Решение по дело №493/2018 на Районен съд - Дулово

Номер на акта: 51
Дата: 16 март 2020 г. (в сила от 4 март 2021 г.)
Съдия: Емил Василев Николаев
Дело: 20183410100493
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

51

гр.Дулово, 16.03.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд – Дулово, граждански състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емил Николаев

 

при участието на секретаря Нина Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4** по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Предявени са положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и  иск за предаване на владение с правно основание чл.108 ЗС.

Ищецът  Р.Т.  А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,  твърди в исковата си молба, че с ответника А. Н. К. не се познават и че той и брат му Б.А.А.са наследници на своите родители  Ф.С.С. – починала на **г. и А.А.С./Т.А.С./– починал на **г. Посочва, че родителите му имали имот, находящ се в ****, с административен адрес: с. Чернолик, ул. „Доростол“, № 4, а именно:

1. Дворно място с площ от 1 860 кв. м. /хиляда осемстотин и шестдесет квадратни метра/, находящо се в ****, съставляващо имот с пл. № **, в кв.3, по регулационния план на селото, за което е отреден парцел ***, одобрен със Заповед № 90/26.03.1992 г.

2. Дворно място с площ от 1 930 кв. м. /хиляда деветстотин и тридесет квадратни метра/, находящо се в ****, съставляващо имот с пл. № **, в кв.3, по регулационния план на селото, за което е отреден парцел ***, одобрен със Заповед № 90/26.03.1992 г., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от три стаи, салон, коридор, пристройка състояща се от две стаи, баня, тоалетна и навес.

Ищецът заявява, че жилищната сграда и пристройката са построени от неговите родители през 1962-1963 г., че той и брат му са родени там и там са израснали. Родителите му не са се снабдили тогава с документ за собственост, но в разписната книга имота се водел на наследниците на Т.А.С/А.А.С./, като по отношение на тях е изтекла и придобивната давност.

Ищецът от години се е установил да живее в Република Турция, като с брат си поддържали връзка. След смъртта на родители им братът на ищеца поискал да бъде продадена бащината им къща, но ищецът отказал категорично, като заявил че не желае тя да се продава, тъй като нямал друга собственост освен нея.

Вместо да се съобрази с неговото желание, без негово знание, брат му предприел действия след смъртта на баща им и сключил договор с ответника А. Н. К., предоставяйки му дома на родители им. Взел пари от ответника, като се ангажирал да поиска и съгласието на ищеца, като предварително е знаел, че това няма как да стане, тъй като ясно му заявил, че не е съгласен къщата да се продава.

Прибирайки се в България през лятото на 2018 г., ищецът се изненадал, че в бащиния му дом имало чужди хора, които той не познавал. Опитал се да се срещне с брат си, но без успех. Поканил ответника на разговор при адвокат в гр. Дулово, като целта била да му бъде върнат имота. От разговора с него ищецът разбрал, че ответникът няма никакво намерение да върне къщата. Твърдял, че е платил на брата на ищеца 7 500 лева, като другата част от продажната цена, за която се договорил с брат му, щял да даде на ищеца. Ищецът заявил на ответника, че не е имал намерение да продава и продажба няма да има.

Заявява, че за него сключения между брат му и ответника договор за продажба няма стойност, още повече че неговото съгласие да се продаде имота не е искано. Същият нямал стойност за него, тъй като нито го е подписвал, нито е упълномощавал някого да се подпише вместо него.

Тъй като ищецът не могъл да се разбере доброволно с ответника, за него е налице правен интерес да предяви настоящите искове.

Моли съда да постанови решение, с което:

Да признае за установено по отношение на  ответника А. Н. К., че недвижим имот, състоящ се от: 1. Дворно място с площ от 1 860 кв. м. /хиляда осемстотин и шестдесет квадратни метра/, находящо се в ****, съставляващо имот с пл. № **, в кв.3, по регулационния план на селото, за което е отреден парцел ***, одобрен със Заповед № 90/26.03.1992 г.

2. Дворно място с площ от 1 930 кв. м. /хиляда деветстотин и тридесет квадратни метра/, находящо се в ****, съставляващо имот с пл. № **, в кв.3, по регулационния план на селото, за което е отреден парцел ***, одобрен със Заповед № 90/26.03.1992 г., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от три стаи, салон, коридор, пристройка състояща се от две стаи, баня, тоалетна и навес, е собственост на наследниците на Ф.С.С. – починала на **г. и А.А.С./Т.А.С./– починал на **г., и че ищецът  Р.Т.  А. е собственик по наследство на 1/2 ид. част от този имот.

ДА ОСЪДИ ответника А. Н. К. да предаде на ищеца Р.Т.А. владението върху целите недвижими имоти, подробно описани по-горе.

Претендира разноски. Представя писмени и гласни доказателства.

Ответникът А. Н. К. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по предявените искове, не представя писмени доказателства и не прави доказателствени искания.

Ищецът Р.Т.  А. – редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от процесуалният си представител адв. И.Р. ***, която заявява, че поддържа предявения иск и моли да бъде уважен като основателен и доказан. Поддържа искането си за присъждане на разноски.

Ответникът А. Н. К. – редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори и се установява от представените удостоверения  за наследници № *** г. и № *** г., че Ф.С.С., починала на **г. и А.А.С./Т.А.С./, починал на **г., след смъртта си са оставили като свои наследници Б.А.А./син/ и Р.Т.А. /син/.

Не е спорно също и се установява от представената Скица № **** г., че процесният имот е записан в разписния лист на наследниците на  Т.А.С/А.А.С./, който е баща на ищеца.

Не се оспорва от страните по делото също и обстоятелството, че ищецът притежава по наследство от своите родители 1/2 ид. част от процесния имот и 1/2 ид. част от построените в УПИ *** – ** жилищна сграда и пристройка.

Не се спори между страните, че братът на ищеца е продал на ответника процесния имот без продажбата да е оформена чрез нотариална сделка, че не е искано съгласие на ищеца като наследник за тази продажба и към настоящия момент имотът се ползва от ответника и ищецът няма достъп до него.

Във връзка с предявените искове ищецът е ангажирал  гласни  доказателства чрез разпит на трима свидетели. Разпитаните по делото свидетели Р.И.К., Х.Р.А. и И.С.М., които са без родствени връзки със страните, установяват,  че процесият имот е бил собственост на родителите на ищеца, които вече са покойници, че ищецът и брат му са техни единствени наследници, че веднага след смъртта на баща им, братът на ищеца продал къщата, заедно с дела на ответника, който се намира в чужбина. Свидетелите свидетелстват още, че парите от продажбата на къщата са платени от ответника на брата на ищеца и че двамата не могат да се разберат за нея.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че към настоящия момент ответникът упражнявала фактическа власт върху процесния имот и осъществява владението върху него, като ищеца няма достъп до него като наследник.

Към момента на сключване на договора с ответника, Б.А.А.е притежавал по наследство от своите родители само 1/2 ид. част от продадената жилищна сграда и същата идеална част от дворните места и от пристройката, а другата  1/2 ид. част е принадлежала на ищеца, съответно договорът е породил вещно-прехвърлителен ефект само за 1/2 ид. част, притежавана от Б.А., но не и върху идеалната част, притежавана от ищеца по наследство.

В тази връзка и с цел избягване на бъдещи спорове с другия съсобственик по управлението и разпореждането с общата вещ, Б.А.А.е следвало да постигне съгласие с ищеца, което не е сторил. Напротив, той е продал целия наследствен имот, въпреки несъгласието на ищеца, което му е било известно.

От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в исковата молба и нейния петитум, съдът квалифицира предявените от ищеца искове, както следва:  иск по чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено спрямо ответника А. Н. К., че ищецът притежава по наследство от своите родители – 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, находящ се в ****,  подробно описан в исковата молба, и иск по чл.108 от Закона за собствеността - иск на невладеещия собственик срещу ответника А. Н. К., който владее процесните недвижими имоти без правно основание по отношение идеалната част на ищеца – 1/2 идеална част.

І. По иска  с правно основание чл. 124 от ГПК:

На първо място, съдът намира, че положителният установителен иск за собственост се явява процесуално допустим, тъй като е предявен от лице, имащо правен интерес да установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че е собственик на 1/2 ид. ч. от процесните имоти по наследство от неговите праводатели и родители Ф.С.С. – починала на **г. и А.А.С./Т.А.С./– починал на **г.

Изложеното обуславя именно извод за спор между страните за принадлежността на правото на собственост по отношение на процесните 1/2 идеални части от процесните имоти. С Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК се приема, че Установителният иск е допустим, дори имотът да е във владение на трето лице. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

Трайно прието е в съдебната практика, че продажба на чужда вещ не е нищожна, а само непротивопоставима на действителния собственик на имота /в този смисъл е постоянната съдебна практика –Решение 916/20.11.2006 г. по гр.д. № 651/2005 г., ВКС, ІІ г.о., Решение № 313/11.05.2006 г., гр. д. №236/2005г., ВКС, ІІ г.о./.  Тя не произвежда действие по отношение на собственика на вещта, тъй като за да бъде обект на транслативна сделка правото следва да е част от имуществото на прехвърлителя. Ако продавачът не е собственик на цялата вещ, той не може да изпълни задължението да прехвърли изцяло правото, тъй като никой не може да даде повече от това, което притежава, респективно, това, което не притежава. За действителността на такава сделка е без значение субективното възприятие на продавача – т. е. дали той знае, че не е собственик на цялата вещ или не. Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда действие за действителния собственик, не се отразява на действителността на сключения договор за продажба в отношенията между сключилите го страни.

От изложеното следва, че принадлежащото на ищеца Р.А. право на собственост не би могло да бъде отчуждено по силата на сключения  договор между Бейхан Ахмед и ответника. Сделката е извършена от съсобственик и не прехвърля права, тъй като предявявайки настоящите искове по чл.124 от ГПК и по чл. 108 от ЗС, ищецът  се противопоставя на последиците ѝ и не ги приема. 

Ето защо, предявеният от ищеца положителен установителен иск за 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесният имот се явява допустим и основателен и като такъв следва да се уважи в размера, за който е предявен.

ІІ. По иска  с правно основание чл. 108 от ЗС:

По отношение на предявения иск да бъде осъден ответникът А. Н. К. да предаде на ищеца владението на 1/2 ид. част от описания недвижим имот, съдът намира за установено следното:

Предявеният ревандикационен иск се преценява от съда за процесуално допустим, като предявен от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия спор.

Разгледан по същество този иск по чл.108 от ЗС се явява частично основателен и доказан поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основания за това. За да бъде уважен искът по чл.108 ЗС, е необходимо да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска, респективно  съответната идеална част от тях, същата да се намира във владение  на ответника и той да я владее /ползва/ без правно основание.

При съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици. Искът по чл.108 ЗС гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения.

Безспорно се установява по делото, че процесният имот е съсобствен на ищеца и неговият брат, на основание наследствено правоприемство, при квота от по 1/2 ид. част за всеки един от тях.

По делото не е спорно, че процесният имот се владее и ползва изцяло от ответника А.К., като той не е доказал наличие на друго основание, извън сделката с другият съсобственик Бейхан Ахмед, за да упражнява фактическа власт върху вещта.

Ищецът не е давал своето съгласие да бъде продадена неговата ½ ид. част, поради което ответникът я владее без правно основание.

Ето защо съдът намира, че предявения иск по чл.108 ЗС е частично основателен до размера от 1/2 ид. част.

С другата 1/2 ид. част се е разпоредил съсобственика Б.А., който я е придобил по силата на наследяването.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице предпоставките на чл.108 ЗС. Установи се по делото, че ищецът е съсобственик в процесния недвижим имот по силата на наследяване като наследник на своите родители. Ответникът владее и ползва  изцяло съсобствения имот, без да има основание за това.

Съдът счита, че предявеният ревандикационен иск се явява частично основателен, доказан и следва да бъде уважен до размера от 1/2 ид. част. За другата 1/2 ид. част искът по чл. 108 от ЗС се явява неоснователен, тъй като ищецът не е процесуално легитимиран да предявява чужди права и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, общо в размер на 753.23 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на А. Н. К., ЕГН **********,***, че Р.Т.  А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, е собственик по наследство от Ф.С.С., починала на **г. и А.А.С./Т.А.С./, починал на **г., на 1/2 (една втора) идеална част от следният недвижим имот, състоящ се от: 

1.Дворно място с площ от 1 860 кв. м. /хиляда осемстотин и шестдесет квадратни метра/, находящо се в ****, съставляващо имот с пл.№ **, в кв.3, по регулационния план на селото, за което е отреден парцел ***, одобрен със Заповед № 90/26.03.1992 г.

2. Дворно място с площ от 1 930 кв. м. /хиляда деветстотин и тридесет квадратни метра/, находящо се в *****, **, съставляващо имот с пл. № **, в кв.3, по регулационния план на селото, за което е отреден парцел ***, одобрен със Заповед № 90/26.03.1992 г., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от три стаи, салон, коридор, пристройка състояща се от две стаи, баня, тоалетна, и навес, при граници и съседи: *******.

 

ОСЪЖДА А. Н. К., ЕГН **********,***, да предаде на Р.Т.  А., с ЕГН **********,***, владението върху 1/2 идеална част от следния недвижим имот, състоящ се от: 

1.Дворно място с площ от 1 860 кв. м. /хиляда осемстотин и шестдесет квадратни метра/, находящо се в ****, съставляващо имот с пл.№ **, в кв.3, по регулационния план на селото, за което е отреден парцел ***, одобрен със Заповед № 90/26.03.1992 г.

2. Дворно място с площ от 1 930 кв. м. /хиляда деветстотин и тридесет квадратни метра/, находящо се в *****, **, съставляващо имот с пл. № **, в кв.3, по регулационния план на селото, за което е отреден парцел ***, одобрен със Заповед № 90/26.03.1992 г., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от три стаи, салон, коридор, пристройка състояща се от две стаи, баня, тоалетна, и навес, при граници и съседи: ****.

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС в останалата му част за предаване владението на другата 1/2 ид. част от описания по-горе имот, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА А. Н. К., ЕГН **********,***, да заплати на Р.Т.  А., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в общ размер на 753.23 лв. /седемстотин петдесет и три лева, и двадесет и три стотинки/.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Силистренския окръжен съд.

 

                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: