Решение по дело №17/2023 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД, ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, общ. Търговище, обл. Търговище, [улица], представлявано от управителя М. Х. [жк], подадена чрез адвокат В. Ф. от АК-Русе, с посочен по делото съдебен адрес: гр. Русе, [улица], офис 7 против Решение №2153-25-65 от 22.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-25-43/02.11.2022г., издадено от С. Д.- старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната с вх.№ 5101-25-5/24.02.2022г. злополука с пострадалата Б. М. М., [ЕГН] настъпила на 13.12.2021г. в осигурителя „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД, ЕИК-********* се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

В жалбата като основания се навеждат съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага се становище, че административният орган не е връчил на оспорващото дружество, в качеството му на осигурител Протокол №6/28.03.2022г. за извършено разследване на злополуката, както и Протокол №5103-25-6/01.11.2022г., с което не е спазена разпоредбата на чл.58, ал.6 от КСО. Излага се твърдение, че на 13.12.2021 г. М. пада и получава нараняване на ставата в извън работно време, както и че настъпилата злополука е в резултат на предходно заболяване на М.-високо кръвно налягане, както и че не е имало заледяване в двора, където пострадалата е намерена. Излагат се доводи обосноваващи, че административният орган не е изследвал всички обстоятелства от значение за правилното разрешаване на случая. Навежда се становище, че административният орган е следвало да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая, по аргумент на чл. 94 от АПК, която след като се запознае със всички доказателства по преписката и разгледа подадените от дружеството възражения и доказателства да изготви мотивирано становище относно законосъобразността и целесъобразността на Разпореждане № 5104-25-43/ 02.11.2022г. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане, с което настъпила на 13.12.2021 г. злополука с Б. М. М., е приета за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган, за ново произнасяне. Претендира и разноски.

Ответникът –директор на Териториално поделение гр. Варна на Национален осигурителен институт, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Б. К., оспорва жалбата като неоснователна. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

Б. М. е назначена на работа в „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД съгласно Трудов договор № 35 от 08.11.2021 г., на основание чл. 67, ал. 1 от Кодекса на труда, на длъжност „санитар“, при 4-часов работен ден.

В ТП на НОИ – Търговище е депозирана декларация, вх. № 5101-25-5 от 24.02.2022 г. за трудова злополука, настъпила на 13.12.2021 г., в 07,30 часа, с Б. М., при осигурителя „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД.

Съгласно приобщената по делото епикриза № 00053, издадена от МБАЛ „К.“ – гр. Русе, Б. М. е с травма на дясна тазобедрена става, датираща от 13.12.2021 г. Поради установена фактура на тазобедрена шийка, е пристъпено към оперативно лечение.

От страна на ТП на НОИ – Търговище е прието, че мястото на злополуката е дворното ограждение на хосписа, село Николово, област Русе.

С писмо, изх. № 5101-25-5#1 от 28.02.2022 г., декларацията за трудовата злополука и приложените към документи документи (Трудов договор № 35 от 08.11.2021 г., Епикриза № 21934/2021 г., болнични листове №Е20212907057 и № Е20213349639) са изпратени на ТП на НОИ – Русе, за разследване на злополуката, от компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ – Русе.

Със Заповед № 1015-17-40 от 08.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе е наредено да се извърши разследване на злополуката от 13.12.2021 г.

В обяснението на пострадалата, приложено към декларацията за трудовата злополука, г- жа М. твърди, че е пострадала сутринта на 13.12.2021 г., около 7:30 ч. В 6:30 ч. е започва да изпълнява трудовите си задължения. Описва подробно при какви обстоятелства настъпва злополуката.

Според обясненията, дадени от служителката А. Ю., на 13.12.2021 г. е на работа като болногледачка. В 7:30 ч. я извикала навън друга колежка – Д., защото новата колежка е паднала. Последната обяснява, че говорила по телефона с мъжа си, имали скандали и се спънала и паднала. Твърди, че е заедно с Д. и помагат да влез вътре и звъни на управителката.

Според писмените обяснения, дадени от Д. М., на длъжност санитар, на 07.12.2021 г. лицето работи в ДХС „Свети Никола“. Около 07:30 ч. излиза да хвърли боклука и вижда колежката си Белгюзел да се опитва да стане. Последната обяснява падането си със скарване с мъжа си. Г- жа М. влиза за да извика А. Ю., която измерва кръвното на Белгюзел.

За резултатите от извършеното разследване е съставен Протокол № 6 от 28.03.2022 г., в който е отразено, че пострадалата М. е представя на работодателя си болнични листове за изплащане, за периодите 13.12.2021 г. - 22.01.2022 г., и 23.01.2022 г. - 21.02.2022 г, с причина „04“ - злополука трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

В последствие, тези болнични листове са анулирани, като са издадени нови, за същите периоди, с причина „06“ - злополука нетрудова. Установено е също, че на 13.12.2021 г. пострадалата не е на работа по график, не изпълнява служебните си задължения, злополуката не с станала през време и във връзка или по повод на извършваната работа.

Въз основа на Протокол № 6 от 28.03.2022 г., длъжностното лице в ТП на НОИ – Търговище е издало Разпореждане № 5104-25-10 от 12.04.2022 г., с което, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната от М. злополука, не е приета за „трудова“ по чл. 55 от КСО.

Това разпореждане е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Търговище, който с Решение № 2153-25-23 от 26.05.2022 г., отменя същото, а преписката е върната за ново разглеждане от компетентния административен орган, с указания да събере всички факти и обстоятелства от значение за правилното произнасяне относно приемане или неприемане на злополуката за трудова.

Това решение на директора на ТП на НОИ – гр. Търговище, е влязъл в сила административен акт, след проведен съдебен контрол.

Във връзка с Решение № 2153-25-23/26.05.2022 г., до ТП на НОИ - Русе е изпратено писмо с изх. № 5101-25-5#6/03.06.2022 г. с искане за ново разглеждане от компетентния административен орган за събиране на всички факти и обстоятелства от значение за правилното произнасяне, относно приемане или неприемане на злополуката за трудова, като е поискано при разследването да се вземат предвид подробно изложените съображения в Решение № 2153-25-23/ 26.05.2022 г.

С писмо вх. № 5101-25-5#7/20.06.2022 г. ТП на НОИ - Русе предоставя информацията, че от получените обяснения (с дата 15.06.2022 г.) от управителя М. К. и от свидетелите по случая, г-жа М. на 13.12.2022 г. не е била на работа по график; липсват други данни за полагането на труд от г-жа М. и смяната е приключила на 12.12.2021 г. в 20,00ч.; лицата, които работят имат помещение, което е обособена за пребиваване в дома по време на почивка, тъй като живеят в други населени места; от управителката допълнителни задачи устно не са възлагани на г-жа М.; не се знае по каква причина е хвърлила отпадъци, тъй като е била извън работното си време; не е имало заледяване в двора където е намерена; /работодателят е уведомен от А. Ю. на същия ден, че г-жа М. е намерена паднала на пътеката.

За нуждите на административното производство по произнасяне приемане или неприемане на злополуката за трудова, от Районна прокуратура - Русе с писмо изх. № 5101-25-5#16/14.09.2022 г. са изискани, и съответно с писмо вх. № 5101 -25-5# 17/20.10.2022 г. са предоставени заверени копия от документите събрани от ОД на МВР - Търговище по преписка вх. № 535/2022 г. по описа на РП - Търговище образувана по подадена в ОД на МВР - Търговище жалба от Б. М. М..

С писмо вх. 5101-25-5#17/20.10.2022 г. на административния органа е предоставено и копие от Справка с рег. № 5653м-53/22 от 20.06.2022 г. относно извършена проверка по Преписка, с входящ № ЗМ 53/ 2022 г. по описа на ОДМВР - гр. Търговище, съдържаща заключение, че че към момента на инцидента Б. М. е била на работа и претърпяната от нея злополука е трудова.

Резултатите от извършеното разследване на злополуката, осъществена на 13.12.2021 г., с Б. М. М., при осигурителя „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД, са отразени в Протокол № 5103-25-6/ 01.11.2022 г.

Въз основа от длъжностното лице в ТП на НОИ – Търговище, е издадено

С Разпореждане № 5104-25-43 от 02.11.2022 г. с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука в ТП на НОИ - Търговище с вх. № 5101-25-5/24.02.2022 г. от пострадалата Б. М. М., [ЕГН], осъкествена на 13.12. 2021 г., при осигурителя “Хоспис Царица Йоанна” ЕООД гр. Търговище, ЕИК *********, се приема за трудова, злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е връчено на пострадалата М. М. на 08.11.2022 г. и на М. К. в качеството на управител на „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД на 16.11.2022 г.

Видно от мотивите на това разпореждане, този резултат е основан на данните от а събраните документи и на изложените в Справка с рег. № 5653м-53/22 от 20.06.2022 г. на ОД на МВР – Търговище, и в Протокол № 5103-25-6/ 01.11.2022 г., факти и обстоятелства.

Разпореждането е оспорено по административен ред от осигурителя „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД.

С Решение № 2153 – 25 – 65/ 22.12.2022 г., е потвърдено изцяло Разпореждане № 5104-25-43 от 02.11.2022 г. издадено от С. Д. - старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище — длъжностно лице по Заповед № 1015-25-35/13.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука в ТП на НОИ – Търговище, с вх. № 5101-25-5/24.02.2022 г. от пострадалата Б. М. М., [ЕГН], станала на 13.12.2021 г. в осигу рителя “Хоспис Царица Йоанна” ЕООД гр. Търговище, ЕИК *********, се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

За да постанови обжалваното решение, прието е от органа, че обжалванато разпореждане е издадено при правилно приложение на закона.

Не се спори по делото, че към 13.12.2021г. Б. М. М., [ЕГН] е осигурено лице за всички осигурителни случаи, включително и за трудова злополука.

Не се спори по делото относно обстоятелствата, че на 13.12.2021г. лицето Б. М. М. пада и чупи става до сградата на „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД гр. Търговище - дом за стари хора, намираща се в с.Николово,обл.Русе, местност Текето, местност Липник.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Д. М. и М. Г., и обясненията на управителя на оспорващото дружество М. К..

От позаканията си свидетеля М. се установява следното: Лицето работи в хосписа от 2001 г. Когато Б. М. М. постъпва на работа, има проблеми с мъжа си, който я търси по телефона постоянно, много я притеснява, ядосва и обижда. През нощта, преди инцидента, М. е с много високо кръвно. На следващата сутрин, около 7.00 – 7.30 ч., когато излиза за да изхвърли боклука, свидетелката вижда М. паднала на земята, пред входа на дома. Заедно с друга колежка, я прибират вътре и уведомяват управителката по телефона. Последната повиква линейка, която откарва пострадалата. Към момента на падането – 13.12.2021 г. , М. е чакала управителката да дойде, за да я откара от работното място. От изнесените от свидетеля данни, се установява също, че обичайна практика за този хоспис е, управителката му да извозва работниците до местоработата им, а след това – да ги прибира от там. Служителите прекарват 15 дни в хосписа и 15 дни – вкъщи.

От показанията на свидетеля Г. се установява следното:

С Б. М. са семейство, повече от 20 години. През 2021 г. започва М. започва работа в „Хоспис Царица Йоанна“. М. К. я е взимала от дома и, а 15 дни по – късно я е връщала. На 13.12.2021 г. свидетелят е уведомен от М., че е в болница, поради падане, като са и необходими пари за операция.

От обясненията на управителя М. [жк], се установява следното: Г- жа К. организира транспорта на работниците на „Хоспис Царица Йоанна“. О. М. на работа, една седмица преди инцидента. На 12.12.2021 г. управителката уведомява М., че трудовият и договор ще бъде прекратен, както и че на следващия ден, по обяд, ще я прибере.На 13.12.2021 г. Б. М. получава травма – фрактура на тазобедрена става. Около обяд, г- жа К. повиква екип на 112, след което пострадалата е откарана в болница.

Гореустановената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест - § 1, т. 36 ДР на ЗЗ). Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно, непредвидено и спонтанно увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, трудовата злополука е злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Последното обуславя извода, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало по време и във връзка или по повод на извършваната работа, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинно-следствена връзка или само в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза.

Липсва спор, а и се установява от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, че към 13.12.2021 г. Б. М. М. е осигурено лице за всички осигурителни случаи, включително и за трудова злополука. На 13.12.2021г. г- жа М. пада и чупи става на долен крайник до сградата на „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД - дом за стари хора.

Спорът между страните касае осъществяването на фактическия състав от хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО, който приравнява на трудова и злополуката станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място за живеене с постоянен характер.

КСО не дава легална дефиниция на употребения в разпоредбата на чл. 55 КСО израз "обичаен път при отиване и връщане от работа". Съдебната практика го определя като повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време от или до мястото на уседналост на пострадалото лице.

В случая, релевантните факти, подлежащи на установяване, са свързани с целта на пътуването, а – отпътуване от работното място.

Всички събрани в тази насока доказателства, еднозначно и безспорно сочат, че към момента на падането, г- жа М. чака управителя на хосписа, която с управляван от нея автомобил, да да я върне от местоработата и до дома, след приключване на смяната и. Установено по делото е също така, че обичайна практика на конкретния работодател е, управителката на дружеството лично да извозва служителите до и от работното им място. Тези факти и обстоятелства, категорично се установяват, както от разпитаните свидетели (както на оспорващия, така и на заинтересованата страна), така и от обясненията, дадени от управителя на хосписа. Последните се кредитират от съдебния състав по реда на чл. 172 ГПК, вр. чл. 144 АПК, в частта, в която отразяват преки и непосредствени впечатления на лицата, доколкото изнесените данни за релевантните факти и обстоятелства, са последователни и логични, кореспондират помежду си, и не си противоречат.

Претърпяла злополука обуславя внезапно травматично увреждане на здравето на М., което увреждане следва да се квалифицира като трудова злополука.

На следващо място, след като е установено, че злополуката (фрактура на тазобедрена става) е настъпила, в момент, в който пострадалата изчаква да за бъде извозена от работното място (т. е. по време на придвижването от работното място), установяването на точния час, в който е станала злополуката, е без значение за правния спор, доколкото разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО, не поставя такова изискване (така Решение № 5575 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2021 г., VI о.)

Ирелевантни, досежно преценката за наличие на трудова злополука остават въпросите относно здравословното и психоемоционално състояние на пострадалото лице, към момента на инцидента. Този извод се налага, доколкото, дори и да се приеме, че падането е в резултат от влошеното здраве на г- жа М. и/ или от негативни емоционални преживявания, то настъпването на злополуката не може да се приеме като умишлено, в хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО, с оглед липсата на каквито и да е данни пострадалият работник е искал или допускал настъпването на вредоносния резултат. Евентуалното съпричиняване на злополуката, в резултат от небрежно поведение на пострадалия работник, в. т. ч. и спрямо собствените си физическо здраве и емоционално състояние, е неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО, и не дисквалифицират злополуката като трудова.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че постановеното решение на директора на ТП на НОИ – Варна е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и своевременно стореното от процесуалния представител на заинтересованата страна искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, на заинтересованата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, в общ размер от 1000 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД, ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, общ. Търговище, обл. Търговище, [улица], представлявано от управителя М. Х. [жк], против Решение №2153-25-65 от 22.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-25-43/02.11.2022г., издадено от С. Д.- старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната с вх.№ 5101-25-5/24.02.2022г. злополука с пострадалата Б. М. М., [ЕГН] настъпила на 13.12.2021г. в осигурителя „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД, ЕИК-********* се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

ОСЪЖДА „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД, ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, общ. Търговище, обл. Търговище, [улица], представлявано от управителя М. Х. [жк], да заплати на Б. М. М., [ЕГН], сума в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.