№ 19878
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110104146 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по първоначална искова молба, подадена от „Макс 2 Консулт“
ЕООД чрез адв. В., срещу М. О. М., с която са предявени осъдителни искове за заплащане на
сумата 1 272,20 лв., представляваща частично заплатен данък печалба за 2022г., дължим от
„Макс 2 Консулт“ ЕООД преди прехвърляне на дружествените дялове на 24.07.2023г., сумата
от 9,20 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 24.07.2023г. до 11.12.2023г.,
сумата от 1 946,54 лв. – незаплатен към момента на подаване на исковата молба данък
печалба за 2022 г., дължим от „Макс 2 Консулт“ ЕООД преди прехвърляне на дружествените
дялове на 24.07.2023 г., както и сумата от 175,55 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 24.07.2023 г. до 11.12.2023г., ревандикационни искове за осъждане на ответника
да предаде на ищеца владението върху 2 бр. лаптопи *************, ****************
****************************** с периферия и лаптоп ********** 3500
****************- ***************************, както и иск за присъждане на сумата от
2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
С определение № 2479 от 18.01.2025 г. е прекратено производството по предявения
иск за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лв. за претърпени неимуществени вреди
поради направено оттегляне на исковата молба в тази част.
С определение № 20877 от 12.05.2025 г. е прекратено производството по предявените
осъдителни искове за заплащане на сумата 1 272,20 лв., представляваща частично заплатен
данък печалба за 2022 г., дължим от „Макс 2 Консулт“ ЕООД преди прехвърляне на
дружествените дялове на 24.07.2023г., сумата от 9,20 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 24.07.2023г. до 11.12.2023г., сумата от 1 946,54 лв. – незаплатен към
момента на подаване на исковата молба данък печалба за 2022г., дължим от „Макс 2
Консулт“ ЕООД преди прехвърляне на дружествените дялове на 24.07.2023г., както и сумата
от 175,55 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 24.07.2023г. до 11.12.2023г.,
като недопустимо, а исковата молба е върната. Производството е висящо в частта, касаеща
предявените ревандикационни искове.
1
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2023 г. М. О. М. продал на А. Н. Н.
собствените си 10 дяла от „Макс Консулт“ ЕООД на стойност 20 лв. /по 2 лв. всеки/ и тя
станала едноличен собственик на капитала. Ответникът декларирал, че към този момент не
са налични задължения на дружеството. Твърди се, че новият управител на „Макс Консулт“
ЕООД установил, че в счетоводството му за зачислени като дълготрайни материални активи
два лаптопа, както следва лаптоп *************, ****************
****************************** с периферия, закупен за сумата от 1507 лв. /Фактура №
299/22.10.2021 г./ и лаптоп ********** 3500 ****************-
*************************** за сумата от 1257 лв. /Фактура № 323/29.12.2021 г./, които
обаче фактически не били предадени на новия едноличен собственик на капитала на
дружеството. Според ищеца ответникът държи процесните лаптопи и се иска тяхното
предаване на дружеството, чиято собственост са те.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от М. О. М.
чрез процесуалния му представител адв. П.. Ответникът не оспорва, че е бил едноличен
собственик и управител на „Макс 2 Консулт“ ЕООД, като на 24.07.2023 г. продал
притежаваните от него 10 дружествени дяла на стойност от по 2 лв. на А. Н. Н.. Не оспорва,
че по силата на сключени договори за продажба, обективирани в приложените към исковата
молба фактури „Макс 2 Консулт“ ООД е придобило двата лаптопа. Сочи, че преди
сключването на сделката за продажба на дружествените дялове А. Н. се е запознала със
счетоводната документация на дружеството, наличните активи, задлъжнялост, вземания,
контрагенти и др. Със сключването на договора за продажба предал на А. Н. цялото
счетоводство и фактическата власт върху наличните активи, оспорва да владее процесните
лаптопи. Сочи, че предвид експлоатацията им същите били развалени още преди
сключването на договора за продажба. Оставени били за ремонт в сервиз „Айтиес“ ЕООД,
където след извършена диагностика било установено, че не подлежат на поправка и са
останали там.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че на
24.07.2023г. между М. О. М. и А. Н. Н. е сключен Договор за продажба на дружествени
дялове, по силата на който ответникът продал на А. Н. Н. собствените си 10 дяла по 2 лева
всеки на обща стойност от 20 лв. от капитала на „Макс 2 Консулт“ ЕООД, срещу продажна
цена в размер на 20 лв. В чл. 2 е отбелязано, че продажната цена е заплатена напълно и в
брой от купувача.
Установява се, че на същата дата – 24.07.2023г. е проведено общо събрание на „Макс
2 Консулт“ ЕООД, на което е взето решение, че М. О. М. продава на А. Н. Н. собствените си
10 дяла от по 2 лева всеки на обща стойност от 20 лв. от капитала на „Макс 2 Консулт“
ЕООД, вследствие на което купувачът става едноличен собственик на капитала, а М. О. М. е
освободен като съдружник в търговското дружество. С протокол-решение от 24.07.2023г. А.
Н. Н. като едноличен собственик на капитала е освободила ответника като управител на
„Макс 2 Консулт“ ЕООД, избрала е себе си за управител на търговското дружество и е
променено седалището и адреса на управление.
Като писмено доказателство е представена Фактура № ********** от 22.10.2021г.,
издадена на „Макс 2 Консулт“ ЕООД, на стойност от 1 507 лв. с вкл. ДДС за закупуване на
“*************, ********************************************** с периферия.
Отразено е, че сумата е заплатена по банков път.
По делото е приобщена и Фактура № ********** от 29.12.2021г., издадена на „Макс 2
Консулт“ ЕООД, на стойност от 1 257 лв. с вкл. ДДС за закупуване на Лаптоп “**********
3500 ****************-*******************************. Отразено е, че сумата е
заплатена по банков път.
2
Представен е счетоводен амортизационен план на „Макс 2 Консулт“ ЕООД за месец
юли 2023г., в който са отразени два дълготрайни актива: Лаптоп ****************** от
22.10.2021г. с амортизируема стойност от 1 255,83 лв. и остатъчна стойност от 157,02 лв.,
Лаптоп *************** от 29.11.2021г. с амортизируема стойност от 1 047,50 лв. и
остатъчна стойност от 829,23 лв.
От протокол за прием на техника за ремонт /диагностика/ № 3 се установява, че на
27.06.2023г. трето за производството лице – „Айтиес 22“ ЕООД е приело Лаптоп **********
със сериен номер *********** и захранващ блок от М. М. с оплаквания, че не пише никакви
индикации. С протокол от същата дата от ответника е приет и Лаптоп ********** със сериен
номер *********** и захранване с посочено оплакване „лаптоп – не пали“.
За установяване на обстоятелствата относно упражняването на фактическа власт
върху процесните движими вещи са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Л. М. – дългогодишен приятел на ответника. Според неговите показания преди две години
М. М. се свързал с него във връзка с възникнал проблем с лаптопи и необходимостта да
открие сервиз за техния ремонт. Описва, че заедно с ответника занесли два лаптопа, марка
**** в сервиз, намиращ се на ****************, при което техникът констатирал проблеми
с дънна платка на единия от тях, а с другия – с лентов кабел, като стойността на тяхната
поправка щяла да бъде съизмерима със стойността на самите лаптопи. След като му били
съобщени тези обстоятелства М. М. взел решение да не предоставя лаптопите за ремонт, а ги
оставил за рециклиране в самия сервиз, доколкото нямал право да изхвърли на
нерегламентирано място. Излага, че въпросните лаптопи били втора употреба, имали голям
проблем, като предполага, че били намокрени.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, които
намират правната си квалификация в чл. 108 ЗС. Основателността на исковите претенции е
обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца на
следните материални предпоставки: че е собственик на 2 броя лаптопа - “**********” 3510,
**************** ****************************** с периферия, закупен за сумата от
1 507 лв. и на лаптоп “**********” 3500, ****************-
***************************** за сумата от 1 257 лв., както и че ответникът, владее или
държи процесните движими вещи.
Съобразно правилото на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже своите
възражения.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени обстоятелствата, че М. О. М. е бил управител и
едноличен собственик на капитала на „Макс 2 Консулт“ ЕООД, като на 24.07.2023г.
прехвърлил притежаваните от него 10 бр. дружествени дяла, всеки от които на стойност от
по 2 лв. на А. Н. Н., както и че по силата на договори за покупко-продажба, обективирани
във Фактура № ********** от 22.10.2021г. и Фактура № ********** от 29.12.2021г. „Макс 2
Консулт“ ЕООД придобило 2 бр. лаптопи “**********” 3510, ****************
**************************** с периферия за продажна цена от 1 507 лв. с вкл. ДДС, а на
29.11.2021г. и лаптоп “**********” 3500, ****************-
********************************* за продажна цена от 1 257 лв. с вкл. ДДС.
След съвкупен анализ на доказателствения материал настоящият състав намира, че
първата предпоставка, обуславяща уважаването на исковата претенция - правото на
собственост върху процесните движими вещи, не е налице, поради следните съображения:
От събраните гласни доказателства се установява, че след като предал въпросните лаптопи в
сервиз, на М. О. М. му било съобщено, че стойността на ремонта би била съизмерима със
стойността на самите лаптопи, поради което последният решил да не възлага ремонтирането
3
им и оставил вещите в сервиза за рециклиране. Съдът кредитира свидетелските показания
като обективни и достоверни, тъй като ценени по правилата на чл. 172 ГПК, са
последователни, логични и вътрешно хармонични. От определящо значение е, че
субективните възприятия относно правнорелевантните факти са формирани непосредствено,
като в тяхното съдържание не се наблюдава стремеж за преувеличаване на възприятията.
Доказателствената стойност на изложените данни не се опровергава от останалите
доказателства.
По естеството си действията на ответника, изразяващи се в оставяне на движимите
вещи в сервиза, за да бъдат рециклирани, следва да бъдат квалифицирани като отказ от
правото на собственост върху тях. Същите са израз на нежеланието му да ги ползва
съобразно тяхното предназначение и да прекрати съществуването им. Отказът от субективно
право представлява едностранна правна сделка, като съобразно чл. 44 ЗЗД по отношение на
нея намират съответно приложение правилата на договорите в случаите, когато законът
допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. В настоящата
хипотеза се касае за отказ от абсолютното право на собственост, като не съществува легална
забрана за неговото извършване. По аргумент на противното от чл. 100 ЗС отказът от
правото на собственост върху движими вещи е неформална сделка, като теорията и
съдебната практика допускат същият да се осъществи както чрез изрично волеизявление на
титуляря, така и чрез конклудентни действия, каквото действие се явява предоставянето им
за рециклиране. Същевременно, от съществено значение е да се отбележи, че въпросните
конклудентни действия са осъществени през месец юни 2023г. от М. О. М. в качеството му
на управител и едноличен собственик на капитала на „Макс 2 Консулт“ ЕООД. Както е
известно, юридическите лица формират и изразяват волята си посредством своите органи,
поради което следва да се приеме, конклудентните действия са извършени от лице с
разпоредителна власт. При това положение, може да се направи обоснован извод, че
разпоредителните действия с правото на собственост върху процесните движими вещи са
допустими, извършени надлежно, поради което са годни да предизвикат целените с тях
правни последици - а именно прекратяване на абсолютното вещно право. Тези изводи
обосновават неоснователност на исковата претенция, тъй като с отказа правото на
собственост върху лаптопите е прекратено.
Отделно от това, следва да се отбележи, че ревандикационният иск е средство за
защита на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик в случаите, при които
титулярят на правото на собственост е лишен от правната възможност да осъществява
фактическа власт върху вещта. В това отношение, по реда на чл. 108 ЗС може да се иска
предаване владението/държането на дадена вещ, която съществува към момента на
предявяване на иска. Така предявеният иск може да бъде уважен само ако вещта съществува
и към момента на приключване на съдебното дирене /в този смисъл Решение № 245 от
16.12.2015г. по гр. д. № 3263/2015г. на ВКС, I г.о/. От анализа на доказателствената
съвкупност вътрешното убеждение на настоящия състав относно съществуването на
процесните движими вещи е силно разколебано. Както беше посочено, по делото се
установи, че същите са предадени за рециклиране още през месец юни 2023г. При
съблюдаване на периода, изминал от момента на предаването им на третото за
производството лице „Айтиес 22“ ЕООД до датата на подаване на исковата молба, както и
липсата на данни, които да опровергаят събраните гласни доказателства, се налага
заключение, че лаптопите не са съществували като движими вещи в правния мир нито към
момента на предявяване на настоящия иск, нито към момента на приключване на съдебното
дирене. Този извод не се разколебава от приобщения по делото счетоводен амортизационен
план. На първо място, същият касае месец юли 2023г., а не гореописаните моменти –
депозиране на иска, респективно приключване на съдебното дирене. На второ място, следва
да се държи сметка, че според Националния счетоводен стандарт 4 /НСС4/ амортизацията
представлява разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на
4
амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия му срок на годност, т.е.
свързва се с изхабяването на дълготрайните активи. От тук следва, че така изготвеният
амортизационен план и вписаните в него амортизационни начисления имат значение
единствено за счетоводни и данъчни цели, но сами по себе си не доказват по категоричен
начин съществуването на движимата вещ. При тези мотиви съдът намира, че в обективната
действителност се е проявил и друг правопрекратяващ правото на собственост факт – а
именно погиване на вещите. Липсата на първата предпоставка – ищецът да е титуляр на
правото на собственост върху ревандикираните вещи, от своя страна, обосновава
неоснователност на предявените осъдителни искове.
За прецизност на изложението и в изпълнение на изискването по чл. 235, ал. 2 и чл.
236, ал. 2 ГПК да се обсъдят всички възражения и доводи на страните, настоящият състав
намира за необходимо да изложи мотиви и досежно възраженията на ответника, че не
упражнява фактическа власт върху процесните движими вещи. Съобразно чл. 108 ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има
основание за това. По аргумент от чл. 435, ал. 5 и чл. 523, ал. 1 ГПК процесуалният закон
допуска принудително изпълнение на осъдителното решение за ревандикация не само срещу
осъдения ответник, но и срещу трето лице, което е придобило владението върху имота след
предявяване на иска по чл. 108 ЗС. Обстоятелството дали ответникът по този иск в хода на
процеса е престанал да владее спорната вещ, защото е предал владението или същото му е
било отнето от друго лице, не е основание за отхвърляне на предявения срещу него
ревандикационен иск /в този смисъл Решение № 9 от 24.06.2013г. по гр. д. № 301/2012г. на
ВКС, I г.о., Решение № 181 от 07.10.2016г. по гр. д. № 4988/2014г. на ВКС, I г.о./.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото – в частност приобщените
протоколи за прием на техника за ремонт и гласните доказателства, се установява, че на
27.06.2023г. /момент, предхождащ предявяването на исковата претенция/ фактическата власт
върху лаптопите е предадена на „Айтиес 22“ ЕООД. По делото не се твърди, нито са
представени доказателства в последващ момент търговското дружество да е възстановило
владението на ответника М. М.. Нещо повече, според свидетелските показания процесните
движими вещи са оставени в сервиза за рециклиране. При това положение, дори в
настоящото производство да бе доказано, че „Макс 2 Консулт“ ЕООД е собственик на
лаптопите и че същите продължават да съществуват в правния мир като вещи /които факти
се опровергаха/, то исковата претенция отново би била неоснователна, тъй като не се
установява към момента на предявяване на исковата молба ответникът да е упражнявал
фактическа власт върху тях.
Поради гореизложените съображения, настоящият състав намира, че предявените
ревандикационни искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спорa съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква в
полза единствено на ответника. В законоустановения срок по делото е депозиран списък по
чл. 80 ГПК, с който се претендира заплащането на сумата от 1 840 лв. за адвокатско
възнаграждение. Представени са писмени доказателства за тяхното извършване. Ищецът е
релевирал възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по чл. 78, ал. 5
ГПК, което настоящият състав счита за основателно. За определяне справедливия размер на
възнаграждението следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на
производството, обемът на извършените процесуални действия от страна на доверителя,
включващи явяване на 2 открити съдебни заседания, депозиране на отговор на искова молба,
становище относно искания на ищцовата страна, както и обжалваемия интерес по делото – 2
764 лв. Предвид изложените съображения и съобразявайки Решение по С-438/ 2022г. на СЕС
и Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на I т.о. на ВКС, настоящият
състав намира, че се дължи възнаграждение в размер на 1 000 лв.
5
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Макс 2 Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: **************************************************, срещу М.
О. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
**************************************************, осъдителен иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо М. О. М., че „Макс 2 Консулт“
ЕООД е собственик на Лаптоп “**********” 3510, ****************
*********************** с периферия, на основание договор за покупко-продажба,
обективиран във Фактура № № **********, както и за осъждане на М. О. М. да предаде на
„Макс 2 Консулт“ ЕООД владението върху Лаптоп “**********” 3510, ****************
*********************** с периферия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Макс 2 Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: **************************************************,
срещу М. О. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
**************************************************, осъдителен иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо М. О. М., че „Макс 2 Консулт“
ЕООД е собственик на, е собственик на Лаптоп “**********” 3500, ****************-
****************************, на основание договор за покупко-продажба от 29.11.2021г.,
обективиран във Фактура № **********, както и за осъждане на М. О. М. да предаде на
„Макс 2 Консулт“ ЕООД владението върху Лаптоп “**********” 3500, ****************-
******************************.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Макс 2 Консулт“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:
**************************************************, да заплати на М. О. М., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: **************************************************,
сумата от 1 000 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по
гражданското дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6