№ 13850
гр. С, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20251110104877 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Т. Х. М. е предявил срещу „П К Б” ЕООД кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с който се иска да се прогласи нищожността на
договор за паричен заем № ... сключен между ищеца и ответника на 20.04.2022 г. и частичен
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 441, 44 лв., недължимо
платена по договора, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното плащане (съобразно изменението на предявения осъдителен иск,
допуснато в откритото съдебно заседание, проведено на 02.07.2025 г.).
Ищецът твърди, че на 20.04.2022 г. е сключил договор за паричен заем № .... с „П К Б”
ЕООД. Съгласно договора, кредиторът предоставил на потребителя в собственост парични
средства в размер на 1900 лв. Посочва, че в договора било посочено, че ще ползва две
допълнителни услуги - „Фаст“ и „Флекси“, за които следвало да заплати допълнителна такса,
равняваща се на почти 100% от отпуснатата главница, за първата от които сума в размер на
800 лева, а за втората 1005 лева или общо сума за допълнителни услуги от 1805 лева.
Твърди, че изцяло е погасил задълженията по кредита. Счита, че сключеният договор за
кредит е нищожен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Твърди, че е
нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не
по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, тъй като не му е
било предоставено копие от Общите условия, процесният договор не бил подписан от него
на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК. Сочи, че не е налице съществен елемент
от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно
кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР е в
пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал.
2 и 4 от ЗПК. Твърди, че годишният процент на разходите е многократно над максимално
допустимия, вземайки предвид сумата, която е начислена от кредитора. Счита, че разходите
за допълнителни услуги следва да бъдат включени към ГПР. Твърди, че клаузите в
процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно
изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в
1
съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици. Счита, че допълнителните услуги, за които се претендира
възнаграждение въобще не са изпълнявани от ответника. В допълнение на това същите били
услуги по усвояването и управлението на кредита, което е в противоречие с чл. 10а от ЗПК.
С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ... по силата на който ответното дружество е представило на ищеца
заем в размер на 1900 лв., а ищецът се е задължил да върне на кредитора така
предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" и допълнителна услуга „Флекси"
съгласно условията на договора. Твърди, че договорът отговаря на всички предвидени
императивни законови изисквания. Сочи, че са спазени изискванията за писмена форма, на
хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин -
всички елементи на договора са били представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт. Твърди, че в договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, както и
отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга.
Посочва, че в договора е посочен правилно и коректно размерът на ГПР. Оспорва при
неправилно посочен ГПР да е налице недействителност на целия договор за кредит. Оспорва
доводите на ищеца, че с уговарянето на пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси се
цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението по
същите представлява скрит разход за кредитора, както и че разходите за тези услуги следва
да бъдат включени към ГПР. Посочва, че стойността, платима от потребителя за
допълнителна услуга в процесния случай, не е задължителен разход, а се заплаща само ако
потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Допълва, че
предоставените услуги са услуги, които кредиторът по настоящия кредит е предоставил на
ищеца по негово искане. Оспорва невключването на разходите по допълнителни услуги към
ГПР и респективно неправилно посочен размер на ГПР да води до недействителност на
целия договор, доколкото потребителят е бил информиран за конкретните разходи, които
следва да стори. Твърди, че допълнителните услуги са били изцяло по желание на клиента и
същите са му били предоставени. Не оспорва, че ищецът е погасил задълженията по
кредита. Моли за отхвърлянето на исковете и присъждането на сторените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че същият противоречи на закона на твърдените в исковата молба
основания.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е заплатил в полза на ответника посочената в исковата молба сума.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на
полученото.
Съдът е обявил с доклада по делото, че служебно следи за неравноправност на клаузи
от договора за потребителски кредит, за което е предоставил на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
2
От фактическа страна:
По делото не е спорно, че страните са сключили процесния договор за потребителски
кредит № ... по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер
на 1900 лв., а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични
средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст" и допълнителна услуга „Флекси" съгласно условията на
договора. Приети са извлечение по сметка към договора и две потвърждения за плащания,
съответно за сумата от 194 лв. на 30.05.2022 г. и за сумата от 2147, 44 лв. на същата дата.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и компетентно изготвено.
Вещото лице е установило, че съгласно процесния договор за кредит кредитополучателят
дължи такса за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 800 лв. и такса за допълнителна
услуга „Флекси“ в размер на 1005 лв., или общо за двете такси сума в размер на 1805 лв. при
главница по договора в размер на 1900 лв. Посочило е още, че по договора са били
извършени две плащания в общ размер от 2341, 44 лв., с които са били погасени главницата
в размер на 1900 лв., възнаградителна лихва в размер на 85, 97 лв. и такси за
допълнителните услуги в размер на 355, 47 лв. Съгласно заключението при включване
размера на таксите за двете допълнителни услуги размерът на годишния процент на
разходите се равнява на 170, 35 лв.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Между страните не се спори, че ищецът е получил заемната сума в размер на 1900 лв.
Съдът намира, че предвидените в договора възнаграждения за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. По силата
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговореното възнаграждение за
допълнителните услуги е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит,
доколкото де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита,
формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до
съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия,
които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че
след като възнаграждението за допълнителните услуги не е включено като разход по кредита
в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на
процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в
случай че бъдат включени, то процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, като се равнява на 170, 35 %.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор
за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и по-
напред, след като възнаграждението за допълнителните услуги не е включено като разход по
кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер
на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
но в случай че тези вземания бъдат включени, то процентът на разходите надхвърли
3
допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с
процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към
кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този
смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-
голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
неоснователни, а предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, т.е. всички суми платени извън главницата в размер на 1900
лв. по процесния договор се явяват платени без основание и подлежат на връщане по
предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Предвид заключението на вещото лице за
погасена сума в общ размер от 2341, 44 лв., надплатена извън чистата стойност (главницата)
по кредита се явява сума в размер на 441, 44 лв., следователно предявеният осъдителен иск
следва също да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени заплатените разноски за държавна такса и депозит за експертиза в общ
размер от 526 лв.
В полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл.
ДДС по следните съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС
дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
4
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (Б), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение.
При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски
кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Т. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „П П“
№ 15, вх. ..., срещу "П К Б" ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
"Б" № 49, бл. ..., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД нищожността на
договор за паричен заем № ... сключен на 20.04.2022 г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА "П К Б" ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
"Б" № 49, бл. ..., да заплати на Т. Х. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „П П“ № 15, вх.
..., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сума в размер на 441, 44 лв., като платена без
основание по нищожен договор за паричен заем № ... сключен на 20.04.2022 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 526 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА "П К Б" ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
"Б" № 49, бл. ..., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ...., с
адрес: гр. С, бул. „А С“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказаната безплатна
правна помощ на ищеца Т. Х. М..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
5
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Изпълнителният лист е подписан с квалифициран електронен подпис от съдия:
( Б Д В )
6