Решение по дело №13048/2018 на Районен съд - Пловдив

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 4208

гр. Пловдив, 05.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13048 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу срещу К.Б.В. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищца сумата в размер на 499.75 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 09.03.2016 г. до 10.04.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 34.68 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2016 г. до 31.03.2018  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.04.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед от 27.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6718/2018 г. по описа на ПРС

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на ВиК услуги, в качеството си на собственик и ползвател на водоснабден имот, находящ се в ***.

Твърди се, че в ползвания от ответника имот има монтирано едно измервателно устройство. Излагат се твърдения, че отчетът в имота за процесния период е осъществяван на база неизправно измервателно устройство по тарифа за двама обитатели. Многократно ответникът е уведомяван устно за необходимостта за подмяна на измервателното си устройство, доколкото наличното е негодно.

Твърди се, че претендираните суми не са заплатени от ответника, поради което дружеството ищец се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда правния му интерес да предяви настоящите искове. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска. Оспорва наличие на облигационно правоотношение между страните. Оспорва качеството потребите на ответника. Оспорва начина по който е начислявана доставената услуга, счита че не е следвало да се начислява по Тарифа, а от показанията на монтираните измервателни устройства. Излагат се доводи, че ответникът не е уведомяван за наличието на неизправен водомер. Не са представени доказателства, че общите условия са публикувани във всекидневник и са влезли в сила. Твърди, че неправилно е изчислена услугата. Прави възражение, че клаузата от общите условия, с която е предвидено в случай на неизправен водомер се начислява служебно количество изразходвана вода, е неравноправна, поради което е нищожна.  Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6718/2018 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. 

За да бъде уважен предявения иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.203 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период в твърдяното количество, наличие на предпоставките за служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период /неизправност на измервателното устройство, респективно липса на водомер/, с цена, възлизаща на претендираната стойност.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.

По делото липсват доказателства, които да установяват, че ответникът е собственик и ползвател на водоснабдения имот за процесния период. Въпреки, че съдът изрично указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи качеството потребител на ответника на предоставяните от ищеца услуги, последния не е ангажирал доказателства в тази насока. Липсват данни и доказателства, поради каква причина ищецът счита, че именно ответникът е собственик и ползвател на процесния имот. Напротив има данни, че други лица са ползватели на имота.

            Вещо лице С.К., назначен за такова по допусната Съдебно-техническа експертиза, установява, че при посещение на място на адреса на ответника са открити неговите родителите - майка и баща, които ползват имота. Същите са заявили на вещото лице, че ответникът е в чужбина където живее и работи и се връща рядко.

Свидетелят С. Н. М. /протокол от открито съдебно заседание от 02.10.2019 г. л.138/ - *** в процесния период за адреса на ответника, установява, че не се е срещал никога с ответника, а единствено е засичал неговата майка.

             От справка в отдел местни данъци и такси към Община П.в /л.134/, се установява, че ответникът няма декларирани недвижими имоти.

Обстоятелството, че ответникът е с регистриран постоянен и настоящ адрес *** не го прави задължително собственик или ползвател на имота и оттам потребител на ВиК услуги.

Ищецът не е представил заявление или декларация от ответника, с което последният да е поискано на негово име да се открие партида при ищцовото дружество за имот в ***.

Като цяло по делото не се установи, защо ищецът счита именно ответника за потребител на предоствените от ищцовото дружество услуги, доколкото по делото има преобладаващи данни, че имота се ползва от родителите на ответника.

Предвид изложеното, съдът намира, че не се установява първата предпоставка за уважаване на  иска, а именно ответницата да се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора, което води до неоснователност на иска. Предвид неоснователност на главния иск се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава. Исковете следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски. Ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но не претендира и не се установява да е направил такива, ето защо не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд

 

 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н. срещу К.Б.В., ЕГН **********, с адрес: *** искове за признаване за установено, че К.Б.В. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* сумата в размер на 499.75 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 09.03.2016 г. до 10.04.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 34.68 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2016 г. до 31.03.2018  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.04.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед от 27.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6718/2018 г. по описа на ПРС

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ