№ 290
гр. Перник, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А.а Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720106465 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, в която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3119/2024 г. по описа на
Районен съд Перник срещу И. А. В..
Ищецът твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода на адрес: *************. Твърди, че размерът на
непогасените задължения е на стойност: 254,58 лева - главница за периода от
01.12.2020 г. до 06.03.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане и 79,68
лева - лихва за забава, начислена за периода от 11.02.2021 г. до 28.05.2024 г.
Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата
на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите
Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./
С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че в негова
полза съществува изискуемо вземане срещу ответника за сумите, предмет на
заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва наличието на облигационна
връзка с ищеца. Твърди, че през **** била изградена канализация с лични средства на
собствениците на имотите, конкретно неговите родители, който водопровод не е
подменян от тогава.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Поддържа вече изложеното с
1
писмена молба като по указания на съда пояснява, че исковата претенция се формира
единствено за доставка на питейна вода – обстоятелство, което може да бъде уточнено
и във въззивното производство.
Ответникът се явява лично. Признава, че е собственик на имота, за който се
твърди по делото, че е водоснабден. Оспорва дължимостта на претенцията с
твърдението, че водопровода не е на ищеца, а е „техен“, както и че водата е природно
богатство, за което не следва да плаща. Твърди, че изричен договор не е подписвал с
ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, сключени с ответника.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на
чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът
се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като
установи, че ответникът е бил собственик или носител на вещно право на ползване на
процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно
оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия
период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
2
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобИ.е на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-09/11.08.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в
този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя
изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава -
30 дни след издаването .
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
От изричното изявление на ответника, представляващо признание на неизгоден
за страната факт (обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по
делото), съдът приема, че по делото се установява първата предпоставка за уважаване
на исковете – ответникът е собственик, поради което същият е пасивно материално
легитимиран да отговаря по предявените искове. Облигационното правоотношение
между него и ищеца е възникнало на основание закона и надлежно разгласените общи
условия – обявено за служебно известно на съда обстоятелство, поради което
възражението за липса на облигационна връзка е неоснователно.
Относно размера, съдът кредитира приета по делото ССЕ, изготвена от вещо
лице, притежаващо съответните специални знания и умения. Вещото лице при справка
в счетоводството на ищеца е установило, че за процесния период начисленията са
извършвани служебно, като са начислявани суми единствено за доставка на питейна
вода. Не са калкулирани суми за отвеждане и пречистване. Стойността на потребеното
количество вода е на посочената в исковата молба сума – 254,58 лева, а обезщетението
за забава в процесния период и правилата за забава, уредени в Общите условия на
ищеца е в размер на 81,72 лева.
Вещото лице не е установило пълно или частично погасяване на тези
задължения, но такова не е и твърдяно.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот ВиК услуги - доставка,
на питейна вода. Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване
на задължението, поради което главният иск следва да бъде уважен изцяло.
3
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения за изпадането на
ответника в забава. Същият се претендира в по – нисък размер от установения в ССЕ,
поради което за разликата над заявеното съдът не дължи произнасяне по правилото на
чл. 6 ГПК.
Основното възражение на ответника е било, че водопровода е изграден от
неговите родители и съселяни. Това обстоятелство обаче е правно ирелевантно и ако
се установи, би било основание за осъществяване на евентуални права на
собствениците на водопровода спрямо ползвателя, но не и да рефлектира на
настоящото производство. Съдът приема, че сумата дължима за „доставка“ на питейна
вода не е съизмерима с физическия пренос на водата посредством тръбите до даден
имот. Цената за тази услуга се дължи за осигуряване на питейна вода, отговаряща на
конкретни характеристики и качество (микробиологични, химични и индикативни
показатели) – да е годна за консумация от човека, като се гарантира, че тя е
здравословна и чиста. Съблюдават се съответни хигиенни изисквания както при
подаването на водата, така и в крайната точка - в дома на потребителя. Осигурява се
и се гарантира постоянно водоподаване с дебит, необходим на нуждите на
домакинствата. Ето защо съдът намира и това конкретно възражение за неоснователно
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 225,00 лева, които следва да му бъдат присъдени. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100,00
лева, което също следва да бъде присъдено.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. В
рамките на заповедното са доказани разноски в размер на 75,00 лева като ищецът ги
претендира поради което също следва да се присъдят.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу И. А. В., ЕГН ********** за сумата в размер на 254,58
лева - главница за доставка на питейна вода на адрес: ************* за периода от
01.12.2020 г. до 06.03.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.06.2024 г.) до окончателното
плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 79,68 лева - лихва за забава
за периода 11.02.2021 г. до 28.05.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело №
3119/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. А. В. да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, сума в общ размер на 325,00
лева разноски в настоящото и 75,00 лева в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
4
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5