№ 1037
гр. Перник, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720102603 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба „АПС Бета България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”България” №
81В срещу к. Р. С., ЕГН **********, ****************** за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на –
5511,36 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит
****************** сключен между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и
кредитополучател - ответникът (Договора), ведно със законна лихва за забава върху от
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на задължението; 1403,97 лева
представляваща договорна лихва за периода от 16.03.2022 г. до 31.03.2024 г. и 1100,51
лева, представляваща обезщетение за забава считано от 16.03.2022 г. до 02.10.2024 г.,
за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д.
№ 6406/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
Пояснява, че между ответника и „Кредисимо“ ЕАД е бил сключен Договора,
като на същата дата – 16.03.2022 г. между ответника и „Ай тръст“ ЕООД е сключен
договор за предоставяне на поръчителство.
На същата дата бил сключен и договор за поръчителство между „Кредисимо“
ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, като „Ай тръст“ ЕООД се е задължило солидарно с
кредитополучателя да обезпечи вземането по Договора. Поради изпадането на
ответника в забава, „Ай тръст“ ЕООД е погасило на 23.06.2023 г. всички задължения
по Договора като в негова полза е възникнало регресно вземане, тъй като се е
суброгирал в правата на кредитора.
Твърди, че на 02.03.2021 г. е сключен договор за цесия между него и „Ай тръст“
ЕООД, по силата на който е придобил процесното вземане.
Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер
Приложение 1 от 06.07.2023 г., подписано към рамков договор за прехвърляне на
вземания от 06.07.2023 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД
1
(Цедент 1 и 2) и него, като цесионер. Пояснява, че по силата на договор, сключен
между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, „Ай тръст“ ЕООД се е задължило
солидарно с кредитополучателя да обезпечи вземането по Договора, погасил е
задължението и като негов титуляр това вземане е цедирано от „Ай тръст“ ЕООД в
полза на ищеца.
Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши съобщаването на
цесията, поради което е изпратил уведомление в горния смисъл. Прави изявление за
съобщаване на цесията и предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба и
приложенията към нея.
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В срок не е депозиран отговор.
Депозирано е възражение по чл. 414 ГПК, с което ответникът възразява срещу
размера на претенцията, твърдейки, че е погасил сума в размер на 2145,42 лева чрез
четири броя вноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява и изразява писмено становище
като поддържа предявените искове.
Ответникът се явява лично като оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По така предявените искове в тежест на ищеца е при условията пълно и главно
доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение между дружеството-
заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя по начина,
предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на
срока на договора, респективно валидна уговорена възможност за обявяване на
договора за предсрочно изискуем, настъпване на предпоставките за това и съобщаване
на обявената предсрочна изискуемост; 2). наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). валидно
облигационно правоотношение по договор за поръчителство, вкл. изпълнение на
неговото задължение по него; 4). изпадане на ответника в забава; 5). размера на
вземанията; 6). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание –
договор за цесия, сключен с дружество поръчител и уведомяването на длъжника за
настъпилата промяна в кредиторите; 7). че дружеството поръчител е заплатило
претендираните суми на кредитора.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията или други
правоизключващи възражения, в случай, че ищцовата страна изпълни разпределената
доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и
той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
2
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство частично
съвпадат по отношение на уважената част от заявлението, поради което предявените
искове са процесуално допустими.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора.
По делото са представени договорите, на които ищецът основава своята
претенция и се легитимира като носител на материалното право. Същевременно нито
един от тях не носи подпис на ответника. Същият не е оспорвал конкретно
валидността на договора за кредит, но е оспорил наличието на задължение по него. На
основание служебното си задължение, посочено в доклада по делото, съдът приема, че
липсата на подпис води до недействителност на Договора, Общите условия към него и
Договорът за предоставяне на поръчителство поради липса на съгласие.
Съгласно специалното правило на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен, респективно приет, за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тук
посочената норма не се прави разграничение между недействителност по общите
правила, уредени в ЗЗД и специалните по ЗПК, поради което съдът приема, че чл. 23
ЗПК намира приложение винаги, когато договор за потребителски кредит е признат за
недействителен.
За да възникне правото за възстановяване на чистата стойност на кредита,
ищецът трябва да докаже, че конкретната сума е предадена на/получена от
ответника съобразно приложимите уговорки, но такова доказване не бе проведено
въпреки изричните указания на съда. В конкретния случай в Договора е посочено, че
сумата се усвоява по посочения в заявлението начин (чл. 5). Заявление по делото не е
представено. С молбата си от 26.09.2025 г. заявява, че представя разписка за усвоена
сума, но такова доказателство не е представено. Съдът е допуснал ССЕ, която е приета
като пълна и неоспорена от страните. В нея вещото лице изрично заявява, че от ищеца
е изисквана трикратно информация/доказателства за начина на усвояване на кредита
от ответника, но такова не му е предоставено. Вещото лице изрично е посочило, че с
цел изпълнение на задачата е направил изчисленията при допускане, че кредитът е
усвоен, въпреки че това не е доказано.
Съдът приема, че от ангажираните по делото конкретни доказателства не би
могъл да се формира извод за съществуващо в полза на ищеца право, произтичащо от
Договора. В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното
субективно материално право, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици
недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така
приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
3
Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в
този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето
защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
съдът е длъжен да приеме недоказания факт – предаване сумата в полза на ответника,
за неосъществил се.
Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се установи и
праводателят на ищеца да е придобил надлежно правото, което се твърди, че е
цедирано, но анализ в тази насока не следва да се прави, при достигнатия извод за
липсва на доказване, че сумата по Договора е предадена на ответника.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се
дължат.
Ответникът не е претендирал разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете с правно основание 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че к. Р. С.,
ЕГН **********, ****************** дължи на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”България” № 81В, в
качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен между него и АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, суми в размер на 5511,36 лева - представляващи главница по договор за
потребителски кредит ****************** сключен между „Кредисимо“ ЕАД и
кредитополучател - ответникът, ведно със законна лихва за забава върху от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на задължението; 1403,97 лева
представляваща договорна лихва за периода от 16.03.2022 г. до 31.03.2024 г. и 1100,51
лева, представляваща обезщетение за забава считано от 16.03.2022 г. до 02.10.2024 г.,
за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д.
№ 6406/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4