№ 4534
гр. Варна, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110109996 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И. Д. И., ЕГН: **********,
чрез процесуален представител адв. Й. А., срещу ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище в
***, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429 от КЗ, с който се иска ответникът ЗД
„Б.И.” АД, ЕИК ***, да бъде осъден да заплати на ищеца – И. Д. И., ЕГН: **********,
сумата в размер на 1120,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 7652,35 лева, за времето от 07.09.2023г. до 29.09.2024 г. –
денят предхождащ датата на увеличаване размера на претенцията по гр. дело № 1567/2024 г.
по описа на РС-Варна.
Ищецът в исковата си молба заявява, че на 02.09.2023г., около 02:00 часа, в гр. Варна,
на паркинга на морска гара, собственият му мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000", с рег.
№ ***, е блъснат от лек автомобил марка „Пежо 207", с рег. № ***, управляван от Светослав
Христов. На 02.09.2023г., около 02:00 часа, в гр. Варна на паркинга на морска гара, Я. С.,
управлявайки мотоциклет марка „Сузуки ГСХ-Р 1000" с рег. № ***, преминавайки покрай
дискотека „Театро" е бил блъснат от движещия се срещу него лек автомобил марка „Пежо
207“, с рег. № ***, управляван от Светослав Христов, докато същият е извършвал маневра за
завиване на ляво, като не е пропуснал мотоциклет марка „Сузуки ГСX - P 1000", с рег. №
***. За настъпилото ПТП двамата водачи са попълнили Двустранен констативен протокол за
ПТП, като виновен за настъпилото произшествие е посочен водачът на л.а. марка „Пежо
207", с рег. № ***. Лекият автомобил управляван от виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗД „Б.И.” АД, със срок
на действие от 28.08.2023г. до 27.08.2024г., която полица е действаща към датата на ПТП. На
07.09.2023г. ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач, като същият е извършил
оглед на мотоциклета, изготвил е снимков материал и е съставил Опис на щета №
**********. В описа като увредени детайли са описани: спойлер преден, спойлер страничен
ляв долен, краш тапа лява, стойка краш тапа лява, рама, спойлер страничен долен, седалка
задна, резервоар, мигач заден десен, калник заден, степенка задна дясна, странично огледало
1
ляво, странично огледало дясно, гард на десен краш тапа кормило, бутон десен, воден
радиатор и спойлер заден десен. Като обезщетение за претърпените вреди е получил сумата
в размер на 3 894.92 лв. Сумата е била недостатъчна да покрие щетите, поради което на
07.02.2024г. е предявен съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото
застрахователно обезщетение. С Решение № 3657/21.10.2024г., постановено по гр.д. №
20243110101567 по описа на РС-Варна, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 7752.35 лв., ведно със законната лихва, като за
сумата от 100 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 07.02.2024г. до
окончателното погасяване на задължението, а за сумата от 7 652.35 лв., считано от заявеното
изменение на иска - 30.09.2024 г. до окончателното погасяване на задължението. Счита, че
на основание чл.45 от 33Д виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение
за забава към увредения, което се покрива от застрахователя. Застрахователят дължи лихви
върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано от по-ранната дата
на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице (чл.429, ал.3 от КЗ). Твърди, че на 07.09.2023г. е уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие на 02.09.2023г., поради което следва да се приеме,
като датата, от която ответникът е в забава. Посредством електронен калкулатор ищецът е
изчислил, че законната лихва върху сумата от 7 652.35 лева, с която ответното дружество е
изпаднало в забава, за времето от 07.09.2023г. - датата на уведомяването до 29.09.2024г. - ден
преди увеличаване размера на претенцията по гр.д. № 20243110101567 по описа на
Варненски районен съд, е в размер на 1 120.65 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ***, чрез процесуалния си
представител адв. Б. А., е подал писмен отговор на исковата молба. Счита предявения иск за
недопустим, защото ищецът не е отправил първо претенцията си към застрахователя на
основание чл. 380 от КЗ вр. чл. 498 от КЗ. Счита, че не е налице абсолютната процесуална
предпоставка за водене на делото, а именно предявяване от страна на пострадалото лице на
извънсъдебна претенция с приложена банкова сметка пред застрахователя и изтичането на
законоустановените срокове за произнасяне по претенцията. В условията на евентуалност
счита предявения иск за основателен. Представя доказателства за плащане по банкова сметка
на адв. Й. А. на сумата в размер на 1120,65 лева. Счита, че не е дал повод за образуване на
делото. Възразява срещу искането на ищеца за присъждане на разноски по делото.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. Кристина Костадинова, заявява, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, с оглед извършено от ответника плащане на процесната сума в хода на процеса.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът, редовно призован, не
изпраща представител. Постъпила е молба входящ № 97203/20.11.2025 г. подадена от ЗД
„Б.И.“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Б. А., с която възразява по отношение на
допустимостта на иска. Заявява, че ако съдът счете предявения иск за допустим, то същия се
явява основателен. Сочи, че сумата в размер на 1120.65 лева е платена по банкова сметка на
адв. Й. А., за което обстоятелство е приложен документ. Счита, че разноските по делото
следва да бъдат определени по редна на чл. 78, ал. 2 от ГПК и да бъдат възложени на ищеца.
Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С определение рег. № 14415/21.10.2025 г. съдът е приел за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че ищецът И. Д. И. е собственик на мотоциклет марка „Сузуки
ГСХ - Р 1000", с рег. № ***. На 02.09.2023г., около 02:00 часа, в гр. Варна, на паркинга на
морска гара, собственият му мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000", с рег. № ***, е
блъснат от лек автомобил марка „Пежо 207", с рег. № ***, управляван от Светослав
Христов. За настъпилото ПТП двамата водачи са попълнили Двустранен констативен
2
протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие е посочен водачът на л.а.
марка „Пежо 207", с рег. № ***. Лекият автомобил управляван от виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗД„Б.И.”
АД, със срок на действие от 28.08.2023г. до 27.08.2024г., която полица е действаща към
датата на ПТП. На 07.09.2023г. ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач, като
същият е извършил оглед на мотоциклета, изготвил е снимков материал и е съставил Опис
на щета № **********. В описа като увредени детайли са описани: спойлер преден, спойлер
страничен ляв долен, краш тапа лява, стойка краш тапа лява, рама, спойлер страничен долен,
седалка задна, резервоар, мигач заден десен, калник заден, степенка задна дясна, странично
огледало ляво, странично огледало дясно, гард на десен краш тапа кормило, бутон десен,
воден радиатор и спойлер заден десен. Като обезщетение за претърпените вреди е получил
сумата в размер на 3 894.92 лв. Сумата е била недостатъчна да покрие щетите, поради което
на 07.02.2024г. ищецът е предявил съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на
необходимото застрахователно обезщетение. С Решение № 3657/21.10.2024г., постановено
по гр.д. № 20243110101567 по описа на РС-Варна, ответното дружество е осъдено да заплати
на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 7752.35 лв., ведно със законната лихва,
като за сумата от 100 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 07.02.2024г. до
окончателното погасяване на задължението, а за сумата от 7 652.35 лв., считано от заявеното
изменение на иска - 30.09.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
Не е спорно, че ответникът в хода на настоящия процес е платил по банкова сметка на
процесуалния представител на ищеца процесната сума в размер на 1120,65 лева, за което е
представено и платежно нареждане
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на производството:
Възражението направено от ответника, че производството е недопустимо е
неоснователно. Възражението на ответника, че лихвата не следва да се претендира по
съдебен път без да е бил поканен да я плати доброволно, е неоснователно. Вярно е, че
съгласно чл. 498 на КЗ, изрично условие за предявяване на съдебна претенция срещу
застрахователя е преди това към него да е била отправена писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение по реда на чл. 380, по която обезщетение е отказано
или която не е била удовлетворена в срок или в искания размер. В настоящия случай
претенция към застрахователя очевидно е била отправена, съответно той е изплатил
застрахователно обезщетение, но не е изплатил обезщетение за забава. Следователно е
станал и причина за образуване на настоящото дело.
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
429 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД. За да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване, наличие на главен дълг, настъпил падеж на задължението за
плащане на застрахователно обезщетение и размер на лихвата за забава.
Не е спорно по делото, че на 07.09.2023г. ищецът е уведомил застрахователя на
виновния водач за настъпилото застрахователно събитие. Не е спорно и, че с Решение №
3657/21.10.2024г., постановено по гр.д. № 20243110101567 по описа на РС-Варна, ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 7752.35
лв., ведно със законната лихва, като за сумата от 100 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба - 07.02.2024г. до окончателното погасяване на задължението, а за сумата от 7
652.35 лв., считано от заявеното изменение на иска - 30.09.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 от КЗ, а именно: по претенции по
застраховки, които не са застраховки на големи рискове /какъвто е настоящият случай/ в срок
3
до 15 работни дни, считано от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ.
В чл. 380 от КЗ е посочено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение,
е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е
длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите
на възстановяване в натура.
Изчислена с лихвения калкулатор, достъпен на официалния уеб сайт на НАП,
законната лихва за забава за периода от 07.09.2023 г. до 29.09.2024 г. върху присъденото с
решението по гр. дело. № 1567/2024 г. по описа на РС-Варна застрахователно обезщетение в
размер на 7652,35 лева възлиза на сумата от 1120.65 лева. С оглед извършеното в хода на
процеса плащане от страна на ответника в полза на ищеца на сумата в размер на 1120,65
лева, за което е представено преводно нареждане от 14.10.2025г., предявената претенция
следва да бъде отхвърлена
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът.
Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените по делото разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като ответното дружество е
възразило срещу дължимостта на разноски с оглед изхода на спора.
В чл. 78, ал. 2 ГПК е посочено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.Ответното
дружество е погасило паричното си задължение в хода на процеса, поради което и съдът
приема, че с това си поведение е дало повод за завеждане на делото, поради което и дължи
на ищеца реализираните от него разноски за заплатена държавна такса от 50 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца е неоснователно. Следва да се има предвид, че самият ответник
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, а същият от своя страна прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което е в по-малък
размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. И., ЕГН: **********, срещу ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ***,
със седалище в ***, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429 от КЗ, с който се иска
ответникът ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ***, да бъде осъден, да заплати на ищеца – И. Д. И., ЕГН:
**********, сумата в размер на 1120,65 лева /хиляда сто и двадесет лева и шестдесет и
пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 7652,35 лева, за времето от 07.09.2023г. до 29.09.2024 г. – денят предхождащ датата
на увеличаване размера на претенцията по гр. дело № 1567/2024 г. по описа на РС-Варна,
поради извършено плащане на сумата в размер на 1120,65 лева в хода на процеса.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище в ***, да заплати на И. Д. И., ЕГН:
**********, сумата в общ размер на 530 лева (петстотин и тридесет лева), представляваща
стойност на сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство,
съставляващи разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв. и разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размерт на 480 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5