Решение по дело №735/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от началника на Районно управление-Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, срещу Решение № 298/17.07.2024 г. по НАХД № 355/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 2024-1739-01-000002/06.02.2024 г., издадено от касатора. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон, в противоречие с установената фактическа обстановка и необосновано. Според касатора съдът неправилно е приел, че жалба с вх. № 366000-27464/24.11.2023 г., подадена от С. К., представлява оспорване по административен ред на индивидуалния административен акт разпореждане с УРИ 1739р-37885/20.11.2023 г. пред по-горестоящия административен орган. По тези изложени в жалбата съображения, се иска отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Н. Д. В. от гр. Велико Търново, чрез пълномощника си оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 298/17.07.2024 г. по НАХД № 355/2024 г. по описа на Районен съд-гр. В. Търново е отменено Наказателно постановление № 2024-1739-01-000002/06.02.2024 г., издадено от началника на Районно управление Велико Търново при ОДМВР В. Търново. Със същото на ответника по касация за извършено административно нарушение по чл. 64, ал. 4 от Закон за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Районният съд от фактическа страна е приел за установено, че на 20.11.2023г. актосъставителят С. Д. Й. издал във връзка с осъществена проверка на 09.11.2023 г. в обект „Куадрант Бевъриджис“, находящ се в гр. В.Търново, [улица], разпореждане на полицейски орган № УРИ:1739р-37885/20.11.2023 г. по описа на РУ – В.Търново, с което разпоредил на Н. Д. В. в качеството му на управител на „Авангард СОД“ ЕООД в 14-дневен срок от връчването да представи в РУ – В.Търново оригинали или заверени копия от конкретно посочени в искането документи. В разпореждането било посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред директора на ОДМВР – В.Търново по реда на Глава шеста от АПК или в 14-дневен срок пред АС – В.Търново по реда на Раздел I от Глава десета от АПК. В съдържанието на разпореждането не било включено отделно разпореждане за предварителното му изпълнение. На 05.12.2023 г. актосъставителят извършил справка в деловодството на РУ – В.Търново и констатирал, че разпореждането не е изпълнено от жалбоподателя. Според съда междувременно жалбоподателят чрез упълномощеното лице С. Д. К. бил обжалвал горепосоченото разпореждане с жалба вх. № 366000-27464/24.11.2023 г., адресирана до директора на ОДМВР – В.Търново. Във връзка с жалбата била изготвена справка № 366р-30177/22.12.2023 г. от началник група „ТПКОС“ към ОДМВР – В.Търново. В писмо рег. № 366000-29851/22.12.2023 г., адресирано до С. К., било посочено, че във връзка с подадената от него жалба не са събрани данни за извършени нарушения от служители на ОДВР – В.Търново при осъществения от тях контрол на проверявания обект „Пепси-Куадрант Бевърджис“, охраняван от „Авангард СОД“ ЕООД.

За да отмени НП съдът е приел след анализ на разпоредбите на чл. 64, ал. 7 от ЗМВР, чл. 84, ал. 1 и чл. 90, ал. 1 и ал. 2 от АПК, че горепосоченото разпореждане е било обжалвано пред горестоящия административен орган с жалбата от 24.11.2023 г., поради което и предвид липсата на допуснато предварително изпълнение към 05.12.2023 г. същото не е било влязло в сила, а това води от своя страна до извода, че поведението на жалбоподателя не е съставомерно.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

С разпореждане УРИ:1739р-37885/20.11.2023 г. по описа на РУ – В.Търново, издадено на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на Н. Д. В. в качеството му на управител на „Авангард СОД“ ЕООД е разпоредено да представи конкретни документи, подробно описани в разпореждането. Неправилно съдът е приел, че подадената на 24.11.2023 г. жалба от С. К. представлява жалба срещу това разпореждане. В съдържанието на тази жалба няма нищо, което да наведе на мисълта, че е налице волеизявление за оспорване именно на горепосоченото разпореждане – излагат се оплаквания за допуснати нарушения на Етичния кодекс и ЗМВР във връзка с поведението на проверяващите служители. Разпореждането е връчено на лицето на 20.11.2023 г. и следователно е влязло в сила като необжалвано на 05.12.2023 г.

Същевременно обаче ВТРС правилно е посочил, че в разпореждането не е допуснато неговото предварително изпълнение /тъй като в разпоредбата на чл. 64 ЗМВР законодателят не е предвидил предварително изпълнение по силата на закона на разпорежданията на полицейския орган – така напр. Определение № 7674 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5385/2020 г., VII о./, а съгласно чл. 90, ал. 1 от АПК, приложим на основание чл. 64, ал. 7 от ЗМВР, административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване. Предвид това разпореждането е влязло в сила на 05.12.2023 г. и за жалбоподателя едва от тази дата е възникнало задължение да представи в 14-дневен срок изисканите документи. С оглед изложеното правилен е крайният извод на ВТРС, че към 05.12.2023 г. не е налице съставомерно поведение от страна на ответника по касация.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата /ЗА/ се явява основателно и следва да бъде уважено, като същото следва да се определи в размер на 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 298/17.07.2024 г. по НАХД № 355/2024 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – В.Търново да заплати на адвокат Д. С. С. от САК адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.