№ 1472
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110216932 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.София,
..., срещу Eлектронен фиш, Серия К, № 3868006, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е санкциониран с налагане на "глоба" в размер на 400,00
(четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е
издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП
и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че от електронния фиш не
става ясно по безспорен начин, че лицето, което го е издало, разполага с
материална и териториална компетентност; че електронният фиш не съдържа
всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, както и
че в същия не е посочена дата на съставянето му, респективно не би могло да
се прецени спазването на срокове по чл. 34 ЗАНН. Оспорва се съответствието
на техническото средство за измерване на скоростта с нормативните
1
разпоредби и това същото да е годно да докаже, че точно посоченият
автомобил се е движел с отчетената скорост. Сочи се, че в електронния фиш
липсват данни да е отчетен километров толеранс на автоматизираното
техническо средство от 3 км/ч. В допълнение се поддържа, че
административнонаказателното преследване следва да бъде изключено по
давност във връзка с приложимата по отношение на
административнонаказателните производства разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК.
По изложените съображения е депозирано искане към съда да отмени
атакувания електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. В дадения ход
по същество въззивникът поддържа жалбата изцяло по изложените в нея
съображения и моли атакуваният електронен фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от
процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена
представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата,
като се моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение
и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за
разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 04.08.2020 г. в 14:27 ч. в гр.София, на бул.“Марко Семов“ до
метростанция Мусагеница, с посока на движение от бул.“Ал. Малинов“ към
бул. “Св.Климент Охридски“, с техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол тип „ARH CAM S1” № 11743ee била засечена скорост на
движение на МПС – лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № ... от 81 км./ч.,
при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение на
скоростта от 31 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят Д. В.
Г..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 3868006 срещу жалбоподателя Г., с който същият е санкциониран с
2
налагане на глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Фишът бил връчен на жалбоподателя на 30.10.2024 г.
От приложения към делото снимков материал – снимка №
11743ee/01467 (заснет с мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1”
№ 11743ee), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда
на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 04.08.2020 г., в
14:27:06 ч., в район с координати 42.660724 и 23.361411 е измерена скорост на
движение от 84 км/ч., като са записани датата, часът (включително и
секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
регистриран на името на жалбоподателя Д. В. Г..
Към материалите на делото е приложен и протокол от 04.08.2020 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № 11743ee е била поставена и
експлоатирана съобразно изискванията за това, като релевираните в жалбата
доводи, навеждащи в противоположния аспект, са изцяло неоснователни.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM
S1” № 11743ee е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, със срок на валидност на одобряването
07.09.2027 г. Периодичността на последващите проверки на тези системи е
една година, като мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” №
11743ee е преминала проверка на 30.09.2019 г. От приложения по делото
протокол № 49-С-ИСИС/30.09.2019 г. на Български институт по метрология е
видно, че мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № 11743ee
отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при
измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като
измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Изложеното съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
3
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; часови
график за работата на нарядите, протокол за използване на АТСС от
04.08.2020 г., протокол № 49-С-ИСИС/30.09.2019 г. на Български институт по
метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и
копие на образец на електронен фиш, справка от КАТ за собственик на
превозно средство; справка – картон на водача, сертификат за преминато
обучение за работа с АТСС.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
непротиворечиви и в своята съвкупност напълно изясняват възприетата и
описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи образец, поради което и доводите на
въззивника, релевирани в протовоположния аспект не могат да бъдат
споделени.
Независимо от изложеното обаче съдът намира, че в конкретния случай
издаденият на жалбоподателя електронен фиш следва да бъде отменен, по
следните съображения:
4
С тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е
прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се
създала трайна несигурност в правния мир, като освен това, извършителите на
деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са
административните нарушения, биха били поставени в по-тежко
материалноправно положение от извършителите на деяния с най-висока
степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против
личността. В този смисъл, институтите на давността в двете й разновидности
– давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността
на компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на
наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената
административна санкция, намират приложение и в
административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба
в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения
не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на
НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния
процес (чл. 11 от ЗАНН) следва, че нормите на давността, уредени в НК, ще
намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес във
всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.
В цитираното постановление е прието още, че пример за такова
субсидиарно приложение е институтът на абсолютната погасителна давност
по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С това обаче далеч не се изчерпват
случаите, когато разпоредбите на давността, уредени в НК, следва да намерят
субсидиарно приложение.
Трайно установено положение е, че погасителната давност ограничава във
времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен
орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице.
Погасителната давност в общия случай започва да тече от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до
5
реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на
дееца с влязъл в сила акт.
Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната
давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване,
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл. 81, ал.
3 от НК.
В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които
прекъсват обикновената погасителна давност – издаването на АУАН и
издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за
извършване на тези конкретни действия – тримесечен, съответно
едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С
издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на
държавата по реализиране на административнонаказателната отговорност на
дееца. След издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното
лице, като предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш
подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се
придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се
приложат и разпоредбите, касаещи наказателните постановления. Тъй като за
действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е
предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш
тече обикновена погасителна давност в размер на 3 /три/ години.
В случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от
ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата
основни вида давност – преследвателна и изпълнителна. Както бе посочено
по-горе, преследвателната давност тече от извършване на нарушението до
реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната
давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния
акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим
срокът по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в сила.
6
Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е надлежното му
връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила, не тече
изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност
по НК.
Съобразявайки се с приетите постановки с Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и
Върховен административен съд следва да се отчете, че действително чл. 34 от
ЗАНН не урежда хипотеза, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК
относно абсолютната давност. Затова и тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от
ЗАНН, т.е. за административнонаказателното производство е приложима
абсолютната давност от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца. Същевременно
обаче, въпросното постановление не посочва изрично изключване на
приложението на обикновената погасителна давност от 3 /три/ години по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК. Наистина, ЗАНН е специален спрямо НК и съгласно чл. 11
от ЗАНН, само доколкото не се предвижда друго в него, може да бъде
приложен НК. В този смисъл сроковете по чл. 34 от ЗАНН са специални
спрямо погасителната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, затова и последната
не може да бъда прилагана по отношение на срока за образуването на
административнонаказателното производство, така и по отношение на срока
за издаване на НП. Това обаче не изключва приложението на давността по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК след издаването на НП, на още по-голямо основание след
издаването на електронен фиш. При електронния фиш не са предвидени
издаване на АУАН и НП, а той самият е едновременно и двете.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че по силата на
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш
следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и
абсолютна погасителна давност в размер на четири години и половина на
основание чл. 81, ал. 3 от НК.
В процесния случай ЕФ е издаден на 04.08.2020 г., от която дата е
започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
за връчване на ЕФ, а ЕФ е връчен на 30.10.2024 г. като няма доказателства
давността да е спирана или прекъсвана, а и не се твърдят такива. При това
положение следва, че обикновената давност е изтекла на 04.08.2023 г., т. е.
7
преди датата на връчване на процесния ЕФ, с оглед на което възможността на
компетентния орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение е погасена преди връчването
на ЕФ. Отново следва да се подчертае, че липсват доказателства за спиране
или прекъсване на обикновената давност, поради което тя следва да се
приложи, респ. безпредметно е обсъждането на абсолютната преследвателна
давност, която би имала значение в случай, че обикновената давност е спирана
или прекъсвана.
Само за пълнота е необходимо да бъде посочено, че срокът на
абсолютната давност от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца е изтекъл на
04.02.2025 г., с изтичането на който се е погасила и
административнонаказателната отговорност, като компетентният държавен
орган е изгубил възможността да реализира което и да било от правомощията
си по административнонаказателното правоотношение.
По мотивите на т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г. съдът приема, че издаването
на процесния ЕФ, приравнен на НП, е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл
същите представляват властнически акт, издадени от административен орган
и въпреки че пораждат наказателноправни последици, са правен резултат от
санкционираща административна дейност. Същият следва да бъде отменен не
като незаконосъобразен, а поради преклудираната възможност за наказателно
преследване поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на
основание чл. 81, ал. 3 от НК във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от
ЗАНН.
Изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на
административнонаказателното преследване в течение на съдебното
производство е основание за отмяна на НП/ЕФ, без да бъдат обсъждани
въпросите за неговата формална и материална законосъобразност.
По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а
атакуваният ЕФ следва да се отмени, тъй като административнонаказателната
отговорност е погасена поради изтекла погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т.
8
5 от НК.
При извод за основателност на жалбата, жалбоподателят има право на
разноски, но не е искал присъждането на такива, а и липсват доказателства да
е сторил разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Eлектронен фиш, Серия К, № 3868006, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Д. В. Г. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,00
(четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА административно – наказателното производство, водено
срещу Д. В. Г., ЕГН ********** за административно нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14- дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК,
по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9