№ 471
гр. Варна, 10.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500370 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Окръжна прокуратура –Варна чрез
прокурор Диана Недкова срещу Решение № 3/02.01.2025г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 784/2024г. в частта, с която е осъден жалбоподателя да
заплати на М. И. М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца шок, паника, страх,
стрес, срам, унижения и притеснения, загуба на сън и на самооценка като
инженер строителен специалист, злепоставяне на доброто му име в
обществото, неудобство пред хората от социалната му среда, пред познати и
роднини, загуба на доверие в правосъдието, невъзможност да пътува
свободно, включително да работи, разпад на семейството му и влошаване на
здравословното му състояние, довело до хипертонични кризи, всички
причинени от незаконно обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление, за което е бил привлечен като обвиняем по ДП № 53/15 г. по
описа на ОД МВР гр. Варна, а впоследствие като подсъдим по НОХД №
820/17 г. по описа на ВОС и по ВНОХД № 109/2019 г. и ВНОХД № 234/ 20 г.,
по описа на Апелативен съд гр. Варна и КНД № 117/2020 г. на ВКС РБ Второ
НО и по КД № 9/22 г. на ВКС РБ Трето НО, по което с решение №
42/02.09.2022 г. е бил окончателно оправдан, но извън разумните срокове,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 02.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сторените разноски: 6 500 лв. платено
адвокатско възнаграждение и 10 лв. платена държавна такса, на основание чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ. Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че наложената мярка „подписка“ обосновава идзвод
1
за размер на обезщетението над средния. Сочи се, че наложената мярка не
ограничава по никакъв начин правата и свободите на ищеца, а и не е търпяна
през целия срок на наказателното производство. Излага се, че производството
е било водено срещу седем подсъдими, разпитани са множество свидетели,
изготвени са 8 експертизи, поради което и седемгодишният срок на
производството не е неразумен. Оспорва се и че са претърпени сочените
вреди- недоказано намират обстоятелството, че ищецът се е страхувал да не
бъде наказан с лишаване от свобода, обстоятелството, че е настъпила промяна
в здравословното му състояние /твърди се, че хипертонията е поради
генетична предразположеност/, както и в личния му живот /твърди се, че
разводът е формален/, както и в професионалната сфера /непроменено работно
място/. Сочат, че присъденото обезщетение не отговаря на критерия за
справедливост. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и
искът отхвърлен, евентуално да бъде намалено обезщетението в справедлив
размер. Оспорват и размера на присъдените разноски. Сочат, че присъденият
размер от 6 500 лв. не е обоснован. Сочат, че в договора за правна помощ
следва да е отразен начинът на заплащане на хонорара, респективно
заплащането му, ако е заплатен в брой. В случая се сочи, че липсват
доказателства за плащане на възнаграждението. Наред с това се позовава на
решение на Съда на ЕС, с което е прието, че съдът може да откаже да приложи
минималните възнаграждения според Наредба №1/2004г., като тази
задължителна практика не е зачетена от съда.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. И.
М., чрез адв. Г., с който отговор жалбата се оспорва. Изразява становище, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно, съответстващо на
материалния закон и съобразено със съдебната практика.
Постъпила е и частна жалба вх.№15272/29.05.2025г. от Прокуратурата
на Р България, чрез ОП-Варна, срещу Определение №2211/12.05.2025г. по
гр.д. №784/25г. по описа на ОС-Варна, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за изменението на решението в частта за
разноските. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност. Моли за отмяна на атакуваното
определение и отхвърляне на искането за присъждане на разноски, евентуално
за намаляване на присъденото възнаграждение.
В срок е депозиран отговор от ответника по жалбата М. М., който я
оспорва.
Съдът, като съобрази депозираните въззивна и частна жалба, намира,
че същите са депозирани в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи
на обжалване съдебни актове.
Не са направени доказателствени искания, поради което и
производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, депозирана от Окръжна
прокуратура –Варна чрез прокурор Диана Недкова срещу Решение №
3/02.01.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 784/2024г., както и
частна жалба вх.№15272/29.05.2025г. от Прокуратурата на Р България, чрез
ОП-Варна, срещу Определение №2211/12.05.2025г. по гр.д. №784/25г. по
описа на ОС-Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 22.10.2025г. от 9,15 часа,
за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3