№ 440
гр. Монтана, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630100855 по описа за 2025 година
Разглежда се конститувен иск с правно основание чл. 19, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите, който се разглежда по реда на чл. 362-364 от
ГПК.
Ищецът Р. Ц. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Монтана,
ж.к.,,М.‘‘ бл.28, вх.Д, ет.6, ап.12 е предявил против П. П. Р., ЕГН
********** с постоянен адрес: с.Я., общ.Д., обл.К., ул.,,В.Л.‘‘ № 26 иск за
обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен
договор от 12.09.2023 г. за покупко-продажба на следния недвижим
имот:Дворно място, представляващо имот пл .№ 897, в кв. 54 по
кадастралния и регулационен план на с. Г., общ.Монтана с площ от 850 кв.м.
с приложена улична регулация и неприложена дворищна регулация ведно с
построените в имота масивна жилищна сграда, стопански постройки и
всички други подобрения
при граници на имота: от две страни- улици, имот пл. № 898 и имот пл. № 908,
за сумата от 4 000 лв.
Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Страните се задължили да сключат окончателен договор с нотариален акт с
краен срок до 21.12.2023 г., но ответникът отказвал, като искал на ищеца
допълнителни средства за сделката, въпреки, че дължимата сума по Договора
от 4 000 лв. била изцяло платена/1000 лв. кеш и 3000 лв. по банков път/,
което обусловило правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния
1
едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор/ подал е отговор
извън едномесечения срок, което се приравнява на липса на отговор/,
предвид което спрямо него са настъпили законните последици/преклузии/ по
чл. 133 от ГПК. Ответникът се явява лично в съдебно заседание, като излага
съображения, оборвайки исковата претенция като неоснователна, които обаче
не следва да бъдат вземани предвид от съда, именно, поради настъпилата по
отношение на ответника преклузия по чл. 133 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният иск, като предявен от и срещу надлежна страна, се явява
процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът намира иска за основателен.
Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени, както и гласни-показания на
свидетеля Д.П. Г.а-съпруга на ищеца Г..
Не е спорно по делото,както и от приетата от съда доказателствена
съвкупност, следното:
Между страните на дата 12.09.2023 г. бил сключен процесният
предварителен договор/Договора/ с нот. заверка на подписите за покупко-
продажба на следния недвижим имот:Дворно място, представляващо имот
пл .№ 897, в кв. 54 по кадастралния и регулационен план на с. Г.,
общ.Монтана с площ от 850 кв.м. с приложена улична регулация и
неприложена дворищна регулация, ведно с построените в имота масивна
жилищна сграда, стопански постройки и всички други подобрения при
граници на имота: от две страни- улици, имот пл. № 898 и имот пл. № 908, за
сумата от 4 000 лв. В чл.1.3 от Договора било уговорено, че при подписването
му купувачът/ищеца/ заплаща на продавача/ответника/ като капаро сумата от 1
000 лв. по банков път- по банкова сметка на ответника в ,,БАНКА ДСК‘‘АД. В
чл.1.4. било договорено, че останалата продажна цена от 3 000 лв. ще бъде
изплатена от купувача на продавача на 3 месечни вноски по 1 000 лв.-през
м.10,11 и 12 2023 г., като последната вноска следва да се плати в деня на
подписване на окончателния договор в нотариална форма. Съгласно чл. 2.1 от
Договора, страните се задължили да сключат окончателен договор в
нотариална форма на дата 21.12.2023 г.
Видно е от приложените на л.6-8 от делото 3 бр. вноски бележки, че
на дати 06.10.2023 г., 06.11.2023 г. и 14.12.2023г. по банкова сметка на
ответника П. Р. са му заплатени по 1 000 лв. – общо 3 000 лв. от уговорените
месечни вноски по предв.договор.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства
може да се направи извод, а и не се оспорва, че продавачът по сделката и
ответник по настоящото дело е собственик на имота- предмет на прехвърляне.
Св. Д.П. Г.а даде показания в смисъл, че когато за първи път се видели
2
с ответника- на 12.09.2023 г. при сключване на предварителния договор, след
сделката пред нотариус, седяли в градинката до музея в гр.Монтана, където
заплатили на П. Р. първите 1 000 лв. по предв. договор- тя и мъжът й дали 400
лв., а свекър й- 600 лв., след което всеки месец му превеждали по 1 000 лв. по
банков път. Т.е. свидетелката твърди, че цялото задължение по предв. договор
било изпълнено и ответникът неоправдано отлагал сключване на
окончателния договор с нотариален акт. Съдът не дава вяра на показанията на
разпитания свидетел, респективно не ги кредитира, предвид следното: На
първо място този свидетел е от кръга свидетели по чл.172 от ГПК, като е лице,
близко до ищеца- нещо повече, като негова съпруга св. Г.а на практика е
страна по правоотношението и е изключително заинтересована от изхода на
спора, респективно не е безпристрастен свидетел. На следващо място
нейните показания следва да се преценяват с оглед всички останали факти и
обстоятелства по делото, като показанията й са изолирани и не намират опора
в приобщените писмени доказателства по делото. На следващо място,
показанията й, че са дадени 1 000 лв. ,,на ръка‘‘ като капаро противоречат на
уговореното в чл. 1.3. от предв. договор да заплатят при подписване на
договора капарото също по банков път по банковата сметка на ответника.
Също така според съда не звучи логично между непознати хора да се дават
,,пари на ръка‘‘ без документ за това, още повече, че има договорка за
плащания по банков път. Предвид изложеното, съдът намира, че не е
установено по безспорен начин, че първите 1 000 лв.- дадени ,,на ръка‘‘ като
капаро по сделката, реално са платени на ответника-продавач по сделката.
При така изложеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаването на
иска, а именно:
-установи се, че прехвърлителят/ответника/, е бил собственик на
имота, предмет на предварителния договор;
-налице е валидно сключен предварителен договор между страните,
изготвен в необходимата форма за това/писмена/, включително и с нотариална
заверка на подписите и съдържащ всички необходими и задължителни клаузи
относно съществените условия на окончателния договор. Предв. договор не бе
оспорен от ответната страна нито по отношение на авторството му, нито по
отношение на съдържанието му;
-налице е липса на окончателен договор и към момента;
- ищецът е изпълнил всички свои задължения по предварителния
договор,с изключение на задължението съгласно чл. 1.4 от предв. договор- да
заплати последната вноска в деня на подписване на окончателния договор в
нотариална форма;
-настъпил е определеният падеж за сключването на окончателния
договор/21.12.2023 г./;
-налице е забава на ответника за изпълнение на неговото задължение
3
за сключването на окончателния договор при настъпили всички предпоставки
за това, като ищецът следва да изпълни своето насрещно задължение по
смисъла на чл. 362, ал.1 от ГПК – да плати на продавача последната вноска от
1 000 лв.
- Не е спорно, че владението върху имота е предадено на ищеца.
В самия предв. договор/ чл.5.2/ е предвидено, че всяка от страните
може да предяви по съдебен ред правото си на обявяване на предварителния
договор за окончателен по реда на чл. 19, ал.3 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът намира, че исковата претенция с пр. основание
чл. 19, ал.3 от ЗЗД, като основателна и доказана, следва да се уважи,но под
посоченото условие- ищецът да изпълни насрещното си задължение към
ответника да му заплати последните 1 000 лв. по сделката. Съдебното
решение ще замести окончателния договор. Ответникът е дал повод за
завеждане на делото, тъй като в предварителния договор е уговорено
последната вноска да се заплати от купувача на датата на сключване на
окончателния договор по нотариален ред, при което е следвало да се съгласи
да сключи оконч. договор и при само 3 платени вноски от по 1 000 лв. всяка.
При този изход на делото, в полза на ищеца, следва да бъдат
присъдени направените от него деловодни разноски, съгласно приложен
списък по чл. 80 от ГПК в общ размер от 1 435,60 лв., за които са представени
писмени доказателства, че са направени.
На осн. чл. 364 от ГПК, вр.с чл. 44, вр.с чл. 47, ал.3 от ЗМДТ, ищецът
следва да бъде осъден да заплати данък при придобиване на имушество в
полза на Община Монтана в размер от 2,5% от материалния интерес от 4000,
или сумата от 100лв. На осн. чл. 87 от ЗННД ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт
нотариална такса в размер от 82,50 лв., определена по реда на чл. 8 от Тарифа
за нотариалните такси върху продажната цена от 4 000 лв.. Следва да се впише
възбрана до пълно изплащане на посочените суми.
Водим от горното, съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 19, ал.3
от ЗЗД,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения между : П. П. Р., ЕГН
********** с постоянен адрес: с.Я., общ.Д., обл.К., ул.,,В.Л.‘‘ №
26/продавач/ и Р. Ц. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Монтана,
ж.к.,,М.‘‘ бл.28, вх.Д, ет.6, ап.12/купувач/ предварителен договор от
12.09.2023г. с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на
следния недвижим имот:Дворно място, представляващо имот пл .№ 897, в
кв. 54 по кадастралния и регулационен план на с. Г., общ.Монтана с площ
4
от 850 кв.м. с приложена улична регулация и неприложена дворищна
регулация ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, стопански
постройки и всички други подобрения при граници на имота: от две страни-
улици, имот пл. № 898 и имот пл. № 908, за при продажна цена от 4 000 лв.,
при условие съгласно чл. 362, ал.1 от ГПК купувачът да изпълни своето
насрещно задължение да заплати на продавача съгласно чл. 1.4.от
предварителния договор последната вноска от 1 000 лв. в двуседмичен срок
от влизане на настоящото съдебно решение в законна сила. Ако в този срок
купувачът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане
на ответника ще обезсили съдебното решение.
ОСЪЖДА на осн.364 от ГПК, вр. с чл. 44, вр. с чл. 47 от ЗМДТ Р.
Ц. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ж.к.,,М.‘‘ бл.28,
вх.Д, ет.6, ап.12 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Община Монтана
сумата от 100 лв.- дължим местен данък за придобиване на имущество по
възмезден начин.
ОСЪЖДА на осн.364 от ГПК, вр. с чл. 87 от ЗННД Р. Ц. Г., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ж.к.,,М.‘‘ бл.28, вх.Д, ет.6, ап.12
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана, в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 82,50 лв.- дължима нотариална такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК П. П. Р., ЕГН ********** с
постоянен адрес: с.Я., общ.Д., обл.К., ул.,,В.Л.‘‘ № 26 ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Ц. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ж.к.,,М.‘‘ бл.28,
вх.Д, ет.6, ап.12 сумата от общо 1 435,60 лв. сторените деловодни разноски по
делото, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
РАЗПОРЕЖДА ДА СЕ ВПИШЕ на осн. чл. 364 от ГПК възбрана
върху описаните по-горе недвижим имоти до изплащане на следващите се
разноски по прехвърлянето от страна на ищеца.
УКАЗВА препис от решението да не се издава, докато ищецът не
представи документи, удостоверяващи заплащане към съда на разноските по
прехвърлянето, както и на дължимите към Община Монтана данъци и такси.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5