РЕШЕНИЕ № 1019
гр. Сливен, 02.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №443 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5600 лв. в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващи се разходи в размер на 2000 лв., съставляващи стойността на имплатирана изкуствена мозъчна обвивка, разходи в размер на 2000 лв., съставляващи стойността на краниопластика от титаний и разходи в размер на 1600 лв., съставляващи стойността на тъканно лепило ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът И.Т.Н., ЕГН: ********** ***-3 твърди, че на 09.12.2017 г. ответникът в гр. Сливен, на ул. „Цар Освободител” около 4,00 часа сутринта, в близост до дискотека „Галакси” при възникнал конфликт между тях му бил нанесъл силен удар с мраморно паве по главата. От удара бил получил нараняване изразяващо се в счупване на черепната кутия и проникване в мозъка. Деянието било съставлявало престъпление от общ характер, поради което на ответника му било повдигнато обвинение и било образувано НОХД № 729/2018 г. преобразувано в НОХД № 1412/2018 г. на СлРС, което било приключило със споразумение по силата на което ответникът се бил признал за виновен в престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК затова, че бил причинил на ищеца две средни телесни повреди-„нараняване проникващо в черепната кухина” и „разстройство на здравето временно опасно за живота” Одобреното споразумение има характера на влязла в сила присъда. В резултат на това деяние бил претърпял неврологична операция свързана с отстраняване на част от черепната кост и замяната й с метален имплант, като заплатил за медицинските интервенции следните суми: разходи в размер на 2000 лв., съставляващи стойността на имплатирана изкуствена мозъчна обвивка, разходи в размер на 2000 лв., съставляващи стойността на краниопластика от титаний и разходи в размер на 1600 лв., съставляващи стойността на тъканно лепило. Те били пряка и непосредствена последица от травматичните увреждания, които бил получил в резултат на виновното и противоправно деяние на ответника.
От съда се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5600 лв. в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващи се разходи в размер на 2000 лв., съставляващи стойността на имплатирана изкуствена мозъчна обвивка, разходи в размер на 2000 лв., съставляващи стойността на краниопластика от титаний и разходи в размер на 1600 лв., съставляващи стойността на тъканно лепило ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от особения представител на ответника Г.С.П., ЕГН: ********** *** е постъпил. Счита иска за допустим и частично основателен. Признава, че е налице споразумение по НОХД № 1412/2018 г. на РС-Сливен, по силата на което ответникът се признава за виновен за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 НК. Счита, че с оглед на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза искът следва да бъде уважен или отхвърлен.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 09.12.2017 г. в гр. Сливен, ответникът е причинил на ищеца след нанасяне на удари в областта на главата и по цялото тяло две средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК, изразяващи се в нараняване, проникващо в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в контузия на мозъка и мозъчен кръвоизлив. Ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК с одобрено споразумение от 07.11.2018 г. по НОХД № 1412/2018 г. по описа на СлРС, с което на ответника е наложено наказание- „лишаване от свобода” за срок от една година.
Горното се установява от приложеното писмено доказателство НОХД № 1412/2018 г. по описа на Районен съд-Сливен.
От влезлия в сила съдебен акт-одобрено споразумение, обективирано в протоколно определение от 07.11.2018 г., което има характер на влязла в сила присъда по НОХД № 1412/2018 г. по описа на СлРС, се установява, че ищецът е получил телесното увреждане-две средни телесни повреди, изразяващи се в нараняване, проникващо в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в контузия на мозъка и мозъчен кръвоизлив, която наказателният съд е приел, че е в причинно-следствена връзка от непозволеното увреждане, причинено от ответника, за което същият е признат за виновен.
Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза ищецът в резултат на настъпилия инцидент на 09.12.2017 г., около 04,00 часа пред дискотека „Галакси” в гр. Сливен е получил следните телесни увреждания-разкъсна контузна рана в лявата половина на челната област непосредствено над горния клепач на лявото око и в ляво от срединната линия и многофрагментно импресионно счупване на подлежащата челна кост на черепа с нарушаване целостта на твърдата мозъчна обвивка в областта са създали условия за пряка комуникация между външната среда и черепната кухина с всички произтичащи от това рискове от проникване на болестотворни микроорганизми и развитие на остър възпалителен процес в черепната кухина и осъществяват медико-биологичния признак на „нараняване, проникващо в черепната кухина”. В резултат на силния удар с твърдия тъпоръбест предмет е бил получил контузия на мозъка със значителен по своите размери и обем кръвоизлив всред мозъчната тъкан на челния дял на лявата голямо мозъчна хемисфера с оток, копмпресия и дислокация на околната мозъчна тъка, което е осъществило медико-биологичния признак на „разстройство на здравето временно опасно за живота” Изразеният травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани в областта на лявата орбита сами по себе си също били причинили на ищеца „временно разстройство на здравето неопасно за живота”. Увреждания от такъв характер били отзвучавали напълно за срок от 15-20-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Вещото лице е обсъдило и приложените по делото копия на Фактура № **********/11.12.2017 г. за закупуване на тъканно лепило на обща стойност 1600 лв. и Фактура № **********/11.12.2017 г. за изкуствена мозъчна обвивка и Краниопластика с титаниева мрежа на обща стойност 4000 лв., като видно от приложените медицински документи тези материали били използвани по време на извършената на 10.12.2017 г. неврохирургична оперативна интервенция за отстраняване на кръвоизлива в левия челен дял на главния мозък с последвало възстановяване на дефектите на твърдата мозъчна обвивка и лявата половина на челната кост, като извършените разходи за медицинските материали били необходими. Посочените във фактурите материали използвани при оперативното лечение на ищеца, му били предоставени от болницата, в която бил постъпил, като болниците били търговски дружества и сами били определяли доставчиците си на медицински консумативи и материали, а не пациентите и пациентът сам могъл да избира болницата, в която да постъпи, но не могъл да влияе върху ценовата политика на болницата. Имало болници, в които цените на извършените медицински дейности били по-евтини, но имало и болници, където цените били по-скъпи и лечението на ищеца било при условия на спешност.
Няма данни по делото ответникът да е репарирал до момента претърпените от ищеца имуществени вреди.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи.
Предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим, тъй като ищецът има качеството на пострадало лице от деянието на ответника, който е пасивно легитимиран да отговаря по иска за непозволено увреждане. В наказателното производство по НОХД № 1412/2018 г. по описа на РС-Сливен не е допуснат и разгледан граждански иск за имуществени вреди от ищеца срещу ответника за причиненото му непозволено увреждане.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът по чл. 45 от ЗЗД за сумата-главница от 5600 лв. е напълно основателен и следва да бъде уважен, тъй като тази сума представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на причинените му умишлено от ответника средни телесни повреди, изразяващи се в разкъсна контузна рана в лявата половина на челната област непосредствено над горния клепач на лявото око и в ляво от срединната линия и многофрагментно импресионно счупване на подлежащата челна кост на черепа с нарушаване целостта на твърдата мозъчна обвивка в областта са създали условия за пряка комуникация между външната среда и черепната кухина с всички произтичащи от това рискове от проникване на болестотворни микроорганизми и развитие на остър възпалителен процес в черепната кухина и осъществяват медико-биологичния признак на „нараняване, проникващо в черепната кухина”, както и контузия на мозъка със значителен по своите размери и обем кръвоизлив всред мозъчната тъкан на челния дял на лявата голямо мозъчна хемисфера с оток, копмпресия и дислокация на околната мозъчна тъка, което е осъществило медико-биологичния признак на „разстройство на здравето временно опасно за живота”, като ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение от г. по НОХД № 1412/2018 г. по описа на СлРС, за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 НК -причиняване на средна телесна повреда по следните правни съображения:
Ответникът е пряк причинител на телесното
увреждане и съгласно чл. 45 от ЗЗД дължи заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, тъй като съдът приема, че одобреното споразумение по НОХД № 1412/2018 г.
по описа на СлРС представлява съдебен акт, който е задължителен за настоящия
граждански съд, разглеждащ последиците от деянието относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновност на дееца. Одобреното споразумение, имащо характер на
влязла в сила присъда срещу ответника, обуславя отговорността му за причиненото
непозволено увреждане на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК- относно
авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно
съдът счита, че съгласно чл. 300 от ГПК, следва да се приеме за установено, че
със съдебния акт-одобрено споразумение по НОХД № 1412/2018 г. по описа на СлРС,
е установена вината на ответника спрямо ищеца и противоправността на деянието
му, а именно, че е причинил умишлено след нанасяне на удари в областта на
лицето и тялото средни телесни повреди. Следователно ищецът е пострадал от
престъплението на ответника и същият може да претендира имуществени вреди,
съставляващи претърпени загуби за възстановяване на неговото здравословно
състояние след причиненото му телесно увреждане. Съдът намира, че в случая се установи, че с
деянието на ответника, признато за престъпление, са причинени имуществени вреди
на ищеца, изразяващи се заплащане на стойността на медицински материали
необходими за възстановяване на здравословното му състояние след причиненото му
телесно увреждане.
От доказателствата по делото може да се направи извод, че
са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, противоправност на
деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявения
иск за обезщетение за причинени имуществени вреди се явява изцяло основателен и
доказан.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че се установи, че ответникът е причинил на ищеца имуществени вреди, като е налице причинна връзка между поведението му и настъпването на вредоносния резултат, т.е, че е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД. Видно от представените Фактура № **********/11.12.2017 г. за закупуване на тъканно лепило на обща стойност 1600 лв. и Фактура № **********/11.12.2017 г. за изкуствена мозъчна обвивка и Краниопластика с титаниева мрежа на обща стойност 4000 лв., ищецът действително е направил разходи за възстановяването на здравословното си състояние след причиненото му телесно увреждане и видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза и приложените медицински документи е налице причинна връзка между тези разходи за възстановяване на здравословното състояние на ищеца, и причинените му средни телесни повреди. Тези материали описани във фактурите са били използвани по време на извършената на 10.12.2017 г. неврохирургична оперативна интервенция за отстраняване на кръвоизлива в левия челен дял на главния мозък с последвало възстановяване на дефектите на твърдата мозъчна обвивка и лявата половина на челната кост, като извършените разходи за медицинските материали били необходими. Посочените във фактурите материали използвани при оперативното лечение на ищеца, му били предоставени от болницата, в която бил постъпил, като болниците са търговски дружества и сами определят доставчиците си на медицински консумативи и материали, а не пациентите и пациентът сам могъл да избира болницата, в която да постъпи, но не може да влияе върху ценовата политика на болницата. Ищецът е приет при условия на спешност и не е могъл да избира болницата, в която да постъпи и цените, на които ще му бъдат предоставени от болницата необходимите за оперативните интервенции медицински материали.
По отношение на иска по чл. 84 от ЗЗД, съдът намира, че следва да се уважи като се присъди законната лихва върху сумата-главница от общо 5600 лв., , платима от деня на предявяване на иска- 01.02.2019 г. до окончателното заплащане, тъй като от този начален момент е заявена претенцията от ищеца и следва да му бъде присъдена от този момент с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес независимо, че се дължи от датата на увреждането.
Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да заплати в полза на РС-Сливен държавна такса в размер на 224 лв. върху размера на така уважения иск, както и сумата от 200 лв., съставляваща депозит за вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и сумата от 305 лв., съставляваща депозит за особен представител, тъй като тези разноски са поети от бюджетните средства на съда.
С оглед изхода на делото- пълното уважаване на иска, намира, че съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 600 лв. за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД Г.С.П., ЕГН: ********** *** да заплати на И.Т.Н., ЕГН: ********** ***-3 сумата от общо 5600 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, в резултат на причинено непозволено увреждане на ищеца на 09.12.2017 г. в гр. Сливен от ответника, който чрез нанасяне на удари, му причинил две средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК, като ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. чл. 129, ал. 2 във връзка с ал.1 НК с одобрено споразумение от 07.11.2018 г. по НОХД № 1412/2018 г. по описа на СлРС, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на подаване на исковата молба- 01.02.2019 г. до окончателното заплащане, както и да заплати и сумата от 600 лв. за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА Г.С.П., ЕГН: ********** *** да заплати в полза на РС-Сливен държавна такса в размер на 224 лв. върху размера на така уважения иск, както и сумата от 200 лв., съставляваща депозит за вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и сумата от 305 лв., съставляваща депозит за особен представител, тъй като тези разноски са поети от бюджетните средства на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.