№ 45
гр. Попово, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Д.Г.Л.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520100770 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Г.Ф. - гр. С.***** представляван заедно от Изпълнителните
Директори М.К. и С.С., действащи чрез адв. К. В. , ПРОТИВ: А. М. И. с ЕГН: **********
от с. А. общ. П. ул. *****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 993.93
лв., обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Г., за щетите по увредения л.а. „Фолксваген
Поло“, с рег. № *** от ПТП, настъпило на 03.05.2016г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.
(на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявена
на 03.11.2016г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета №
****/03.11.2016г. Г.Ф. възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 4 993.93 лв.
чрез банкови преводи на 15.11.2016г. и 24.01.2017 г. като парична равностойност на 2 553,36
евро по курса за деня, от които 2069.47 евро обезщетение, 437.89 евро такса обработка по ф-
ри № ***/**** и № ****/***** г. и 46.00 евро банкови такси. На осн. чл.559 ал.2 от КЗ на
посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от
компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Г..
Към датата на образуване в ГФ на щета № ****/03.11.2016г. международното
регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Г. чрез
изплащане на обезщетение в размер на 2 553.36 евро, ведно с всички гореописани разходи за
щетите по увредения л.а. „Фолксваген Поло“, с рег. № *** било вече извършено от
Националното бюро на автомобилистите на Г. в качеството му на компенсационен орган по
местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно
1
местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл.
561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане
на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл. 559 ал.2 от КЗ Фондът
задължително следвало да възстанови.
Виновен за ПТП бил ответникът А. М. И., който на 03.05.2016г. в Г. при управление
на л.а. „Ланчия Либра“ с ДКН **** причинил процесното ПТП, като потеглил внезапно от
мястото на което е бил паркиран, завил наляво и ударил правомерно движещият се л.а.
„Фолксваген Поло“, с рег. № ***.
В нарушение на чл. 490 от Кодекса за застраховането, ответникът управлявал
увреждащия л.а. „Ланчия Либра“ с ДКН: ****, без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП.
С регресна покана ответникът бил поканен да възстанови платеното от Г.Ф., но
същият не бил погасил задължението си.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, се моли за решение с
което ответникът да бъде осъден да заплати на Г.Ф. сумата от 4 993.93 лв., обезщетение за
имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Германия, за щетите по увредения л.а. „Фолксваген Поло“, с рег. № ***
от ПТП, настъпило на 03.05.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
Депозирано е писмено становище от адв. К. В., надлежно упълномощена в което са
изложени доводи, с които процесуалния представител на ищеца обосновава становище за
основателност на иска. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Не оспорва вината си за настъпилото
ПТП, но оспорва иска по размер. Моли за цялостното му отхвърляне, алтернативно за
намаляване на неговия размер.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 559, ал. 3, вр. чл. 558, ал. 7 от Кодекс за
застраховането:
Видно от приложения по делото легализиран превод на Съобщение за ПТП от
04.05.20216г., на 03.05.2016г., 19:07ч в Р.Г., гр. О.****, като водач на л.а. „Ланчия Либра“ с
ДКН ****, потеглил внезапно от мястото, на което е бил паркирал, завил наляво и ударил
правомерно движещият се л.а. „Фолксваген Поло“, с рег. № ***.
От представената по делото справка от базата данни на Информационен център към
Г.Ф., се установява, че по отношение на л.а. с регистрационен номер **** няма данни за
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпилото ПТП.
Представен е доклад по щета с № ***/03.11.2016г. , изготвен от експерт И.Г. с
посочена сума за нанесени вреди в общ размер на 4227.64 лв., разходи за банкова такса 0.25
лв., превод на документи 17.85 лв., и разходи за ликвидация 18.10 лв. Общо 4245.74 лв.
Представен е доклад по щета с № ***/03.11.2016г., /Доплащане от 10.01.2017г./ сума
за нанесени вреди в общ размер на 766.26 лв. и разходи за банкова такса 0.25 лв. Общо
2
766.54 лв.
С преводно нареждане от 15.11.2016г., Г.Ф. е заплатил на „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ сумата от 4227.64 лв..
С преводно нареждане от 24.01.2017г., Г.Ф. е заплатил на „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ сумата от 766.29 лв..
На ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на изплатеното от фонда
обезщетение.
Съгласно чл. 559, ал. 3, вр. ал. 1 от КЗ, след изплащането на обезщетението,
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по посочената законова
разпоредба, следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две
групи факти. От една страна трябва да се установи липса на сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, покриваща причинени от деликвента вреди при
управление на процесното МПС. Последният факт е отрицателен и тъй като по делото от
страна на ответника, в чиято тежест е да стори това, не са ангажирани доказателства за
противоположния положителен факт (наличие на валидна за периода, в който попада датата
на процесното ПТП застраховка “Гражданска отговорност”), съдът приема от фактическа
страна за установена липсата на валидна застраховка към датата на процесното ПТП.
Същото се установява и от представената справка от информационния център към Г.Ф..
С представения легализиран превод на Съобщение за ПТП от 04.05.20216г., се
доказва, че на 03.05.2016г., 19:07ч в Р.Г., гр. О.****, ответникът като водач на л.а. „Ланчия
Либра“ с ДКН ****, е потеглил внезапно от мястото на което е бил паркирал, завил наляво
и ударил правомерно движещият се л.а. „Фолксваген Поло“, с рег. № ***.
Ответникът е управлявал МПС, без да има сключена застраховка Гражданска
отговорност.
За да бъде уважена предявената искова претенция следва да са налице кумулативно
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвидени в
разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД - извършено виновно от деликвента противоправно деяние,
от което да е в причинно- следствена връзка твърдените вреди.
Вината в гражданското право, се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2
ЗЗД/. Не се твърди и не са ангажирани доказателства, от които би могъл да се направи извод,
че деянието е извършено при наличие на някое от изключващите вината обстоятелства, при
което съдът приема, че виновен за настъпилото ПТП е ответникът.
В случая, настоящият състав намира, че всички елементи от фактическия състав на
съдебно предявеното вземане се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД изисква
установяване на виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което
са произлезли вредите, както и че отговорността е възникнала във връзка с използването на
процесното МПС от деликвента.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема, че ответникът като водач
на МПС, без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, е причинил ПТП, при което
са причинени материални щети- пряка и непосредствена последица от деянието, описани в
съобщението за ПТП и в останалия доказателствен материал по делото.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че е изготвен
доклад по заведената щета, където са описани констатираните щети по отношение на
увредения автомобил. Съдът кредитира приложените от ищеца писмени доказателства,
3
доколкото съдържащите се в тях данни кореспондират с отразеното в съобщението за ПТП.
Размерът на претърпяната имуществена вреда вследствие ПТП е безспорно доказан
от приложените писмени доказателства по щета № ***/03.11.2016г.
С изплащането на обезщетението фондът е встъпил в правата на увредения срещу
деликвента, като разполага с правото да му бъде възстановено платеното обезщетение.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че са налице всички елементи от
фактическия състав, обуславящ ангажирането на регресната отговорност на ответника към
Гаранционния фонд, при което предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед уважаване на исковата претенция, основателна се явява и претенцията за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
/23.09.2021г./ до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в хода на настоящото производство разноски за
държавна такса от 199.76 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. И. с ЕГН: ********** от с. А. общ. П. ул. *****, ДА ЗАПЛАТИ на
Г.Ф. с адрес гр. С.*****, представляван заедно от Изпълнителните директори М.К. и С.С.,
действащи чрез адв. К. В., СУМАТА от 4993.93 лв. /четири хиляди деветстотин
деветдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща възстановено от Г.Ф.
по щета по щета с № ***/03.11.2016г. обезщетение за причинени имуществени вреди л.а.
„Фолксваген Поло“, с рег. № *** от ПТП, настъпило на 03.05.2016г. в Р.Г., гр. О.****, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба /23.09.2021г./, до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. М. И. с ЕГН: ********** от с. А. общ. П. ул. *****, ДА ЗАПЛАТИ на
Г.Ф. с адрес гр. С.*****, представляван заедно от Изпълнителните директори М.К. и С.С.,
действащи чрез адв. К. В., СУМАТА от 199.76 лв. /сто деветдесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки/ - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4