Мотиви към Присъда № 19 от
20.06.2019 г. по НОХД № 72/2019 г. на РС – Нови пазар
Подсъдимият О.З.С. е предаден на
съд затова, че около 21.30 часа на 01.06.2018 г. в
гр. К., обл. Ш., отнел противозаконно чуждо МПС /лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № ***/, собственост на И. Д. Д.от гр. В. П., обл. Ш. от владението на
ползвателя му Р. Д. Р. ***, без неговото съгласие, с намерение да го ползва,
като го изоставил без надзор в околностите на с. П., обл. Ш., в близост до км.
2+951 от републикански път III 7003 –
престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.2-ро от НК във вр. с ал.1 от НК.
Производството по делото в
съдебната фаза на процеса се проведе по реда на Глава Двадесет и седма от НПК,
а именно по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимия се
признава за виновен и заявява, че признава всички посочени в обвинителния акт
факти и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, съгласно
разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода по
същество прокурорът поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано
безспорно. Моли, подсъдимият да бъде признат за виновен, като съдът му наложи
наказание лишаване от свобода, ориентирано към минимума и намалено с една
трета, както и изтърпяването на наказанието бъде отложено с изпитателен срок на
основание чл.66, ал.1 от НК.
Служебният
защитник на подсъдимия – адв. Н.К. също счита, че обвинението е доказано, тъй
като направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепа от доказателствата по
делото, а относно следващото се наказание, застъпва същото становище като
прокурора.
Подсъдимият
се признава за виновен по повдигнато му обвинение и моли съдът да му наложи
по-малко наказание.
Като съобрази всички доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство, както и направените от подсъдимия признания, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият О.З.С. е роден на ***
*** с ЕГН **********. Той е **************. Към датата на деянието е бил *******,
но към момента на постановяване на присъдата има влезли три присъди. Подс. С. има
адресна регистрация в с. З., обл. Ш., но към датата на деянието пребивавал
постоянно в с. П., обл. Р..
На 01.06.2018 г. подсъдимият О.З.С.
посетил по инцидентен повод гр. К., кв. Б., обл. Ш. и тъй като нямало с какво
да се прибере, решил да използва за целта чуждо моторно превозно средство.
Около 21.30 часа в рамките на същия ден, подс. С. проникнал безпроблемно във
вътрешността на паркиран, но незаключен лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ***, собственост на И. Д. Д.от гр. В. П., обл. Ш., чийто
ползвател Р.Д.Р. *** бил излязъл за няколко минути. Възползвайки се от
обстоятелството, че контактният ключ бил на седалката до ръчната спирачка,
подсъдимият привел автомобила в движение и се насочил към съседното село П.,
обл. Ш..
Малко
по-късно, подсъдимия О.С. загубил контрол над управлението на визирания лек
автомобил и се озовал извън рамките на пътното платно. Двигателят изгаснал,
подсъдимият не могъл да го рестартира и останал в купето. Унесъл се в сън и
след като се пробудил, продължил пеша към с. Б., обл. Ш., изоставяйки
автомобила без надзор в околностите на с. П., обл. Ш., в близост до км. 2+951
от републикански път III-7003.
Гореописаните факти съдът прие за
установени безспорно от всички събрани в хода на досъдебното производство
доказателства – показанията на свидетеля Р.Д.Р., от приложените писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол
за оглед на местопроизшествие от 02.06.2018 г., албум от фотоснимки от същата
дата, протокол от 04.06.2018 г., справка за собственост на МПС, постановление
от 11.06.2018г. за връщане на МПС, съдебно-психиатрична експертиза, а и
от признанията, направени от страна на подсъдимия, които се подкрепят от всички
доказателства по делото.
Анализът на събрания
доказателствен материал сочи, че с деянието си подсъдимият от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.346, ал.2, т.1, пр.2-ро от НК във вр. с ал.1 от НК.
Същият е отнел противозаконно чуждо МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***,
от владението на свидетеля Р. Д. Р., без негово съгласие, с намерение да го
ползва, като го изоставил без надзор.
От субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването
на общественоопасните последици.
Предвид гореизложеното и като
установи, че обвинението спрямо подсъдимия О.З.С. се доказва напълно и по
категоричен начин от събрания доказателствен материал, както и от направените
от подсъдимия признания, съдът призна С. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2-ро от НК
във вр. с ал. 1 от НК.
При определяне на следващото се
на подсъдимият наказание съдът съобрази, че разглеждайки делото по реда на
съкратеното съдебно следствие следва да определи наказанието на подсъдимия при
превес на многобройните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а именно:
чистото му съдебно минало към датата на извършване на деянието, изразеното
съжаление, по време на наказателното производство, както на досъдебното
производство, така и на съдебното следствие подсъдимият изцяло сътрудничи за
разкриване на обективната истина по делото. Ето защо, на основание
чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2-ро от НК във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а,
ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от 8 месеца.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването на така определеното
наказание с изпитателен срок от 3 години.
Тъй
като преди постановяване на присъдата по настоящото дело, подс. С. е бил осъден
още три пъти за деяния, всичките извършени преди присъдата, за което и да е от
тях да е влязла в сила (включително настоящото деяние), съдът счита, че са
налице основанията за кумулиране а
наложените по четирите присъди наказания. Предвид това на основание чл. 25, ал. 1 от НК
съдът определи на подсъдимия О.С. едно общо наказание между наказанието
наложено по настоящото дело и наказанията наложени по НОХД № 275/2018г. на РС –
И., НОХД № 184/2018 г. на РС – И. и НОХД № 351/2018 г. на РС – И., в размер на
най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 8 месеца.
Предвид
обаче активната престъпна дейност (общо четири деяния) за толкова кратък период
(по-малко от една година), съдът намира, че са налице основанията по чл. чл. 24
от НК съдът да увеличи така определеното общо наказание, а именно в случая с 2 месеца
и постанови подсъдимия да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 10
месеца.
На
основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на така определеното общо наказание
с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на ОД МВР гр. Ш. направените по досъдебното
производство разноски в размер на 187,68 лв.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Мотивите изготвени на 02.07.2019
г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина
Николова