№ 39944
гр. София, 26.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110106098 по описа за 2025 година
намери следното:
Предявените искове са допустими, а възраженията на ответниците в обратна насока –
неоснователни, доколкото изпълнението или не на договорите е неотносимо към правния
интерес от предявяване на искове за прогласяване недействителността им.
Като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените искания, съдът на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответниците в срок до о.с.з. да представят доказателства за притежавано
от упълномощените представители юридическо образование и правоспособност, доколкото
от представените пълномощни не се установява същите да са назначени на длъжност,
изискваща такива.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.10.2025 г. – 09,50 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, тъй като сочените обстоятелства по
задачи от 1 до 3 са неотносими към предмета на предявените искове, а за изясняване на
останалите в относимата им част и за целите на производството не са необходими специални
знания и умения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника /непосочено кой/ да представи посочените в исковата молба
документи, тъй като сочените от ищеца като съществуващи документи са приложени към
исковата молба, а по този ред съдът не разполага с правомощие да задължава ответниците да
създават нарочни документи и извлечения.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба на П. С. Г., ЕГН ********** гр. София,
***********, чрез адв. М. Д. Д. – САК, личен номер: **********, служебен адрес: гр.
София, ***********, с която са предявени субективно съединени искове:
- срещу *********, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление:
1
р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, ********, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване
недействителността на Договор за паричен заем № *********/31.05.2023 г. поради
противоречие със закона и поради наличие на неправноправни клаузи. Под условие – за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договора за заем предвиждаща
предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок и клаузата на чл. 2, т. 8 за годишен процент на
разходите;
- срещу *********, ЕИК ********** на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 във вр. чл. 143, ал.
1 ЗЗП - поради накърняване на добрите нрави ЗЗД и чл. 26,ал. 2, пр. 4 , – поради липса на
основание. Под условие - прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора
за предоставяне на гаранция.
Ищецът твърди, че е сключил с *********, ЕИК *********, Договор за паричен заем
№ *********/31.05.2023 г., по силата на който му е предоставена сума в размер на 1000 лева,
при годишен лихвен процент (ГЛП) от 35,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) от
41,71 % за срок от 30 седмици. Уговорени били 15 двуседмични вноски от по 74,07 лева
всяка с падежна първата вноска - 14.06.2023 г., а на последната - 27.12.2023 г. Посочва, че
според чл. 2, т. 7 от Договора следвало да върне за срока на Договора сумата от 1111,05 лв.
/заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срока на договора/. Посочва,
че с чл. 4 от Договора, се задължил в срок до три дни да предостави на Заемодателя едно от
посочените обезпечения.
Посочва, че подписал и Договор за предоставяне на гаранция № *********/31.05.2023
г, по който ответника *********, ЕИК ********* в качеството „Гарант" съгласно чл. 1 се
задължава да издаде гаранция за плащане (изпълнение на парични задължения) в полза на
дружество ***********, ЕИК *********. С чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция, за ищеца
било предвидено задължение са заплати на ответника ********* възнаграждение в размер
от 553,95 лв. Посочва, че това възнаграждение е включено в погасителния план към Договор
за паричен заем № *********/31.05.2023 г., в колона № 6 и разсрочено на 15 погасителни
вноски, всяка от които в размер на 36,93 лева. По този начин общият размер на всяка една
погасителна вноска се равнявала на 111,00 лева, съгласно посоченото в колона № 7 от
Погасителния план, а общото задължение - 1665,00 лева.
Поддържа, че договорите са недействителни.
По отношение договора за кредит навежда твърдения за недействителност съгласно чл.
22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 3ПК. Поддържа, че
клаузата на чл. 4 от договора за кредит представлява неотменимо изискване за получаване
на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Сочи, че изискванията, които посочената
клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено
предвид сравнително ниския размер на кредита. Поради това поддържа, че поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да
го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл
да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя ***********
дружество, което е и свързано с него лице. Поради това поддържа, че разходът за
потребителя по договора за предоставяне на гаранция с ******** е сигурен, но не е отразен
при изчисляване на ГПР, поради което посочения в договора ГПР е неверен и
несъотвестващ на действително приложения в конкретното кредитно отношение. Поддържа
, че при включването и на този разход размерът на ГПР би бил над допустимия максимум,
поради което с невключването му се цели заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Твърди, че на основание чл. 23 ЗПК следва да върне само чистата сума по
кредита.
Релевира аргументи за нищожност и на договора за предоставяне на гаранция поради
липса на основание, тъй като по процесната сделка липсва насрещна престация под формата
2
на услуга, а обезпечението било предоставено единствено в полза на кредитодателя.
Навежда твърдения, че заемодателят и дружеството гарант са свързани лица, поради което
възнаграждението за предоставяне представлява средство за генериране на допълнителна
печалба и противоречи на добрите нрави.
Моли за уважаване на предявените искови претенции. Претендира разноски и отправя
молба при отхвърляне на исковете да не бъдат възлагани разноските в негова тежест,
доколкото в качеството си на потребител се позовава на неравноправни клаузи в договор за
потребителски кредит.
Претендира се присъждане в полза на адв. М. Д. Д., ЕГН: ********** адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон
за адвокатурата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от *********, с който
излага становище за нередовност, недопустимост и неоснователност на исковите претенции.
Релевира възражения, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на
ЗПК и е действителен. Твърди се, че процесният договор съдържа ГПР и общата сума,
изчислени към момента на сключване на договора, като при промяна на условията по
договора не се изчислява и посочва нов ГПР. Сочи се, че надвишаването на ГПР над
максималния законоустановен размер, не води до недействителност на цялото съглашение, а
единствено на процесната клауза. Оспорва се възнаграждението за поръчителство да е част
от общия разход по кредита и да следва да се включи в ГПР, тъй като сключването на
договор за поръчителство не е условие за сключване на договора за кредит. Оспорва
евентуалните искове, като претендира валидност на клаузите. Моли за отхвърляне на
предявените искови претенции. Излага подробни съображения за неприложимост на
цтираната практика на СЕС. Претендира разноски. Отправя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от *********, с който
излага становище за недопустимост на исковата молба и оспорва исковете като
неоснователни. Релевира възражение, че уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция не противоречи на закона и на добрите нрави. Твърди, че
задължението за заплащане на възнаграждение възниква след влизане в сила на договора за
предоставяне на гаранция, а последният вляза в сила три дни след подписването на договора
за кредит. Поради това претендира, че няма основание възнаграждението да се включва в
ГПР. Счита, че разпоредбите на ЗПК не са относими към сключения договор за гаранция.
Твърди, че не е налице заобикаляне на закона от негова страна. Претендира за съответност
на размера на възнаграждението на поетия риск. Твърди, че съдържанието на договора е
ясно и разбираемо, така че потребителят е могъл свободно да прецени икономическите
последици от сключването му. Оспорва основателността и доказаността на твърденията на
ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява срещу размера на
претендираните разноски от ищеца.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП е да докаже
сключването на договор за потребителски кредит с посоченото в исковата съдържание,
включително и на оспорените клаузи, както и наличие на наведените основания за
нищожност - противоречие с конкретни императивни законови разпоредби и/или с добрите
нрави, респективно че клаузата е неравноправна на наведеното основание
В тежест на ответника ********* е да докаже, че договорът за кредит, вкл. оспорените
клаузи са действителни, съответно са договорени индивидуално, както и че договорът
съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на
императивните правни норми.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
3
предл. 3 и предл. 4 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на
сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника ********* е да докаже възраженията си,
включително, че договорът е действителен, както и че оспорените клаузи от него са
договорени индивидуално.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: между страните са сключени оспорените договори с посоченото в исковата
молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба, а на третото лице помага – и препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4