№ 115
гр. Пазарджик, 18.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Т. П.
СъдебниЛ. Цв. Д.
заседатели:Б. В. Д.
при участието на секретаря Мая Владова
и прокурора Д. Г. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Т. П. Наказателно дело от общ
характер № 20225220200470 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Подсъдимата М. О. К. – редовно уведомена от предходното с.з. се явява
лично и със защитника си адв. П. К. от АК – Пазарджик – надлежно
уведомена, надлежно упълномощена отпреди.
Частния обвинител И. Б. Й. – редовно уведомена от предходното с.з. не
се явява. Явяват се поверениците й адв. Е. П. от АК – Пазарджик и адв. Б. Н.
от АК – София – надлежно уведомени, надлежно упълномощени отпреди.
Явява се свидетелката Н. Й. Б. – нередовно призована, не е върнат
отрязък от призовка.
Явява се свидетелят Т. И. – редовно призован.
Явява се свидетелката К. К. – нередовно призована, не е върнат отрязък
от призовката.
Явяват се вещите лица Д-р Б. П. и Р. М. – редовно призовани.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Д. И..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Предвид изложените в предходното съдебно заседание мотиви за
необходимостта от допускане до разпит в качеството на свидетел на К. К.,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел К. К..
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Н. Й. Б. – на 58 г., с поС.ен адрес гр. С., ул. „В.Р.“ ****, настоящ адрес Н.
ул. „Нюве дам лан“ ап.42 ha, българка, българска гражданка, със средно
образование, работеща, неосъждана, майка на подсъдимата.
На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВИД.Б.: Желая да бъда свидетел.
Т. А. И. - на 30 г., от гр. Пазарджик, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с висше образование, работещ, без родство с
подсъдимата и частния обвинител.
Съдът КОНСТАТИРА, че по лична карта свидетелката К. К. е с фамИ.
К., а не К..
Сне се самоличността по лична карта на свидетелката:
К. Б. К. - на 32 г. от с. М.К. обл. Пазарджик, българка, българска
гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование, работеща, без
родство с подсъдимата и частния обвинител.
2
На свидетелите се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата
на чл.121 от НПК.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината.
Свидетелите напуснаха съдебната зала.
Сне се самоличността на вещите лица, както следва:
Б. Х. П. - на 66 г. от гр. Пловдив, българин, български гражданин, женен,
работещ, неосъждан, със висше образование, без родство с подсъдимата и
частния обвинител.
Р. П. М. – на 64 г. от гр. Пазарджик, българка, българска гражданка,
омъжена, със средно образование, работеща, неосъждана, без родство с
подсъдимата и частния обвинител.
Вещите лица предупредени за отговорността по чл.291 от НК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Моля да се промени хода на съдебното
следствие и първо да изслушаме вещите лица.
С оглед изразеното съгласие на страните и липсата на пречки за това
съдът променя хода на съдебното следствие и пристъпва първо към
изслушване на вещите лица.
Пристъпи се към изслушване на съдебномедицинска експертиза.
ПРОЧЕТЕ се заключението изготвено от вещото лице Д-р Б. П.
находящо се на л.52 – 57 от ДП.
В.Л. Д-р П.: Поддържам заключението. Травматичните увреждания в
областта на главата, тялото и крайните са предизвикани от твърд тъп предмет
чрез удар с или върху такъв и са причинили съответно раната в областта на
устата, довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК, като раната зараства в рамките на 7-9 до11
дни, ако няма възникнала инфекция. Останалите травматични увреждания-
кръвонасядания и охлузвания, както и травматичните отоци са предизвикали
болка и страдание, като самата болка и страдание са в рамките на от 2 до 4
3
дни, но може и по-дълъг период от време до 12 дни, който не е коментиран в
експертизата и пак в рамките на десетина дни става избледняването на
кръвонасяданията и охлузванията, както и отоците 7 дни след нанасянето.
Това е в общи линии.
В момента на нанасянето на удара в областта на главата, където трябва
да съобразим, че това са меки тъкани, които най - често надкожната подложка
и тяхното травмиране т.е. черепа, скулите, долната челюст, горната челюст
много бързо в рамките на половин- един час се появяват кръвонасяданията,
които в случая имаме вследствие на спуканите капиляри по кожата и
излИ.ето на кръвта в тези области. Също така кръвонасядането в областта на
носа би трябвало в рамките на половин- един час да бъдат вече видими, а
охлузванията би трябвало да се видят в по – ранен етап още при самото
нанасяне, защото се нарушава епидермиса на кожата и се вижда този дефект,
който би възникнал. В устната кухина след нанасяне на удара имаме и
цепковидна рана, за която съобщава пострадалата, че й е текло кръв от устата,
което естествено след получаването на раната в рамките на минути би
трябвало да се появи кръвотечението и да бъде видимо по устата, защото
самата рана е вътре в устата при поглед отвън по лицето.
СТРАНИТЕ /поотделно:/ Да се приеме заключението.
Съдът намира, че следва да приеме заключението от Д-р П., както и да
определи възнаграждение за явяване, защита и отговори на поставените
въпроси, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението изготвено от вещото лице Д-р Б. Х. П. по
назначената съдебно- медицинска експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 30,00 лв. платими по сметка на
вещото лице от бюджета на съда.
Пристъпи се към изслушване на съдебно - оценъчна експертиза.
4
ПРОЧЕТЕ се заключението изготвено от вещото лице Р. М. находящо
се на л.43 – л.44 от ДП.
В.Л.М.: Поддържам заключението. Нямам какво да допълня към него.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси към вещото лице. Да се
приеме заключението.
Съдът намира, че следва да приеме заключението от вещото лице Р. М.,
както и да определи възнаграждение за явяване и защита, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението по назначената съдебно-оценъчна експертиза
изготвено от вещото лице Р. М..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 20,00 лв. за явяване и защита
платимо по сметка на вещото лице от бюджета на съда.
В залата влиза свидетелката Н. Б..
Пристъпи се към разпит на свидетелката Б..
СВИД. БЕНКОВА: Майка съм на подсъдимата. Преди около две
години, дата не мога да си спомня в края на юни началото на юли месец
бяхме се върнали от Холандия аз и дъщеря ми М.. Дойдохме да вземем
детето, което беше оставено при нейната свекърва. След като взехме детето
бащата на детето поиска да го види. Разбраха се с майката, че детето ще отиде
при него за един ден. След като на следващия ден се разбраха да отиде да го
вземе детето не беше при него. Отидохме да го вземем от мястото, където той
работеше. Оказа се, че детето не е при него. Той каза, че детето е с И. някъде,
май на Макдоналдс каза. Тръгнахме и след това получихме обаждане, че
детето не е в Макдоналдс, а на центъра. Това обаждане го получихме от В..
През това време обикаляхме нагоре - надолу дъщеря ми поддържаше връзка с
В. да пита къде е детето, както се бяха разбрали, но се оказа, че детето не е
нито в Макдоналдс нито в сервиза, където работи баща му, нито на центъра, а
детето е при И., която кръстосва града нагоре - надолу и разкарва майката,
5
която е пропътувала 3 000 км, за да дойде да види детето си. Това е трето
лице и аз не знам, защо това дете е при тази госпожа. Това се отнася между
двамата родители. Последно В. каза, че е в Макдоналдс. Ние тръгнахме към
Макдоналдс и И. беше преди нас с джипа. Ние виждахме, че И. пътува пред
нас с джипа. В. ни каза, че детето е с И., но всъщност се оказа, че детето не е
там, защото И. слезе от джипа и тръгна пеша нагоре по пътя. И. спря на едно
място, не знам къде е на улица някаква. Там където спря И. имаше сгради,
коли не видях да има. Други коли аз не видях да има, защото не се оглеждах.
Аз се оглеждах дали детето е с нея. И. не беше с детето. Не съм отишла
специално да проверявам колата, аз поглеждах към колата и не видях детето
да е там. И. беше сама. Още когато И. слезе от колата и ние аз и дъщеря ми
също слезнахме от колата. Дъщеря ми тръгна преди мен към И., а аз вървях
след нея някъде 5 - 6 метра е било разС.ието между нас двете. Дъщеря ми
попита И. къде е детето. Дъщеря ми застигна И. и тогава я попита „къде е
детето?“. И. не даде никакъв отговор, а продължи да върви с по - бърза
крачка. Тогава дъщеря ми я хвана за ръцете (свидетелката показва с ръцете
как М. е хванала И. за ръцете й). Дъщеря ми като стигна към И. се обърна и И.
я хвана за ръцете и двете започнаха да се дърпат. Аз за 2 - 3 мин съм стигнала
до тях. Аз съм трудно подвижна и в същото време бях стресирана, защото
внука ми беше при чужд човек, който няма нищо общо с това дете. Каква се
явява тя в момента на детето, че детето е при нея. Детето си има родители,
защо е при нея. За момента детето не беше при нея. Ние контактувахме само с
В.. Ние затова сме тръгнали да търсим детето. Аз като пристигнах при И. и
дъщеря ми застанах между тях и ей така с ръцете (свидетелката показва как ги
е разделила с ръцете) ги разделих двете. Дъщеря ми и И. през това време се
държаха за ръцете и се дърпаха, нямаше удари, нямаше закани и други
побоища. Аз бях единствения човек, който присъствах на мястото, така че аз
най – добре видях какво стана. Разделих ги двете и им казах „пуснете се и се
качвайте по колите“. Дъщеря ми тръгна към колата, И. остана на място, като
вървеше по – бавно към нейната кола, а ние си тръгнахме към нашата кола.
Когато аз тръгнах с дъщеря ми към колата И. ми каза „лельо, той обича нея“.
Аз с дъщеря ми търсихме внука ми, а И. ми каза това нещо и аз се учудих,
защото ние търсим внука ми.
Лично не се познавам с И.. Само съм я виждала, когато съм ходила при
В. с дъщеря ми, където работи и съм я виждала в двора. И. се познава с
6
дъщеря ми. Ние се качихме първи в колата, но И. ни изпревари по време на
движението, защото ни задмина с нейната кола. Пристигнахме на мястото,
където В. беше, защото В. ни се обади по това време и след като се качихме в
колата и каза, че детето е при него. В. първо каза, че е в сервиза, а после като
отидохме ние в сервиза И. вече беше слязла и беше влезнала вътре в сервиза.
Дъщеря ми знае сервиза. Отидохме в сервиза, дъщеря ми слезе и отиде вътре
да взима детето. От там се зададоха И. и няколко души още 4-5 човека и
някакъв си мъж от групичката каза на М., че детето не е там и че В. го няма.
Ние казахме, че търсим детето. М. като отиваше към сервиза каза „извикайте
В. да взема детето“ (след въпрос на съда). Тогава мъжът каза, че детето не е
тук. М. се върна към мен, към колата, а аз бях до колата. Колата беше на
входа на сервиза. Аз не познавам хората, които бяха там. В последствие
разбрах, че това са съпруга на И. и сина й. Съпруга на И. и сина й бяха в тези
4-5 човека. Съпруга на И. обиждаше дъщеря ми като я наричаше „курво
мръсна ще ти взема главата. От сега нататък ще работиш за мене“ и куп други
обиди там. Сина на И., аз не знаех, че й е син дойде и ме хвана и ме блъсна.
Колата както беше паркирана имаше каналче обрасло с храсти, къпини,
дървета и ме блъсна към храстите. Аз сполитнах към храстите. Аз нищо не
съм направила. Не знам защо дойде сина й и ме бутна. Аз сполитнах и
дъщеря ми в същият момент ме хвана и застана пред мен между нас двамата.
Групата, които бях там продължаваха да обиждат и да се заканват, а ние се
качихме в колата. Дъщеря ми звънна на В. и го попита къде е всъщност
детето, защото го няма в сервиза и В. каза „ела на някакъв си светофар“. В.
каза конкретен светофар. Дъщеря ми го знае, аз не го знам. Отидохме там и
детето беше при В. в колата. Взехме го при нас и тръгнахме. Не знам след
колко минути вече В. явно е стигнал до сервиза и явно са му казали за
случката и той звънна на дъщеря ми и я попита „къде си идвам ще те убия“.
Дъщеря ми му затвори телефона, след това той звънна на моя телефон, но аз
не му вдигнах. Като решихме вече да се прибираме към С., И. се беше
обадила в полицията и ни извикаха да даваме показания.
Аз не съм отвърнала на тези закани. Единственото нещо което съм
казала не в сервиза, а там където се случиха нещата беше „да се качват в
колите“. До викането ни в полицията не съм казала нищо на никой. Когато И.
ми каза това там на мястото, аз казах, че не ме интересува кой кого обича.
Заканите по - скоро бяха от тяхна страна само. Аз точно това се чудя. Зададох
7
си въпроса „защо тези хора така ни се заканват, като нищо не сме направили“
и си отговорих „защото И. винаги е подклаждала конфликти между дъщеря
ми и В..“ Аз не познавам И., но имам дъщеря, която ми споделя и съм
разговаряла и с В., след като приключи съвместното им съжителство. Каква
беше като родител? Защо се стигна до тук? Защо се разделиха? В. ми даде
отговор, че той е привързан към И. и затова ще се разделят. И. винаги от
разговори на дъщеря ми тя се е бъркала в тяхното семейство. Тя е ходила на
гости у тях, като е имало моменти, когато И. е принуждавала В. да я гони,
дъщеря ми от вкъщи. И. му въздейства по някакъв начин, но не мога да си го
обясня да гони дъщеря ми М. от собственото им жилище към онзи момент, в
който те са живеели заедно. Без никакво обяснение да дава на дъщеря ми тя е
ходила лично в квартирата им като не знам под какъв претекст В. е казвал
„напусни“, като е гонил отвън през нощта по къси панталони, без телефон, без
ключове, без да има обяснения, а И. е оставала там. Аз стигнах до извода, че
просто И. има някакъв зъб да раздели дъщеря ми с В.. Не мога да кажа с
точност от колко време В. и дъщеря ми бяха разделени. Може би година бяха
разделени. М. и В. бяха в добри отношения. Не се бяха събрали, но си
поддържаха връзка, но точно това ме наведе на мисълта да си мисля, че И. е
взела детето, защото дъщеря ми се дразни то това, когато детето ходи при В.
в сервиза, че И. се докосва до него. Може и да е било целта на И. да вземе
детето да подклажда още повече нещата, защото знае реакцията на дъщеря ми
и тя да се ядоса на В., защо той е дал детето.
Когато аз отидох с дъщеря ми в сервиза видях И.. Тя излезе с тези 4 -5
човека. Не ми направи впечатление външния й вид. Нямала е кръв, за очила
не си спомням дали носеше. Разтроен вид нямаше по - скоро афектирана с
бойна настървена походка.
Не мога да кажа дали, когато спряхме на мястото, където я последвахме,
дали беше с очила И.. Не съм гледала дали носи телефон в ръката. Не съм
видяла нито телефон, нито очила.
Преди този случай съм ходила един единствен път, но не в този сервиз,
който са сега, а в един друг сервиз, когато детето беше на 1 годинка и тогава
съм виждала И. за първи път. В този сервиз, който ходихме въпросния ден
вътре не съм влизала. До сервиза, до мястото, където сина на И. ме блъсна
съм ходила. Минавала съм покрай сервиза. Това е път, платно. Никога не съм
8
спирала пред сервиза друг път. Когато ходих в този другия сервиз преди
такава група от хора не е изкачала пред мен. Тогава ходихме при В.. Дъщеря
ми тогава живееше на семейни начала с В.. Той се обади и каза „елате с
детето и майка ти“. Искахме да се разходим тогава с детето и той каза
„минете и през сервиза“. Въпросния ден също отидохме при В., за да отидем
да вземем детето, защото той каза, че там е детето. Вътре в самата сграда на
сервиза не сме влизали. Дъщеря ми влезе само в двора.
Не съм видяла преди И. и дъщеря ми да се хванат за ръцете, дали И. е
носела нещо в ръцете си, нито портмоне, нито телефон съм видяла. Не съм
видяла какво е държала И. в ръцете и какво е имала.
От дъщеря ми знам И. какъв автомобил управлява. Преди да последваме
И. до въпросното място нашият автомобил и нейния се разминаха по пътя за
Макдоналдс. През цялото време докато търсихме внука ми В. даваше грешна
информация и ни разкарваше по целия град. Последно когато тръгнахме
отидохме до Макдоналдс и като се връщахме засякохме И., че отива в посока
Макдоналдс и тогава ние обърнахме и тръгнахме след нея. Тръгнахме след
И., защото ние търсихме детето и мислехме, че е с нея. Когато вече
тръгнахме видяхме, че детето го няма при И.. Ние тръгнахме и В. звънна и
каза, че детето е при него в сервиза. Дъщеря ми знаеше мястото, аз просто
пътувам с нея. Това място, където отидохме първо и после последвахме И. е
същото място където е Макдоналдс. Детето вътре в Макдоналдс не сме го
търсили. Не сме влизали в Макдоналдс, защото В. се обади отново. Първия
път, когато тръгнахме към Макдоналдс без да сме видели И., ние отиваме към
Макдоналдс, а В. казва, че не е там, а че детето е на центъра. После тръгнахме
и по средата на пътя, В. се обади, че детето не е на Макдоналдс. Предполагам
разС.ието, където настигнахме И., защото там където отидохме беше
Макдоналдс. Ние след това тръгнахме към центъра, но срещнахме И. и
обърнахме и тръгнахме след нея. Тръгнахме пак след И., защото вече не
вярваме къде е детето. В. първо казва, че детето е в Макдоналдс, после казва,
че детето е в сервиза, после че детето е на центъра.
Като видях, че И. слезе сама от колата и че детето го няма в колата не се
обадихме на В., а тръгнахме по И., защото дъщеря ми попита И. къде е детето.
Аз бях на 5 метра от нея. Дъщеря ми като стигна до нея я попита „И. къде е
детето ми“. Попитахме И. къде е детето, защото В. ни каза, че детето е при И..
9
Всеки път когато му звъняхме на В. той ни казваше, че детето е с И. на
центъра.
В последствие като питах дъщеря ми кой ме е бутнал тя каза, че е синът
на И., аз дори не знаех, че има толкова голям син.
Там където стана инцидента с дъщеря ми и И. не видях дали имаше
други хора. Аз единствено бях съсредоточена и по - скоро мисля, че нямаше.
Единствения човек, който присъстваше там бях аз. Ако имаше някой може би
някой щеше да се намеси, като видят, че две жени са се хванали за ръце. Аз
не съм видяла никой.
На мястото на инцидента не съм видяла М. да е взима нещо да го е
носела в колата и да се връща пак при нас с И., защото когато аз ги разделих
двете хванах М. и се качихме в колата. Не съм засичала за колко време сме
стигнали до колата, като тръгнахме с дъщеря ми.
След съгласие на страните съдът освободи свидетелката от присъствие
и същата напусна съдебната зала.
От съдебния деловодител по делото се представи в с.з. постъпила
върната в цялост призовка за свидетелката Н. Б. с отбелязване от връчителя,
че лицето е търсено многократно на адреса, но не е открито и по сведение на
съседи пребивава извън страната, като рядко се прибира в България, както и
писмо от ОДМВР гр. Пазарджик, Сектор ПП.
В залата влиза свидетелят И..
Пристъпи се към разпит на свидетеля Т. И..
СВИД. И.: Работя като инспектор в криминална полиция в РУ гр.
Пазарджик. Към месец юли 2021 г. работех на същото място на същата
длъжност. Спомням си случая на „Аутлет виа Тракия“. В деня на инцидента
лицето И. Й. в следобедните часове се яви в сградата на РУ. Пред колегата,
който е на поста на входа на районното заяви, че й е нанесен побой от М. К..
Към този момент в качеството ми на дежурен по криминална линия приех И.
в служебната ми стая и проведох разговор с нея. В хода на който същата ми
заяви, че между нея и М. е възникнал скандал, който впоследствие прераснал
10
и в побой. И. Й. ми заяви тогава, че случката се е случила на паркинг встрани
от аутлета, който се намира в близост до магистралата. Същият ден беше
образувано ДП и докато тъжителката беше разпитвана от разследващия
полицай по телефона се обадих на М., която след около 10-15 минути се яви в
сградата на РУ. Проведох същият разговор с нея с цел установяване на факти
и обстоятелства във връзка с инцидента. В хода на разговора М. ми заяви, че е
отишла в сервиза, в който работи бившият й мъж, за да потърси нейния син.
Отивайки там на място бившия й мъж е заявил, че детето го няма и е го
изпратил с И. Й. доколкото си спомням до Макдоналдс. М. ми заяви, че с
личния си автомобил и нейната майка са тръгнали към Макдоналдс да търсят
И. и сина на М.. Отивайки там на място в страни от „Аутлет Виа Тракия“ на
паркинг в близост до магазина М. и нейната майка забелязали автомобила на
И. Й.. Доколкото си спомням бил паркиран на място. Забелязали вътре в него
И. и сина на М.. Доколкото си спомням М. ми заяви, че е слязла сама от
автомобила и е отишла при автомобила на И., за да вземе сина си. Тогава пред
мен категорично заяви и отрече да е удряла и да е нанасяла побой на И..
Докато разследващия полицай разпитваше тъжителката Й. заедно с друг
колега от криминална полиция качихме М. в служебен автомобил и същата
ни заведе до въпросното място, където се е случил инцидента. Преди това И.
ми каза в проведения разговор, че в следствие на възникналия скандала и
сбИ.ето между двете на земята са й паднали очилата и мобилния телефон.
Отидохме там на място с цел да установим точното място на възникналия
инцидент и ако евентуално въпросните вещи са паднали там на място да ги
вземем и да ги върнем на тъжителката. Доколкото си спомням там на място не
открихме нито очила, нито мобилен телефон. С колегата извършихме обход в
района с цел установяване на поставени камери за видеонаблюдение, но в
близост на инцидента такива не бяха установени. След това се върнахме
обратно в сградата на РУ. Доколкото си спомням, след това беше снето
писмено обяснение от двете и след това М. беше задържана с полицейска
заповед. Това е което си спомням по случая. Това си спомням, но може и да
не е задържана М..
Обясненията, които бяха написани от И. и М. ги прочетох. Не си
спомням какво бяха описали, не си спомням.
Когато приех И. доколкото си спомням беше видимо в добро
11
здравословно съС.ие. Не си спомням дали имаше наранявания по нея. Ако
мога да погледна докладната, която съм написал мога да се сетя нещо
допълнително.
И. беше в притеснено и раздразнено съС.ие. И. не носеше очила
доколкото си спомням. Нямам спомен дали И. е споменала да е ходила на
лекар преди да дойде в районното управление. Доколкото си спомням дойде с
адвокат.
Мястото на което отидохме при Аутлета го посочи М., а преди това в
проведения разговор с И. същата заяви, че се намира в дясно от Аутлет
Тракия в непосредствена близост до магазина.
Не взехме тогава с нас И., защото разследващия полицай я разпитваше и
доколкото разбрах тогава колежката заяви, че ще се забавят и затова качихме
М. в служебния автомобил и отидохме на място.
Доколкото си спомням М. беше взела детето и когато разговарях с нея в
РУ и снемах обясненията детето спеше в автомобила на М., като при него
беше нейната майка.
На мястото където отидохме нямаше спрени коли и нямаше хора.
Паркинга беше абсолютно празен. Това беше може би 14:30 ч. – 16:00 ч.
Не познавам М. К. от преди този инцидент. Аз се обадих по телефона на
М.. Телефона беше установен след направена справка в системата на МВР.
Когато отидохме там на място не сме говорили с персонала на магазина,
защото паркинга е в страни от магазина, а самия инцидент е станал на разС.ие
от магазина.
Доколкото си спомням М. беше ходила в сервиза, където работи бившия
й съпруг доколкото си спомням преди инцидента, за да търси детето си. След
инцидента нямам спомен да е казала, че е ходила.
На свидетеля се предяви докладна записка на л.4 - 5 от делото.
СВИД. И.: Това е докладната, която съм изготвил по случая.
АДВ. Н.: Имам въззивно дело в ОС Пазарджик. Моля да бъда освободен
12
от председателя на състава от участие.
Съдът намира, че няма пречка и освободи от присъствие адв. Н..
На свидетеля се предявиха обяснения на л.6 - 10 снети от Н. Б., И. Й. и
М. К..
СВИД. И.: Това са обясненията. Обяснения от майката на М. ги снех
след като разговарях с М. и след като се върнахме от мястото на инцидента.
След съгласие на страните съдът освободи свидетеля от присъствие и
същият напусна съдебната зала.
В залата влиза свидетелката К. К..
Пристъпи се към разпит на свидетелката К..
СВИД. К.: Познавам И. Й.. Не мога да кажа, че сме в много близки
отношения с Й.. Познаваме се, защото работим в една сфера. Аз работя в
магазин за авточасти. Сервиза в който тя работи пазарува от нашия магазин.
Много, много не си спомням, защото беше отдавна. Отидох до аутлета да
пазарувам. След като излязох от магазина видях, че има като струпване на
хора. Това струпване от хора бяха като излезеш от аутлета от дясната страна.
Това място беше малко по-отдалечено от магазина, в смисъл има вход за
паркинг. Доближих се да видя какво става като всеки един, който види такава
ситуация да любопитства и там видях и познах И. Й.. Тя се караше с още две
жени. Жените се караха, викаха доста на висок тон и после си тръгнах. Имаше
хора и викаха, караха се. Мисля, че И. викаше повече. Не си спомням дали
някоя от жените да са се държали за ръцете. Не си спомням да съм видяла
размяна на удари. Мисля, че на земята имаше нещо, но не мога да кажа дали
са били очила или телефон. Освен тези трите жени имаше около тях още хора
поне 6,7-10 човека.
Върнах се до колата, за да си взема телефона, защото мислех да звънна
на тел. 112. По принцип аз не обичам да има скандали и разправии
независимо дали са между българи или цигани, защото попринцип не се
13
намесвам и затова предпочитам да звънна на тел. 112 и от там да реагират.
Мисля, че видях И. да пада на земята докато се разправяха.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се прочетат показанията дадени пред друг
състав на съда, поради това, че не си спомня в днешното с.з. относно
обстоятелства какво точно е видяла пред Аутлета.
АДВ. П.: Присъединявам се към искането на прокурора на основание
чл.281 ал.1 т.1 и т.2 да се прочетат показанията дадени при предходното
разглеждане на делото пред Районен съд Пазарджик.
АДВ.К.: Моля да бъдат прочетени показанията на свидетелката дадени
пред друг състав на съда. С оглед на обстоятелството, че същата заяви, че не
си спомня почти нищо от онзи момент.
ПОДСЪДИМАТА: Нямам какво да допълня.
Съдът намира, че искането на прокурора е основателно доколкото от
една страна в днешните си показания свидетелката заяви, че не си спомня
поради изминалото време повечето факти и обстоятелства, а от друга страна
съдът констатира наличие на противоречие в показанията, които дава днес и
тези които е дала пред друг състав на съда по същото дело.
С оглед на изложеното и на основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетелката К. Б. К. дадени по същото дело
пред друг състав на съда инкорпорирани в протокол от съдебно заседание
проведено на 21.04.2021 г. по НОХД №129/2021 г. по описа на Районен съд
гр. Пазарджик.
СВИД. К.: Сега си спомних, че като излязох от магазина и се доближих,
и като видях, че крещи И. тогава видях, че я държат. Видях че една жена я
държи, а другата и нанася удари май с ръце. Не си спомням какво стана с
телефона като видях, че жената го взе. Не мога да си спомня какво стана с
14
телефона. След като жените тръгнаха и побягнаха мисля, че И. и тя си тръгна
с колата. И. мисля, че викаше за помощ. Не помня дали И. е искала от двете
жени нещо да и върнат. И. идваше почти всяка седмица в магазина. И. носи
очила. Когато чух разправията си спомням, че И. имаше очила и ги носеше на
лицето. След като се върнах от моя автомобил, за да си търся телефона и
когато И. си тръгна мисля, че нямаше очила на лицето си. Не мога да кажа по
кое време е била тази случка пред Аутлета. Нямам спомен кога беше, през
деня беше. Този ден аз не бях на работа, мисля, че беше почивен за мен. Аз
живея в с. М.К.. Преди да отида в Аутлета пих кафе с една приятелка и от
там тръгнах за аутлета. Това кафе може би го пих към 10:00 – 11:00 ч. Това
кафе може би съм го пила два - три часа, не знам.
От момента, в който възприех до момента в който И. и тези две жени си
тръгнаха може би 5-10 минути се минаха, може и повече или по – малко, не
мога да кажа.
Май след като се върнах от моята кола май тогава видях, че И. е паднала
на земята. То стана много бързо и тогава тръгна към колата. Не си спомням,
не мога да кажа дали докато И. беше на земята са и нанасяли удари. Нямам
спомен да съм видяла жените да я удрят. Тогава когато съм разпитвана съм
казала. Сега се мина много време и не мога да кажа, нямам спомен. От
присъстващите хора там не познавах никой и затова не съм молила никой, за
да се обади по телефона. Така съм решила тогава, не мога да кажа, защо не
съм помолила някой да се обади на тел. 112.
След съгласие на страните съдът освободи свидетелката от присъствие
и същата напусна съдебната зала.
В момента в залата влиза адв. Б. Н..
Съдът ДОКЛАДВА постъпили писма от РУ Пазарджик и днес
докладваното от съдебния деловодител писмо от сектор ПП при ОДМВР
Пазарджик, с които уведомяват, че не могат да дадат информация относно
имената на полицейските служители посетили и отработили получения
сигнал на тел. 112 за инцидент възникнал пред „Аутлет виа Тракия“ на
15
03.07.2020 г., като всяко от структурните звена, от които е получена
информацията сочи, че е възможно друго структурно звено на ОДМВР-.
Пазарджик да предостави информация. Съдът докладва, че с второто писмо
от РУ Пазарджик са предоставени копия на извадка от книгата за постъпили
сигнали в ОДЧ в РУ Пазарджик във въпросния инкриминиран период от
време, от които е видно, че в ОДЧ има регистрирано обаждане за подаден
сигнал от И. Й. със съобщение, че същата се намира пред спешна помощ, тъй
като няколко часа преди това М. К. сочена като жена на неин служител я е
набила и е взела телефона, за което е насочен автопатрул от РУ гр.
Пазарджик, който да отработи случая, като данни за състава на този
автопатрул не са посочили от страна на РУ гр. Пазарджик.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме информацията и извадките от
дневника.
Съдът намира, че следва да приеме постъпилите отговори от РУ гр.
Пазарджик и Сектор ПП при ОДМВР гр. Пазарджик, както и представените с
второто писмо от РУ гр. Пазарджик копие на извадка от книга за постъпили
сигнали в ОДЧ на РУ гр. Пазарджик.
С оглед на постъпилата информация от книгата за постъпили сигнали
съдът намира, че следва да изиска отново информация от РУ Пазарджик
относно състава на автопатрул №875 насочен от ОДЧ на РУ гр. Пазарджик за
отработване на подадения сигнал от И. Б. Й. в 12:03 часа на тел. 112 на
03.07.2020 г., както и да се представят заверени копия на всички документи
изготвени от автопатрула по повод на отработения сигнал.
С оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Да се пише писмо до РУ Пазарджик в горния смисъл.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Други доказателствени искания нямаме.
16
АДВ. К.: Още в предходното заседание казах, че държим на
видеотехническа експертиза, но мислех, че първо ще предявим записа и
тогава след възпроизвеждането на записа ще се задават въпроси на вещото
лице, тъй като резолюцията на снимките още при предходния състав бяха
изключително грозни.
За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът намира, че
следва да допусне изготвянето на видеотехническа експертиза, която да
отговори на следните въпроси:
1./ Възпроизвеждане на съответните файлове, които се съдържат във
компакт диск приобщен по ДП като веществено доказателство съдържащо
записи от охранителните камери във въпросния сервиз, със словесно
описание и по-конкретно разположението на всяко едно от лицата участници
в случката.
2. Дали при увеличаване на образите на лицата могат да бъдат
разпознати същите или съответно дали се констатират от прегледа на
записите някакви въздействия между лицата, които се виждат на самите
записи.
3. При увеличение на образа, видими ли са следи от травматични
увреждания по лицето и тялото на някои от лицата.
С оглед на обстоятелството, че при предходното разглеждане на делото
е била допусната такава експертиза и е изготвено заключение от вещо лице
специалист, съдът намира, че не следва да бъде изготвяна нова експертиза, а
да допусне изслушване на изготвеното заключение с разпит на вещото лице.
С оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изготвянето на видеотехническа експертиза.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по експертизата Н. Г. Й. – специалист в
НТЛ при ОД МВР Пазарджик.
С оглед на обстоятелството, че има изготвено заключение по
допуснатата експертиза при предходното разглеждане на делото ДОПУСКА
17
изслушване на същата с разпит на вещото лице.
След постъпване на отговор от РУ Пазарджик относно състава на
автопатрула и предвид обстоятелството, че до разпит са били допуснати в
качеството на свидетели полицейските служители по неговия състав, съдът
РАЗПОРЕЖДА полицейските служители, след постъпване на данни за
същите, да бъдат призовани като свидетели за следващото съдебно заседание.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 06.03.2023 г. от 13:00 ч., за която
дата и час подсъдимата, защитника, частния обвинител чрез поверениците,
които поемат ангажимент да го уведомят, поверениците, прокурора и
съдебните заседатели – уведомени.
Да се призове вещото лице Н. Г. Й. по месторабота в ОДМВР
Пазарджик, НТЛ.
Да се призоват полицейските служители след получаване на
информацията за същите.
Да се пише писмо в горния смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11:22 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18