М
О Т И
В И
Към присъда по
НОХД № 992/2019 г. на АРС, ІІ н.с.
Районна прокуратура – Асеновград е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия К. Г.С. , за това че: На 14.08.2018 г. в с.
Караджово, обл. Пловдив е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Фолксваген" модел "Голф " с
рег. № РВ 9452 ВА след употреба на наркотични вещества – хероин, установено с токсикохимична експертиза № 19/ТХК-215 от 17.09.2019 г. на
НИК-МВР-гр. София – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия С. да се наложи наказание при условията на чл.
54 ал.1 от НК, в размер на две години лишаване от свобода, както и глоба в
размер на 1200 лева, а също и допълнителното наказание по чл. 343г от НК –
Лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца. По
отношение на наказанието лишаване от свобода се пледира същото да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален строг режим. Защитникът на подсъдимия излага
алтернативни защитни позиции, а именно, че от една страна не е доказано по
несъмнен начин извършването на престъпленията чрез годна система от
доказателства и от друга, че на практика подсъдимият не е извършил
престъпленията, като по отношение на първото не са налице всички елементи от
неговия обективен и субективен състав, в съответствие с което моли за признаване
на подсъдимия за невинен и постановяването на оправдателен диспозитив.
Подсъдимият
К.С. не се признава за виновен, отрича извършването на престъплението и факта, че
е употребявал наркотични вещества преди управляването на МПС и моли да бъде
оправдан.
Съдът,
след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
К.Г.С. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен,
осъждан-реабилитиран, със средно образование, безработен, с адрес: ***, с ЕГН: **********.
С определение за одобряване на споразумение №
216/26.10.2010 г. на РС-Асеновград, постановено по НОХД № 268/2010 г., влязло в
сила на 26.10.2010 г. за извършено от подс. К.С. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т.
4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и три месеца при
първоначален „строг“ режим. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия С. на
21.04.2011 г.
С определение за одобряване на споразумение №
557/19.07.2013 г. на РС-Пловдив, постановено по НОХД № 4175/2013 г., влязло в
сила на 19.07.2013 г. за извършено от обв. К.С. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на
девет месеца при първоначален „строг“ режим. Наказанието е изтърпяно от
подсъдимия С. от 18.07.2013 г. до
13.04.2014 г. С определение № 36 от 07.02.2019 г., постановено по ЧНД № 8/2019
г. по описа на РС-Асеновград, влязло в сила на 23.02.2019 г., е постановена
съдебна реабилитация на подсъдимия К.Г.С. по отношение на осъжданията му по
справката за съдимост, включително и по НОХД № 268/2010 г. и по НОХД № 4175/2013 г.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, предмет на
настоящото наказателно производство е извършено от подсъдимия К.С. на 14.08.2018 г., т.е. преди
постановяване на съдебната реабилитация спрямо осъжданията по справката му за
съдимост.
Подсъдимият К.С. е
правоспособен водач на моторно превозно средство и има издадено
на 12.11.2012 г. от ОДМВР-Пловдив свидетелство за управление на моторно
превозно средство № ********* за категориите „С“, „В“, „СЕ“, „М“, „ТКМ“, „АМ“ и
„ВЕ“ със срок на валидност до 05.10.2020 г.
На 23.09.2015 г. на подсъдимия С.
било издадено дубликат на СУМПС с № ********* със срок на валидност до
05.10.2020 г.
Въпреки,
че подс. К.С. бил употребил наркотично вещество –
хероин, на 14.08.2018 г. той седнал зад волана на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № РВ 9452 ВА. На 14.08.2018 г. подсъдимият С. управлявал автомобила в с. Караджово, обл.
Пловдив и на кръстовището на ул. „1-ва“ и ул. „13-та“ той бил спрян за проверка
от полицейските служители при РУ-Асеновград – св. Н.И.А. и П. К., които
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение и охрана на
обществения ред. В хода на проверката полицейските служители установили, че обв. С. е криминално проявен и осъждан. На място
пристигнали полицейските служители при РУ-Асеновград – св. Г.Д.Б. - мл. автоконтрольор и П. И., които изпълнявали служебните си
задължения по контрол на пътното движение и охрана на обществения ред. Св. Б.
изпробвал с техническо средство подс. С. за наличие
на алкохол, при което уредът не отчел такава концентрация. В хода на проверката
подс. С. споделил на полицейските служители, че от
две години е на метадонова програма, поради което те
се усъмнили, че той управлява автомобила след употреба на наркотични вещества.
Подсъдимият С. бил съпроводен до сградата на РУ-Асеновград, където св. Г.Б. го
изпробвал с техническо средство „Drager Drug check 3000“ с фабричен № ARLC-0321 за наличие на наркотични
вещества, при което тестът бил валиден и реагирал положително на амфетамин и опиати. За констатираното нарушение на С. бил
съставен АУАН - с бл. № 00627457/14.08.2018 г. На подс.
С. бил издаден талон за медицинско изследване с бл. № 0039277 и полицейските
служители го откарали до МБАЛ „Асеновград“-гр. Асеновград, където той
доброволно дал кръв и урина за изследване употребата на наркотични вещества, за
което бил съставен необходимия протокол.
От заключението на изготвената по делото токсикохимична
експертиза на пробите кръв и урина на подсъдимия С., се установява,че в предоставената за изследване урина от
подсъдимия С. е установено наличието на морфин, 6-моноацетилморфин и кодеин.
Според вещите лица хероинът /диацетилморфин и др./
може да бъде установен в кръв в непроменен вид до 2-3 минути след употреба; в резултат
на бързо протичаща хидролиза може да бъде установен като 6-МАМ /6-моноацетил
морфин/ в интервал от 6-25 минути. Хероинът и кодеинът метаболира
в организма до краен продукт морфин, като последният може да бъде установен в
кръв до втория-третия час, докато в урина се съдържа във високи концентрации до
24 часа след употребата. Максималната концентрация на хероина се измерва 15
мин. след пушене или след интервенозно инфектиране и
може да бъде установен в слюнка повече от 4 ч. след употребата. Основният метаболит на хероина /6-МАМ/ може да бъде установен в
многократно по-високи концентрации в орални течности – повече от 24 ч. след
употреба.
От експертизата се установява, че подсъдимия С. е
управлявал автомобила след употребата на наркотично вещество – хероин. Хероинът
е включен в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ съгласно приложение № 1 към
чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във вр. с чл. 3, ал. 2, т.1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Горната фактическа обстановка, Съдът
приема за безспорно установена на базата
и след анализ на събраните доказателства. На първо място всички гласни
доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите са еднопосочни по
отношение на обстоятелството, че именно подсъдимият С. е управлявал автомобила
към момента на извършване на проверката на 14.08.2018 г.в с. Караджово. Този факт се установява категорично от показанията
на свидетеля очевидец на това
обстоятелство – полицай А., който е спрял автомобила управляван от подсъдимия,
както и от показанията на свидетеля – мл. автоконтрольор
Г.Б., който е констатирал няколко нарушения по ЗДВП и е извършил първоначалната
проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство в
контролирана среда в сградата на РУ-Асеновград. Вторият елемент от обективния
състав на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, а именно факта, че преди да
пристъпи към управление на автомобила подсъдимият С. е употребил наркотично
вещество – хероин и управлението е било
след употреба на наркотичното вещество, на първо място безспорно се установява
от заключението на изготвената и приета по делото токсикохимична
експертиза, както и от подробните разяснения на вещите лица в съдебно заседание
и които са категорични в извода си, че
наличието на 6-МАМ /6-моноацетил морфин/ в урината на подсъдимия - основния метаболит на хероина води до несъмнен извод за употреба на хероин от страна на
подсъдимия. Съдът кредитира заключението на токсикохимическата
експертиза, като пълно, обосновано и изготвено на базата на рафиниран научен
метод и от вещи лица доказани специалисти в съответните области на специални
познания. Факта на употребата на наркотично вещество от подсъдимия С. освен
чрез основния метод, а именно химическа експертиза, косвено се установява и от
предварителния тест чрез техническо средство, който също е отчел положителен
резултат за употреба на амфетамин и опиати, а
хероинът съгласно разясненията на вещите лица попада в групата на опиатите. Подсъдимият
не е приел и е оспорил резултатите от техническото средство, поради което и е
реализиран алтернативния способ чрез токсикохимична
експертиза, заключението на която обаче е също еднозначна за употребата на
високорисково наркотично вещество – хероин. В тази насока са и показанията на
полицейския служител Б., който при проверката на водача, е възприел специфични
поведенчески прояви индициращи, че същият е под
въздействие на наркотично вещество, а именно същият е бил превъзбуден,
очите му блестели и не отговарял категорично на поставените му въпроси, дали е
употребил или не наркотични вещества, които и белези на базата на
професионалния му опит са го мотивирали да извърши проверка на водача, както за
алкохол ,така и за употреба на наркотични вещества. Съдът не кредитира тезата
на подсъдимия, че е възможно пробата за употреба на наркотични вещества чрез
техническото средство, както и заключението на експертизата да са дали
положителен резултат за употреба на хероин,поради факта, че същият към момента
на деянието е бил на метадонова програма, както и че
е провеждал лечение за детоксикация от зависимост от хероин
чрез прием на МСТ- морфин сулфат таблетки. На първо място същата се опровергава
от заключението на изготвената токсикохимическа
експертиза и от обясненията на вещите лица, според които при химическото
изследване не са открити метадон или негови производни,
а по отношение на МСТ, същите са категорични, че те могат да имат за метаболит морфин, но не и 6-МАМ /6-моноацетил морфин/
,какъвто е открит в урината на подсъдимия и който неизменно сочи към извод за
употребата на хероин. От приложеното писмено доказателство –медицинско
удостоверение от д-р С. Л. се
установява, че подсъдимият е бил включен в програма за лечение на зависимост от
опиати през периода от 18.01.2018 г. до 24.07. 2018 г., както и през периода след
28.03.2019 г., т.е. към датата на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил
на лечение с метадон, а за период предхождащ
значително по време момента на деянието,
което на отделно основание обективно изключва възможността резултатите от
изследването на пробата да са повлияни по някакъв начин от прием на метадон. Факта обаче ,че същият и след деянието отново се е
включил в метадонова програма за лечение на
зависимост към опиоиди, само косвено доказва факта,че
към момента на деянието - 14.08.2020 г. същият е продължавал да бъде зависим от
прием на наркотични вещества , което е и в синхрон със заключението на съдебната
ТХЕ –за.
От показанията на свидетелката – д-р В.Д. се установява, че същият е
провеждал лечение при нея, като е констатирана зависимост от хероин, като
първоначалния преглед е бил на 23.07.2020 г. и му е предписана терапия чрез
прием на МСТ, която е била до 21.08.2020 г. Това според показанията на
свидетелката не изключва възможността същият да е приемал и хероин, извън предписаната
терапия още повече, че към момента на лечението същият е бил хероинозависим. Видно от факта на последващо
лечение с метадон тази зависимост не е била
преодоляна и през 2019 г., което косвено доказва факта, че към датата на
деянието, подсъдимият е продължавал да приема наркотични вещества. А и на
отделно основание при твърдения прием на МСТ същият също е бил наясно, че не
следва да управлява автомобил. Заключението на ТХЕ–за също е еднозначно, че
резултатът на експертизата от научна гледна точна не е обусловен от възможен
прием на МСТ, а от прием на хероин. Показанията на свидетеля Е.С. – брат на
подсъдимия само потвърждават факта, че същият е бил наркозависим
и е провеждал лечение на зависимостта си, но във времево отношение, както и по
отношение на лечението му, същия не знае никакви подробности, поради което и
показанията му нямат относимост и информативност
по отношение на главния факт.
Подсъдимият К.С. не се признава за виновен и дава обяснения, в
които отрича факта, че е употребил наркотично вещество - хероин преди да му бъде извършена проверката. Същият твърди, че е провеждал
лечение от наркотичната си зависимост и в тази връзка е приемал само предписаните от медицинските лица
медикаменти. Съдът не кредитира
обясненията му и ги намира за проявление на защитната му позиция, тъй като те
се опровергават категорично от всички гласни и писмени доказателства събрани по
делото,както и от заключението на ТХЕ-за.
При така установената по несъмнен
начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира, че
с деянието си подсъдимият К.Г.С. е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението по
чл.343б ал.3 от НК.
По отношение на престъплението по чл. чл.343б ал.3 от НК
от обективна страна от доказателствата по делото се установява, че на 14.08.2018 г. в с. Караджово, обл. Пловдив, подсъдимият С. е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Фолксваген" модел "Голф " с
рег. № РВ 9452 ВА след употреба на наркотични вещества – хероин, установено с токсикохимична експертиза № 19/ТХК-215 от 17.09.2019 г. на
НИК-МВР-гр. София
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е формално
престъпление и за неговата съставомерност и довършеност е необходимо и достатъчно единствено
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, без да е необходимо
да са настъпили други общественоопасни последици.
Управлението на МПС е съзнателна и волева дейност, като по делото се установява
по несъмнен начин, че подсъдимият С. е осъществил престъплението по чл. 343б,
ал. 3 от НК и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл, обективиран в конкретните му действия – съзнавал е общественоопасния характер на деянието – управление на МПС
след употреба на наркотични вещества, предвиждал е общественоопасните
последици, а именно поставянето в опасност живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението и е целял настъпването на престъпния резултат
- управлението на лек автомобил, въпреки употребата на наркотични вещества.
Ето защо и като намери, че авторството и вината на
подсъдимия К.Г.С. в извършването на
престъплението по чл. 343б ал.3 от НК са доказани по несъмнен начин съдът го
призна за виновен в извършването му.
При индивидуализиране на наказанието
на подсъдимия С., Съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства предишна
съдимост на подсъдимия. Действително по отношение на него с определение по ЧНД
№ 8/2019 г. влязло в сила на 23.02.2019 г. е постановена съдебна реабилитация
по отношение на предходните му осъждания. Деянието, предмет на настоящото
обвинение обаче е извършено на 14.08.2018 г., т.е преди влизане в сила на
съдебния акт постановяващ съдебната реабилитация. Това обстоятелство от
юридическа гледна точка поражда два проблема. Тъй като съдебната реабилитация
за разлика от реабилитацията по право е юридически факт, който настъпва с
влизане в сила на съдебния акт, с който
е постановена, тя поражда действия занапред от влизането в сила на съдебното
определение. Към момента на извършване на престъплението обаче, подсъдимият не е бил съдебно реабилитиран и съответно по
отношение на това престъпление в контекста на преценката по чл. 54 от НК, следва да се третира като осъждано
лице с всички произтичащи от това обстоятелства. На второ място, при
постановяването на съдебната реабилитация, съдът обективно не е бил в състояние
да прецени наличието на настоящото престъпление, поради продължителното
развитие на производството, което обаче не отменя факта ,че наличието на настоящото
престъпление безспорно би се явило пречка за постановяването на съдебната
реабилитация, което пък при евентуалното влизане в сила на настоящата присъда,
ще представлява ново обстоятелство, което би обусловило и необходимостта от
евентуална ревизия на определението за съдебна реабилитация по надлежния съдебен
ред. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете полаганите усилия от страна на подсъдимия за
лечението си и преодоляване на наркотичната
си зависимост. Съобразявайки се с тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл. 54 ал.1 от НК „Лишаване от свобода“, което оразмери в
минималния размер на предвидения в
закона диапазон, а именно лишаване от свобода за срок от една година, както и
допълнителното наказание глоба в полза на
Държавата, което оразмери в размер
близък до минималния, а именно в размер от 600 лв. Заедно с това и на основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б ал.3, във вр. с чл. 37
ал.1 т.7 от НК, съдът наложи и кумулативното наказание лишаване от права, като
лиши подсъдимия К.Г.С. от право да управлява МПС за срок от
две години. На основание чл. 59,
ал.4 от НК при изпълнение на наказанието
Лишаване от право да управлява МПС, съдът приспадна времето, през което същият е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред,
считано от датата на отнемането на свидетелството му за управление на МПС, а именно 14.08.2018 г.
Тъй като подсъдимият С. вече е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, то нормата на
чл. 66 ал.1 от НК за отлагане на
изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода е неприложима в
случая, а и съдът намира ,че за постигане на целите на наказанието и
поправянето на подсъдимия следва същият да изтърпи ефективно така наложеното му
наказание лишаване от свобода за срок една година. В тази връзка, съдът изложи
по-горе съображения, че към момента на извършване на престъплението,
подсъдимият С. не е бил съдебно реабилитиран, поради което и последиците, които
законът свързва с предходните му
осъждания не са били отменени и същият е
бил със статут на осъждано лице. Ето защо
и на основание на чл.57 ал. 3, във вр. с ал. 1
т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален
общ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия К.Г.С. наказание от
една година лишаване от свобода. На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода
съдът приспадна времето, през което подсъдимият К.Г.С. е бил задържан по
реда на ЗМВР за срок от един ден на 14/15.08.2018 г., като един ден задържане,
зачете за един ден лишаване от
свобода.
С оглед изхода на делото, съдът
осъди подсъдимия К.Г.С., да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на МВР,
бюджетна сметка на ОД МВР–Пловдив сумата от 399,41 лева, представляващи
направени разноски по делото и да заплати по бюджета на Съдебната власт, бюджетна
сметка на Районен съд Асеновград, сумата от 156 лева, представляващи направени
разноски по делото.
По отношение на приложеното по делото веществено доказателство - „Drager
Drug check 3000“ с фабричен № ARLC-0321, съдът
постанови да се унищожи като вещ без
стойност, след влизане на присъдата в сила.
Причините за извършване на престъплението са липсата на
чувство за отговорност от страна на подсъдимия, по отношение на собствените му
действия и постъпки и склонност към незачитане на установения и утвърден в
страната правов ред и в частност незачитане на установените правила и норми
регулиращи извършването на транспортната дейност.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: