ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8567
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110105650 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Национална агенция за приходите чрез Главен
публичен изпълнител Р. Б.-С., срещу „Р.Л.“ ЕООД и „А***** И***** ЕООД, с
която са предявени обективно евентуално съединени отменителни искове с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК и чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване за
относително недействителен спрямо ищеца на сключен между ответниците
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 7.02.2017г., обективиран в
Нотариален акт № 24, том I, рег.№ 885, нот. дело № 17/2017г. по описа на нотариус
Г**** Г****, рег.№ 637 при НК.
При повторно извършване на преценка за родовата подсъдност на делото
съобразно дадените от СГС указания в определение от 17.01.2025г. по ч.гр.д.№
12194/2024г., настоящият съдебен състав намира следното:
Съобразно твърденията в исковата молба процесният договор има за
предмет прехвърляне правото на собственост върху 3 бр. паркоместа в сграда „Б.
Р.“, находяща се в гр. София, р-н „Студентски“, ул. „А. С. М.“ № 50, чиято данъчна
оценка съгласно представеното удостоверение, издадено от Столична община, р-н
„Студентски“, е в размер от по 14077,40 лв. всяко или общо 42232,20 лв. Доколкото
паркомястото, когато не е изградено като гараж, с оградни стени и покрив, не е
самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява необособена и
несамостоятелна част от друг самостоятелен обект (УПИ, сграда или част от
сграда), с договора на практика се прехвърлят не реални, а идеални части от
съответния самостоятелен обект, респ. в случая цената на предявените искове,
определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК, е в размер от 42232,20
1
лв., съизмерим с данъчната оценка на съответните припадащи се идеални части от
имота. Следователно, предвид облигационния характер на исковете, на основание
чл. 104, т. 4 ГПК родово компетентен да ги разгледа е окръжният съд, като в случая
местно компетентният окръжен съд съгласно чл. 109 ГПК е СГС. Тъй като родовата
подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване
правото на иск, за чието наличие съдът следи служебно, на основание чл. 118, ал. 2
вр. чл. 104, т. 4 ГПК, производството по делото следва да се прекрати като същото
се изпрати по подсъдност на СГС.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 5650/2022г. по описа на СРС, 44 с-в, и
го изпраща по подсъдност на СГС.
Определението може да се обжалва пред СГС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2