Решение по гр. дело №33130/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 септември 2025 г.
Съдия: Николай Илиев Николов
Дело: 20221110133130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16764
гр. София, 13.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.А
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110133130 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 411 КЗ и по чл.422, ал.1
ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД
Образувано е по искова молба, подадена от ЗЕАД"Б.“ срещу „Л., с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 42 ГПК за признаване за установено, че ищецът дължи
на ответника на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 4128.38 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 12.04.2021 г. в гр. София, ул. „Риляник“ № 35,
причинени виновно и противоправно от водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Актрос“, с рег. № СА 8492 КА, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.11.2021 г., до окончателното плащане, както
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 144.50 лева, представляваща лихва за забава в
размер на законната лихва за периода от 16.07.2021 г. до 18.11.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно
гражданско дело № 66757/2021 г. по описа на СРС, 52 състав.
Ищецът твърди, че на 12.04.2021 г. около 07:50 м. в гр. София, кв. Панчарево, ул.
„Риляник“ № 35 е настъпило пътнотранспортно произшествие между застрахования при
него по застраховка „Каско“ автобус на столичния градски транспорт с марка „Ютонг“,
модел „ЗК 6126 ХГА“, с рег. № СВ 0577 ВС и застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. №
СА 8492 КА, осъществен в срока на застрахователното покритие по двата договора за
застраховка. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има водачът на товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. № СА 8492 КА, който нарушавайки правилата за
движение по пътищата, без да се съобрази с конкретната обстановка - естеството на пътната
настилка, тесния участък, габаритите на МПС, необходимата дистанция, предприема
маневра за разминаване с намиращия се в насрещното пътно платно автобус на столичния
градски транспорт с марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, с рег. № СВ 0577 ВС, вследствие
на което на последния са причинени щети. Твърди, че щетите са отстранени в доверен
сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в размер на
4103.38 лева и е извършил ликвидационни разходи в размер на 25 лева, поради което сочи,
че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на
4128.38 лева спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на
1
делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на
процесната сума, но претенцията останала незаплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „Л., с който
оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на причинно - следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил. Оспорва и размера на вредите, като счита същия за
прекомерно завишен.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
В доклада по делото, обективиран в Определение №25986/24.07.2023 г., са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата
относно наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на
реализиране на риска; наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. № СА 8492 КА; изплащане от
страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение в размер на 4103.38 лева по
процесната застраховка „Каско“.
От представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 12.04.2021 г.,
съставен от водачите на местопроизшествието след ПТП-то се установява, че водачът на
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. № СА 8492 КА при извършване
на маневра за разминаване, поради недостатъчен контрол над управляваното МПС, товарен
автомобил марка „Мерцедес“ се наклонил и настъпило съприкосновение с автобус на
градския транспорт марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, с рег. № СВ 0577 ВС, като му
нанася вреди в областта на голямото и малкото странично дясно стъкло.
От Заявление за щета по застраховка „Каско на МПС“, подадено от водача на автобус
марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, с рег. № СВ 0577 ВС на 12.04.2021 г.; Доклад по щета
№ 470321212100456/10.05.2021 г.; Опис на претенция № 59-01300-4132/21/12.04.2021 г. по
щета № 470321212100456/12.04.2021 г. и Възлагателно писмо от 10.06.2021 г. се установява,
че застрахователят по имуществена застраховка е констатирал описаните в описа вреди по
автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, с рег. № СВ 0577 ВС.
Установява се от представените документи- Приемо-предавателен протокол от
29.04.2021 г.; Проформа фактура по щета № 59-01300-4132/21; Фактура №
**********/05.05.2021 г.; Преводно нареждане № 20210511029970005845/11.05.2021 г., че за
отстраняване на констатираните вреди се е изисквало извършване на ремонт на стойност
4103.38 лева, като заплащането на тази сума е наредено от ищеца на автосервиза- „Д.“ ООД
по банков път на 11.05.2021 г.
От допусната в хода на делото тройна съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена
от страните, която съдът приема за обективно и компетентно дадена и кредитира с доверие,
дадените разяснения в устните изложения на вещите лица, се установява механизмът на
ПТП-то, описан в Двустранен констативен протокол за ПТП от 12.04.2021 г. и Заявление за
щета по застраховка „Каско на МПС“ от 12.04.2021 г., а именно, че на 12.04.2021 г. около
17.50 часа, в с. Пачарево, водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег.
№ СА8492КА престоява на ул. „Риляник“ № 35, където водачът предприема маневра за
движение напред с цел пропускане на движещия се автобус „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“,
с рег. № СВ 0577 ВС, вследствие на което настъпва удар между тях и са нанесени щети по
голямо странично дясно стъкло и малко странично дясно стъкло на автобуса. Установява се,
че вредите на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, с рег. № СВ 0577 ВС се
намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то. Според заключението
размерът на тези вреди по средни пазарни цени към деня на процесното застрахователно
събитие е 4243.08 лева.
Вещите лица дават устни изложения, съобразно които по-вероятен е механизмът на
настъпване на ПТП, при който товарният автомобил се е покачил върху бордюр, при което
целият кош се наклонява към автобуса и настъпва съприкосновение с него. Експертите
2
изясняват и че е по-малко вероятно автобусът да е бил в покой и да се наклони, доколкото в
процесния случай е констатирано и продълговато задиране по автобуса, което се получава
при движение, от което е направен извод, че едното превозно средство е било в движение, с
оглед на което и по-вероятният механизъм от двата посочени в експертизата е този, при
който товарният автомобил при разминаването с автобуса е осъществил контакт с него.
Изводите на експертите са, че механизмът на настъпване на процесния пътен инцидент е
описаният от водача на автобуса – свидетеля П. К., разпитан по делото. Съдът не кредитира
дадените от свидетеля Р. Т. и свидетеля С. И. свидетелски показания, сочещи различен
механизъм на настъпване на процесното събитие, с оглед противоречията на дадените от
тези свидетели данни със събрани по делото доказателствени средства, приложени към
исковата молба и отговора, така и с изводите на експертите по приетата по делото тройна
съдебно-автотехническа експертиза.
Представена е по делото Регресна покана от ищеца до ответника, получена от
последния на 15.06.2021 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 411 КЗ.
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на три материални предпоставки: наличието на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; и към
момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало
действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото се доказа, че при настъпването на процесното ПТП между ищеца и
увредения - собственикът на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, с рег. № СВ
0577 ВС, е съществувало действително застрахователно правоотношение, като за този
договор е предвидена писмена форма за действителност, която в случая е спазена, поради
което той е породил действие между страните. В срока на действие на този договор между
тях е настъпило застрахователно събитие - процесното ПТП, за което ищецът като
застраховател е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в
размер на 4103.38 лева. Тези факти са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Установи се по делото и че действията на водача на автомобил „Мерцедес“, модел
„Актрос“, с рег. № СА 8492 КА съставляват граждански деликт. Водачът е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, с което е причинил вреди на автобус
марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, с рег. № СВ 0577 ВС. Доказа се по делото от
Двустранен констативен протокол за ПТП от 12.04.2021 г. и заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, че вредите на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, с
рег. № СВ 0577 ВС са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача
на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. № СА 8492 КА. Действията на
водача на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № СА8492КА представляват
граждански деликт и за увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на процесните вреди, които са в причинно-следствена връзка
с процесното ПТП. Ищецът пък като застраховател е встъпил в правата на увредения въз
основа на факта, че е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу делинквента, съответно срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“. Налице е и последната материална предпоставка,
включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца срещу
ответника, а именно наличието на действително правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента - водача на товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“ с рег. № СА8492КА, застрахователното покритие по която, съгласно чл.
429, ал. 1, т.1 от КЗ, покрива отговорността на водача на автомобила. Този факт е признат за
безспорен и ненуждаещ се от доказване.
При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички материални
3
предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на прекия причинител на увреждането до размера на платеното
обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди и размера на обезщетението, което
отговорното лице по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД дължи на застрахования.
Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 от КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по
имуществената застраховка и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи
съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата
на чл. 400, ал. 3 от КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна
сума - максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото - аргумент от чл. 400, ал. 1
от КЗ. Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде
извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е.
пазарната стойност на същите, като методиката по Наредба № 24/2006 година не дерогира
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл е съдебната практика- Решение №
52/08.07.2010 г. по търговско дело № 652/2009 г. на I ТО при ВКС.
Действителната стойност в случая на причинените вреди на автобус марка „Ютонг“,
модел „ЗК 6126 ХГА“, с рег. № СВ 0577 ВС към деня на настъпване на релевантното
застрахователно събитие – 12.04.2024 г. е 4103.38 лева, установена от кредитираното
заключение на съдебно-автотехническата експертиза и в рамките на която би отговарял
делинквентът.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
4128.38 лева, с включени 25 лева ликвидационни разноски. Последица от уважаване на иска
е и присъждането на законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК - 23.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение - от деня, в който бъде поканен от кредитора.
Тъй като вземането по регресния иск произтича от закона, а не от договора за
застраховка, срокът за неговото изпълнение по аргумент от чл. 412 от КЗ възниква от
отправянето на регресна покана до застрахователя по застраховка Гражданска отговорност, а
не от възникването на вземането - плащането на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка (в този смисъл Решение № 48/30.04.2009 г. по търговско дело №
677/2008 г. на I ТО при ВКС). Следователно, предвид установения в чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ,
30-дневен срок за изпълнение на задължението на ответника по процесното регресно
правоотношение и представянето на всички доказателства пред него с отправената му
регресна покана от ищеца, съдът намира, че ответника е изпаднал в забава с изтичане на
посочения законов срок. По делото е представена делото Регресна покана от ищеца до
ответника (вх.№ 0000-5103-21-5-02585/10.06.2021 г.), получена от последния на 15.06.2021 г.,
поради което той е изпаднал в забава с изтичане на срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, след
връчване на поканата или от 16.07.2021 г. Според електронния калкулатор от интернет
дължимото от ответника обезщетение за забавено плащане на задължението от 4128.38 лева
за периода от 16.07.2021 г. до 18.11.2021 г. е в размер на 144.50 лева, поради което
акцесорният иск следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 144.50 лева,
представляваща мораторна лихва и за периода от 16.07.2021 г. до 18.11.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1 101.13 лева, за държавна такса от 215.13 лева;
възнаграждение на вещо лице от 200 лева; възнаграждение на свидетел от 50 лева и
адвокатско възнаграждение от 636 лева.
4
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗЕАД"Б.“, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ №5, срещу ЗК „Л.“ АД, ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ, съществуването на вземането за сумата
от 4128.38 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие - ПТП, настъпило
на 12.04.2021 г. в гр. София, кв. Панчарево, ул. „Риляник“ № 35, причинени виновно и
противоправно от водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. №
СА 8492 КА, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована
при ответника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК - 23.11.2021 г., до окончателното плащане и иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането за сумата от 144.50 лева, представляваща мораторна
лихва и за периода от 16.07.2021 г. до 18.11.2021 г., за които вземания има издадена Заповед
№ 21898/ 13.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно
гражданско дело № 66757/2021 г. по описа на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л.“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ №67А, да заплати на ЗЕАД"Б.“, ЕИК .........., със седалище и адрес
на управление: гр.София, пл. „Позитано“ №5, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата в общ
размер на 1 101.13 лева, представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5