№ 14012
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110135662 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД от Л. Г. К.,ЕГН **********,от
гр.С***********,против „***********,ЕИК ***********0,със седалище и
адрес на управление гр.С***********,представлявано от ***********,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че ищцата не дължи сумата от 787,24 лева главница за периода
20.03.2018 г. до 17.06.2020 г. за предоставени вода и ВиК услуги,както и 62,87
лева мораторна лихва за периода 20.05.2018 г. до 17.11.2020 г. поради липса
на договорно правоотношение и на основание настъпила погасителна
давност.
Ищцата твърди,че с писмо № М-4446 от 17.11.2020 г. е уведомена,че
сумата за клиентски № ********** за периода 20.03.2018 г. до 17.06.2020 г.
възлиза на 787,24 лева,а начислената върху нея мораторна лихва е в размер от
62,87 лева. Ищцата К. отрича да е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имота,до който е доставена вода,поради което счита,че
страните не са обвързани от договорно правоотношение и за ищцата липсва
основание да отговаря за заплащане на паричната сума. Ако не бъде
възприето,че липсва договорно правоотношение,ищцата К. се позовава на
настъпила погасителна давност като сочи,че вземанията за вода и ВиК услуги
са перидични платежи и е приложима тригодишна давност. Ищцата К. моли
съда да уважи предявените искове.
Ответната страна „*********** намира исковете за допустими,но
неоснователни. Оспорено е твърдението,че страните не се намират в
договорно правоотношение като е посочено,че според справка от
*********** ищцата К. е ипотекарен длъжник за водоснабдения имот,т.е. е и
негов собственик. С оглед това,че ищцата притежава право на собственост тя
1
е задължена да заплаща стойността на предоставени вода и ВиК услуги.
Ответното дружество моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С писмо № М-4446/23.11.2020 г. „*********** уведомява Л. К.,че за
а***********“ за периода 20.03.2018 г. до 17.06.2020 г. е начислена сумата от
787,24 лева главница и 91,82 лева лихва за забава.
Според справка от *********** се установява,че на 28.06.2019 г. е
вписана в полза на *********** договорна ипотека,учредена от Л.
К.,*********** върху недвижим имот апартамент с площ от 86 кв.м. -
***********.
Представен е талон за пломбиране на водомери,издаден на клиент Л. Г.
К..
Установява се,че през м.05.2009 г. е предприета промяна в титуляра на
партидата като е представено удостоверение за наследници – три лица.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че количеството вода в имота е измервано чрез
четири броя водомери като за процесния период е начислена парична сума по
фактури,възлизаща на 1548,42 лева,а лихвата за забава върху тази парична
сума е 59,18 лева,извършени са частични плащания,с които със сумата от
829,07 лева са погасени задължения по фактури за процесния период,а
незаплатената главница възлиза на 821,35 лева, върху която размерът на
мораторна лихва е 28,76 лева. Според заключението фактурираните
количества вода съответстват на потребените и отчетени количества вода при
прилагане на утвърдените от КЕВР цени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед твърденията на ищцата К.,че паричната сума,чиято дължимост
оспорва не е заплатена,съдът приема,че съществува интерес от предявяване
на установителната искова претенция.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск относно оспорване
дължимост на парична сума,страната ищец се позовава на твърдения,че не
дължи,а в тежест на страната ответник е възложено доказване,че вземането
съществува. Това означава,че доказателствената тежест е разместена и
ответната страна носи тежестта на доказване,че паричната сума е доказана по
основание и по размер. Софийският районен съд приема,че въз основа на
твърденията на ищцата К.,че договорно правоотношение между страните не
съществува,отрицателният установителен иск не може да бъде уважен.
Разпоредбата на § 1,т.2 от ДР на ЗРВКУ предвижда,че потребител на вода и
ВиК услуги е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
имота като правоотношение възниква с оглед притежаваното право на
собственост или ограничено вещно право на ползване. За да приеме,че между
2
страните съществува договорно правоотношение,съдът взе предвид,че от
приложената справка от *********** се установява,че ищцата К. е
ипотекарен длъжник за водоснабдения имот. Справката представлява
официално удостоверяване на вписаните актове,при което същата
представлява доказателство,че в нотариален акт е обективиран договор за
ипотека,съгласно който ищцата К. е учредила в полза на банкова институция
ипотека върху собствения й недвижим имот. Отделно от това,съдът намира,че
следва да бъде отчетено,че адресът на водоснабдения имот е посочен като
адрес на ищцата К. във всички представени документи,издадени от държавни
учреждения – относно пенсия и др.,а и самата ищца декларира,че притежава
апартамент от 80 кв.м. в гр.София в декларацията по чл.83,ал.2 от ГПК,при
което съвкупният анализ на доказателствата обосновава извод,че ищцата има
качеството потребител на вода и ВиК услуги,респективно съществува
договорно правоотношение и отрицателният установителен иск на това
основание не може да бъде уважен. Софийският районен съд приема,че
отрицателният установителен иск подлежи частично на уважаване на
основание изтекла погасителна давност. Погасителната давност е уредена в
полза на длъжника,който може да се позове на изтекла погасителна
давност,ако в определен период,считано от изискуемост на вземането
кредиторът не е предприел действия по реализиране на вземането му.
Вземанията за вода и ВиК услуги представляват периодични платежи и за
същите е приложима тригодишна погасителна давност съгласно
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В
конкретния случай ответното дружество не доказва да е предприемало
действия по реализиране на вземането си,които по естеството си да прекъсват
давността съгласно чл.116 от ЗЗД,което означава,че отрицателният
установителен иск е доказан за сумите,начислени за вода и ВиК услуги,по
отношение на които към датата на устните състезания е изтекъл срок,по-
дълъг от три години,считано от изтичането на срока за плащане. Съдът
намира,че исковата претенция в частта за главницата подлежи на уважаване
за сумите от 417,75 лева,представляваща сбора от незаплатените главници по
таблица 2 от заключението по съдебно-счетоводната експертиза по фактури
до 21.05.2019 г.,тъй като отчитайки срока на плащане на сумата по
фактурата,издадена на 19.09.2019 г. към датата на провеждане на устните
състезания не е изминал период от време,по-дълъг от три години,не са
погасени по давност и по-новите задължения. При това положение и при
съобразяване,че при погасяване на главницата по давност погасени се явяват
и допълнителните задължения съгласно чл.119 от ЗЗД недължима се явява и
мораторна лихва в размер от 17,17 лева,докато за разликата над тези размери
до пълния претендиран размер исковата претенция подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса и на разноски на основание чл.78,ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 17,40 лева държавна
такса,в полза на адвокат Н. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 153,30 лева на основание предоставена безплатно
правна помощ на материално затруднено лице,а в полза на ответника следва
да бъдат присъдени 196 лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
3
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК по
отношение на „***********,ЕИК ***********0,със седалище и адрес на
управление гр.С***********,представлявано от ***********,че Л. Г. К.,ЕГН
**********,от гр.С***********,не дължи сумата от 417,75 лева (
четиристотин и седемнадесет лева седемдесет и пет стотинки ) главница за
вода и ВиК услуги по фактури от 20.03.2018 г. до 21.05.2019 г.,17,17 лева
мораторна лихва,начислена върху главницата от 417,75 лева за периода до
17.11.2020 г.,поради изтекла погасителна давност,като отхвърля
иска,предявен от Л. Г. К. против „*********** в частта за разликата над
417,75 лева до пълния предявен размер от 787,24 лева и в частта за разликата
над 17,17 лева до пълния предявен размер от 62,87 лева.
ОСЪЖДА „***********,ЕИК ***********0,със седалище и адрес на
управление гр.С***********,представлявано от *********** да заплати
сумата от 17,40 лева ( седемнадесет лева и четиридесет стотинки ) държавна
такса на основание чл.78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „***********,ЕИК ***********0,със седалище и адрес на
управление гр.С***********,представлявано от *********** да заплати
сумата от 153,30 лева ( сто петдесет и три лева и тридесет стотинки )
адвокатско възнаграждение в полза на адв.И. А. Н.,с адрес
Ботевград,ул.“Свобода“ № 3В,ет.1,за предоставена безплатно правна помощ
на материално затруднено лице на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Л. Г. К.,ЕГН **********,от гр.С*********** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „***********,ЕИК
***********0,със седалище и адрес на управление
гр.С***********,представлявано от *********** сумата от 196 ( сто
деветдесет и шест ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4