№ 149
гр. ЛЕВСКИ, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Гражданско дело № 20214410100136 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***” АД,
гр.С. срещу ИЛ. Ф. АЛ. от гр.Левски, с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.107 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационнo правоотношениe с ответника,
коeто се регулиралo от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „***" АД. Последните били общоизвестни,
публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от
Закона за енергетиката обвързвали всички абонати на енергийния снабдител,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Твърди се, че съгласно ОУ ищецът бил изпълнил задължението си за доставка
на електрическа енергия за периода 22.05.2018г. до 18.09.2018г. От своя
страна ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати доставената
ел.енергия по издадени от ищцовото дружество фактури. Твърди се, че „***"
АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия,
определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция №Л-409-17/01.07.2013г.
Дружеството доставяло на ответника ИЛ. Ф. АЛ., с електроснабден имот,
1
находящ се в ***, с ИТН *** ел.енергия за периода от 22.05.2018г. до
18.09.2018г., за което били издадени фактури, както следва:
1. Фактура №********* от 26.06.2018г. на стойност 85.79 лв. за
периода 22.05.2018-19.06.2018г.
2. Фактура №********* от 26.07.2018г. на стойност 99.54 лева за
периода 20.06.2018-19.07.2018г.
3. Фактура №********* от 27.08.2018г. на стойност 106.48 лева за
периода 20.07.2018-18.08.2018г.
4. Фактура №********* от 27.09.2018г. на стойност 38.34 лева за
периода 19.08.2018-18.09.2018г.
Твърди се, че така посочените задължения по различните фактури били
станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на „***" АД, абонатът разполагал с десетдневен срок
за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през
който период от време, вземането било ликвидно и изискуемо, а след
изтичането му ставало годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановявали, че неполучаването на
съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок
дължимата сума. Твърди се, че в съответствие със ЗЕ, ищецът издал справка
за възникналите задължения, която съдържала всички претендирани и
посочени по-горе фактури. По всички тях до момента на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на
длъжника не било постъпило. Поради забава в плащанията, ищецът начислил
и лихва за процесния период, както следва: 18.83 лева за периода от
21.07.2018 - 27.10.2018г. за фактура №*********; 21.05 лева за периода от
21.08.2018 - 27.10.2020г. за фактура №*********; 21.68 лева за периода от
21.09.2018 - 27.10.2020г. за фактура №*********; 7.45 лева за периода от
23.10.2018 - 27.10.2020г. за фактура №*********.
Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №664/2020г. по описа на Районен съд – Левски била
издадена Заповед за изпълнение за парично задължение за вземанията на
ищеца спрямо ответника. Общата стойност на непогасения паричен дълг на
ответника към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, възлизала на 330.15 - главница по неплатени фактури и 69.01
2
лева законна лихва за забава, считано от 21.07.2018 г. до 27.10.2020г. Иска се
от съда да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца посочените суми за главница и лихва за забава,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника, чрез назначения му особен представител – адв.Е.Р. - ПлАК, който в
законоустановения срок е депозирал писмен отговор. Изразява становище за
допустимост на исковата молба. Прави възражения за нейната
неоснователност. В проведеното по делото съдебно заседание особения
представител изразява становище, че от събраните по делото доказателства се
установява основателността на исковата претенция, при липса на
доказателства за заплащане на дължимите суми. Моли при определяне от
съда на разноските, да съобрази тези, които са реално направени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №664/2020г. по описа на Районен
съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №260087/10.11.2020г. с която
е разпоредено длъжникът ИЛ. Ф. АЛ. да заплати на ищеца в настоящото
производство „***“ АД, сумата 330,15 лв. – главница за ползвана и
незаплатена ел. енергия за периода 22.05.2018г. – 18.09.2018г. за имот,
находящ се на адрес: ***; 69,01 лв. – лихва върху главницата за периода
21.07.2018г. до 27.10.2020г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Установява се от Лицензия №Л-409-17/01.07.2013г. от Държавна
комисия за енергийно и водно регулиране, че ищецът „***“ АД притежава
лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция.
Представени са общи условия на ищцовото дружество за продажба на
ел. енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007г.,
изменени и допълнени с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР.
Не е спорно между страните по делото, че ответникът е собственик на
3
процесния недвижим имот, находящ се на адрес: ***, както и че същият е
електрифициран.
Установява се от счетоводна справка за консумация на клиента,
издадена на основание чл.107 от ЗЕ и справка – извлечение за възникнали
задължения и постъпили плащания, че ответникът ИЛ. Ф. АЛ. е клиент на
„***“ АД, с клиентски №***, като е доставяна ел. енергия до обект
**********, находящ се на адрес: ***.
Установява се от Фактура №********* от 26.06.2018г. за периода
22.05.2018-19.06.2018г.; Фактура №********* от 26.07.2018г. за периода
20.06.2018-19.07.2018г.; Фактура №********* от 27.08.2018г. за периода
20.07.2018-18.08.2018г. и Фактура №********* от 27.09.2018г. за периода
19.08.2018-18.09.2018г., че за исковия период на ответника е била начислена
сума за консумирана ел.енергия в общ размер на 330,15 лв.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира, като мотивирано, обективно и пълно, се
установява, че счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно и
ответникът И.А. е воден редовно по откритата персонална партида.
Посочените в исковата молба фактури са отразени в счетоводството на „***“
АД като задължение за плащане. В счетоводството на ищеца няма отразени
плащания по процесните четири броя фактури. Съгласно заключението на
вещото лице в счетоводството на „***“ АД, ответникът ИЛ. Ф. АЛ. има
открита партида с абонатен номер **********, за обект **********, находящ
се в ***. В справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили
плащания за периода от 18.02.2010г. до 27.09.2018г. са описани задълженията
и плащанията по издадени фактури на ответника, като има данни за
извършени плащания по издадени от ищеца фактури до 28.05.2018г. Дадено е
заключение, че общо дължимата неплатена главница по процесните фактури е
в размер на 330,15 лв., а дължимата лихва за забава по всяка една от
фактурите за периода от настъпване на изискуемостта, до датата на издаване
на справката за възникнали задължения е в общ размер на 69,01 лв.
С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна
страна следното:
Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са процесуално
допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на
4
издадената по ч.гр.д. №664/2020г. заповед за изпълнение по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по
чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни, поради следните
съображения:
От установеното по делото от фактическа страна се налага правният
извод, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по
продажба на ел.енергия при общи условия. От представените писмени
доказателства и заключение на вещото лице се установява, че по силата на
възникналата облигационна връзка между страните ищецът е доставял ел.
енергия до процесния обект за процесния период, като за ответника е
възникнало задължението да заплати сумата от 330,15 лв. за ползваната и
незаплатена ел. енергия за периода 22.05.2018г. – 18.09.2018г. за имот,
находящ се в ***, за която сума са издадени Фактура №********* от
26.06.2018г., Фактура №********* от 26.07.2018г., Фактура №********* от
27.08.2018г. и Фактура №********* от 27.09.2018г.
Съгласно чл.19 от Общите условия за продажба на ел. енергия на
ищцовото дружество, изискуемостта на вземането е настъпила. По делото не
са представени доказателства за заплащане на задълженията, поради което
главната искова претенция се явява основателна и като такава, следва да бъде
уважена. С оглед неизпълнение на главното задължение, на основание чл.86
от ЗЗД ответникът дължи лихва върху главницата, за периода 27.07.2018г. до
27.10.2020г., която съгласно съгласно заключението на вещото лице е в
размер на 69,01 лв.
Поради изложените доводи, исковите претенции се явяват основателни
в пълен размер и като такива, следва да бъдат уважени от съда.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
хода на настоящото производство и по заповедното производство по ч.гр.д.
№664/2020г. по описа на РС-Левски, съгласно списък по чл.80 от ГПК,
доказателства за направата на които разноски са представени по делото, както
следва: 25 лв. – държавна такса, 113 лв. – адвокатско възнаграждение, 300 лв.
– възнаграждение за особен представител, 200 лв. – възнаграждение за вещо
лице, или разноски в общ размер на 638 лв. в исковото производство, както и
5
25 лв. – държавна такса и 63 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство или разноски в общ размер на 88 лв. в заповедното
производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. чл.107
от ЗЕ и чл.86 ЗЗД, в отношенията между страните, че ИЛ. Ф. АЛ.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „***” АД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: гр.С. п.к. 1784, ***, представляван от Л.В. и К.К., сума в
размер на 330,15 лева, представляваща главница за ползвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 22.05.2018г. до 18.09.2018г.; сумата от
69,01 лева, представляваща законната лихва за забава върху неплатената
главница за периода от 21.07.2018г. до 27.10.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.11.2020г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260087 от
10.11.2020г. по ч.гр.д. №664/2020г. по описа на Районен съд – Левски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ИЛ. Ф. АЛ.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „***” АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.С. п.к. 1784, ***, представляван от Л.В. и
К.К., сума в размер на 88,00 лв., представляваща направени разноски по
ч.гр.д.№664/2020г. по описа на РС-Левски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, както и сума в размер на 638,00 лв.,
представляваща направени разноски в хода на настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6