№ 20906
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110175189 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. П. Л. против
„ВИВА КРЕДИТ“ АД.
Производството е образувано по искова молба на Р. П. Л. против „ВИВА
КРЕДИТ“ АД, с която е предявен установителен иск с искане за прогласяване
нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем Standart30 №
******* от 18.06.2024 г., поради противоречието му със закона, а при условията на
евентуалност да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузите
на чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4 от Договор за паричен заем № ******* от 18.06.2024 г.,
предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане, както и клаузите на чл. 4,
ал. 1 и 2 от Договор за паричен заем № ******* от 18.06.2024 г., предвиждащи
неустойка за непредоставяне на обезпечение в срок, са нищожни поради противоречие
на закона, заобикаляне на закона или противоречие на добрите нрави.
Ищцата твърди, че на 18.06.2024 г. между страните бил сключен Договор за
паричен заем Standard 30 № ******* за сумата от 2300 лева при фиксиран ГЛП от
40,32 % и ГПР от 49,39 %. В чл. 1 ал. 3 и 4 от договора страните уговорили, че
кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане
на искането за заем срещу такса в размер на 1689,60 лева, платима наред с
погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал. 1 страните уговорили, че заемателят се
задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчител физическо
лице, което да отговаря на определени от кредитора условия. В ал. 2 на чл. 4 било
уговорено, че в случай на непредоставяне на обезпечението, потребителят дължи
неустойка в размер на 1126,35 лева, платима наред с погасителните вноски. Излага
подробни аргументи, че в договора липсвало ясно разписана методика за формиране
на ГПР – кои компоненти точно са включени в същия, което било в противоречие с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поставяло потребителя в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него продукт, поради което договорът за
1
кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага, че кумулирането на
таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредоставено обезпечение в срок,
всъщност представлявало скрито оскъпяване на кредита, доколкото ГПР нараствал
допълнително и така се стигало до неоснователно обогатяване на кредитора.
Поддържа, че предвидената сума за такса за експресно разглеждане е част от
дейността по управление на кредита, поради което клаузата, уреждаща същата
противоречала на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съответно била
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Сочи, че неустоечната клауза се отклонявала
от обезпечителната и обезщетителната си функции, като доколкото същата водела до
затрудняване на доброволното погасяване на кредита, както и да увеличаване
разноските при евентуално принудително събиране, то била уговорена с единствената
цел да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора. С оглед предходното
излага, че клаузата за неустойка била уговорена в противоречие на добрите нрави,
поради което била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Изтъква, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя
обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4 ЗПК, е нищожна. В
този смисъл посочва, че уговореното по кредита обезпечение възлизало на повече от
една трета от стойността на заетата сума. Допълва, че клаузата за предоставяне на
обезпечение била нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК, доколкото същата
заобикаляла изискванията на чл. 71 ЗЗД, предвид уговорката между страните, че ако
длъжникът не е дал обезпечение, кредиторът може да иска изпълнение на срочното
задължение и преди изтичане на срока. Твърди че, до настоящия момент е погасила
задължения по процесния кредит в общ размер на сумата от 776,44 лева, от които
сумата от 385,44 лева, платена на 19.07.2024 г. и сумата от 391 лева, платена на
06.09.2024 г. Излага, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. При тези твърдения и останалите подробно
изложени такива в исковата молба моли съда да уважи предявените искове.
Претендира съдебни разноски и възразява такива да бъдат присъждани на ответната
страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по допустимост и
основателност, за което излага подробни съображения. Не оспорва сключването на
процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, но навежда
подробни твърдения в насока, че същият е действителен и отговаря на всички
законови изисквания, както и че оспорваните клаузи са валидни и не страдат от
твърдените в исковата молба пороци, като в тази връзка посочва, че претендираните с
клаузите възнаграждения не следва да се включват в размера на ГПР. Моли съда да
отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „ВИВА КРЕДИТ“ АД предявява насрещен иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с който се иска, ответницата Р. П. Л.
да бъде осъдена да заплати на ищеца „ВИВА КРЕДИТ“ АД сумата в размер на 1523,56
лева – главница по договор за паричен заем #*******/18.06.2024 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 30.04.2025 г. до окончателното
изплащане. С насрещната искова молба, на основание чл. 9, ал. 3 от Договор за
паричен заем № ******* от 18.06.2024 г., обявява вземанията по договора за
предсрочно изискуеми, като моли същата да се счита и за уведомление на длъжника в
този смисъл.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата по насрещните искове Р. П. Л. е подала
отговор на насрещната искова молба, с който признава за основателен предявения
2
насрещен иск за сумата от 1523,56 лева, представляваща главница по Договор за
паричен заем № ******* от 18.06.2024 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Съдът е сезиран с главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит поради
противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, както и евентуални искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД.
По така предявения главен иск за прогласяване нищожност на договора е да
докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, включително че част от съдържанието на договора са клаузи,
предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане и неустойка при
непредоставяне на обезпечение, както и че договорът е нищожен на сочените
основания.
Доколкото в случая е предявен установителен иск за нищожност на договора за
потребителски кредит съдът разглежда единствено наведените от ищеца основания за
нищожност, като не извършва служебна проверка за нищожност на договора на
незаявени основания.
Предвид изложеното, в настоящото производство следва да бъдат разгледани
само заявените от ищеца в исковата му молба основания за нищожност, а именно –
противоречие с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен
заем Standart 30 № ******* се установява, че на 18.06.2024 г. между ищеца, в
качеството му на кредитополучател, и „Вива Кредит“ АД, в качеството му на
кредитодател, бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е
предоставен заем в размер на 2300 лв., със срок на погасяване 15 седмици, брой
вноски - 15, месечни, последната с падеж на 11.09.2025 г., с размер на месечната
погасителна вноска – 310,35 лева, с уговорена годишна лихва – 40,32 %, ГПР – 49,49
%. В чл. 1, ал. 3 от договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на кредит в размер на 1689,60
лева, като в този случай общата дължима сума по кредита е в размер на 4655,25 лева.
В чл. 4, ал. 2 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението
на кредитополучателя по чл. 4, ал. 1 – да предостави едно от посочените в нормата
обезпечения, кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 1126,35 лева, която
ще се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай
общата дължима сума е в размер на 5781,60 лева.
Съдът намира, че между страните е сключен писмен договор, въз основа на който
кредиторът-ответник се е задължил да предостави на потребителя-ищецкредит под
формата на парична сума за определена цел, която длъжникът се е задължил да ползва
съобразно уговореното и да върне в определения срок. Приложение в отношенията
между страните следва да намерят нормите на ЗПК в действащата към момента на
3
сключване на договора редакция, тъй като ищецът има качеството потребител по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на договора
физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска
дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.
На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от
49,49 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В
чл. 2, ал. 3 от договора са посочени допусканията, които се взимат предвид при
определяне годишния процент на разходите, като е посочено, че при определяне на
ГПР е взето предвид допускането, че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихва за
забава и неустойка за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в процесния договор неправилно е
посочен годишния процент на разходите по кредита.
Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Видно от съдържанието на договора за кредит, сумата от 1126,35 лева –
неустойка за непредоставвяне на обезпечение е включена в общата дължима от
потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т.е. същата е дължима
наред с взетата на заем сума в размер на 2300 лева и възнаградителната лихва в размер
на 40,32% годишна лихва. Аналогично е положението с предвидената в чл. 1, ал. 3 от
договора такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредит в
размер на 1689,90 лева.
Посочените суми от 1126,35 лева за неустойка и 1689,90 лева за такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на кредит настоящият състав
намира, че следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по
4
дело C-714/22, съгласно което член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
"общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или
те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
този кредит.
Настоящият състав намира, че предвиждането на неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита представлява именно
конструкция, която е предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.
Видно от представения погасителен план неустойката е включена като част от
погасителните вноски по кредита. В същото време, поставянето на непосилни за
изпълнение изисквания към възможните обезпечения, прави начисляването на
неустойка за неизпълнението им сигурно за кредитора.
В контекста на изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за
паричен заем е недействителен поради непосочване на реалния размер на ГПР по
договора, поради което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Standart 30
№*******/18.06.2024 г., сключен между страните по делото.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на
даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от
Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин
ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора
за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и
на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват
система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане
на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В
цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на
годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
5
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му.
Предвид гореизложеното основателен се явява предявеният иск за прогласяване
нищожността на процесния договор за паричен заем Standart 30 №*******/18.06.2024
г., сключен между страните, поради което същият следва да бъде уважен.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, няма да бъде разглеждан
иска за прогласяване нищожността на чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4 от Договор за паричен заем
№ ******* от 18.06.2024 г., предвиждащи заплащане на такса за експресно
разглеждане, както и клаузите на чл. 4, ал. 1 и 2 от Договор за паричен заем № *******
от 18.06.2024 г., предвиждащи неустойка за непредоставяне на обезпечение в срок
По насрещния иск:
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже сключването на валидно правоотношение по
договор за потребителски заем, предоставянето на кредита на кредитополучателя,
размера и изискуемостта на вземането за главница.
Между страните е безспорно, а и от представения катo доказателство по делото
Договор за паричен заем Standart 30 № ******* се установява, че на 18.06.2024 г.
между ищеца, в качеството му на кредитополучател, и „Вива Кредит“ АД, в
качеството му на кредитодател, бил сключен договор за паричен заем, въз основа на
който на ищеца е предоставен заем в размер на 2300 лв., със срок на погасяване 15
седмици, брой вноски - 15, месечни, последната с падеж на 11.09.2025 г., с размер на
месечната погасителна вноска – 310,35 лева, с уговорена годишна лихва – 40,32 %,
ГПР – 49,49%.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ищцата Р. П. Л. е заплатила на „ВИВА КРЕДИТ“ АД сумата в размер на 776,44 лева, с
която сума по процесния договор за заем са погасени вземания за главница в размер на
492,15 лева и договорна лихва в размер на 284,29 лева.
Доколкото в настоящото решение съдът възприема извод за недействителност на
договора за паричен заем, то не е налице първата предпоставка за уважаване на иска с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, а именно – наличието на валидно
договорно правоотношение, поради което няма да бъдат разглеждани останалите
предпоставки за уважаване на исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
Правилата, уреждащи правните последици от недействителността на договорите
за потребителски кредит, са уредени в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която е
императивна по своя характер, а за приложението на императивните материално
6
правни норми съдът следи служебно. Съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази
връзка, ако недействителността се установи съдът следва да осъди длъжника с
решението си да плати дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД. Ако се
приеме, че осъждането на длъжника да заплати чистата сума по получения кредит
следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.
55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен
договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла
погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване.
С оглед на установеното по делото, следва извод, че ищцата дължи на „Вива
Кредит“ АД връщане само на отпуснатата по договора за кредит сума в размер на 2300
лева. От посочената сума обаче следва да бъде приспадната общо заплатената от
кредитополучателя сума по договора за кредит в размер на 776,44 лева, поради
което кредиполучателят следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
1523,56 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
По първоначалния иск ищцата претендира присъждането на разноски за държавна
такса в размер на 231,26 лева, за извършването на които са представени доказателства.
Адв. Б. претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищцата безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съдът намира, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност на делото по
предявения първоначален иск, както и предвид обема на извършените от адв. Б.
действия, справедливият размер на адвокатското възнаграждение, дължимо от
ответната страна, за осъществената защита по първоначалния иск е в размер на 250
лева.
По насрещния иск ответникът претендира присъждането на разноски, както
следва: 60,94 лева за държавна такса и 400 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че предвид неголямата правна и фактическа сложно на делото и обема
на извършената от процесуалния представител на ответника-ищец по насрещния иск
работа, съдът намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по предявения от Р. П. Л., ЕГН: **********
срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД на сключеният между страните по делото Договор за паричен заем Standart30 №
7
******* от 18.06.2024 г. поради противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Вива Кредит" АД, ЕИК: ******** срещу Р. П. Л.,
ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1523,56 лева - предсрочно
изискуема главница по договор за паричен заем Standart30 № ******* от 18.06.2024 г.
ОСЪЖДА Р. П. Л., ЕГН: ********** срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК: ********
да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК: ******** на основание чл. 23 ЗПК сумата в
размер на 1523,56 лева - представляваща остатък от предоставена на Р. Л. от ответника
сума в заем.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК: ******** да заплати на Р. П. Л., ЕГН:
********** сумата в размер на 231,26 лева – разноски за държавна такса в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК: ******** да заплати на адв. Л. Б. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата в размер на 250 лева – адвокатско възнаграждение
за осъществена в полза на ищцата безплатна правна помощ в настоящото
производство.
ОСЪЖДА Р. П. Л., ЕГН: ********** срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК: ********
да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК: ******** сумата в размер на 160,94 лева –
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8