Р Е Ш Е Н И Е №
от 05.03.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на седми
февруари, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2748/2019година, по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Община Велико Търново срещу В.И.И.
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във
връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба
процесуалният представител на ищеца развива съображения, че със Заповед №
22-1317/11.07.2012 година на Кмета на Община Велико Търново В.И.И. е настанена
в общинско жилище, а именно: апартамент № 32, находящ се в град Велико Търново,
ул. "Венета Ботева" № 6, бл. 4, вх. Б, ет.
4, с полезна площ на жилището 46 кв.м. На основание посочената заповед на
11.07.2012 година между
страните по делото е с сключен Договор за отдаване под наем на общински жилищен
имот за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2012 година. За предаване на
жилището е подписан Приемо-предавателен протокол от 13.07.2012 година. Посочва,
че уговорената с договора наемна цена на жилището е била 44.90 лева месечно.
След изтичане на срока на договора е сключен нов договор при същите условия за
срок от 2 години, след изтичането на който е подписан между страните трети
договор при същите условия, считано от 02.02.2015 година за срок от 5 години. С
допълнително споразумение от 04.04.2016 година, считано от 01.04.2016 година
наемната цена на жилището е увеличена на 56.13 лева, а считано от 01.04.2018
година месечната наемна цена е променена на 84.20 лева. По време на действие на
договора ответницата е заплащала частично наеми вноски през различни периоди,
което е довело до натрупване на задължения за наемни вноски и мораторна лихва,
за които до ответницата са изпращани няколко покани за доброволно изпълнение, с
указание, че в противен случай наемното правоотношение ще бъде прекратено.
Посочва, че със Заповед № РД 22-1866 от 02.11.2018 година на Кмета на Община
Велико Търново е прекратено наемното правоотношение с В.И.И. по отношение на
процесното общинско жилище поради неплащане на наемната цена за същото за
повече от три месеца. Твърди, че за периода от 28.01.2018 година до 28.12.2018
година дължимата от ответницата наемна цена за жилището е в размер на 866.79
лева, за която сума са издадени 12 броя фактури в този период. На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД И. дължи и мораторна лихва върху задълженията й за наем за
периода от първо число на месеца, следващ датата на падежа на всяко едно от тях
до датата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или
общо в размер на 70.98 лева. За посочените суми Община Велико Търново се е
снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по Ч.гр.д. № 1451/2019 година, която е връчена на ответницата по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде постановено
решение, с което да бъде прието за установено по отношение на В.И. *** сумата в
размер на 866.79 лева, представляваща наемни вноски за периода от 28.01.2018
година до 18.12.2018 година, сумата в размер на 70.98 лева - лихва за забава
върху главницата за периода от 01.02.2018 година до 16.05.2019 година, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Препис
от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, чрез назначения му
особен представител, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
същата. В проведеното на 07.02.2020 година съдебно заседание назначеният на
ответника особен представител заема становище, че предявените по делото искове
са неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от приложеното по делото заверено копие на Акт № 5481 за частна общинска
собственост /л. 6 от делото/ процесното жилище - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.515.223.4.32, представляващ апартамент № 32, находящ се в град Велико Търново, ул.
"Венета Ботева" № 6, бл. 4, вх. Б, ет. 4 е
частна общинска собственост.
Със Заповед
№ РД 22.1317 от 11.07.2012 година на Кмета на Община Велико Търново /л. 5/ на
основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 43, т. 1 ЗОбС и
чл. 5, ал. 1 НРУУЖННПОЖ В.И.И. и децата *** са настанени в общинското жилище,
описано по-горе, като е определен месечен наем за жилището в размер на 44.90
лева. На същата дата между страните е сключен и Договор за наем на общинското
жилище /л. 10-11 от Ч.гр.д. № 1451/2019г. на ВТРС/ и за което е подписан и
Приемо-предавателен протокол от 13.07.2012 година /л. 7 от делото/.
Във връзка с подадено от В.И. Заявление от 17.11.2016
година /л. 9/ на 05.12.2016 година между страните по делото е подписан Договор
за наем на процесното общинско жилище /л. 10-12/, с полезна площ 46.00 кв.м.,
като в параграф III, т. 1 от договора е уговорена наемна цена в размер на 44.90
лева месечно, като цената се променя след приемане на решение от Общинския
съвет, с дата първо число на месеца, следващ решението. В т. 2 на параграф III
е предвидено, че наемна цена се следва да бъде заплатена до 6 число на
съответния месец, като при забава на наема след 30 число на текущия месец се
дължи законния лихвен процент за задължения към бюджета. В параграф IV страните
са уговорили, че договорът е сключен за срок от 5 години, считано от 02.02.2015
година. В параграф V пък е предвидена възможност за едностранно предизвестие на
наемодателя поради неплащане на наемната цена или припадащата се част от
консумативите за повече от три месеца или при системно неплащане в срок. В
параграф VI, т. 2 от договора е предвидено, че всяка промяна на условията на
договора се извършва с Анекс между страните, който става част от договора.
С Допълнително споразумение към договор за отдаване под
наем на общински жилищен имот от 04.04.2016 година /л. 13/, наемната цена за
общинското жилище, в което е била настанена ответницата е променена на 56.13
лева, считано от 01.04.2016 година, а с Допълнително споразумение към договор
за отдаване под наем на общински жилищен имот от 10.04.2017 година /л. 14/,
наемната цена е променена на 67.36 лева на месец, считано от 01.04.2017 година.
От представеното заверено копие на Препис-извлечение от
Протокол № 39 от заседание на ВТОбС от 29.03.2018
година/ л. 15/ се установява, че с Решение № 1012 на основание чл. 21, ал. 1,
т. 8 ЗМСМА и чл. 56, ал. 1 НРУУЖННПОЖ е определена за 2018 година основна
месечна наемна цена за 1 кв.м. полезна площ общински жилища в размер на 1.50
лева.
По делото са приложени и заверени копия на Писмо, изх. №
91-00-149/17.04.2018 година на Община Велико Търново, ведно с известие за
доставяне; Писмо, изх. № 91-00-220/18.06.2018 година на Община Велико Търново,
ведно с известие за доставяне; Писмо, изх. № 91-00-316/21.08.2018 година на
Община Велико Търново, ведно с известия за доставяне /л. 16-24/, от които се
установява, че до В.И. са изпращани писма, с които е уведомявана, че е
неизправна страна по договора за наем, доколкото има неизпълнени задължения по
същия, като й е определян двуседмичен срок от получаване на писмата да изпълни
доброволно задълженията си и е предупредена, че в противен случай договорът за
наем ще бъде прекратен. Видно от известията за доставяне, всички писма не са
получени от И., като в обратните разписки е отразено, че писмата не са
потърсени.
Видно от Протокол от 05.10.2018 година /л. 25/ на
основание чл. 61, ал. 3 АПК, върху входната врата на общинското жилище и на
информационното табло в сградата на Община Велико Търново е поставено Писмо,
изх. № 91-00-316/21.08.2018 година на Община Велико Търново.
За наемните
вноски, дължими от В.И. ***, издадени в периода
от 16.01.2018 година до 17.12.2018 година, заверени копия от които
са приложени по делото, заедно със Справка
за плащания по договор от 11.07.2012 година, изготвена към 16.05.2019 година /л. 26-38/.
Със Заповед № РД 22-1866 от 02.11.2018 година на Кмета на
Община Велико Търново /л. 41-42/ е прекратено наемното правоотношение с В.И.И.,
*** за недвижимия имот - общинско жилище. Видно от приложеното известие за
доставяне, писмото, ведно със заповедта, изпратени да ответницата отново са непотърсени. В тази връзка от приложения Протокол от
03.12.2018 година /л. 44/ се установява, че на основание чл. 61, ал. 3 АПК на
входната врата на общинското жилище и на информационното табло в сградата на
Община Велико Търново е поставено Писмо, изх. № РД 22-1866 от 02.11.2018 година.
От приложеното заверено копие на Констативен акт от
28.12.2018 година /л. 45/ се установява, че на основание чл. 45, ал. 1
НРУУЖННПОЖ работна група от Община Велико Търново е извършила проверка на
място, при която е установено, че наемателката си е изнесла багажа и по данни
от съседи е в чужбина.
С Писмо, изх. № 9194-00-62/31.12.2018 година на Община
Велико Търново /л. 46-47/, наемателите са уведомени, че заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила, поради което е
определен седемдневен срок от датата на получаване на писмото за освобождаване
и опразване на общинското жилище. С Протокол от 30.01.2019 година /л. 49/ на
основание чл. 61, ал. 3 АПК писмото е поставено на входната врата на общинското
жилище и на информационното табло в сградата на Община Велико Търново.
Със Заповед № РД 22-283 от 18.02.2019 година /л. 50-51/
Кметът на Община Велико Търново е наредил изземване на недвижимия имот -
общинско жилище и е определил дата за това, като с Протокол от 19.03.2019
година /л. 53/ на основание чл. 61, ал. 3 АПК писмото е поставено на входната
врата на общинското жилище и на информационното табло в сградата на Община
Велико Търново.
Видно от приложеното заверено копие на Протокол от
16.04.2019 година /л. 54/, на посочената дата комисия от Община Велико Търново
е извършила изземване на недвижими имот - общинско жилище.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1451 по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2019 година се установява, че във връзка с
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.05.2019
година е издадена Заповед № 607 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
В.И.И. за сумата в размер на 866.79 лева - главница, представляваща неплатени наемни вноски за периода
от 28.01.2018 година до 18.12.2018 година, за сумата в размер на 70.98 лева -
лихва за забава за периода от 01.02.2018 година до 16.05.2019 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 17.05.2019 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
в размер на 75.00 лева, от които 25.00 лева - платена държавна такса и 50.00
лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Производството по делото е
образувано по предявени от Община
Велико Търново срещу В.И.И. обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2, във връзка с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед вида на търсената защита
и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този,
който трябва да докаже наличието на валидни облигационни правоотношения с ответника
по сключен между тях договор за наем на недвижим имот - общинско жилище, както и изпълнение на задълженията си
по договора, респективно – ликвидността и изискуемостта на вземанията, предмет
на делото, както и техния размер, а в тежест на ответника е да
докаже възраженията си срещу предявените искове, включително че е изпълнил
задълженията си по договора.
В
процесния случай от анализа на събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
сключен между тях, на основание чл. 5, ал. 2 НРУУЖННПОЖ и Заповед № РД-22-1317
от 11.07.2012 година, Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот
недвижим имот от 05.12.2016 година, по силата на който Община Велико Търново е отдала
на В.И.И. за
временно и възмездно ползване недвижим имот, частна общинска собственост,
находящ се в град Велико Търново, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.515.223.4.32, представляващ апартамент № 32, находящ се в град Велико Търново,
ул. "Венета Ботева" № 6, бл. 4, вх. Б, ет.
4, срещу наемна цена в размер на 44.90 лева месечно, платима до 6-то число на
текущия месец по банкова сметка ***. Договорът е сключен за срок от 5 години,
считано от 02.02.2015 година.
Предаването на имота, респективно
- изпълнение на задължението на наемодателя по договора за наем, се установява
безспорно от приложения по делото Приемо-предавателен протокол, подписан между
страните. В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че ищецът е изправна
страна по договора и за ответника по дело
е възникнало задължението за заплащане на наемната цена за имота, уговорена в размерите
и в срока, предвидени в договора.
Договорът за отдаване под наем на
общински жилищен имот е прекратен със Заповед № РД 22-1866 от 02.11.2018
година. Последната е връчена по реда на чл. 61, ал. 3 АПК, действала към онзи
момент, поради което заповедта е влязла в сила на 18.12.2018 година,
респективно - наемателя дължи заплащане на наемната цена за отдаденото му
общинско жилище до тази дата.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на назначения
на ответницата по делото особен представител, че не се дължи наемната цена за
периода след 01.05.2018 година. Следва да се има предвид, че само по себе си
уведомяването на неизправната страна по договора за наличие на задължения по
него не води до прекратяване на същия автоматично. Освен това обстоятелството,
че изпратените до ответницата писма, във връзка със задълженията й по договора,
не са потърсени в пощенската станция, не води до извод, че същата е напуснала
жилището. Наред с това, както в самия договор, така и в НРУУЖННПОЖ е предвиден ред за
прекратяване на наемното правоотношение между страните.
Нещо повече, недопустимо е ответницата по делото да черпи изгодни за себе си
правни последици от собственото си недобросъвестно поведение. Същата е разполагала
с възможността да поиска прекратяване на договора по взаимно съгласие преди да
освободи същия, като по делото не ясно кога е настъпил този момент.
Съгласно чл. 55, ал. 1 НРУУЖННПОЖ
размерът на наемните задължение за общински жилища се фиксира с договора между
Кмета на Община Велико Търново и наемателя, а съгласно чл. 56, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата при промяна на наемна цена отдел "Управление на собствеността"
преизчислява месечните наемни цени на общинските жилища, като наемната цена се
фиксира с анекс към основния договор за наем с дата първо число на месеца,
следващ решението на Общинския съвет. В същия смисъл са и клаузите на
приложения по делото договор от 05.12.2016 година, в който страните са
уговорили, че наемната цена се
променя след приемане на решение от Общинския съвет, с дата първо число на
месеца, следващ решението, както и че всяка промяна на условията на договора се
извършва с Анекс между страните, който става част от договора.
В конкретния случай по делото са представени две допълнителни
споразумения към договора за отдаване под наем на общински жилищен имот,
подписани от страните по него - от 04.04.2016 година, с което е променена
наемната цена в размер на 56.13 лева,
считано от 01.04.2016 година и от 10.04.2017 година, с което е променена наемната
цена в размер на 67.36 лева на месец, считано от 01.04.2017 година. Действително
по делото е представен и Препис-извлечение от Протокол № 39 от заседание на ВТОбС от 29.03.2018 година, от който се установява, че с
Решение № 1012 е определена за 2018 година основна месечна наемна цена за 1
кв.м. полезна площ общински жилища в размер на 1.50 лева. В тази връзка обаче
по делото липсва представено допълнително споразумение /анекс/ към договора за
отдаване под наем на общински жилище имот, подписано от страните, с което
наемната цена за имота да е променена в съответствие с решението на Общинския
съвет, считано от 01.04.2018 година.
Предвид изложеното и с оглед разпределената по делото доказателствена
тежест, настоящият съдебен състав приема, че ищеца не доказа пълно и главно, че
за периода от
01.04.2018 година до 18.12.2018 година уговорената между страните наемна цена
за процесното общинско жилище е била в размер на 84.20 лева месечно, доколкото
по делото не е представено допълнително споразумение /анекс/, подписан между
страните по делото в тази насока, съответно - съдът приема, че за този период
уговорената между страните наемна цена е в размер на 67.36 лева, доколкото това
е наемната цената определена от страните в последното подписано между тях
допълнително споразумение към договора за наем от 10.04.2017 година.
С оглед обстоятелството, че по делото липсват каквито и
да било твърдения, съответно доказателства, че ответникът е изпълнил
задълженията си заплащане на наемна цена, то предявеният по делото иск с правно
основание 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2, във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата в размер на
722.29 лева за наемни вноски за периода от 28.01.2018 година до 18.12.2018
година, от които: 9.58 лева за периода от 28.01.2018 година до 31.01.2018
година, по 67.36 лева за месеците от февруари до ноември 2018 година,
включително и 39.11 лева - за периода от 01.12.2018 година до 18.12.2018
година.
С оглед основателността на
главния иск, основателна се явява и акцесорната претенцията по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно дължимостта на законната лихва
върху наемните вноски, считано от деня на забавата - първо число на месеца
следващ този, за който се дължи наема до 16.05.2019 година /датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, която
изчислена от настоящия съдебен състав с он-лайн калкулатор възлиза в размер общо на 59.67 лева.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав
приема, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във
връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
е основателен и доказан за сумата в размер на 722.29 лева - главница,
представляваща дължими, но незаплатени месечни наемни вноски за периода от
28.01.2018 година до 18.12.2018 година, поради което и като такъв следва да
бъде уважен в тази му част. За разликата до пълния предявен размер от 866.79
лева, която разлика е в размер на 144.50 лева, предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в
тази му част. Респективно - предявеният по делото иск с правно основание чл.
422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен
и доказан за сумата в размер на 59.67 лева - мораторна лихва, считано от деня на забавата - първо
число на месеца следващ този, за който се дължи наема
до 16.05.2019 година, поради което и като такъв следва да бъде уважен в тази му
част. За разликата до пълния предявен размер от 70.98 лева, която разлика е в
размер на 11.31 лева, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан,
поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.
При този изход на делото
претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014година по тълк. дело № 4/2013година на ОСГТК, на ВКС/ се явява
основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на деловодни
разноски, които следва да бъдат възложени на ответното дружество в размер общо на
475.00 лева, от които: 75.00 лв. - заплатена държавна такса, 300.00 лева -
възнаграждение за особен представител на ответника и 100.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено по чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 година/,
във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 НЗПП, респективно - за
заповедното производство дължи заплащането на разноски в размер на 75.00 лева,
от които 25.00 лева - внесена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Районен съд – Велико
Търново
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И. ***, с ЕГН **********,***, пл. "Майка
България" № 2, с ЕИК ********* сумата
в размер на 722.29 лева /седемстотин
двадесет и два лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща дължими, но незаплатени
месечни наемни вноски за периода от 28.01.2018 година до 18.12.2018 година по
Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 05.12.2016 година,
изменен с Допълнително споразумение от 01.04.2017 година, сумата в размер на 59.67 лева /петдесет
и девет лева и шестдесет и седем стотинки/ – мораторна лихва, считано
от деня на забавата - първо число на месеца, следващ този, за който се дължи
наема до 16.05.2019 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 17.05.2019 година до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№ 607 от 23.05.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по Ч.гр.д. № 1451/2019 година на Районен съд – Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с адрес град Велико Търново, пл.
"Майка България" № 2, с ЕИК ********* срещу В.И. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2, във връзка с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния
предявен размер от 866.79 лева, която разлика е в размер на 144.50 лева и иск с правно основание чл. 422, ал.
1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от
70.98 лева, която разлика е в размер на 11.31 лева, за които суми е издадена Заповед
№ 607 от 23.05.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по Ч.гр.д. № 1451/2019 година на Районен съд – Велико Търново, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В.И. ***, с ЕГН ********** ***, пл.
"Майка България" № 2, с ЕИК ********* сумата в размер на 475.00 лева /четиристотин
седемдесет и пет лева /, представляваща направените от ищеца в исковото
производство съдебни разноски, както и
сумата в размер на 75.00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща
направените от ищеца в заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 1451 по описа за
2019 година на Районен съд - Велико Търново.
Районен
съдия: