Решение по дело №379/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 395
Дата: 7 юли 2025 г. (в сила от 7 юли 2025 г.)
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20241001000379
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Капка Павлова

Николай Метанов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20241001000379 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ.
С решение № № 177 от 1.02.2024 г. по т.д.н. № 1476/ 2023 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 14 състав на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена
неплатежоспособността на „Б Експрес транс“ ЕООД - гр. София с начална дата 31.12.2021 г.
и е открито производство по несъстоятелност на дружеството ; за временен синдик е
назначен А. Г. К. от гр. София ; постановено е налагане на обща възбрана и запор върху
имуществото на длъжника.

Срещу решението в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността,
е подадена въззивна жалба от „УниКредит Булбанк“ АД - гр. София, в която се твърди, че е
необосновано.
Съдът определил началната дата на неплатежоспособността единствено на база
установените в заключението на икономическата експертиза коефициенти за ликвидност, без
да били изследвани задълбочено счетоводните баланси, отчетите и годишните данъчни
декларации. Не били взети предвид извършените след 31.12.2021 г. плащания към
кредитори, включително и редовното обслужване на задълженията по договорите за кредит
до 20.08.2023 г., след която дата

търговецът изпаднал в невъзможност да обслужва кредитите си и спрял всички плащания.
1
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част, като определи за начална дата
на неплатежоспособността 20.08.2023 г.
Ответникът по въззивната жалба „Б Експрес транс“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я
оспорва като неоснователна. Твърдяните от жалбоподателя плащания по кредита, за които
не били представени доказателства, не обосновавали извод за промяна на началната дата на
неплатежоспособността, тъй като даже и да били извършени, са били съобразени в
заключението на експертизата. Неподкрепени с доказателства били твърденията, че едва на
20.08.2023 г. търговецът е изпаднал в невъзможност да обслужва кредита си и е спрял
всички плащания.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
Производството е образувано по молба, подадена в срока по чл. 626 от ТЗ от управителя на
„Б Експрес транс“ ЕООД - гр. София, в която молителят твърдял, че не бил в състояние да
върне в уговорения петмесечен срок, започнал да тече от 28.02.2023 г., сумата 29 700 лева,
предоставена му от „Строителна програма - Балша“ ЕООД по договор за заем от 5.02.2023 г.
Дружеството нямало финансова възможност да изплаща неплатената част от задълженията
си по сключените с „Обединена българска бА.“ АД : договор за срочен банков кредит №
194921/ 8.06.2022 г. - за сумата 21 875 лева и рамков договор № 32066/ 13.06.2022 г. за
кредитен лимит по кредитна карта - за сумата 2 623 лева, както и по сключените с
„УниКредит Булбанк“ АД : договор за стандартен кредит за оборотни средства №
24/285/52023/19.05.2023 г. - за сумата от 14 600 лева и рамков договор № 0004/ 7.02.2019 г.
за кредитна карта за бизнес клиенти - за сумата 1 600 лева. Дружеството имало публични
задължения към държавата в размер на 81 496.90 лева към 7.07.2023 г. Единствената
собственост на дружеството било полуремарке „Шмиц Каргобул“ на стойност 19 200 евро.
Молбата към съда била да обяви неплатежоспособността на дружеството и да открие
производство по несъстоятелност.
Според заключението на икономическата експертиза показателите за обща, бърза и
незабавна ликвидност за периода 2021 - 2022 г. били под референтните стойности, което
обуславя извода, че дружеството не е било в състояние да уреди текущите си задължения.
Стойностите на общата и бърза ликвидност за 2020 г. били съответно 1.8182 и 1.8182 - в
границите на референтните стойности, но към 31.12.2021 г. вече били под 1, респ. 0.5,

- 3 -

което било показател за влошено финансово състояние и невъзможност на дружеството да
посрещне текущите си задължения.
Във въззивното производство жалбоподателят е представил Заповед № 28116 от 21.09.2023 г.
2
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 49 519/ 2023 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 69 състав, в
която е разпоредено длъжниците „Б Експрес транс“ ЕООД и П. В. Г. да заплатят солидарно
на „Уникредит Булбанк“ АД сумите : 1 472.76 лева, представляваща главница по договор за
кредитна карта за бизнес клиенти № 0004/ 7.02.2019 г., ведно със законната лихва от
4.09.2023 г. до изплащане на вземането ; 14.58 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 7.02.2023 г. до 31.08.2023 г. ; държавна такса в размер на 29.75 лева и 288 лева
адвокатско възнаграждение. За присъдените суми е издаден изпълнителен лист № 21122 от
21.09.2023 г.
В съдебното заседание на 2.10.2024 г. е прието заключение на икономическа експертиза,
изготвено от вещото лице В. П.. Експертът посочил, че констатациите са основани на база
събраните в първоинстанционното производство доказателства, обхващащи периода 2020 г. -
2022 г., тъй като пълномощникът на ответното дружество не предоставил поисканата
информация, обяснявайки че техническият носител на счетоводните данни на дружеството
се бил повредил, както и че дружеството не разполагало с парични средства, за да заплати
на счетоводен експерт, който да изготви и предостави счетоводната информация.
Краткотрайните активи на дружеството били : към 31.12.2020 г. -40 000 лева, от които 39 000
лева вземания към клиенти и доставчици и 1 000 лева парични средства в брой ; към
31.12.2021 г. - 21 000 лева, от които 20 000 лева вземания към клиенти и доставчици и 1 000
лева парични средства в брой ; към 31.12.2022 г. - 26 000 лева, от които 7 000 лева вземания
към клиенти и доставчици и 19 000 лева парични средства в брой.
Краткосрочните му задължения били, както следва : към 31.12.2020г.- 22 000 лева, от които
15 000 задължения към финансови предприятия и 7 000 лева публично правни задължения ;
към 31.12.2021 г.- 40 000 лева, от които 15 000 задължения към финансови предприятия,
25 000 лева публично правни задължения, 20 000 лева осигурителни задължения и 5 000
лева данъчни задължения ; към 31.12.2022 г. - 126 000 лева, от които 50 000 задължения към
финансови предприятия, 76 000 лева публично правни задължения, 43 000 лева
осигурителни задължения и 33 000 лева данъчни задължения.

Молителят усвоил заем от „Строителна програма - Балша“ ЕООД в размер на 29 700 лева,
като при първоначалната проверка в счетоводството на дружеството се установило, че към
28.08.2023 г. задължението е в общ размер 38 907 лева, в това число главница 29 700 лева и
лихва 9 207 лева.
Според информацията, съдържаща се в писмо с вх. № 90819/ 9.10.2023 г. на „Уникредит
Булбанк“ АД, към 7.08.2023 г. дружеството имало задължения към бА.та в общ размер
16 379.70 лева : по договор за стандартен оборотен кредит № 24/285/S2023 / 19.05.2023 г. -
главница 14 600 лева и лихви 158.39 лева ; по договор за кредитна карта за бизнес
клиенти № 0004/ 7.02.2019 г.- главница 1 612.61 лева и лихви 8.70 лева.
По депозираното пред „Обединена българска бА.“ АД писмо с вх. № 150834/ 6.10.2023 г. с
3
искане за предоставяне на банкова информация по отношение на дружеството-длъжник до
деня на изготвянето на заключението не бил получен отговор.
Поради непредоставения от ответника по жалбата достъп до счетоводната отчетност
експертът не бил в състояние да отговори на въпроса към кои кредитори, на кои дати и в
какъв размер са били извършените плащания в периода от 1.01.2020 г. до 31.12.2023 г.,
както и на коя дата е било извършено последното плащане към кредитори.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната
инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в
установения в закона срок от трето лице, което има вземане, произтичащо от влязло в сила
съдебно решение, което има интерес и право на обжалване, съгласно чл. 613а, ал. 2 от ТЗ, на
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните,
намира релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на
решението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на
обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за
необходимо да посочи и следното.
Според последователната практика на касационната инстанция началната дата на
неплатежоспособността, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност
на длъжника да погасява с наличните си краткотрайни активи изискуемите си и ликвидни
парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка, по смисъла на чл.
608, ал.1, т. 1 от ТЗ, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като
проявление, външен белег на неплатежоспособността. (Решение № 9 от 10.04.2019 г. по

- 5 -

т. д. № 2099/ 2018 г. на ВКС, І т.о)
Основният процесуален способ за установяване на цялостното финансово - икономическо
състояние на търговеца в меродавния за конкретния спор период от време, е заключението
на икономическа експертиза, базирано на информацията, съдържаща се в предоставените на
експерта счетоводни документи. Констатациите в заключението, прието в
първоинстанционното производство, са послужили на съда да достигне до обоснования
извод, че негативните тенденции във финансовото състояние на търговеца - състоянието на
зависимост от кредиторите и декапитализация, са придобили необратим характер в края на
2021 г.
В едностранното първоинстанционно производство жалбоподателят не е имал възможност
4
да оспори тези констатации, поради което във въззивното производство е следвало да докаже
изложените в жалбата твърдения, като ангажира допустимите от процесуалния закон
доказателствени средства. От заключението на експертизата не може да се приеме, че това
задължение е било изпълнено. Отговорите на първите два въпроса са повторение на тези,
дадени в първоначалната експертиза и са базирани на същите данни, които са били
предоставени на вещото лице в първоинстанцинното производство. Невъзможността да
бъдат дадени отговори на другите два въпроса следва да се приеме за обективна, с оглед
изявлението на пълномощника на търговеца, че всички необходими документи за воденето
на счетоводството са били представени в НАП и той не разполага с други първични и
вторични счетоводни документи, както и че дружеството няма никакви средства за
заплащане на счетоводни услуги и за други нужди, включително и за заплащане на
възнаграждението на синдик. Предвид всички обстоятелства по делото, с оглед изложените
в това изявление причини, не може да се приеме, че страната умишлено е отказала
съдействие за изпълнение на задачата, за да бъде санкционирана с последиците от
възпрепятстване на доказването в хипотезата на чл. 161 от ГПК. Същественото е друго -
жалбоподателят е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, което означава, че в
качеството си на кредитодател има задължението да отчита и съхранява в счетоводството си
данни за движението на паричните потоци по всеки един от кредитите, предоставените на
своите клиенти. След като той самият твърди, че длъжникът е погасявал редовно вноските
по двата договора до 20.08.2023 г., след която дата спрял да ги обслужва, е следвало да
предостави на вещото лице счетоводни документи, които да подкрепят това твърдение. Няма
спор, че такива документи не са били представени на експерта, поради което, съобразявайки
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК съдът приема, че жалбоподателят не е установил
твърдяния от него факт -

че началната дата на неплатежоспособността е 20.08.2023 г.

Изложените съждения водят до заключението, че развитите в жалбата оплаквания са
неоснователни и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177 от 1.02.2024 г. по т.д.н. № 1476/ 2023 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 14 състав в частта, с която за начална дата на
5
неплатежоспособността на „Б Експрес транс“ ЕООД - гр. София е обявена 31.12.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6