РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Царево, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Нели Г. С.ова
като разгледа докладваното от Н. Т. ДЕЛИЕВ Административно наказателно
дело № 20242180200027 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В.
***********, против Наказателно постановление № НП №23-4635-
000218/19.07.2023 год. по описа на РУ-Приморско, издадено от началника на
РУ-Приморско, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление (НП) е
незаконосъобразно, тъй като не е извършил посоченото нарушение, поради
това, че управляваното от него превозно средство не е негова собственост и
не е знаел, че следва да бъде регистрирано. Излагат се доводи, че деянието
представлява маловажен случай .
В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Постъпило е становище от процесуалният представител на жалбоподателя, с
което поддържа предявената жалба и моли да бъде отменено НП.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и
не изпраща представител. По делото е постъпило становище от АНО, с което
намира жалбата за неоснователна и недоказана.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят, към датата на нарушението работил в „ПСС
1
ДИЗАЙН“ ЕООД. Дружеството използвало в дейността си пътно превозно
средство марка „LAMIN“ модел 1.2 с рама № ***********. Превозното
средство било внесено от HP Китай от „Леджънд“ ООД, ЕИК: ********* през
2016г. и продадено. Към превозното средство на 17.10.2017 г. била издадена
„Служебна бележка“ от дружеството вносител, в която е посочено, че
превозното средство е с мощност 450 W /вата/ не развива скорост по-голяма
от 45 км / ч., като в тази връзка на осн. чл. 149, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 151 от
ЗДвП, предвид на това, че мощността на електродвигателят е по - малка от 4
KW /киловата/
На 08.07.2022г. в гр. Приморско, по ул. „Трети март“ с посока бул.
„Черно море“ С. И. управлявал горепосоченото моторно превозно средство.
Срещу бар „Дежавю“ той бил спрян за проверка от мл. автоконтрольор Н. И.
и мл. автоконтрольор Б. Р. В хода на извършената му проверка, полицейските
служители установили, че управляваното от И. превозно средство не е
регистрирано по надлежния ред, за което му съставили АУАН серия GA №
591878 / 08.07.2022г. Установява се, че И. не е знаел за необходимостта да
бъде регистрирано превозното средство, като е считал, че същото е велосипед
с електрически двигател. В тази насока е и издадената „служебна бележка“
въвеждаща в заблуждение, че превозното средство не подлежи на
регистрация, която е била представена при закупуване на превозното
средство.
Установява се, че адм. преписка била прекратена, поради
обстоятелството, че деянието съдържало признаците на престъпление по чл.
345, ал. 2 от НК.
По случая било образувано досъдебно производство № 4635 ЗМ
120/2022 г. по описа на РУ-Приморско, което било прекратено на 31.03.2023
г., на основание чл. 9, ал. 2 от НК, като препис от постановлението бил
изпратен на РУ-Приморско, за преценка, реализиране на административно-
наказателна отговорност на жалбоподателя.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е
доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е
наложил санкцията, и в което е възпроизвел съдържанието на акта.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят възпроизвежда
изложеното в АУАН и НП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва
постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 02.01.2024
г., а жалбата срещу него е подадена на 16.01.2024 г.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
2
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Практически горната фактическа обстановка не се явява спорна между
страните.
Настоящият съдебен състав намира, че съставеният АУАН и
обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган, а тази на
актосъставителя. В АУАН и наказателното постановление е налице ясно и
изчерпателно описание на фактическата обстановка, във връзка с твърдяното
нарушение. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не се възприема от
настоящата инстанция възражението на жалбоподателя че в наказателното
постановление като не са изложени мотиви относно липсата на предпоставки
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, е било допуснато нарушение на правилата
по издаването му. Макар безспорно за административнонаказващия орган
винаги да съществува задължение да съобрази предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, то същевременно за последния липсва задължение да изложи изрични
писмени мотиви в този смисъл. Последното е видно от разпоредбите на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, в които изчерпателно са изброени реквизитите на
наказателното постановление и в които липсва подобно изискване. Съгласно
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Според чл. 149, ал. 1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на типа,
превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински
букви категория L – моторни превозни средства, определени в чл. 4 от
Регламент (ЕС) № 168/2013. чл. 4 "Категории превозни средства", Регламент
(ЕС) № 168/2013 на ЕП на Съвета, гласи че към превозните средства от
категория L спадат дву-, три- и четириколесните моторни превозни средства,
чиито категории са описани в настоящия член и в приложение I, включително
велосипедите с двигател, дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните
мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни
превозни средства за движение по пътищата, леките и тежките четириколесни
превозни средства с повишена маневреност. Пар. 2 от същия чл. 4 на
цитирания Регламент гласи, че за целите на настоящия Регламент се прилагат
следните категории и подкатегории, описани в приложение I: а) превозно
средство от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно средство),
която се разделя на следните подкатегории: i) L1e-А превозно средство
(велосипед с двигател); ii) L1е-В превозно средство (двуколесен мотопед).
Пар. 3 на същия Регламент предвижда, че изброените в Пар. 2 превозни
3
средства от категория L се класифицират според двигателя им, а именно: б.
"г"- задвижвани от електрически двигател. Съгласно Приложение № І на
Регламент - Категорията "L1e" представлява леко двуколесно моторно
превозно средство, имащо следните параметри: две колела и задвижване с
двигател, посочен в член 4, параграф 3 /в б. "г" на пар. 3 са посочени
електрическите двигатели/; максимална конструктивна скорост на превозното
средство 45 km/h; номинална или ефективна мощност 4000 W; максимална
маса = технически допустима маса, посочена от производителя.
Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45 от 20 март 2000 г. не подлежат
на регистрация по реда на тази наредба: 1. тролейбусите; 2. верижните,
строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; 3. моторните
превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; 4.
велосипедите с допълнително монтиран двигател; 5. инвалидните колички с
двигател; 6. (нова - ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.) трактори; 7.
(нова - ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.) бавнодвижещи се
превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони,
използвани за развлекателна дейност; 8. (нова - ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила
от 30.05.2014 г.) каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност,
които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства.
При така посочените правни норми и характеристики/техническите
данни в Регламента, въпросното МПС подлежи на регистрация – двуколесен
мотопед, задвижван с фабрично поставен електрически двигател, попадащ в
категория L1е-В. Видно е също така, че въпросното МПС не попада в
изключенията на чл. 1, ал. 4 от № I-45 от 20 март 2000 г., които не подлежат
на регистрация. Следователно за да може да се движи по пътищата, отворени
за обществено ползване, превозното средство следва да е регистрирано и да
има табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Същевременно от субективна страна не се доказа, че жалбоподателят е
знаел, че управляваното от него ППС не е регистрирано. Не се спори по
делото, че пътно превозно средство марка „LAMIN“ модел 1.2 с рама №
******* не е собственост на жалбоподателя, а му е предоставено от
работодателя му, за извършване на възложената му работа, а именно да
разнася рекламни материали. В случая, жалбоподателят само е управлявал
ППС, но след като не е негов собственик, за него не възниква задължение да
го регистрира, да знае, че подлежи на регистрация и не следва да го управлява
по пътищата, отворени за обществено ползване. Това незнание от негова
страна изключва субективния елемент на възведеното ми нарушение по чл.
140 ал. 1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили и ППС да ги
управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани.
Поради това , че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй
като е наложил наказание, без да е било установено безспорно извършването
на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон. В допълнение, е следвало
АНО да докаже вината на жалбоподателя, а не само да я предполага. В тази
връзка ВКС се е произнесъл със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в
наказателния процес, какъвто прочие е и административно - наказателния
4
процес, се доказва, а не се презумира. В него ВКС е приел, че субективната
страна на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване
по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. Такива от АНО
не бяха ангажирани. В Този смисъл е и константната практика а
административните съдилища (Административен съд гр. Бургас: КАНД №
2452/2023 г.; Административен съд гр. Варна: Решения по КАНД №
2172/2019 г. и КАНД № 2198/2019 г.).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, вр. ал. 2, т.
1 от ЗАНН, Царевският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-4635-000218/19.07.2023
год. по описа на РУ-Приморско, издадено от началника на РУ-Приморско, с
което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на С. Г. И., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. В.**********, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5