Р Е Ш Е Н И Е
Номер
986
30.04.2019
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На двадесет и осми март Година
2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Марина Димова
като разгледа докладваното гр.д. № 4715
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „Нет Кредит” ООД
против К.П.Я. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 656,94 лв., представляваща сбор от
неплатени задължения по Договор за потребителски кредит „До заплата” №
1512011312200060/01.12.2015 г., от която: 250 лв. – главница по транш от
01.12.2015 г., 32,80 лв. – възнаградителна договорна лихва за периода
01.12.2015 г. – 25.04.2016 г., 91,58 лв. – наказателна лихва за периода
26.04.2016 г. – 14.02.2018 г. и 282,56 лв. – неустойка, дължима за периода
02.12.2015 г. – 25.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 952/
19.03.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 1828/2018 г. по описа на БРС. Претендира се
присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в
исковото производство. Твърди се, че по силата на горепосочения договор за
потребителски кредит ищецът е предоставил на ответницата кредит под формата на
кредитна линия в размер на 500 лв., със срок на ползване една година от датата
на сключване на договора, като след изтичането на този срок, срокът за ползване
се удължава автоматично с още една година за общо 5 години, през които
кредитополучателят е можел да усвоява многократно суми по кредитната линия до
максимално разрешения лимит. Твърди се също така, че на 01.12.2015 г. е бил
усвоен кредит в размер на 250 лв., който е следвало да бъде върнат на
25.04.2016 г. ведно с възнаградителна лихва в размер на 32,80 лв., но до
момента задълженията не са погасени. В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено
поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Преписи от съдебните книжа са били връчени лично на ответницата, но същата
не е подала отговор, не е изразила становище по предявения иск, не е ангажирала
доказателства. Ответницата не се явява в съдебно заседание и не изпраща
процесуален представител, редовно призована.
Така предявеният установителен иск е с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, като същият е допустим.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е представено копие на Договор за потребителски кредит „До заплата” от
01.12.2015 г., сключен в електронен вид между „НЕТКРЕДИТ” ООД (кредитор) и К.П.Я. (кредитополучател), с
който на ответницата е отпуснат потребителски кредит под формата на кредитна
линия в размер на 500 лв., със срок на ползване 1 година от датата на
сключването на договора, като с изтичането му срокът за ползване се удължава
автоматично с 1 година за общо 5 години, ако в 30-дневен срок преди изтичането
на срока нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на
договора. Уговорено е, че в рамките на срока на ползване на кредита
кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредитната линия
(траншове) до максимално разрешения лимит, ако преди това е погасил всички свои
задължения по усвоен предходен транш по кредита. Съгласно чл. 2, ал. 2 на
договора първият транш по кредита в размер на 250 лв. се предоставя на
кредитополучателя на датата на сключване на договора, а при невъзможност – на
следващия работен ден. В чл. 6, ал. 1 е предвидено, че ако кредитополучателят
не предостави на кредитора уговорената в чл. 4, ал. 3 гаранция, той дължи на
кредитора неустойка в размер на 4 лв. плюс 0,89 % от усвоената сума за първия ден
от всеки лихвен период и 0,89 % от същата сума за всеки следващ ден, която
неустойка се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита на падежа
на лихвеното плащане. Съгласно чл. 11 на договора за кредит, кредитополучателят
се е задължил да заплаща на кредитора като възнаграждение за ползване на всеки
усвоен транш по кредита годишна лихва в размер на 40,60 % от главницата,
платима в срок от 25 дни от деня на превеждане на транша. Посочен е и размерът
на годишния процент на разходите по кредита, а именно 49,09 % от сумата по
кредита.
Приложени
са и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, Общи условия, приложими към договорите за
потребителски кредит „До заплата”, отпускани от ищцовото дружество, както и
Информация за заявката, съгласно която на 01.12.2015 г. по искане на клиента К.П.Я.
е била преведена чрез EasyPay
сумата от 250 лв. с падеж на погасяване 25.04.2016 г., ведно с лихва в размер
на 40,31 лв. Никой от тези документи не носи подписа на ответницата, но ищецът
твърди, че договорът е сключен по електронен път, а ответницата не е оспорила
нито самото сключване, нито начина на сключване на договора.
Представена
е и разписка от 01.12.2015 г. за извършен от „НЕТКРЕДИТ” ООД паричен превод към
EasyPay на сумата от 250 лв. в
полза на К.Я. с посочено основание за плащането й „по договор за заем“.
По
делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която, след справка с документите по делото и с предоставена от ищеца
допълнителна информация, е установило, че на 01.12.2015 г. ищецът е предоставил
на ответницата сумата от 250 лв. чрез система за електронни плащания, след
което по кредита не са отразени извършени от кредитополучателя плащания.
Съгласно експертизата, към датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.03.2018 г. неизплатените суми по договора за кредит са в
претендираните от ищеца размери, а именно: 250 лв. – главница, 32,80 лв. –
възнаградителна лихва за периода 27.12.2015 г. – 29.03.2016 г., 282,56 лв. –
неустойка за периода 27.12.2015 г. – 29.03.2016 г. и 91,58 лв. – законна лихва
върху главницата от 250 лв. за претендирания период 26.04.2016 г. – 28.11.2018
г. Никоя от страните по делото не е оспорило това заключение, поради което
същото следва да бъде кредитирано.
При така ангажираните доказателства, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан, тъй като от представените от ищеца
доказателства е видно, че същият е предоставил на ответницата кредит в размер
на 250 лв., която сума е била предадена на К.Я. чрез система за електронни
плащания EasyPay,
като тя не е оспорила факта на получаването на сумата, нито е ангажирала
доказателства в обратна насока. В документа за електронното плащане като
основание е посочено „Договор за заем от НЕТ КРЕДИТ”, което подкрепя
твърдението на ищеца за сключен между страните договор за кредит. Поради това
съдът намира, че страните действително са сключили представения по делото
договор за потребителски кредит „До заплата” по електронен път, по който
ответницата е усвоила сумата от 250 лв. и се е задължила да върне тази сума на
падеж 25.04.2016 г. Липсват обаче твърдения и доказателства ответницата да е
върнала на ищеца предоставения й кредит, нито да е изпълнила останалите си
задължения по договора, вкючително да е платила уговорената межу страните
възнаградителна лихва, като тя дължи и неустойка за неизпълнението на договора
в претендирания от ищеца размер. С оглед
на това съдът счита, че искът е основателен и доказан в пълния му размер,
поради което следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца сумата от 625 лв., представляваща направените разноски в
настоящото производство, както и сумата от 385 лв., представляваща направените
разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „НЕТКРЕДИТ”
ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар
Станчев” № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И.Н.Х. –С., против К.П.Я., ЕГН **********,***, иск, че ответницата К.П.Я. дължи на ищеца „НЕТКРЕДИТ” ООД сумата от 656,94 лв.
(шестстотин петдесет и шест лв. и деветдесет и четири ст.), представляваща сбор
от неплатени задължения по Договор за потребителски кредит „До заплата” №
1512011312200060/01.12.2015 г., от която: 250 лв. – главница по транш от
01.12.2015 г., 32,80 лв. – договорна лихва за периода 01.12.2015 г. –
25.04.2016 г., 91,58 лв. – наказателна лихва за периода 26.04.2016 г. –
14.02.2018 г. и 282,56 лв. – неустойка за периода 02.12.2015 г. – 25.04.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на Заповед № 952/19.03.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1828/2018
г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА К.П.Я., ЕГН **********,***, да заплати на „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И.Н.Х.
–С., сумата от 625,00 лв. (шестстотин двадесет и пет лв.), представляваща
направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и
сумата от 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лв.), представляваща направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1828/2018 г.
на БРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД