№ 70
гр. Айтос, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20242110200263 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на В. А. Д., ЕГН **********, с посочен
адрес: *** и адрес за призоваване: *** - чрез адв.Анодонов против Наказателно
постановление (НП) № 22-0237-000252/19.12.2023 год. на Началник група към ОД на МВР –
Бургас, РУ - Айтос, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя са
наложени наказания: глоба в размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 (един) месец. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и
наложените с него наказания са неправилни и незаконосъобразни, поради което моли за
отмяната им. Изтъква като съображение, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също така
и че не е извършил вменените му нарушения по ЗДвП. В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява лично, но чрез упълномощен представител – адв.А. поддържа оплаквания,
изложени в жалбата и моли за отмяна на НП, както и за присъждане на съдебно-деловодни
разноски. Представя писмено доказателство – копие от пътен лист.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда. Изпраща писмено
становище за неоснователност на жалбата , поради което и моли за оставянето и без
уважение, с потвърждаване на обжалваното НП. Представя доказателствата, събрани в хода
на административно наказателното производство по повод издаване на обжалваното
постановление.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
1
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения
:
На 30.06.2023 г. в 12:37 часа, в община Айтос, на път трети, клас 208, с посока
на движение от гр.Провадия към гр.Айтос жалбоподателят В. А. Д. управлявал товарен
автомобил м.“ДАФ ФАН ХФ“, с рег.№ А 6858 НР (ППС от категория N3), собственост на
„ДЕГА“ ЕООД, като водачът навлязъл след знак (забраняващ влизането на съответното
ППС) В-18 - 12 тона, поставен на разклона на Асфалтова база гр.Айтос, при въведена със
Заповед № РД -11-109 от 27.09.2021г., изменена и допълнена със Заповед № 11-
111/30.09.2021г. на ОПУ – Бургас, изменена и допълнена със Заповед № 11-148/28.04.2023г.
на Директора на ОПУ – Бургас, временна забрана за движение.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в
съставения на водача Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия
GA, бл. № 51868/19.09.2023г., както и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително показанията на актосъставителя Д. А. Р. и св. по акта А. В. В. и
И. Т. И., тримата полицейски служители на РУ на МВР – Айтос, които я установяват по
несъмнен начин.
По сходен начин в наказателното постановление са отразени установените с
АУАН обстоятелства относно мястото на нарушението, самоличността на нарушителя, вида
на автомобила, както и извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата. В
атакуваното наказателно постановление се сочи същата правна квалификация на
констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на
разпитаните свидетели, съгласно които актът не е съставен в присъствие на водача,
нарушението е констатирано по повод ел.фиш и подадена декларация по чл.189 ЗДвП (вж
копие на л.15), в която е отразено кой е бил водач на МПС по време на описаното нарушение
на правилата за движение по пътищата – в случая жалбоподателя В. Д.. Съдът кредитира с
доверие посочените доказателства, тъй като те са последователни, логични и вътрешно
непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената
фактическа обстановка. Относно обстоятелството, че на въпросното място и в посоченото
време товарен автомобил м.“ДАФ ФАН ХФ“, с рег.№ А 6858 НР е бил управляван именно от
В. Д. няма спор между страните. Този факт се потвърждава и от представените от самия
жалбоподател документи, включая копие от пътен лист, в който е отразено, че на
30.06.2023г. за времето то 04:30 ч. – 14:40 ч. Д. е извършвал обществен превоз на товари по
маршрут ***. Единственият спорен въпрос касае обстоятелството дали управляваното МПС
е било транзитно преминаващо или както твърди жалбоподателя е извършвало доставка на
гориво към бензиностанция „Орел 2001“ в гр.Айтос. По повод направеното още в хода на
адм.наказателната проверка възражение от Д. е била извършена проверка в цитираната
бензиностанция и установено, че не само на посочената дата, но и по друго време не е било
извършвано зареждане на гориво от „ДЕГА“ ЕООД, чийто т.а. управлявал жалбоподателя.
В потвърждение на изложеното са както приложената докладна записка (л.9), така също и
2
показанията на св.В., извършил лично проверка в бензиностанция „Орел 2001“ и съпоставил
предоставения му списък на лицата зареждащи я с горива, измежду които не фигурирало
дружеството, за което изпълнявал превоз В.Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП) и при наличие на
правен интерес от обжалване, и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение), поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на
жалбата, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващия
орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган, не са издадени в установените законови срокове, не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Следва да се посочи, че критерият за определяне на
нарушенията на процесуалните правила за съществени е доколко в зависимост от вида на
същото и от степента му, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго,
различно решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните,
в която и да е фаза на процеса. Когато обаче, са спазени всички процесуални правила и
срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да извърши
проверка на правилността му, т.е. да обсъди налице ли е административно нарушение,
извършено ли е виновно и то от посоченото за нарушител лице. Ако това не бъде доказано
пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението (само когато размерът на
административното наказание може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
съответната санкционна норма).
Във връзка с изложеното, при съпоставка и анализ на събраните по делото
доказателства съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по адм.санкциниране на жалбоподателя
3
В.Д.. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него (каквото в случая е сторено).
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя, като фактът, че акта не е
съставен в негово присъствие не е измежду съществените проц.нарушения. Спазени са и
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В заключение АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.
Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от
жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: от направеното в
АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а
също и от показанията на разпитаните свидетели, се установява по категоричен начин
гореописаната фактическа обстановка. В тежест на жалбоподателя е да обори
констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено. Безспорно
неизпълнението на задълженията на правилата за движение по пътищата е скрепено с
административни санкции, при изяснено авторство на деянието и вина на водача.
Относно приложението на материалния закон съдът е на становище, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че В. Д. в качеството на
водач на т.а. е осъществил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не спори, че
на посочените в АУАН дата и време е управлявал гореописаното ППС - товарен автомобил.
Изложеното кореспондира с показанията на полицейските служители – актосъставител и
свидетелите по акта.
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че поведението на водача е
било в нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Относно наложеното наказание за установеното нарушение, АНО адекватно е
определил същото на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от
26.01.2017 г.), предвиждащо лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок от един месец и с глоба от 300,00 (триста) лв. на водач, който навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна
забрана за движение. Изложеното обосновава заключението на съда, че наложеното с НП
наказание спрямо жалбоподателя е правилно определено, съобразно конкретно фиксирания
в закона вид и размер, и в пълно съответствие със санкционната норма от ЗДвП, поради
което и следва да бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0237-000252/19.12.2023
год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Айтос, с което на В. А. Д., ЕГН
**********, с посочен адрес: ***, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение по пътищата са
наложени наказания: глоба в размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5