,съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА
постановеното на 07.11.2018 г. решение по гр.д. № 13062/2016 г. по описа на
СГС, ГО,I-3
с-в, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ без уважение предявеното като
евентуално от В.Г.В., ЕГН ********** и В.Г.В., ЕГН **********, двамата с адрес:
*** възражение за право на задържане на недвижим имот, находящ се в София, Р-н *******до
заплащане от Р.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Х.Й., съд. адрес:***, на
извършените от тях подобрения в него на стойност 19 816 лв., съобразно
следващата й се 1/11 идеална част от имота, съобразно чл. 70 и чл. 72 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: