№ 14539
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110147239 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника,
съответно за сумата в размер на 2 019,42 лв.– цена на
доставена от дружеството топлинна енергия и нейното
дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г. за топлоснабден имот с адрес: /адрес/, аб.№ ******,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2023 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
188,04 лв., за периода от 15.09.2021 г. до 06.03.2023 г.,
сумата от 74,51 лв., представляваща цена на извършена
1
услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.04.2023 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
13,04 лв., за периода от 16.07.2020 г. до 06.03.2023 г., и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 24.04.2023 г. в
производството по ч.гр.д. № 18897/2023 г. по описа на
СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се
извършвало по системата за дялово разпределение, което
било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се
иска да бъде привлечено в производството като трето
лице – помагач, предвид евентуално предявяване на
регресни претенции срещу него при отхвърляне на
исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
2
с който оспорва исковата претенция. Счита, искът за
стойността на услугата дялово разпределение като
недопустим, защото ищецът не е активно легитимиран да
претендира услуга, извършвана от трето лице. Оспорва
останалите предявени искове като неоснователни и
недоказани, като отрича да е страна по облигационно
отношение с ищеца, свързано с доставянето на топлинна
енергия, като твърди, че в полза на трети лица е запазено
право на ползване върху процесния имот. Прави
възражение за погасителна давност по отношение на
вземанията.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован,
не се представлява. С молба с вх. № 133824 от 23.04.2024г.
поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответникът С. Я. Т., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на
чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
3
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответниците имат качеството
потребители на топлинна енергия съгласно цитираните
от него правни разпоредби в рамките на процесния
период, ползването на топлинна енергия през процесния
период в количество, съответно на начислените суми
формиращи начислената главница за ТЕ и периода и
размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответниците е да докажат възраженията си срещу
вземането, поради което отричат съществуването на
спорното право, както и положителният факт на
плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК
възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 18897/2023г. по описа на СРС,
45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК при подадено в
срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
4
По делото е приет договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 30.07.1992г., с който А.Б. и Р.Д.Б. даряват на С.Т. и
ответника С. Т. собствения си недвижим имот, като по
делото няма спор, че се касае за процесния имот.
Впоследствие с договор за дарение на недвижим имот,
обективаран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 133, от 28.06.2012г. С.Т. дарява на ответника С. Т.
собствената си ½ идеална част от имота, като в договора е
посочено, че върху имота е учредено безвъзмездно право
на ползване в полза на Р.Д.Б.. Видно от приетия по делото
Акт за смърт № 0445 на СО, район Лозенец Р.Б. е
починала на 18.07.2020г., когато учреденото в нейна полза
право на ползване е погасено.
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от
28.09.2016г., се установява, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата на *************** са
взели решение за сключване на договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са
упълномощени конкретни лица да подпишат договор с
/ФИРМА/. Към протокола е приет списък на
присъстващите на събранието, които с подписите си са
удостоверили взетото решение. Като необжалвано
решението е влязло в законна сила и обвързва
собствениците на самостоятелните обекти в СЕС,
включително и техните правоприемници. От името на ЕС
по делото няма данни да е сключен договор с /ФИРМА/,
5
такъв е приет, като сключен между ищеца и /ФИРМА/ за
извършване на услугата за дялово разпределение № Д-О-
67/03.06.2020г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. По
смисъла на Закона за енергетиката потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата
на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150,
ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия,
коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото
6
дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за
доставка на топлинна енергия възниква от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на
ищцовото дружество при промяна на собствеността или
вещното право на ползване, новият и предишен
собственик или ползвател са длъжни да подадат до
продавача в 30 дневен срок заявление за откриване,
промяна или закриване на партидата като според ал. 3 на
разпоредбата ако предишният собственик или ползвател
не закрие партидата си продавачът събира дължимите
суми от стария собственик или ползвател до момента на
откриване на партида на новия собственик. В контекста
на гореизложеното собственикът на топлофицирания
недвижим имот е длъжник към топлопеносното
предприятие за доставената в имота топлинна енергия в
случаите, когато е носител на всичките три елемента от
правото си на собственост- право да владее, да ползва и да
7
се разпорежда с вещта. Съобразявайки изложеното дотук,
съдът приема, че ответникът С. Я. Т. е страна по
възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/,
произтичащо от доставка на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 15,
находящ се в **************************** за процесния
период от време. Установи се че ответникът Т. е
собственик на имота в рамките на процесния период.
Учреденото в полза на Р.Б. право на ползване е погасено
със смъртта й на 18.07.2020г., поради което в периода след
18.07.2020г. единствено ответницата е пълноправен
собственик на имота, упражняващ вече и правомощието
ползване на същия. Партидата е видно, че е открита на
името на Р.Б., но след нейната смърт пасивно
легитимиран да отговаря по исковете е именно
собственикът. Предвид изложеното, съдът приема, че през
процесният период, ответникът е имал качеството
клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал.1 от ЗЕ. Ирелевантно за правния спор е
обстоятелството дали е обитавал имота, след като по
делото не са представени доказателства в рамките на
процесния период между трето за спора лице и
топлопреносното предприятие да е налице
правоотношение по доставка на топлинна енергия, което
да изключва отговорността на ответника. Определящо за
задължението за заплащане на цената на топлинната
енергия е качеството "клиент на топлинна енергия" на
8
ответника, което произтича от правото му на собственост,
а не от фактическото обитаване на топлоснабдения имот
и което по отношение на ответника се установи в
производството.
Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съотносима на останалия по
делото доказателствен материал, установява, че третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение в
имота след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата
е установила, че в процесното жилище е имало монтирани
пет отоплителни тела, съответно пет
топлоразпределители с дистанционен отчет. За процесния
период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ФДР е отчитала
уредите в имота, като са попълнени документи за главен
отчет, подписани от потребител, приети също на л.85-87
от досието по делото. Установява се, че в имота се ползва
топла вода и е начислена топлинна енергия за подгряване
на топла вода в периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., като в
имота е монтиран водомер по който се отчита разхода.
Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем
обем от 181 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата
в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г. количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1
от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., приложима с оглед
процесния период. Съгласно експертизата, общият
9
топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за
измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на
процесния период.
Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени
плащания за дължимите за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г. суми. Вещото лице е установило, че
дължимата главница за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. за отопление на имота след изравняване е в
размер на 2019,42 лева, като за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г. на абоната са начислявани и такси за дялово
разпределение в размер на 74,51 лева. Вещото лице е
посочило, че мораторната лихва върху главницата от
2019,42 лева е в размер на 181,47 лева, за периода от
15.09.2021г. до 06.03.2023г., а върху главницата от 74,15
лева, в размер на 12,89 лева, за периода от 16.07.2020г. до
06.03.2023г.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на
практика са суми за сградна инсталация, отопление на
имота и БГВ. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., приложима към
10
процесния период. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/.
Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съдът
намира, че от изслушаната СТЕ се установиха
горепосочените обстоятелства, поради което намира, че
сумите за сградна инсталация са правилно начислени.
Съдът приема и че сумите за отопление на имота и БГВ са
правилно начислени, поради и което приема, че ищецът е
доставял в имота топлинна енергия на претендираната
стойност. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70,
ал. 2 от горепосочената наредба установявана задължение
за всички потребители да осигуряват достъп на
представители на фирмата за дялово разпределение за
извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал.
4 от Наредбата, на потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал.
1 като отоплителни тела без уреди. По делото се установи,
че топлинната енергия е начислявана по реални отчети.
Данните от индивидуалните топлоразпределители и
11
показанията на водомера на топлата вода вещото лице
получава от приетите по делото главни отчети.
Последните съдържат данни за дяловите единици такива,
каквито са отчетени от дружеството осъществяващо
дяловото разпределение. Върху тези отчети е положен
подпис, на който е даден вид да изхожда от потребител в
СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са
подписани от собственик на самостоятелни апартаменти
в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността
им, те обвързват съда с материална доказателства сила по
отношение на установените в тях неизгодни за издателя
им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за
неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че
ответникът не твърди и не установява да е заявявал
надлежно възраженията си срещу начисленията и
отчетите, и следователно е обвързан от удостоверените в
тях неизгодни факти.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал
правопогасяващо възражение за давност. С оглед
разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни
12
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени в Общите
условия интервали от време. В този смисъл са
задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност, съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по
размер. Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д
408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от
23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на
ВКС, І т.о. и др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б
„в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на
/ФИРМА/ се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114,
ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите
условия от 2016г. е предвидено, че плащането на
месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който са отчетени.
Следователно вземането за цена за потребената енергия за
текущия месец става изискуемо от петнадесето число на
втория месец, следващ отчетния за процесния период.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда
13
на дата 07.04.2023г., когато давността е прекъсната, а
впоследствие е спряла да тече. Това означава, че
претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата
07.04.2020г. са погасени по давност. Началото на
процесния период е от м.05.2020г., като задължението за
м.05.2020г., става изискуемо след 15.07.2020г., когато
давността вече е прекъсната с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на 07.04.2023г., което
обосновава извод, че възражението за давност на
ответника е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищецът
не е активно легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение. По силата договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на
договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор
между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение, съгласно чл. 139 в, ал.
3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква
система от две относително независими правоотношения,
чиито страни и предмет се определят от закона. По едното
14
възниква задължение за топлофикационното дружество
за заплащане на търговеца извършващ дялово
разпределение цената на услугата, а по второто -
потребителите дължат заплащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество, като последното
е уредено и в ОУ – чл. 32, ал.1 и ал.2. С договора сключван
по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. По делото е приет единствено договора, сключен
между ищеца и третото лице-помагач, но това не променя
страните и предмета на правоотношенията във връзка с
цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът
приема, че законът установява задължение на купувача
/потребителя/ да заплаща на топлофикационното
дружество сумите за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях. Освен това по делото
безспорно се установява, че собствениците на
апартаменти в СЕС са взели решение именно /ФИРМА/
да извършва услугата дялово разпределение, а
изслушаната СТЕ установява насрещната престация от
третото лице-помагач, обстоятелство което няма как да се
дерогира от съда и при непредставянето на договор. По
гореизложеното искът за сумата от 74,51 лева, за периода
15
от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., представляваща главница
за такси за дялово разпределение, който е и установен по
размер и не е в погасителна давност съгласно
изслушаната ССчЕ, следва да бъде уважен до пълно
предявения размер.
Иска за мораторна лихва върху главницата за такси за
дялово разпределение следва да бъде отхвърлен. Това е
така, тъй като в ОУ на ищеца от 2016г. не е налице уредба
за предоставен срок за заплащане на това задължение,
поради което и по аргумент от чл. 84 от ЗЗД е нужна
покана. По делото не са налице данни за отправена
покана до ответника, поради което иска за сумата от 13,04
лева за мораторна лихва върху главницата за такси за
дялово разпределение, следва да бъде отхвърлен.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на имота
следва да бъде уважен. С оглед периода за който се
претендира лихвата и доколкото тогава вече са
действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-
01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен
дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане
на периода за който се отнасят. Така ответникът е
изпаднал в забава, поради срочността на задължението,
което обосновава извод, че не е нужна покана, поради
което следва да отговаря и за заплащане на дължимата
мораторна лихва, върху уважената част от главничното
16
вземане. Сумата е станала изискуема с изтичане на 45
дневен срок от издаване на фактура №
**********/31.07.2021г., тоест от 15.09.2021г., от който
период се претендира и лихвата. Така съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ акцесорният иск
върху главницата за отопление на имота следва да бъде
уважен до размера, установен със ССчЕ от 181,47 лева, а
за сумата от 6,57 лева, разликата над уважената сума от
181,47 лева до размера на пълно предявената от 188,04
лева следва да бъде отхвърлен.
Искане за присъждане на разноски са направили и двете
страни. При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и
на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част
от исковете. На ищеца в заповедното производство следва
да му бъдат присъдени разноски в размер на 95,08 лева,
съобразно уважената част от исковете. В исковото
производство ищецът е заплатил разноски за държавна
такса в размер на 45,90 лева, сумата от 650,00 лева за
експертизи, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
в размер на 200,00 лева. Или общо разноски в размер на
895,90 лева, като на ищеца съобразно уважената част от
исковете следва да му бъдат присъдени разноски в
исковото производство в размер на 888,24 лева.
17
Ответникът също претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в заповедното производството от 600,00
лева и в исковото производство в размер на 600,00 лева,
като по делото са представени два договора за правна
защита и съдействие, от които съобразно постановките на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС е видно, че сумите
са реално заплатени. С молба с вх. № 133824 от
23.04.2024г. ищецът е направил изрично възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това
възражение е основателно. В практиката константно се
приема, че при подадено в заповедното производството
възражение по реда на чл. 414 от ГПК възнаграждението
за адвокат се определя по реда на чл. 6, т.5 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в тази връзка виж Определение №
11686/05.10.2023г., постановено по ч.гр.д. №
20231100503303 на СГС, ЧЖ-VI-И състав/. Следователно
възнаграждението в заповедното производство следва да
бъде редуцирано до размера на сумата от 200,00 лева, а в
исковото производство до минималния размер по чл. 7,
ал.2,т.2 от Наредбата в размер от 529,50 лева. Така
съобразно отхвърлената част по исковете в заповедното
производство на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1,71
лева, а в исковото в размер на 4,52 лева.
Така мотивиран, Съдът,
18
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от /ФИРМА/, ЕИК
************** срещу С. Я. Т., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, че С. Я. Т. дължи на
/ФИРМА/ сумата в размер на 2 019,42 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот с адрес: /адрес/, аб.№ ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2023 г., до
окончателното плащане, сумата в размер на 181,47 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
отопление на имота, за периода от 15.09.2021 г. до 06.03.2023
г., сумата в размер на 74,51 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
07.04.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за
такси за дялово разпределение за сумата в размер на 13,04
лв., за периода от 16.07.2020 г. до 06.03.2023 г. и иска за
мораторна лихва, начислена върху главницата за отопление
на имота за сумата от 6,57 лева, представляваща разликата
над уважената сума от 181,47 лева до размера на пълно
предявената от 188,04 лева, и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
19
ГПК от 24.04.2023 г. в производството по ч.гр.д. №
18897/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА С. Я. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер на 95,08
лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Я. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер на 888,24
лева, деловодни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ на С. Я. Т., ЕГН **********, сумата в размер на
1,71 лева, деловодни разноски в заповедното производство,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ на С. Я. Т., ЕГН **********,
сумата в размер на 4,52 лева, деловодни разноски в исковото производство, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
20
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21