Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 11.07.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря БИЛЯНА
МИТКОВА, като разгледа гр. д. № 1512/2018 г. по описа на съда, за да произнесе
взе предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 9 от ЗПК.
Образувано е по искова молба от
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от изпълнителните директори
Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев Ягодин и
прокуриста Милена Ивайлова Ванева против Юлияна Г.С., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че между него и
ответника на 08.10.2010 г. е сключен договор за потребителски кредит № FL
553493/08.10.2010
г., по силата на който първият е предоставил на втория сумата от 17740 лв. за
пълно предсрочно погасяване на дължимото по договор за кредит № FL
380929/28.03.2008
г. и кредитни карти Euroline
№ ЕС 97483/05.12.2006 г. и „АМЕХ”, с № АС 19926/03.11.2008 г. Твърди, че
ответникът се е задължил да му върне горната сума, ведно с договорна лихва в
размер на 5% за първите девет месеца и в размер на 12.750 %. Сочи, че
ответникът се е задължил да погасява кредита на равни месечни вноски, с падеж
8-мо число на месеца, включващи главница и договорна лихва. През първите девет
месеца всяка месечна вноска е в размер на 73.92 лв., а за останалия период в
размер на 285.85 лв.
Ищецът сочи, че след 08.09.2014
г. ответникът преустановил изпълнението на своето задължение по кредита да
връща заетата сума, ведно с договорната лихва. Затова е обявил договорът за
предсрочно изискуем, за което е уведомил ответника с нотариална покана, връчена
му на 18.07.2017 г.
Твърди, че за процесното
вземане е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката. Било
е образувано ЧГД № 8156/2017 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед за
изпълнение на парично задължение. Срещу нея в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответникът е подал възражение.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 13994.89
лв., представляваща неизплатена част от главница по договор за потребителски
кредит № FL
553493/08.10.2010
г., законната лихва върху нея, считано от 01.12.2017 г./датата на подаване на
заявлението/ до окончателното плащане, договорна лихва в размер на 5282.82 лв.,
считано за периода 08.10.2014 г. – 18.07.2017 г., както и 380.10 лв. такси за
периода 08.10.2014 г. – 06.11.2017 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ЧГД № 8156/2017 г. по описа на ПРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника. Искът е оспорен по основание и размер. Ответникът твърди, че договорът за
кредит е сключен със съпруга и Димитър Борисов Стоянов, който е починал
внезапно на 28.09.2014 г. Сочи, че тя е подписала договора, но няма качеството
на солидарен длъжник по него. Твърди, че след смъртта на кредитополучателя е
представила на ищеца смъртен акт и удостоверение за наследници и го е
уведомила, че е безработна и не може да погасява вноските по него. Сочи, че
ищецът не е предприел никакви действия за събиране на дължимите по договора
суми в период по-дълъг от три години. Оспорва посоченото в исковата молба
обстоятелство, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и това и е
съобщено надлежно. Сочи, че поканата е била адресирана до вече починалият и
съпруг. Оспорва размера на претендираните от ищеца главница, договорна лихва и разноски.
Заявява, че не дължи заплащане на направените от ищеца разноски в
производството. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния му представител адв. Брадварски поддържа исковата молба. Искането
му към съда е да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез
процесуалния му представител адв. Ш. поддържа отговора. Оспорва иска. Моли съда
да го отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Правният
интерес се установява от приложеното ЧГД № 8156/2017 г. по описа на ПРС. От него е видно, че в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, за вземане идентично с вземането, предмет на настоящото
производство. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал възражение.
Последното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на
предявеният установителен иск. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК. Затова е процесуално допустим.
Разгледан по същество е
основателен по следните съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи наличието на сключен между него и ответника договор за потребителски
кредит, изпълнението на задължението си по него и вида и размера на
задължението на ответника.
От приетия по делото договор за
потребителски кредит № FL553493/08.10.2010
г. се установява, че ответницата и Димитър Борисов Стоянов, в качеството им на
кредитополучатели са сключили договор с ищеца, по силата на който банката им е
предоставила по посочена в договора банкова сметка ***. По силата на чл. 1, ал.
2 кредитополучателите са се задължили да отговарят солидарно за всички
произтичащи от договора задължения. Те са се задължили да върнат заетата им
сума в срок от 08.10.2020 г. съгласно приложен към договора погасителен план.
Видно от погасителния план всяка погасителна вноска е дължима на 8-мо число от
месеца, считано от 08.11.2010 г. до изтичане срока на договора. Кредитополучателите
са се задължили да заплащат и договорна лихва в размер на 5% за първите девет
месеца, а за следващите - равняваща се на базовия лихвен процент на банката за
потребителски кредити плюс надбавка в размер на 1.250 пункта.
Предвид така установеното,
съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че не е страна по
процесния договор за потребителски кредит. Видно от същия, тя има качеството на
кредитополучател и отговаря солидарно с другия кредитополучател за поетите
задължения. Солидарната отговорност произтича от чл. 1, ал. 2 от договора и
подписалите го страни са се съгласили с нея. Затова по силата на чл. 122, ал. 1
от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение по него от
когото и да е от длъжниците. Затова е неоснователно възражението на
ответницата, че не отговаря за задълженията по процесния договор, тъй като
действителният кредитополучател е нейният съпруг, който е починал на 28.09.2014
г. Обстоятелството, че предоставената в кредит сума е преведена от банката по
банкова сметка, *** /2, ал. 1 от договора/, не променя качеството на
ответницата по договора, нито се отразява на поетите от нея в условията на
солидарност задължения. Затова със смъртта на другия кредитоплучател, настъпила
на 28.09.2014 г., което е видно от представения препис – извлечение от акт за
смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 968/29.09.2014 г. на община Перник,
се е погасила отговорността на починалия длъжник към кредитора/Банката/, но не
са се погасили задълженията, произтичащи от договора. За тях задължен е останал
другият кредитополучател – ответницата по делото.
От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.П., която съдът
кредитира като пълна и обоснована, изготвена от вещо лице с необходимата
компетентност и професионални знания, се установява, че ищецът е изпълнил
задължението си по договора, като е предоставил на кредитополучателите сумата
от 17740 лв. и последната е усвоена от тях за договорната цел – предсрочно
погасяване на задължение по договор за кредит, сключен на 28.03.2008 г. по
договор за кредитни карти, сключени на 05.12.2006 г. и на 03.11.2008 г.
Дължимите погасителни вноски са внасяни своевременно 08.09.2010 г. След тази
дата кредитополучателите са преустановили изпълнение задълженията си по
процесния договор за потребителски кредит, като е останала дължима сумата от
общо 13994.89 лв. – главница, 5282.82 лв. – договорна лихва за периода 08.10.2014
г. – 06.11.2017 г. и такси в размер на 380.10 лв.
Кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, за което ответницата е уведомена на 18.07.2017 г. /нотариална покана
и разписка за връчване – акт № 150, том І, рег. № 1890 от 05.07.2017 г./
Считано от посочената дата всички дължими суми по договора са станали изискуеми
и ответницата е отговаря за погасяването им. До приключване на съдебното дирене, тя не извършвала
плащания. Обстоятелството, заявено в отговора, че не разполага с парични
средства, съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, не я освобождава от отговорност. Без
значение за отговорността и е и фактът, че от момента на спиране на плащанията
по кредита – 08.09.2014 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 01.12.2017 г., банката не е предприела
действия за принудително събиране на вземането си или за обявяването му за
предсрочно изискуемо. Това е така, защото задължението на кредитополучателя за
връщане на предоставената от банката парична сума, ведно с договорната лихва и
такси по обслужване на кредита е единно задължение. Т. е. по правило то следва
да се изпълни веднъж и изцяло. Със съгласието на кредитора, в случая е
предостоставена възможност на длъжника да го изпълнява на части, съгласно
погасителен план, като е уговорен падежът на всяка частична вноска за
изпълнението му, както и реда и начина на погасяване на главница, лихви и
разноски. Следователно вземането на Банката не е периодично и срокът му за
погасявяне по давност е общият такъв, посочен в чл. 110 от ЗЗД – пет години. В
случая от спиране на плащанията до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение не е изтекъл срок равен или по-дълъг
от пет години, за да се приеме, че спорното вземане е погасено по давност. Но дори
и да беше така, то не би се погасило изцяло, тъй като този срок не би изтекъл
за всички дължими вноски. За цялото вземане давностният срок е започнал да тече
от датата на обявяването му за предсрочно изискуемо – 18.07.2017 г. В чл. 15,
ал. 5 от договора страните са постигнали съгласие при пълно или частично
непогасяване на която и да било от месечните вноски за главница или за лихва,
задължението на кредитополучателя да става изцяло предсрочно изискуемо.
Предсрочната изскуемост означава отпадане на уговорката за изпълнението на едно
задължение в определен срок, направена в полза на длъжника. Тя е санкция за
неизправната страна по договора, която губи облагите на срока, поради
неправомерното си поведение. Затова обявяването на едно разсрочено задължение за
предсрочно изискуемо е право на кредитора и той го упражнява по своя преценка.
Длъжникът не може да черпи права от неправомерното си поведение и да иска
обявяване на задължението му за предсрочно изискуемо с цел по-бързо изтичане на
давностния срок за погасяването му. Затова е неоснователно възражението на
ответницата, че неупражняване правото на кредитора веднага да обяви кредита за
предсрочно изискуем, следва да се цени в полза на длъжника.
Предвид всичко изложено съдът
намира за доказано наличието на спорното задължение. Същото не е погасено нито
чрез изпълнение, нито по давност. Затова предявените искове следва да бъдат
уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в заповедното и
исковото производство, съответно в размер на 1378.89 лв. и 2613.14 лв.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК по
отношение на Юлияна Г.С., ЕГН **********
***, че дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от
изпълнителните директори Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров и
Асен Василев Ягодин и прокуриста Милена Ивайлова Ванева сумата от 13994.89
лв./тринадесет хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща неизплатена част от главница по договор за
потребителски кредит № FL
553493/08.10.2010
г., законната лихва върху нея, считано от 01.12.2017 г./датата на подаване на
заявлението/ до окончателното плащане, договорна лихва в размер на 5282.82 лв./пет
хиляди двеста осемдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/, считано за периода
08.10.2014 г. – 18.07.2017 г., както и 380.10 лв./триста и осемдесет лева и
десет стотинки/- такси за периода 08.10.2014 г. – 06.11.2017 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 8156/2017 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на Юлияна Г.С., ЕГН ********** ***
да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от
изпълнителните директори Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров и
Асен Василев Ягодин и прокуриста Милена Ивайлова Ванева сумата от 1378.89
лв./хиляда триста седемдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство и 2613.14 лв./две
хиляди шестстотин и тринадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
направени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЛЕД влизане в сила на
решението, препис от него и ЧГД № 8156/2017 г. да се върнат на ІХ гр. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: