№ 32084
гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110169679 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от К. Д. С.
срещу „И“ АД за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем
№5165000/05.07.2024 г., под евентуалност иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност на клаузата от договора, с която се уговаря
възнаградителна лихва в размер 50 % от договора.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от К. Д. С.
срещу „Ф“ ЕООД за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на
гаранция №5165000/05.07.2024 г., под евентуалност иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД
за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора.
В искова молба, ведно с отговор на насрещен иск, с който се отстранява противоречие
относно кой договор за кредит са исковете, са изложени твърдения, че между ищеца и
„И“ АД е сключен договора за паричен заем. На същата дата е сключен договор за
предоставяне на гаранция между ищеца и „Ф“ ЕООД, което е дъщерно дружество на
заемодателя. Според договора се предоставят заемни средства от 1900 лева, при ГПР
от 63,37 %, с 50 % лихвен процент по кредита, лихвен процент при отказ от договора
14 %, без посочен лихвен процент на ден, със срок за връщане на заема-18 месечни
вноски. Уговорено е възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция –
1275,66 лв., а според чл. 3 от този договор плащането му е при условията на
погасителния план към договора за кредит. Ищецът твърди, че договорът за паричен
заем е нищожен като сключен в противоречие със закона, а именно чл. 11, ал. 1, т. 6, 9а,
10, 1, 20,23,24 от ЗПК с подробни съображения, в т.ч. твърди, че
възнаграждението/таксата за поръчителство е скрита лихва по кредита и е следвало да
се включи в обявения ГПР. Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави, доколкото надвишава три пъти този на законната
лихва. Договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорно съглашение, чието
сключване противоречи на добрите нрави.
Ответното „И“ АД не спори по сключването на договора за заем, който настоява, че е
1
действителен и сключен в съответствие с изискванията на ЗПК, за което излага
подробни съображения, в т.ч. ГПР е изчислен към момента на сключване на
договора,a така оспорения лихвен процент е в съответствие с чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Счита, че с оглед на съдържанието на отделните уговорки договорът за предоставяне
на гаранция /поръчителство/ е второ, акцесорно, облигационно правоотношение и
възнаграждението по него не би могло да се включи в ГПР по договора за заем, а
изпълнението по двата договора не е обвързано. Намира, че чл. 11, ал.1, т.9а от ЗПК е
неприложим, доколкото не е уговорен референтен лихвен процент, а фиксиран за
целия срок на договора. На потребителя е предоставена предварително информация
със СЕФ и в този смисъл е индивидуално уговорено обезпечението.
Ответното „Ф“ ЕООД оспорва исковете и поддържа, че договорът за предоставяне на
поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода,
престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите
нрави, а договорът е възмезден за услуга. Оспорва наличието на представки по чл. 38,
ал.1 от ЗА.
По реда на чл. 211 от ГПК „И“ АД е предявило срещу К. Д. С. насрещни осъдителни
искове по чл. 9 от ЗПК, под евентуалност по чл. 23 от ЗПК, за заплащане на сумата
1827,04 лева – главница, представляваща неизплатена заемна сума по Договор за
паричен заем №5165000/05.07.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на искова молба, и сумата 512,58 лева – договорна лихва за периода 06.09.2024-
04.04.2025 г.; евентуално чиста стойност на кредита 1747,87 лв. Твърди се, че отв. С. е
в неизпълнение на паричното задължение за връщане на заемната сума, ведно с
договорна лихва, като поради просрочие повече от 90 дни с искова молба обявява
предсрочна изискуемост на кредита. В случай че бъде уважена претенцията на
ответника по чл. 26, ал.1 от ЗЗД моли да бъде присъдена в полза на заемодателя
дължимата чиста стойност на кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК.
Ответникът оспорва исковете по съображения за недействителност на договора за
кредит, изложени по-рано.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по
иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, под евентуалност по чл. 26, ал.4, във вр.
чл. 22 от ЗПК, е да установи пълно и главно, че договора за заем/клаузата на чл. 4, и
договора за предоставяне на гаранция са сключени в противоречие със ЗПК, съобразно
изложеното в искова молба. В доказателствена тежест на ответника „И“ АД е да
установи, че оспорените клаузи от договора за заем са индивидуално уговорени.
Тъй като отв. „Ф“ ЕООД твърди, че не са налице предпоставките за предоставяне на
безплатна правна помощ на ищеца по приложения към отговор на искова молба
договор, както и че според практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана
в Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о.,
Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3219/2018 г., II т. о. и др., ако
„противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са
договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
2
съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като
опровергае наличието на поддържаното основание.“, то за този ответник е тежестта на
доказване да опровергае, че не са налице предпоставки по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за
което съдът указва, че не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца „И“ АД по насрещния иск по чл. 9 от ЗПК е да
докаже валидно сключен договор за кредит, надлежно обявена предсрочна
изискуемост на кредита, основание и размер на иска, съобразно изложеното в искова
молба. При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи, че е
заплатил предявеното парично вземане, за което се указва, че не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че между ищецът и отв. „И“ АД е сключен Договор за паричен заем
№5165000/05.07.2024 г., г.; между ищцецът и „Ф“ ЕООД - Договор за предоставяне на
гаранция №5165000/05.07.2024 г.
Представените от страните документи са допустими и относими. За правилното
решаване на спора и по арг. от чл. 7, ал. 3 от ГПК следва да се допусне ССчЕ по
въпросите на ищeца по насрещен иск, в т.ч. проверка твърдението за валидност на
съглашението, на негови разноски, с оглед тежестта на доказване. Искането на отв.
„Ф“ ЕООД да се задължи ищеца да представи декларация за имотно състояние е
неоснователно, доколкото в тежест на ответника е да установи друго за материалното
състояние на ищеца, ако претендира безплатна правна помощ, а искането за справки
следва да се формулира ясно и точно.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147
от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени
доказателства.
УКАЗВА на отв. „Ф“ ЕООД, в 3-дневен срок от получаване на съобщението, да
се формулира ясно и точно искането за справки до НАП и общината по местоживеене.
При неизпълнение искането не се разглежда.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори
на въпросите, поставени в насрещна искова молба, както и на въпросите в какъв
размер възлиза годишният процент на разходите по Договор за паричен заем
3
№5165000/05.07.2024 г., вземайки предвид размера и срока на отпуснатия кредит, и
използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал. 2 от
ЗПК, ако в разходите по кредита се включи стойността на възнаграждение по Договор
за предоставяне на гаранция №5165000/05.07.2024 г., и от какви разходи се формира
ГПР, посочен в договора.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 360,00 лв., което ДА СЕ ВНЕСЕ
от ищеца „И“ АД по сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът
ще приложи спрямо страната чл. 161-162 от ГПК като приеме за недоказани
обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на експертизата.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2025
година от 11,00 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.
4
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца С. и
преписи от отговори на искова молба, с приложения, а на ищеца по насрещен иск и
препис на отговор на насрещна искова молба.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5